Р Е Ш Е Н И Е

№ 2141

 

Град Пловдив, 04 декември 2017 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Миглена Найденова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2832 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „фирма“ ЕООД против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 290930-F340174 от 05.10.2017 г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД Пловдив на НАП – запечатване на търговски обект – ресторант „фирма„”, находящ се в град Пловдив, ****, стопанисван от „фирмаЕООД, ЕИК ****, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

Според дружеството-жалбоподател заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон – не са налице материалноправните предпоставки на чл.186, ал.1 ЗДДС за издаване на заповедта, тъй като дружеството не е осъществило описаните нарушения. Твърди се, че при издаване на заповедта не е спазена целта на закона, както и не са изложени мотиви относно определения срок на наложената мярка. Твърди се още, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът чрез процесуалния си представител моли да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 10.10.2017 г. Жалбата е против заповед за налагане на принудителна обезпечителна мярка запечатване на обект, която съгласно изричната разпоредба на чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че при извършена оперативна проверка на 23.08.2017 г. на ресторант „****”, находящ се в град Пловдив, ул. ”****, стопанисван от „фирма” ЕООД, за която е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0302229 от 23.08.2017 г., е констатирано, че не всички извършени продажби, заплатени чрез ПОС терминал, се регистрират и отчитат чрез издаване на фискални касови бележки от въведените в експлоатация и работещи три фискални устройства в обекта съгласно изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ.

Проверката е продължила на 04.09.2017 г., когато е извършена проверка на представените от дружеството разпечатки от всички фискални устройства за периода 18-22.08.2017 г. Констатирани са четири нарушения: 1) за покупка, регистрирана с № 684374, на стойност 48 лева, платена чрез ПОС терминал на 21.08.2017 г. в 13,35 часа, не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ; 2) за покупка, регистрирана с № 993305, на стойност 90 лева, платена чрез ПОС терминал на 21.08.2017 г. в 16,50 часа, не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ; 3) за покупка, регистрирана с № 133023, на стойност 28,88 лева, платена чрез ПОС терминал на 21.08.2017 г. в 17,49 часа, не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ; 4) за покупка, регистрирана с № 531030, на стойност 27,05 лева, платена чрез ПОС терминал на 21.08.2017 г. в 20,40 часа, не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ; 5) за покупка, регистрирана с № 471414, на стойност 35 лева, платена чрез ПОС терминал на 22.08.2017 г. в 15,02 часа, не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ; 6) за покупка, регистрирана с № 078015, на стойност 22 лева, платена чрез ПОС терминал на 22.08.2017 г. в 16,50 часа, не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ; 7) за покупка, регистрирана с № 268849, на стойност 16,84 лева, платена чрез ПОС терминал на 22.08.2017 г. в 16,50 часа, не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ. Общо нерегистрираните и неотразени чрез фискално устройство продажби са били в размер на 267,77 лева.

Направена е проверка на касовата наличност и опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката (от л.23, гръб, до л.26, гръб, от делото). Констатирана е разлика от 66,99 лева, дължаща се на бакшиши от клиенти, 65,40 лева от събрани по-късно сметки и 290,73 лева от неизведени от фискално устройство суми, за които са приложени фактури и стокови разписки, придружени с касови бонове.

На 25.09.2017 г. на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение № F340174 за констатирано нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 и 3 ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.1 и чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на платежните инструменти.

Въз основа на констатациите от проверката и съставения акт за установяване на административно нарушение е издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка № 290930-F340174 от 05.10.2017 г.  – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство не се събраха нови доказателства, тъй като между страните няма спор по фактите. Макар дружеството да твърди, че са издадени фискални бонове за покупките, за които в констативния протокол и в оспорената заповед се твърди, че не са издадени фискални бонове, такива не бяха представени и в съдебното заседание. Според настоящия съдебен състав представянето на фискалните касови бонове би било достатъчно, за да се обори материалната доказателствена сила на констативния протокол. При доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател да стори това, обаче, в хода на съдебното производство не беше проведено такова пълно насрещно доказване. Съответно не се установи по безспорен начин, че за седемте покупки, дали основание за издаване на оспорената заповед, има издадени фискални касови бонове.

При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Спорът е правен относно правилното приложение на закона и съобразяването с целта на закона.

Чл.118, ал.1 и 3 ЗДДС въвеждат задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, и задължение за получателя да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта (ал.1); фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, като в случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал.4 (ал.3).

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Редът и начинът за издаване на документ за продажба са установени в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.3, ал.1 от наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. А съгласно чл.25, ал.1, т.1 от наредбата независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

Съгласно чл.25, ал.1 и чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на платежните инструменти платежната карта е вид платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин и се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата, и доставчика на платежни услуги; с платежна карта могат да се извършват следните операции: плащане на стоки и услуги и теглене на пари в брой чрез терминални устройства ПОС.

При така дадената правна регламентация и с оглед липсата на безспорни доказателства за издаване на фискални касови бонове за процесните седем продажби, доколкото правнорелевантният факт е именно фактическото бездействие – неиздаването, следва да се приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка запечатване на обект. Дружеството само твърди в жалбата си, че за всички покупки, заплатени чрез транзакции с карта, са издадени фискални бонове, но не ги представи, т.е., твърдението остана недоказано. Както се каза вече, срещу това твърдение стои материалната доказателствена сила на констативния протокол, съставен при проверката, представляващ официален документ, чиято материална доказателствена сила не беше оборена. Т.е., в настоящия случай безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушения на установения в закона ред за документиране на извършени продажби, като не са издадени фискални касови бонове при изрично разписано в цитираните по-горе норми на чл.118, ал.1 ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. поведение за всички лица, регистрирани и нерегистрирани по ЗДДС. Следователно дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл.185, ал.1 ЗДДС, съответно налице са всички предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС..

След като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл.185 ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административно-наказателното производство, ако такова изобщо се развива. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на нарушителя да извърши други противоправни деяния, не представлява административно наказание и няма санкционен характер. В този смисъл при налагане на настоящата принудителна административна мярка съдът намира, че административният орган е спазил целта на закона, която, противно на застъпеното от дружеството-жалбоподател становище, не е да мотивира нарушителя за заплати наложената санкция, каквато е възможно никога да не му бъде наложена. Целта на всяка, включително и на настоящата, принудителна административна мярка винаги е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране на поведението на задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение. По аргумент от чл.22 ЗАНН и с оглед постигане на превантивната цел на закона, за да преустанови дружеството незаконосъобразната си дейност, процесната мярка се явява съответна на този законодателен приоритет. 

Съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок – тежестта на извършеното нарушение и последиците от него – невъзможността да се установи реалния оборот на дружеството, големината на търговския обект и местонахождението, значителния брой посетители, защитата на обществения интерес за предотвратяване на възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е също изрично, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби чрез тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца – промяна в начина на извършване на дейността в обекта, правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността на документите и предаване на изискуемите данни в НАП, недопускане на вреда за фиска. Т.е., в оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви относно определения срок от 7 дни за налагане на принудителната административна мярка и възраженията на дружеството-жалбоподател в тази насока са напълно необосновани и неподкрепени от доказателствата по делото. Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона.

Налагането на принудителната административна мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна административна мярка по чл.187, ал.1 ЗЗДС – забрана на достъпа до обекта. Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена предварително от законодателя и затова при наличие на хипотезата – т.е., при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 – следва да наложи и мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС.

Съдът намира, че при издаване на оспорената заповед са спазени всички изисквания за форма на индивидуалния административния акт и оспорената заповед съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл.59, ал.2 АПК. Мотивите са достатъчно изчерпателни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона, която е да не се допускат от страна на жалбоподателя нови административни нарушения на фискалната дисциплина. Съобразен е и принципът за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК, изискващ административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава. В случая целта, за която е издадена оспорената заповед, е съобразена с целта на закона – да се преустанови извършването на други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до неотчитане на приходи в бюджета, и в този смисъл засягането на интересите на дружеството, като е препятствана възможността да се извършва търговска дейност в конкретния търговски обект за срок от 7 дни, е минимално и необходимо, за да се организира работата в обекта по начин, отговарящ на изискванията на закона.

Не се споделя възражението на дружеството-жалбоподател за липса на компетентност на издателя на оспорената заповед. Съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Правната норма посочва като компетентен всеки орган по приходите или оправомощено от него длъжностно лице. В случая заповедта е издадена от директора на дирекция „Контрол” в Териториална дирекция Пловдив на НАП, надлежно оправомощен със заповед № ЗЦУ-1657 от 29.12.2016 г. на изпълнителния директор на НАП (л.17 от делото). Т.е., при спазване на йерархичната структура на НАП нейният изпълнителен директор е определил с нарочна заповед органите по приходите, които са компетентни да издават заповеди по чл.186 ЗДДС. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен според правилото на чл.186 ЗДДС орган по приходите.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на ТД Пловдив на НАП сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „фирма“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Е.А.Е., против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 290930-F340174 от 05.10.2017 г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД Пловдив на НАП – запечатване на търговски обект – ресторант „фирма„”, находящ се в град Пловдив, ****, стопанисван от „фирмаЕООД, ЕИК ****, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Е.А.Е.,  да заплати на Националната агенция по приходите, Териториална дирекция Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: