РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2252

 

18.12.2017 г. гр.Пловдив

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                              Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря Марияна Георгиева като разгледа докладваното АД № 2836 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

           Образувано е по жалба на ЕТ „Й.Р.”, с ЕИК ***, с адрес по чл. 8 от ДОПК: ***, представлявано от Й.Д.Р. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №289545-F305131 от 29.09.2017г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Пловдив, с която на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС и чл. 186, ал.3 от ЗДДС е наложена на ЕТ „Й.Р.”, с ЕИК ***, с адрес по чл. 8 от ДОПК: ***, представлявано от Й.Д.Р., принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект: магазин за промишлени стоки, находящ се във ***, стопанисван от ЕТ „Й.Р.” и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

          Жалбоподателят твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, немотивиран, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Посочва, че не е посочен точен адрес на търговския обект.  Излага подробни писмени съображения. Претендира се отмяната на оспорения административен акт и присъждане на разноските по делото.

         Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, излага подробни писмени съображения в становище нал.10-11 по делото.

          Претендира отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждание, представя списък на разноските.

          Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е процесуално допустима, видно от датата на връчването на атакуваната заповед – 10.10.2017г. /л. 17 по делото/ на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата в деловодството на Административен съд-Пловидв-11.10.2017г.

          Жалбата е подадена  от имаща право и интерес от обжалването страна.

           От фактическа страна Съдът установи следното:

            На 10.06.2017г.  инспектори от ТД на НАП-Пловдив извършват проверка в обект, по смисъла на пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ магазин за промишлени стоки, находящ се *** и стопанисван от ЕТ „Й.Р." ЕООД. Проверката е обктивирана в Протокол за извършена проверка със сер. АА № 0245456 от 10.06.2017г.  Следва изрично да се посочи, че в Протокола за извършена проверка е описан точно проверяваният обект и адрес с посочен номер: ***.

           Проверката е извършена в присъствието на И.А.В.-продавач-консултант. Подписан е от В. и от извършилите проверкат инспектори. Подписана е и декларация от лице работещо на трудово правоотношение, а това е И.А.В..

         В хода на проверката е установено, че не всички продажби се отчитат посредством ЕКАФП в обекта. При извършена покупка от клиент, в присъствието на проверяващия екип, преди легитимацията на същия, на стоки на обща стойност  от 285,00лв., платени в брой, не е издаден фискален бон от монтираното в обекта, въведеното в екеплоатация и функциониращо фискално устройство, модел „ZIT 2010P-DV" с ИН №ZT017572 и ФП №37022641, също така не е издадена ръчна касова бележка от заверен кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба H-18/13.12.2006г. на МФ. Установено е, че покупката е следвало да бъде регистрирана на мястото на служебен бон № 014430/10.06.2017г. от ФУ в обекта, на който номер съответства дневен финансов отчет без нулиране, изведен от проверяващия екип в момента на проверката.

        В Протокола за извършена проверка със сер.АА № 0245456 от 10.06.2017г е отбелязано /л. 27 по делото/, че след легитимацията на проверяващите органи и след извеждане на „х” отчет от ФУ за целите на проеврката, лицето И.А.В. регистрира продажбата и издаде фискален бон № 014431/10.06.2017г. за 285,00лв.

        Прието е, че е нарушен състава на чл. чл. 3, ал.1   от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

         Във връзка с извършената проверка е съставен АУАН №F305131 от 12.06.2017г и е издадено Наказателно постановление №291122- F305131/06.10.2017г., които подлежат на проверка по реда на ЗАНН, а не в настоящото съдебно производство.

         Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обскти чрез ФУ, за всяка продажба на лицата се издава фискална касова бележка от фискалното устройство. 

          Приходният орган е приел, че в случая ЕТ „Й.Р.”, с оглед съставения Протокол за извършена проверка със сер. № 0245456 от 10.10.2017г., е нарушил състава на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и е издал оспорената заповед за налагане на ПАМ.  Следва да се изясни, че в мотивите на процесната заповед, във връзка с установяване и проверяване на фактите от административния орган, обективирани в ПИП от 10.06.2017г, изрично е посочен точният адрес /***/, където е позициониран проверяваният търговски обект.

        Обстоятелството какъв адрес е посочен в АУАН е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като НП и АУАН не подлежат на съдебен контрол в настоящото съдебно производство както се коментира по-горе.

        В хода на съдебното производство е приета по делото контролна лента за 10.06.2017г., като процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че от същата е видно, че има издаден фискален бон №014431 на стойност 285лв. Този факт е отразен в ПИП.

          Пловдивският административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146, както и на основание чл. 169 АПК, намира следното: волеизявлението за прилагането на принудителна административна мярка /ПАМ/ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

         ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административно-наказателна отговорност по ЗАНН.

          Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговата материална компетентност, съгласно приетата упълномощителна заповед: Заповед № ЗЦУ-1657 от 29.12.2016г. на Изпълнителния директор на НАП.  

          Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС принудителна административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. Административният орган, в случая, действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви, което в случая е сторено.

              В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС и чл. 186, ал.3 от ЗДДС. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, е посочен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0245456 от 10.06.2017г.,  фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение е подробно описана, както и нарушената правна норма на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

        Проверяваният търговски обект е в достатъчна степен индивидуализиран в оспорената заповед, като в мотивната част е посочен и номерът на ***, където се намира обектът. Неизписването на №1 /на ***/ в диспозитивната част на административния акт с нищо не засяга правото на защита на жалбоподателя, тъй като от съдържанието на акта и от съдържанието на ПИП от 10.06.2017г. става ясно, за кой обект, стопанисван от същия, се налага ПАМ. 

        По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби: съгласно чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно §1т.41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, в или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

            В конкретния случай на оспорващия е вменено нарушение на ЗДДС, свързано с неиздаването на фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

         За този род нарушения, разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл.186 ал.1 от същия закон, е предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и налагането на принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни.

          Субект на нарушението по чл.3 от Наредба Н-18/2006г., респективно адресат на ПАМ по чл.186 от ЗДДС, е лицето, стопанисващо и осъществяващо дейност в търговски обект. В случая безспорно, от доказателствата по делото, се установи, че е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, който в момента на проверката осъществява търговска дейност и е стопанисван от ЕТ „Й.Р.”. При започнала провека, преди легитимацията на инспекторите от ТД на НАП-Пловдив, при заплащане   от клиент на закупена стока на стойност 285лв, платена в брой, не е издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство. Налага се изводът, че жалбоподателят е нарушил изискванията на чл.3 от Наредба Н-18/2006г. във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

          Издаден е фискален бон с № 014431 на стойност 285лв., но това е сторено от продавач-консултантът след започнала проверка, след извършена легитимация от страна на приходните органи и след извеждане на „х-отчета от фискалното устройство за целите на проверката и констатиране, че не е издаден фискален бон.

            Прилагането на мерките за административна принуда има три основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна. Превантивните принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях. Преустановителните принудителни административни мерки са предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения. Възстановителните принудителни административни мерки са насочени към отстраняване на вредните последици от административни правонарушения.

          В случая предмет на запечатване е обект, в който към момента на издаване на оспорената заповед се извършва търговска дейност. ПАМ като индивидуален административен акт следва да е съобразена и с основните принципи залегнали в АПК, включително принципът за съразмерност  по чл.6 от АПК - административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато такива интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на закона.

        Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС има за цел да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя или преустанови административното нарушение. В случая тази цел може да бъде осъществена, тъй като в търговския обект, който се предлагат различни стоки: паркет, строителни материали, човекопотокът е голям във връзка с разположението му в курортен град, което означава, че ако не се предприемат превантивни административни мерки може да се наруши сериозно фискалната дисциплина и по този начин да се накърни сериозно и обществения интерес, като съдът намира, че административният орган е изложил обстоятелствени мотиви в посока обоснованост на предприетата принудителна административна мярка.

            Съгласно чл.186 ал.1 от ЗДДС принудителната административна мярка - запечатване на обект  се налага за срок до 30 дни. В случая продължителността на ПАМ е 7 дни /сравнително кратък срок/, като Съдът намира, че същата е съобразена с целената от административния орган превенция за преустановяване на незаконосъобразната практика в проверявания обект, а именно  неспазване на данъчното законодателство, изразяващо се в неиздаване на касови бележки за всяка една извършена продажба и създаване на добра организация за отчитане на всяка една продажба.

          С оглед на гореизложеното Съдът намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на наложената ПАМ са недоказани, а издаването на Наказтелно постановление, съставянето на АУАН в случая, е ирелевантно за настоящия спор.

            От процесуалния представител на ответника е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се установи в размер на 500лв. /петстотин лева/, съгласно чл. 8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сума жалбоподателят дължи в полза на ответника.

            Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2  от АПК, Пловдивският административен съд, петнадесети състав

 

 

Р Е Ш И :

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Й.Р.”, с ЕИК ***, с адрес по чл. 8 от ДОПК: ***, представлявано от Й.Д.Р. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №289545-F305131 от 29.09.2017г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Пловдив.

                ОСЪЖДА ЕТ „Й.Р.”, с ЕИК ***, с адрес по чл. 8 от ДОПК: ***, представлявано от Й.Д.Р. да заплати в полза на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Пловдив сумата в размер на 500лв. /петстотин лева/.

            Решението може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

 

                                       Административен съдия: /п/