Р Е Ш Е Н И Е

 

268

 

град Пловдив, 08.02.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на осми януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело2862 описа за 2017 година, взе предвид следното:

 

Производство пред първа инстанция.

Делото е образувано по исковата молба предявена от ***, в качеството му на едноличен търговец с фирма – ЕТ ”Д-р ***-***”, с ЕИК ***, срещу Българска агенция по безопасност на храните.

Производството е по чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като се предявява първоначално заявен иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 800 лева, причинени на ищеца, в резултат от незаконосъобразното Наказателно постановление №II-2175/16.02.2016 година, издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, което е отменено с влязъл в сила  съдебен акт – решение № 1353 от 16.08.2016 година по АНД № 1771 от 2016 година по описа на Районен съд Пловдив, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление пред първата и касационната съдебни инстанции. Иска се присъждане на разноските направени и по настоящото дело.

В съдебно заседание –  ищецът ***, в качеството му на едноличен търговец с фирма – ЕТ ”Д-р ***-***”, чрез адв. М., поддържа предявеният иск само за сумата от 600лв. /шестстотин лева/, като счита, че претенцията е обоснована и доказана за този размер, по същество прави отказ от иск за сумата над 600лв. до първоначално заявената претенция от 800лв. Претендира се и присъждане на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът - Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., счита  иска за неоснователен и недоказан, като моли исковата молба да бъде отхвърлена.

Прокуратурата на Република България, чрез Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира  исковата молба за неоснователна.

Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита предявеният иск за процесуално допустим, а по същество за основателен, по следните съображения:

Няма спор, че Наказателно постановление №II-2175/16.02.2016 година, издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, е отменено с влязъл в сила съдебен акт.

Не е спорно, че на лист 12 от приложеното за послужване АНД № 1771 ог 2016 година по описа на Районен съд – Пловдив, е представен договор за правна помощ  и съдействие от 26.04.2016г., сключен между ЕТ ”Д-р ***-***”, с ЕИК *** и адвокат В.Д.-Г., от който е видно, че е договорена сумата от 200 лева представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото, като същата сума е платена „в брой“ при подписването на договора.

Не е спорно, че на лист 17 от приложеното за послужване КАНД №2298 ог 2016 година по описа на Административен съд – Пловдив, е представен договор за правна помощ  и съдействие от 30.09.2016г., сключен между ЕТ ”Д-р ***-***”, с ЕИК *** и адвокат В.Д.-Г., от който е видно, че е договорена сумата от 400 лева представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред касационната инстанция, като същата сума е следвало да бъде заплатена по банков път – до 03.10.2016 година.

Досежно фактическа установеност на процесните плащания, по настоящото дело се назначи Съдебно-счетоводна експертиза, като заключението беше прието без възражения от страните. Вещото лице е конкретизирало, че за сумата от 200лв. по договор за правна защита и съдействие № 116612 от 26.04.2016 г. е извършено плащане в брой /съгласно договореното/ като сумата е отразена в счетоводството на ЕТ ”Д-р ***-***”, с дата на осчетоводяване – 26.04.2016 г. Относно възнаграждението по Договор за правна за защита и съдействие № 166399 от 30.09.2016 г. е извършено плащане по банков път с платежно нареждане от 03.10.2016 г. до „Уникредит Булбанк” кл. Монтана, издадено от наредител - ЕТ ”Д-р ***-***” относно плащане на получател В.И.Д. – Г., за сумата от 400лв. с основание – защита касационна жалба от ОДБХ-Пловдив.

С действията на своите служители по издаване на порочното наказателно постановление ответната организация – юридическо лице, е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в заплащане на хонорари на адвокат В.И.Д. – Г. общо в размер на 600 лева, с която сума ищецът-търговец е бил увреден. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

  По делото се установява, че ЕТ ”Д-р ***-***” действително е бил защитаван по визираните по - горе договори, като упълномощения адвокат е извършвал съответните процесуални действия, видно от протоколите за проведени съдебни заседания по АНД № 1771/2016 година по описа на Районен съд – Пловдив и КАНД № 2298 от 2016 г. по описа на Административен съд Пловдив.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна :

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

В този смисъл съдът не следва да бъде споделен довода, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незако- носъобразен  административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ  и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ.

  Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.

Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/ 2014г. на ВКС и ВАС.

Налице са в случая и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. В тази връзка неоснователен е  доводът на ответника, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод се основава на съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не е пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление.

По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган.

Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ЕТ ”Д-р ***-***” вследствие заплатените суми за адвокатско възнаграждение, е предизвиканно от издаването на наказателното постановление, с което е наложена санкция, която ищецът е считал за незаконосъобразна.

В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече  по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.

Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен за сумата от 600лв..

 С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, а те се констатираха както следва: 360 лв. за адвокатско възнаграждание, 150лв. възнаграждение за вещо лице и 25 лв. за държавна такса, или общо 535лв./петстотин тридесет и пет лева/

Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., Десети състав :

 

Р      Е      Ш      И:

 

 ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на  ***, в качеството му на едноличен търговец с фирма – ЕТ ”Д-р ***-***”, с ЕИК ***, сумата в размер на 600лв. /шестстотин лева/, за имуществените вреди, причинени на ищеца, в резултат от незаконосъобразното Наказателно постановление №II-2175/16.02.2016 година, издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, отменено с влязъл в сила  съдебен акт – решение № 1353 от 16.08.2016 година по АНД № 1771 от 2016 година по описа на Районен съд Пловдив, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в съдебните производства пред Районен съд Пловдив по договор за правна помощ  и съдействие от 26.04.2016г. и пред Администратиен съд Пловдив по договор за правна защита и съдействие от 30.09.2016г., сключени между ЕТ ”Д-р ***-***” и адвокат В.Д.-Г., както и разноски за това съдебно производство в размер на 535лв./петстотин тридесет и пет лева/ за заплатената  държавна такса,  адвокатско и за вещо лице възнаграждения.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: