Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 34

 

08.01.2018г., гр. Пловдив

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

      

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, IХ състав, в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:    

Административен съдия: Любомира Несторова

 

при секретаря Марияна Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2819 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Н.С.Т.,***, депозирана чрез адвокат Г. Т.,  с искане за прогласяване нищожността на Заповед № 03-160-РД/61 от 18.02.2013 г. на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и Заповед на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г. и чл. 33, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., е отказано плащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № 16/112/00563 от 14.11.2008 г. на ползвателя Н.С.Т. с УРН ***.

Посочено е също така в заповедта, че Договор № 16/112/00563 от 14.11.2008 г.  се прекратява на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и чл. 4.4.”б”г от Договора с ДФ "Земеделие", като ползвателят дължи връщане на полученото плащане по него ведно със законната лихва.

Според жалбоподателя Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е единствено компетентният орган, в правомощията на когото е да е издаде заповед от категорията на процесната такава. Поради това счита, че процеснит акт е издаден от некомпетентен орган, в случая- Директорът на Областна дирекция Пловдив на ДФ "Земеделие", доколкото към този момент не е имало нормативно установена възможност Изпълнителният директор, да делегира правомощията за издаване на такива актове, както това е сторено със Заповед № 03-РД/3033 от 24.07.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".

Иска се заповедта да бъде обявена за нищожна, като се присъдят разноските по делото.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва размера на исканото от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение като прекомерно.

 Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 Оспорената заповед е издадена на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /означавана по-долу като Наредба № 9 от 03.04.2008 г./ и в този случай следва да се съобрази Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на Върховен административен съд, според което актовете, издавани от органите на Разплащателната агенция /РА/ - Държавен фонд "Земеделие", по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК.

Жалбата е подадена от адресата на акта, т.е. от лице с правен интерес от оспорването и с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, приложима в настоящото производство, се явява процесуално допустима.

 Жалбоподателката Н.С.Т. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) *** в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За подпомагане по Мярка 112 - Създаване на стопанства на млади фермери по Програмага за развитие на селските райони на 14.11.2008 г. Подала  е Заявление с идент. № 1611200563, към което са приложени Бизнес план, копие от документ за самоличност, копие от регистрационна карта от регистъра на земеделските производители, ведно с анкетни карти и анкетни формуляри; Удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК; Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице; Удостоверения за настоящ и постоянен адрес, Удостоверение за семейно положение, документи за собственост на земя, Удостоверение от Регистър Булстат (л. 25 и сл. по делото).

 По подаденото заявление е извършена предварителна проверка за допустимост, приключила със заключение, че всички документи са налични и съдържат необходимите реквизити, както и че са представени в оригинал, нотариално заверено копие или копие, заверено от кандидата, както и че заверените копия са сверени с представените оригинали. Последващи документални проверки са извършени съответно на 14.11.2011г., на 07.03.2012г., 13.02.2012г. Във връзка с установени непълноти и неясноти до жалбоподателката е изпратено Уведомително писмо изх. № 01-163-6500/29/19.01.2012г., в отговор на което са постъпили изисканите документи, описани в писмото на л. 202 по делото.

Подадени са документи за кандидатстване за второ плащане по М112.

Извършени са проверки от административния орган, включително и на място, обективирани в контролни листи и талони /л. 259-291 по делото/

В хода на документална проверка е установено неизпълнение на договореното условие по чл. 8, ал.2, т.7 от Наредба №9 от 03.04.2008г., отнасящо се до ограничаване на начина на калкулиране на разходите за закупуване на дълготрайни материални активи от съпруг и/или от роднини по права линия –без ограничения и от роднини по сватовство от първа степен. Вконкретния случай закупуване от бащата на съпруга на жалбоподателката.

Договор 16/112/00563 е прекратен на основание т.4.4,б.”г” от същия и на основание чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба №9 от 03.04.2008г.

 По административната преписка е приложена и Заповед № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция (л. 300 по делото), с която на основание чл. 20а от ЗПЗП и във връзка с чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" на Административните директори на Областните дирекции на ДФ "Земеделие" са делегирани правомощия, както следва : Да издават заповеди за одобрение или отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за плащане на заявленията за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" за първо и второ плащане в сроковете, при условията и реда на Глава четвърта "Изплащане на финансовата помощ и контрол върху изпълнението на проектите" от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в рамките на териториалния обхват на ръководените от тях териториални структури и по отношение на подаваните в съответната областна дирекция заявки за плащане.

 Да съставят и подписват заповеди за спиране обработката на заявки за плащане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" при законоустановените предпоставки за това.

 Да обработват всички запитвания, (с изключение на такива по чл. 28, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г.), постъпващи от бенефициентите по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", свързани с изпълнението на одобрените проекти, включително уведомителни писма, съгласно Приложение № 7 към чл. 28, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. Документите следва да се прилагат към досиетата и да се съхраняват в съответните РРА-РА на ДФ "Земеделие".

 Да организират и контролират всички действия на отдел РРА-РА, касаещи изпълнение на мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", в съответствие със заложените в правилника за работа процедури.

Според цитирания като основание за издаване на тази заповед чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" /приет с ПМС № 151/16.07.2012 г., обн., ДВ, бр. 55 от 20.07.2012 г., в сила от 20.07.2012 г./ Изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Изброени са правомощията, които органът може да делегира на своя заместник при спазване на регламентираната за това процедура, но този правилник регламентира структурата и организацията на работа във фонда и неговата администрация и макар, че урежда възможността за делегиране на правомощията от изпълнителния директор на други длъжностни лица, нейното осъществяване не означава, че във всички случаи е налице валидно прехвърляне на правомощия.

  Съдът намира, че  за да е нищожен един административен акт, същият трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, когато Съдът констатира такъв акт, следва да го прогласи за нищожен. Правомощие за това дават разпоредбите на чл. 168, ал. 2 и ал. 3 от АПК, съгласно които Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като нищожността може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. В този смисъл е разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В административното право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на порочните (недействителните) актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента на същественост на порока, от който са засегнати.

Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Най-общо в правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност на административния орган и неспазването на установената форма във всички случаи води до нищожност на административния акт, докато противоречието на акта с материалния закон, е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително, ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати /Решение № 8035 от 01.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2008 г., IIо./.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 33, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., предвиждащ, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения, след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

Разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП изискват Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и че вземанията й /на Разплащателната агенция/, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съответно в чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, също е предвидено, че тези вземания са публични, като съобразно правилото на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда на административен акт, предвиден в АПК.

В чл. 27 от ЗПЗП не се съдържат указания относно реда, по който да става установяването на тези публични задължения, но са определени такива, относно компетентния за установяването им орган, който съгласно нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е Разплащателната агенция, чийто функции по силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от същия закон се изпълняват от Държавен фонд Земеделие.

Според § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", каквато е и Разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. По силата на чл. 20а от ЗПЗП, в приложимата редакция към датата на издаване на процесната заповед, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и той именно организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я представлява. С оглед приложимия закон, Изпълнителният Директор на ДФ"Земеделие" е и компетентният орган да издава актове за установяване на публично държавно вземане, каквато в случая се явява процесната заповед. Такива правомощия са предвидени и в чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., според който, по заявката за второто плащане се произнася със заповед изпълнителният директор на РА.

В случая процесната Заповед № 03-160-РД/61 от 18.02.2013 г. е издадена от Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд "Земеделие" на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и Заповед на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г.

Съгласно текста на чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Разплащателната агенция организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява, а със Заповед № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, на основание чл. 20а от ЗПЗП и във връзка с чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" на Административните директори на Областните дирекции на ДФ "Земеделие" са делегирани конкретни правомощия, включително да издават заповеди за одобрение или отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за плащане на заявленията за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" за първо и второ плащане.

Налага се изводът, че към момента на издаване на оспорената заповед, не е съществувала законовата възможност за делегация на коментираните правомощия, каквато към настоящия момент е възможна, след приемане на нормата на чл.20а, ал.3 от ЗПЗП, обнародвана в ДВ, бр. 12 от 13.02.2015г.

 Компетентността на изпълнителния директор е уредена със закон, затова нормативен акт от същия ранг трябва да уреди възможността за делегиране на предоставените му конкретни правомощия. /в този смисъл Решение № 7559 от 22.06.2016 г. по адм. д. № 2280/2015 на Върховния административен съд; Решение № 332 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2950/2014 г., III о., докладчик председателя Йорданка Костова; Решение № 5997 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9070/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова/. Във връзка с гореизложеното Заповед № 03-160-РД/61 от 18.02.2013 г. на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд "Земеделие" е издадена от материално некомпетентен орган, който не е разполагал с необходимите правомощия за постановяване на административни актове от тази категория, доколкото с цитираната по-горе заповед, такива не са му били надлежно делегирани /в този смисъл Решение № 7470 от 22.06.2015 г. по адм. д. № 9877/2014 на Върховния административен съд; Решение № 6884 от 10.06.2015 г. по адм. д. № 4668/2015 на Върховния административен съд/.

 Съдът съобрази и указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., на ВАС, според които делегирането представлява възможност, предвидена в закона, продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на страната. В определени случаи, временно и съгласно конкретната обстановка, горестоящият административен орган може да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем.

В този контекст, константната съдебна практика е, че възможността за делегиране на административни правомощия трябва да бъде предвидена в закон.

Установената нищожност на оспорената заповед, налага на жалбоподателката да се присъдят разноските по делото като Съдът съобрази и възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, направено своевременно от процесуалния представител на ответника с молбата от 15.11.2017г.

С оглед фактическата и правна сложност на делото Съдът намира, че адвокатското възнаграждение е завишено и следва да се редуцира по аргумент на чл. 8, ал. 2, т.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения в размер на 500лв. /петстотин лева/. Общо дължимата сума от ответника е в размер на 510лв /петстотин и десет лева/, от които 500лв.- адвокатсдко възнаграждение и 10лв.-внесена ДТ.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА за нищожна Заповед № 03-160-РД/61 от 18.02.2013 г. на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и Заповед на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" № 03-РД/3033 от 24.04.2012 г. и чл. 33, ал.1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., е отказано плащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № 16/112/00563 от 14.11.2008 г. на ползвателя Н.С.Т. с УРН ***.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Н.С.Т.,*** сумата в размер на 510лв. /петстотин и десет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

                               Административен съдия: