Р Е Ш Е Н И Е

 

2205

 

град Пловдив, 12.12.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор  ГИНКА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело2849 описа за 2017 година, взе предвид следното:

 

Производство пред първа инстанция.

Ищецът - “***”ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от ***, чрез процесуалния си представител адвокат И.Н., иска ответникът Комисия за защита на потребителите да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 1000 лв./хиляда лева/, за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 29596 от 25.02.2016г., издадено от Директора на РД на областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 563/2016г. по описа на Районен съд – Несебър) разноски за договорено адвокатско възнаграждение. Претендират се сторените в настоящото производство разноски.

Ответникът- Комисия за защита на потребителите не се представлява. В писмен отговор на исковата молба се излагат съображения от юрк.***, че предявените от ищеца искове за неоснователни и недоказани. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е основателна.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за основателен, по следните съображения:

С действията на своите служители по издаване на порочното наказателно постановление ответната организация – юридическо лице, е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в заплащане на хонорар на адвокат И.Н. в размер на 1000 лева, с която сума ищецът е бил увреден. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

Не е спорно по делото, че Наказателно постановление (НП) № 29596 от 25.02.2016г., издадено от Директора на РД на областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите е отменено с влязъл в сила съдебен акт.

По настоящото дело е представен договор за правна защита  и съдействие № 130134 от 25.05.2016г., сключен между „***“ЕООД и адвокат И.Н., от който е видно, че е договорена сумата от 1000 лв./хиляда лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото при обжалване на Наказателно постановление  № 29596 от 25.02.2016г. и сумата е платена при подписването на договора.

Извън всякакво съмнение адв.Н. е осъществил процесуалното представителство по АНД №563 от 2016 г. на Районен съд Несъбър, като за целта е бил надлежно упълномощен, а за извършените процесуални действия доказателство са протоколите от открити съдебни заседания по делото.  На същата дата - 25.05.2016г, на която е подписан договора за правна защита  и съдействие № 130134, адв. Н. е подписал жалбата на дружеството срещу Наказателно постановление № № 29596 от 25.02.2016г., която е получила входящ номер Б-03-642/26.05.2016 г.в регистратурата на Комисия за защита на потребителите РД Бургас.

Няма данни по АНД №563 от 2016 г. на Районен съд Несъбър адв.Н. да е действал „про боно“ /без заплащане/, а и изрично в договора е посочено, че договереното възнаграждение от 1000лева е платимо в брой, при неговото подписване. Договор за правна защита  и съдействие № 130134 от 25.05.2016г. е писмено доказателство, неоспорено от ответника, а съдът следва до го цени при изграждане на своите решаващи мотиви, като приеме, че договореното адвокатско възнаграждение по обжалване на посоченото по-горе НП е платено на 25.05.2016 г.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от правна страна:

На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Според висшите магистрати, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, които съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;  незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че Наказателно постановление № № 29596 от 25.02.2016г., е отменено по съответния ред (с Решение №  245/11.07.2016 г. по АНД № 563/2016г.).

Наказателно постановление (НП) № 29596 от 25.02.2016г., издадено от Директора на РД на областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, е издадено в нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно. Налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като се констатира противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

            Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.

              В обсъждания контекст следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние сам да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на наказателното постановление.   Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. Едно от условията на чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен или/и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези производства гражданина или съответното юридическо лице  са ползвали адвокатска защита, защото не са могли по някаква причина сами да се защитят, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая  не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е било задължително и неизбежно. (Така и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, постановено по адмело  № 2210/2016 г. и други).

           На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 385 лв. – заплатените държавна такса в размер на 25 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лв., съгласно представен списък на разноските на л.16 от делото. 

Така мотивиран, Пловдивският Административен съд, Х състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на “***” ЕООД, с ЕИК ***, сумата в размер на 1000 лв./хиляда лева/, като обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 29596 от 25.02.2016г., издадено от Директора на РД на областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 563/2016г. по описа на Районен съд – Несебър) разноски за договорено и платено адвокатско възнаграждение, по силата на договор за правна защита  и съдействие № 130134 от 25.05.2016г. сключен между „***“ЕООД и адвокат И.Н..

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на “***” ЕООД, с ЕИК ***,  сумата в размер на 385  лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса и заплащане на адвокатско възнаграждение.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                        

 

 

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: