Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 170

 

гр. Пловдив, 29.01.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Административен съд – гр. Пловдив, Х състав,  в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                            

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от председателя  административно дело №  2871 по описа за 2017 год. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Настоящото производство е образувано след постановеното Решение № 12079/11.10.2017 година по административно дело № 14370/2016 година по описа на Върховен административен съд на Република България – Първо отделение, с което е отменено Решение № 2027/02.11.2016 година, постановено от Административен съд – Пловдив по административно дело № 681/2015 година и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да продължи производството с разглеждане на жалбата и произнасяне по същество, по законосъобразността на оспорения ревизионен акт.

***, с ЕГН **********,  в качеството му на  ЕТ с фирма „***“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, обжалва Ревизионен акт /РА/ № Р-09-1401621-091-01/11.11.2014 г., издаден от В.П.А., на длъжност Началник сектор „Ревизии” – възложил ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите – Ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 93/09.02.2015г. на Директора на  дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част, в която са установени за довнасяне следните задължения:  ДДС за периодите  15.08.2008г.-31.01.2010г. и 15.12.2011г.-31.12.2012г.,  в размер на 22181,82 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 9618,86 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 140,00 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 80,97 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 329,19 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 153,17 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на  45,71 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 16,55 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 449,06 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 70,01 лв. ; Вноски за ЗО за 2007г. в размер на 4,08 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на   2,98 лв.; Вноски за ЗО за 2008г. в размер на 345,78 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 199,98 лв.; Вноски за ЗО за 2009г. в размер на 659,34 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на  306,78 лв.; Вноски за ЗО за 2010г. в размер на 252,43 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 91,40 лв.; Вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 91,87 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 23,74 лв.; Вноски за ЗО за 2012г. в размер на 429,20 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 66,92 лв.

В първоначалната жалба до съда, ревизионния акт се оспорва като незаконосъобразен и необоснован. Развиват се подробни доводи за това, че не са налице основанията за определяне на данъчните задължения по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства не се установява укриване на доходи или приходи, или някое от другите основания на този текст. Твърди се, че в случая, по никакъв начин не е доказано, че стоките по неподписаните фактури, са действително получени от ревизираното лице, тъй като констатациите на ревизиращия екип се основават единствено на обясненията на трети лица – доставчиците на тези стоки.

Според жалбоподателя от страна на приходната администрация неправилно не са били включени  доходите от дейността на ЕТ „***“, декларирани в ГДД за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., които средства са били на разположение на семейството на ***.

На следващо място се счита, че в РА липсва правна конкретизация на доходите, за които се приема, че са „укрити“, като в тази посока се сочи, че според приходните органи от една страна се твърди, че тези доходи са от трудови правоотношения, а от друга страна, че същите доходи са доходи като самоосигуряващо се лице.

В жалбата се навеждат доводи, че от приходните органи не са обсъдени възраженията, направени в хода на ревизионното производство, че от страна на децата на РЛ, са били предоставени парични средства поради тежкото здравословно състояние на ***, които са внасяни по банковите сметки от страна на съпругата му, както и се оспорват констатациите на органите по приходите, че към 01.01.2017 г. РЛ не е разполагало с парични средства.

  По отношение на допълнително определените ЗОВ се сочи, че същите не се дължат, тъй като от страна на органите по приходите  не е установено безспорно, че доходите на РЛ са от трудова дейност. Излагат се също съображения, че с оглед ТР № 1 от 18.05.2016 г. на ВАС, определянето на ЗО за периода 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г.  е „процесуално недопустимо“.

  В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.  Х.Х., който поддържа жабата и претендира разноски по делото, за което е представен списък. Представя писмено становище, в което са изложени подробни съображения, като се иска отмяна на РА, алтернативно изменение на същия при съобразяване със заключението на по назначената ССчЕ.

Ответникът – Директор на Дирекция ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител юрк. Г., намира подадената жалба за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Пловдив не взима становище по основателността на жалбата.

Административен съд – Пловдив, десети състав, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК, за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №  1401621/09.04.2014г. на В.П.А. – Началник сектор “Ревизии” в дирекция “Контрол” при ТД на НАП, гр. Пловдив. С тази ЗВР е било възложено на М.Г.Г.на  длъжност Главен инспектор по приходите и  Гергана Симеонова Запрянова, на длъжност Старши инспектор по приходите да извършат ревизия на жалбоподателя относно следните задължения: Данък върху добавената стойност за периода 15.08.2008г.-31.01.2010г.; Данък върху добавената стойност за периода 15.12.2011г. – 31.12.2012г.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. -31.12.2012г. Вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица /на основание чл. 40, ал.1, т.2 и ал.5 от ЗЗО/ за периода 01.01.2007г. -31.12.2012г.

Определен е 3 месечен срок за приключване на ревизията, считано от датата на връчване на заповедта , което е станало на  надлежно на 24.04.2014г. Срокът на ревизията е удължен със ЗВР № 1403240/18.07.2014г. до 24.09.2014г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е бил изготвен ревизионен доклад № Р-09-1401621-092-01/08.10.2014г.

  Въз основа на констатациите в РД В.П.А. на длъжност Началник сектор „Ревизии” – възложил ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите – Ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив са издали процесния РА    Р-09-1401621-091-01/11.11.2014 г.

Същият е бил обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив, който със свое решение под 93/09.02.2015г. е потвърдил изцяло РА в обжалваната му част

 

Настоящото ревизионно производство е повторно по смисъла на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, съгласно Решение № 287/28.03.2014г. на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”  гр. Пловдив.

 

Относно облагане по реда на чл.122 от ДОПК.

При извършената ревизия, органите по приходите са констатирали, че през съответните отчетни периоди задълженото лице е извършвало основна дейност, свързана с търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия с КИД 4711. Упражняваната дейност е в обект – магазин за хранителни стоки  под наем с адрес: ***. Констатирано е от органите по приходите, че лицето не е регистрирано по ЗДДС. 

 Установено е също, че през периода от 01.01.2007г. до 31.12.2012 г. РЛ не е отразявало в счетоводните си регистри фактури за  закупени стоки от следните доставчици: „***“ ЕООД с ЕИК  ***; „***“ ООД  с ЕИК ***; „***“ ЕООД с ЕИК ***; „***“ ЕООД  с ЕИК ***; „***“ ООД с ЕИК  ***; „*** ***“ ООД с ЕИК ***; „***“  ЕООД с ЕИК ***; ЕТ „***“ с ЕИК ***; „***“ ООД с ЕИК ***; ЕТ „***“ с ЕИК ***; „***“ АД с ЕИК  ***; „***“ ЕООД с  ЕИК ***- правоприемник на ЕТ „***“ и „***“ ООД с ЕИК  ***.

При анализ на представените документи приходните органи са направили съответните изводи относно конкретните доставчици:

Резултатите от извършената насрещна проверка на ЕТ „***“ са отразени в Протокол за извършена насрещна проверка  № 26-1304144-1/02.10.2013г. Въз връзка с Искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх.№ К8-4182/ 18.09.2013 год. с писмо с  вх.№ К8-4182#1/ 26.09.2013год. са представени заверени копия на фактури, издадени на ЕТ *** с предмет - различни видове безалкохолни напитки, сокове, бира и минерална вода. Приложена е справка за издадените фактури с посочен предмет, количество, ед.цена, стойност, ДДС и обща сума за плащане. Представени са също писмени обяснения, съгласно които разплащането по издадените фактури е в брой. Посочено е, че стоките се товарят от склада за търговия на едро в гр.К., Стоково тържище от работници на фирмата.

При анализ на документите от приходните органи е формиран извод, че „…Транспортирането на стоката е с транспортни средства на купувача и е за негова сметка. Стоката се предава в склада от МОЛ - Ф.Т.или С.Т.на купувача - това е безспорно доказателство за получаването на стоката от РЛ, оттам си приема и факта, че е налице последващото отчуждаване на стоката и евентулалното задължение за отчитане на приходи от прадажбите от страна на РЛ. Няма поставян подпис на получател, но във всички фактури е вписан като представител на получателя – ***. В случая липсата на подписи е незначителна тъй като процесния реквизит след промените направени в ЗСч.  не е задължителен..“

Резултатите от извършената насрещна проверка на „***“ ООД са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка № 26-1304144-3/11.10.2013г. От сочения доставчик с писмо с вх. № К8-4184#1/ 07.10.2013 год. са представени заверени копия на фактури, издадени на ЕТ *** с предмет на доставките по фактурите са различни видове  ЦИГАРИ, напитки /алкохолни и безалкохолни/, минерална вода и хранителни стоки. Същите са посочени по видове и са описани подробно в издадените фактури. Към фактурите са приложени приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, съпътстващи всяка доставка.

При анализ на документите от органите по приходите е направен извод, че „.. от представените фактури и складови разписки е видно, че са подписани от С.Т.– съпруга на ревизираното лице. … В хода на проверката е установено на база представени  писмени обяснения,  стоките, предмет на доставките са получавани от склада на едро, намиращ се в район на стоковото тържище. Разплащането по издадените фактури е в брой, в касата на фирмата, за което се издава касов бон, номерът на който е записан в горния десен ъгъл на всяка фактура. Стоките се извозват от клиента. Посочено е, че фактурите за доставките са включени в дневниците за продажби, обстоятелство, което се потвърждава и от проверка в ПП VAT при НАП, а начисления по тях ДДС е разчетен с бюджета в рамките на изискуемия срок. Стоките се товарят от склада за търговия на едро в ***, от работници на фирмата. Транспортирането на стоката е с транспортни средства на купувача и е за негова сметка - това е безспорно доказателство за получаването на стоката от РЛ, оттам си приема и факта, че е налице последващото отчуждаване на стоката и евентуалното задължение за отчитане на приходи от продажбите от страна на РЛ.  За счетоводното отразяване на доставките на стоки са приложени извлечения на сметките,  отразяващи приходите от продажби, начисления ДДС и постъпленията в касата на проверяваното лице.  Посочено е, че продажбите са отразени като приходи в подадените ОПР и ГДД за съответната финансова година….“

Насрещна проверка е била извършена и на „***“ ЕООД, за което е съставен протокол от извършена насрещна проверка № 26-1304144-4/02.10.2013г. В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх.№ К8-4185/ 18.09.2013 год., от доставчика са представени писмени обяснения, вх.№ К8-4185#1/ 24.09.2013 год., в които е посочен предметът на сделките: търговия с тютюневи изделия и е описано, че  за проверявания период доставките на цигари са извършвани при следните търговски отстъпки: за 2007г., 2008г. и 2009г.-6% от фиксираната цена, за 2010г., 2011г. и 2012г. – 5% от фиксираната цена. Посочено е също, че между  *** ЕООД и ЕТ *** не са сключвани договори. За сделките са издавани само фактура и фискален бон. Описано е, че приемо-предавателни протоколи са издавани към фактурите считано от 2011г. Посочено е, че за осъществяване на дейността си дружеството има нает персонал по трудови правоотношения и разполага със собствени транспортни средства. Приложено е заверено копие на инвентарна книга  на с/ка 205. Стоките, предмет на продажбите са съхранявани в склад на дружеството с адрес ***. Заявено е, че транспортните разходи за доставките са за сметка на  *** ЕООД. Разплащането е в брой и се извършва при предаване на стоката в обекта на клиента, при което служител издава на клиента фактура и фискален бон. От доставчика са представени са заверени копия на дневниците на дебитните и кредитни обороти по сметка 411, отразяващи реализацията, начисления ДДС и разплащането по фактурите, обект на проверката.

В хода на настоящата ревизия е извършена повторна насрещна проверка на *** ЕООД, за която е съставен Протокол за извършена насрещна проверка  26-1401621-1/16.07.2014 г. Във връзка с  искане за представяне на документи и писмени обяснения, с изх. № К8-2680/11.07.2014г. от доставчика са представени: заверени копия на 510 бр. фактури и  приемо-предавателните протоколи за 2011 г., както и  Счетоводни разпечатки на сметка 411 Клиенти. В представените писмени обяснения от Управителя на дружеството, в което се посочва, че фактурите са издадени от „***”ЕООД от името и за сметка на *** *** ООД.

При анализ на документите е направен извод, че „…на всички фактури и приемо-предавателни протоколи в позицията приел стоката има положен  подпис на ЕТ ”***” и в по-голямата част от тях и печат на фирмата - това е безспорно доказателство за получаването на стоката от РЛ, оттам си приема и факта, че е налице последващото отчуждаване на стоката и евентуалното задължение за отчитане на приходи от продажбите от страна на РЛ…“

Извършена е насрещна проверка на *** ЕООД, за която е съставен Протокол за извършена насрещна проверка №26-1304144-7/02.10.2013г. В отговор на изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения с  изх.№ К8-4188/ 18.09.2013 год., са представени заверени копия на фактури, издадени на ЕТ *** от *** ЕООД/ включително и от ЕТ ***-***/ с предмет на доставките по фактурите са различни видове хранителни стоки. Представени са също писмени обяснения  вх.№ К8-4188#1/ 19.09.2013 год., съгласно които разплащането по издадените фактури е в брой.

В хода на проверката, с оглед представените писмени обяснения  е прието за установено, че стоките се получават  в склад на фирма *** ЕООД и се извозват с превоз на купувача.Формиран е извод, че  това е безспорно доказателство за получаването на стоката от РЛ, оттам си приема и факта, че е налице последващото отчуждаване на стоката и евентуалното задължение за отчитане на приходи от продажби отстрана на РЛ.  По доставките не са сключвани договори и издавани приемо-предавателни протоколи. Всички представени фактури са подписани от ***.  

При извършена насрещна проверка на  ***“ ООД е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № 26-1304144-9/02.10.2013г. От сочения доставчик са  представени писмени обяснения, вх.№ К8-4190#1/ 26.09.2013 год., в които е посочен предметът на сделките: търговия с тютюневи изделия. Описано е, че за проверявания период доставките на цигари /2012г./ са извършвани при търговска  отстъпка – 5% от фиксираната цена. Посочено е, че между  *** ООД и ЕТ *** не са сключвани договори. За сделките са издавани фактури, фискален бон и  приемо-предавателни протоколи /неразделна част от фактурата/. Описано е също, че за проверявания период, за осъществяване на дейността си дружеството има нает персонал по трудови правоотношения и разполага със собствени транспортни средства. Приложено е заверено копие на инвентарна книга  на с/ка 205. Стоките, предмет на продажбите са съхранявани в склад на дружеството с адрес ***. Транспортните разходи за доставките са за сметка на  *** ООД. Разплащането е в брой и се извършва при предаване на стоката в обекта на клиента, при което служител издава на клиента фактура и фискален бон.

Изрично е посочено, че фактурите, описани в искането от 2011 г. не са издадени от  „***“ ООД.

От доставчика са представени заверени копия на дневниците на сметка 411, отразяващи реализацията с дебитните и кредитни обороти,  начисления ДДС и разплащането по фактурите, обект на проверката.

При анализ на доказателствата е прието, че от представените разпечатки на водените разчети с клиента ЕТ *** е видно, че през периода 04.2012г.-31.12.2012г. *** ООД е издател на 85 бр.фактури на обща стойност 17261,62лв., за които в хода на проверките са представени доказателства и е декларирано,  че са предадени на клиента.

При извършена повторна насрещна проверка на *** ООД, за която е съставен е Протокол за извършена насрещна проверка № 26-1401621-2/16.07.2014 г., от страна на сочения доставчик са представени: заверени копия на описаните по - долу 85 бр. фактури и неразделната част към фактурите - приемо-предавателните протоколи,  счетоводни разпечатки на сметка 411 Клиенти и Обяснение от Управителя на дружеството.

От органите по приходите е прието, че „…На всички фактури  и приемо-предавателтни протоколи в позицията приел стоката има положен  подпис и печат на ЕТ ”***”- това е безспорно доказателство за получаването на стоката от РЛ, оттам и факта, че е налице последващото отчуждаване на стоката и евентуалното задължение за отчитане на приходи от продажбите от страна на РЛ

На „*** ***“ ООД, с ЕИК ПО БУЛСТАТ ***  в хода на предходната ревизия е била извършена насрещна проверка, за която е съставен Протокол за извършена насрещна проверка № 26-1304144-11/02.10.2013г. В отговор на искане за представяне на документи и писмени обяснения, с изх.№ К8-4192/ 18.09.2013 год.  е представен е договор за търговско представителство срещу възнаграждение, сключен със *** ЕООД с предмет: сътрудничество при извършване на търговската му дейност във връзка с продажбата и доставката на цигарени изделия.

От доставчика са приложени  извлечения от сметка 411 за клиент ЕТ ***. Съгласно представените писмени обяснения, вх.№ К8-4192#1/ 26.09.2013 год. след получена заявка от клиента стоките се транспортират до обекта с адрес - ***. и се предава на клиента. Стоката се доставя с товарен микробус „Форд транзит“,  собственост на *** ЕООД, с рег.номер *** от М.Н.Л.с ЕГН **********, назначен по трудов договор в *** ЕООД. Всички разплащания по издадените фактури са извършени в брой и осчетоводени с приходен касов ордер.

В хода на настоящата ревизия е била извършена е повторна насрещна проверка на *** *** ООД, резултатите от която са отразени в Протокол за извършена насрещна проверка  26-1401621-2/16.07.2014 г.

В хода на проверката е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх. № К8-2682/11.07.2014г. От доставчика са представени: заверени копия на спорните фактури,  приемо-предавателните протоколи; счетоводни разпечатки на сметка 411 Клиенти.

 В представените писмени обяснение от Управителя на дружеството, се посочва, че фактурите са издадени от „***” ЕООД от името и за сметка на *** *** ООД.

При анализ на документите е прието от приходните органи, че на всички фактури и приемо-предавателни протоколи, в позицията приел стоката има положен  подпис и печат на ЕТ ”***” и  „…това е безспорно доказателство за получаването на стоката от РЛ, оттам и факта, че е налице последващото отчуждаване на стоката и евентуалното задължение за отчитане на приходи от продажбите от страна на РЛ…“

Извършена е насрещна проверка на „***“  ЕООД, с ЕИК ***. Съставен е Протокол за извършена насрещна проверка № 26-1304144-8/11.10.2013г. В отговор на изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения  обяснения с изх.№ К8-4189/ 18.09.2013 год. са представени заверени копия на фактурите, издадени на ЕТ ***, ведно с приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, съпътстващи всяка доставка.

От органите по приходите е направен извод, че във всички стокови  разписки на реквизита приел /стоката/ е положен подпис от С.Т.- това е безспорно доказателство за получаването на стоката от РЛ, оттам си приема и факта, че е налице последващото отчуждаване на стоката и евентуалното задължение за отчитане на приходи от продажбите от страна на РЛ.

При служебна проверка в ПП VAT при ТД на НАП е установено, че фактурите за доставките са включени в дневниците за продажби, обстоятелство.

Съгласно представени писмени обяснения, с вх.№ К8-4189#1/ 04.10.2013 год. стоките, предмет на доставките са получавани от склада на едро, намиращ се в район на стоковото тържище. Разплащането по издадените фактури е в брой, в касата на фирмата, за което се издава касов бон, номерът на който е записан в горния десен ъгъл на всяка фактура. Стоките се извозват от клиента.

На доставчика***“ ЕООД също е била  е извършена насрещна проверка в хода на предходната ревизия,  при която е  съставен Протокол за извършена насрещна проверка № 26-1304144-6/ 02.10.2013г.

От сочения доставчик са представени  документи и  писмени обяснения с изх.№ К8-4187/ 18.09.2013 год. В тази посока са представени заверени копия на фактурите, издадени на ЕТ „***“ , Справка за издадените фактури с посочен предмет, количество, ед.цена, стойност, ДДС и обща сума за плащане.

Само от представени  писмени обяснения, вх.№ К8-4187#1/ 26.09.2013 год. са формирани изводи, че стоките, предмет на доставките се получават от клиента на датата на издаване на фактурата от хранителния склад на фирма *** ЕООД с адрес ***, което СПОРЕД ПРИХОДНИТЕ ОРГАНИ Е е безспорно доказателство за получаването на стоката от РЛ, И, че е налице последващото отчуждаване на стоката и евентуалното задължение за отчитане на приходи от продажбите от страна на РЛ.

От органите по приходите е констатирано, че фактурите не са подписани от РЛ, като е прието, че „..липсата на подписи е незначителна тъй като процесния реквизит след промените направени в ЗСч. вече не е задължителен…“

В хода на ревизията са изпратени Искания на основание чл. 57 от ДОПК писмени обяснения и документи от трети лица, както следва:

      В отговор на връченото ИПДПОТЛ с писмо, вх.№К8-3888#1/25.09.2013г от *** АД с ЕИК по БУЛСТАТ  ***, като правоприемник на „***“ АД /заличен търговец/ с ЕИК *** е представено писмено обяснение и са приложени заверени копия на спорните фактури, издадени на  ЕТ ***.

      Посочено е, че стоките вписани във фактурите са ефективно продадени на клиента. Предмета на доставките по фактурите са сладоледени продукти, производство на дружеството.

      Разплащанията по фактурите са извършвани в брой, срещу издадена от проверяваното лице фактура и касова бележка в момента на предаване на стоката. Фактурите се издават в 2 екземпляра, като се дават за подпис на получателя  на стоката в обекта на клиента, на собственик или представител. Оригинала на фактурата се предава на клиента, а вторият се предава в архива на *** АД.

Според приходната администрация представените фактури и писмени обяснения са „…безспорно доказателство за получаването на стоката от РЛ, оттам си приема и факта, че е налице последващото отчуждаване на стоката и евентуалното задължение за отчитане на приходи от продажбите от страна на РЛ.

Самите органи по приходите констатират, че не са налице други съставени документи във връзка с доставката на стоката.

Отново само на база на представеното обяснение е прието от приходните органи, че стоката се товари в склад на *** АД , находящ се в ***и се доставя до обекта на клиента . Дейността е резултата от сключен договор с клиента ЕТ ***. Доставките са извършвани с камион с рег. номер ***от шофьорите: М.П.за 2011г. и А.Я.от 2012г. Представено е заверено копие на  регистрационния талон на автомобила. Всеки клиент е включен в маршрут, обслужван от служител на *** АД , който осъществява всички продажби на клиентите, включени в маршрута.

Установено е още, че всички фактури са включени в Дневник продажби и са отразени в счетоводните регистри на проверяваното лице. Представена е справка от счетоводната система с отразените фактури и плащанията получени от ЕТ ***.

  Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица е изпратено до „***“ ООД, с ЕИК ***,  в отговор на което с писмо №К8-3911#1/ 05.11.2013г. е представена е хронология на сметка 411 Клиенти  за  издадените фактури на ЕТ *** за 2011г. и 2012г., хронология на сметка 501 Каса-2011г. и 2012г. и копия на месечни финансови отчети за 2011г. и 2012г.

В представеното писмено обяснение от управителя П.П.е посочено, че стоките се транспортират до обекта на получателя. Предмета на доставките - тютюневи изделия /цигари/ се превозват от склада на едро, находящ се в ***1. Описано е, че превозът е за сметка на *** ООД, посочени са и имената на лицата, превозвали стоката и регистрационните номера на транспортните средства. Посочено е също, че договори и приемо-предавателни протоколи по сделките не са издавани. Описано е, че заявките за доставка се получават по телефона за улеснение на клиента. Фактическото предаване на стоките се извършва в обекта на клиента от шофьорите на товарния автомобил. Отстъпката по доставките на тютюневите изделия е в размер на 6 на сто. Относно материалната обезпеченост на дейността е представен инвентаризационен опис на с/ка 205 Транспортни средства за 2011г. и 2012г.

Прието е, че фактурирането на стоките става след получена заявка по телефона, предаването и разплащането им в обекта на клиента.

  Изпратено е искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица до „***“ ЕООД, с ЕИК 121644736 като правоприемник на ЕТ „***“ с Изх.№К8-3894/ 03.09.2013г. С Писмо №К8-3894#1/ 24.09.2013г. са представени заверени копие на всички издадени  фактури на ЕТ *** от ЕТ „***”. Във връзка с разплащането по фактурите, е констатирано, че е извършено в брой, за което са приложени счетоводни регистри с отразени плащания по фактурите.

  Описано е, че транспорта е за сметка на клиентите, както и че по доставките няма сключвани предварително договори и няма съставяни предавателни протоколи. Посочено е също, че стоките се продават от складова база, находяща се в гр.К., стоково тържище. Лицето, извършило натоварването на стоките е Е.Ш.М.–

  Отново само на база на писмени обяснения е прието, че „…това е безспорно доказателство за получаването на стоката от РЛ, оттам си приема и факта, че е налице последващото отчуждаване на стоката и евентуалното задължение за отчитане на приходи от продажбите от страна на РЛ.

Формиран е извод, че „…от представените копия на фактурите е видно, че са подписани от *** след разплащането и получаването на стоките…“

В отговор на Изпратено е искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица до ЕТ ***, ЕИК по БУЛСТАТ ***, с Изх.№/К8-3915/03.09.2013г.. с писма с Писма, вх. №К8-3915#1/ 20.09.2013г , вх. №К8-3915#2/ 27.09.2013г, вх. №К8-3915#3/ 27.09.2013г и вх. №К8-3915#4/ 27.09.2013г. са представени са заверени копия на издадените фактури на ЕТ *** и Справка с данни за предмета, количеството, ед.цена, ДДС и обща сума за плащане.

Органите по приходите отново са формирали изводите си само на представените писмени обяснения, в които е посочено, че разплащанията по фактурите е в брой в склада на фирмата в К., което според приходната администрация е достатъчно да се приеме като  - „…безспорно доказателство за получаването на стоката от РЛ, оттам си приема и факта, че е налице последващото отчуждаване на стоката и евентуалното задължение за отчитане на приходи от продажбите от страна на РЛ…“

         От органите по приходите е констатирано, че във фактурите като получател на стоката е посочен *** без положен подпис, като е  прието, че  „…липсата на подписи е незначителна тъй като процесния реквизит след промените направени в ЗСч. вече не е задължителен…“

  Изпратено е искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица до „***“ ООД, с ЕИК ***, Изх.№/К8-3898/03.09.2013г. , в отговор на което с Писмо №К8-3898#1/24.09.2013г. са представени заверени копия на издадените фактури на ЕТ *** и дневник на с/ка 411/1 Клиенти. Посочено е, че разплащане по фактурите е в брой в момента на представяне на стоката в обекта на клиента. Описано е, че  транспортирането на стоките с предмет – хляб и хлебни изделия  е за сметка на  *** ООД.

Изрично е заявено от доставчика, че по доставките няма сключвани договори и съставяни приемо-предавателни протоколи. Стоките се товарят от шофьорите на фирмата производител- *** ООД в гр.К.  и се разтоварват в обекта на клиента.

Приходните органи са направили извод, че на представените фактури е положен подпис на ***, в качеството му на получател на стоката /МОЛ/ и това е безспорно доказателство за получаването на стоката от РЛ, поради което са приели, че е налице последващото отчуждаване на стоката и евентуалното задължение за отчитане на приходи от продажбите от страна на РЛ.

За изясняване на действителната фактическа обстановка,  в хода на ревизионното производство, на задълженото лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения изх.№К8-2133/20.05.2014г.

В отговор на ИПДПОЗЛ с Писмо вх.№К8-2133#1/06.06.2014г. от РЛ е представена Декларация за имуществено състояние за целият ревизиран период , справки - приложения от №1 до №5.

По преписката са били присъединени представените доказателства, в отговор на ИПДПОЗЛ изх.№К8-2761/12.06.2013г., подробно описани в РД, както и Обвинителен акт по досъдебно производство №466/2009г. издаден от Районна прокуратура- К. и Изпълнителен лист .

При анализ на доказателствата е прието, че по връчените искания не са представени инвентаризационни описи към 31.12.2007 г., 31.12.2008 г., 31.12.2009 г., 31.12.2010 г., 31.12.2011 г. и 31.12.2012г., съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за счетоводството, както и документи, свързани с намаление на стоково- материалните запаси, в т.ч. поради липси, бракуване, погиване на стоките и др.

Прието е също, че относно източниците на финансиране на дейността  на  фирмата не са представени документи и  не са установени в хода на ревизията привлечени средства.

Относно неосчетоводените фактури, е посочено, че ревизираното лице не е представило документи за получена стока. Не са представени писмени обяснения, декларации или други доказателства  свързани със същите.           

При анализ на доказателствата е направен извод, че спорните фактури са издадени на ревизираното лице и стоките са реално предадени, както и че фактурите са включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС, както и в счетоводството на доставчиците.

Според приходната администрация, представените от доставчиците писмени  обяснения  и документи – фактури, подписани от ревизираното лице, приемно-предавателни протоколи, справки, хронологични регистри относно осчетоводяването на фактурите, изписването на стоките, документи за разплащане и осчетоводяване на плащането /в брой/,  наличен  персонал – МОЛ,  шофьори,  удостоверяват извършването на доставките.

На следващо място е прието, че за частта от фактурите, на които липсват подписи не следва да се прави извод, че не са осъществени доставки, „..тъй като процесния реквизит след промените направени в ЗСч.  не е задължителен..“

От събраните доказателства е прието, че „..при проверките на доставчиците са събрани съставените от тях документи представляващи доказателства относно наличие на стоките в доставчиците, тяхното предаване и отчитане в счетоводните им регистри.

След служебна проверка на представената търговска и счетоводна документация от РЛ, при анализ на събраните доказателства  от приходните органи,  е прието за установено, че част от издадените фактури  за доставка на стоки, описани в таблици на стр.20-33 в РД - по периоди, доставчици, фактури, предмет и стойности,  не са намерили отражение в счетоводните регистри на ревизираното лице-количествено и стойностно. Съответно не е отчетена от фирмата и последващата продажба на стоките по тези неосчетоводени фактури. Формиран е извод, че са налице данни за укрити приходи от страна на *** с ЕТ „***”.

Формиран е извод, че стоките са реализирани от ЕТ, без това да е документирано по надлежния ред и съответно, без да е начислен следващият се пряк данък по повод осъществените от ЕТ продажби на стоки. Прието е, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазара, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи от същата, не са отчетени като такива, а са укрити – т.е. констатирано е наличие обстоятелство по 122 ал.2, т.1  от ДОПК.

Предвид това, ревизиращият екип е приел, че са налице данни за определяне на основата за облагане с преки и косвени данъци по реда на чл.122 от ДОПК. Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради наличието на обстоятелството по т.2 на ал.1 на цитирания член, тъй като е счетено, че са налице неотчетени приходи.  Ревизиращият екип записва в констативната част на РА, че са налице условията на ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи, като пристъпва към определяне на данъчна основа на задължението за ДДС и за посочените по-горе периоди по реда на чл.122 от ДОПК.

  Извършен е анализ на изброените в чл.122 ал.2 от ДОПК точки, а именни – т.1., т.2., т.3., т.4., т.6., т.7., т.8., т.9., т.10., т.14., т.15. и т.16., и въз основа на същия е определена данъчната основа за облагане с преки и косвени данъци.

За всеки отчетен период е формиран среден процент на надценка, изчислена като съотношение между декларираните от ЕТ „***“ приходи от продажба на стоки по ОПР  и балансовата /отчетна/  стойност на продадените стоки:

              -за 2007г. – 42 % надценка;

              -за 2008г. – 28% надценка;

              -за 2009г. – 36% надценка;

              -за 2010г. – 80% надценка;

              -за 2011г. – 46% надценка;

              -за 2012г. – 40% надценка

Относно констатациите по ЗДДС   

Установено е, че, с оглед  констатираните неотчетени приходи,  ревизираното лице отговаря на изискванията за задължителна регистрация с достигнат облагаем оборот, както следва: към 31.07.2008г. в размер на 55425,08лв., като поддържа оборот над  50000лв. до м.01/2010г. вкл.; към 30.11.2011г. в размер на 55487,94лв., като поддържа оборот над 50000лв. и към м.12/2012г. вкл.,   най-късно до 14.08.2008 г. Направен е извод, че  до 14.12.2011г., *** с ЕТ „***”  е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС и  да начислява косвен данък при извършване на облагаеми доставки. 

Органите по приходите са приели, че тъй като  дейността на РЛ е търговия на дребно, съобразявайки разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДДС данъкът се смята за включен в обявената цена и когато се предлагат стоки – предмет на доставка на дребно, в търговската мрежа.

От ревизиращите органи е формиран извод, че от ЕТ“***“ е дължим ДДС за извършените облагаеми доставки за  периоди 15.08.2008г.-31.01.2010г. и 15.12.2011г.-31.12.2012г. в размер на  22181,82лв. и  лихва в размер на 9618,86лв.

Относно констатациите по ЗДДФЛ.

Като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, *** е данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени от него през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията.            

Задълженото лице има регистриран едноличен търговец с фирма ЕТ „***”. Основната дейност на едноличния търговец за периода 2007г. - 2012г. е търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия Лицето не е било регистрирано  по ЗДДС. Констатирано е, че  *** е семеен, със съпруга  С.Д.Т., като за  целите на ревизията са изследвани източниците на доходи и направените разходи от съпругата.

Органите по приходите са установили, че за периоди 2007г.-2012г. лицето е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които е декларирало доходи от дейност като ЕТ, подлежащи на облагане с окончателен/патентен/данък по реда на ЗМДТ.

В хода на ревизията е установено, че  РЛ е пенсионер по болест, като в тази връзка към подадените  данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ са приложени експертни решения от ТЕЛК, съгласно които ***  ползва  данъчно облекчение по чл.18 от  ЗДДФЛ,  като лице  с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност.

След анализ на доказателствата във връзка с представените в хода на ревизионното производство документи е прието за установено, че ЕТ „***” не е заприходил в счетоводната и търговската си документация закупени стоки  по фактури  /подробно описани в РД/, издадени от  основните му  доставчици.

Прието е, че стоките /различни от цигари/ по неосчетоводените фактури са реализирани с % надценка,  изчислена за всяка от ревизираните години като съотношение между декларираните от ЕТ „***“ приходи от продажба на стоки по ОПР  и балансовата /отчетна/  стойност на продадените стоки.

Относно определената  надценка за цигарите по неосчетоводените фактурите, ревизиращите органи данъчната основа на извършените от ревизираното лице облагаеми доставки с цигари, при ревизията е формирана като сбор от ползваната търговска отстъпка  и стойността на закупените стоки, към която, като се начисли ДДС, който формира фиксираната цена съответстваща на бандерола с обозначена цена.

При ревизията е прието за установено че ЕТ“***“ не е заприходил стоки с отчетна стойност: за 2007г.- 2382,08 лв.; за 2008г.-33421,18лв.; за 2009г.-10519,97лв.; за 2010г.- 2413,98лв.; за 2011г.-25134,92лв. и за 2012г.-2479,48 лв., които в последствие са продадени, като  предприятието на едноличният търговец не е отчело приходи от продажби на стоки по неосчетоводените фактури  за покупки на хранителни стоки, напитки и цигари, в следните размери: за 2007 г. – 2793,68 лв.; за 2008г. –  35041,77лв.; за 2009 г. – 11274,06 лв.; за 2010 г. – 2518,94 лв.; за 2011 г. – 26722,64 лв. и за 2012г. - 2820,06 лв.

При  определяне на  данъчната  основа  за облагане с данък за доходите от стопанска дейност като ЕТ, ревизиращия екип е взел предвид декларираните по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ приходи от дейност, подлежаща на облагане с окончателен/патентен данък по ЗМДТ, с изключение на 2012г.,  тъй като е констатирано, че декларираните  приходи от продажби са в размер  на 44919,95лв., а приходите от продажби  съгласно представения Хронологичен регистър  за 2012г. са  в размер на 49944,43лв., като е направен извод, че установената разлика в по-малко отчетени приходи  5024,48лв.  е взета  предвид.

При ревизията е определен  облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ, съответно в размер на 3598,47лв. за 2007г.; 7418,61лв. за 2008г.; 5140,13лв. за 2009г.; 6889,82лв. за 2010г., 7423,76лв. за 2011г. и 12725,73лв. за 2012г.,  като  са  взети  предвид недекларираните  приходи от продажби на стоки и съответстващите им разходи, както и декларираните от лицето приходи по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.   

За установените с ревизията  доходи от дейност като ЕТ,  органите по приходите са определили дължимите  вноски за здравно осигуряване на ***.

 Размерът на данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е определен след съобразяване с  ползваното  данъчно облекчение за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност по чл.18 от ЗДДФЛ,  както и след приспадане на  внесените суми за окончателен/патентен/ данък по ЗМДТ за ревизираните години.

От органите по приходите е прието, че дейността на едноличния търговец не следва да се приема  като източник на доход за целите на  паричния поток на ревизираното лице, тъй като в представените от РЛ счетоводни документи няма такива, които да удостоверяват намалението на парични средства в предприятието на ЕТ, във връзка с отчетената печалба през съответната година,  която да е изплатена в брой на  ***.

Установено е, че през периода 2007г.-2012г. *** е титуляр на една банкова сметка ***, разкрита в качеството му на физическо лице. Като ЕТ не притежава банкови сметки.

Констатирано е също, че съпругата му – С.Т.притежава банкови сметки  като физическо лице в 8 банки. За целите на ревизията са изискани и предоставени разпечатки за движението и остатъците по личните банкови сметки на лицата. Установените движения по сметките са намерили отражение в изготвените парични потоци на *** и на С.Т., описани  в РД.

В хода на ревизията е констатирано, че  органите по приходите са констатирали, че по нотариален акт за покупко-продажба  на недвижим имот   №207 от 22.10.2010г. физическото лице *** е придобил недвижимо имущество /СИО/апартамент в ***, като съгласно  представения  НА,  апартаментът е закупен за 39000,00лв., платени в брой /или по 19500лв  за всеки от съпрузите/.  Сумата от 19 500,00лв. е отразена като разход за 2010г.  в изготвения паричен поток на ***.

Констатирано е, че за ревизираните периоди лицето е  получавало пенсия по болест, изплащана в брой, поради което  сумите са  отразени в приходната част на изготвения паричен поток на ***.

В разходната част на паричния поток са използвани данни за посочените показатели, публикувани от НСИ, тъй като от  ревизираното лице не са представени документи, които да доказват направените през годините разходи за живот и издръжка, поради което за целите на паричния поток .

При изготвянето на паричния поток за начално салдо на пари в брой към 01.01.2007г. приходните органи приемат, че в представените обяснения от ***  не е посочена конкретна сума, документи, доказващи налични пари  към 01.01.2007г., съответно лицето не разполага с налични парични средства.

Извършена е насрещната проверка на С.Д.Т.. В отговор на изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх.№ К8-3706/ 16.08.2013год., с писма, вх.№ К8-3706#1/ 13.09.2013 год.,  вх.№ К8-3706#3/ 16.09.2013 год.  в ТД на НАП Пловдив ИРМ Хасково са представени писмени обяснения  от лицето. Съгласно представените писмени обяснения през периода 2007г.-2012г. годишния  размер на разходите за издръжка на домакинството е средно 4000лв.  За източници на доходи посочва трудови правоотношения. Приложено е удостоверение за размера на брутното трудово възнаграждение за периода 01.01.2007-31.12.2012г., издадено от ЕТ ***. Представена е справка за притежаваните недвижими имоти–основно жилище–апартамент в ***, закупено по Договор за покупко-продажба с рег.№406/1984г. и апартамент в ***, закупен на 22.10.2010г., НА №207/2010г. за сумата от 39000лв. Представено е  писмено обяснение от С.Т., в което е посочено, че жилището в гр.С. е закупено от синът им А. Д. Т., който е поискал същото да бъде вписано на името на родителите му поради съмнение в брака.  Описано е също, че синът им е теглил кредит за покупката на апартамента. В тази посока са приложени са 3 бр. договори за отпуснат кредит. Представени са банкови извлечения за притежаваните от лицето сметки в Уникредит Булбанк и справка за притежаваните МПС.

 При анализ на доказателствата е прието от органите по приходите, че писмените обяснения нямат отношение към констатациите, изложени в ревизионния доклад и не са доказателства за наличие на спестени и съхранявани парични средства.

         С писмо вх.№ К8-3706#4/ 19.09.2013 год. от С.Т.са представени допълнително писмени обяснения, относно закупения апартамент в гр.С.. Описано е, че през 2004г.  синът им - А. Д. Т. е теглил кредит за закупуване на апартамент в гр.К.. През 2005г. апартаментът е продаден, като част от получената сума е използвана за погасяване на кредита, а останалата сума в размер на 27000лв. е оставена на родителите за съхранение. Посочено е още, че по-малкия син – М. Т. също е теглил кредит, средствата от който е предоставил в помощ на брат си. В писменото обяснение е посочено още, че синът  М. от 2007г. до 2010г. е работил в Англия, като спечелените средства е предоставял на майка си, която е внасяла сумите в депозитни сметки. Описано е, че при закупуването на апартамента /от страна на А. Т./ в гр.С. на 22.10.2010г., набраните средства от депозитите са изтеглени и апартамента е записан на името на майката и бащата, поради съмнение в успеха на брака му.

         В писменото обяснение е посочено, че *** е преживял тежък инсулт. Приложено  е Експертно решение №1448/21.06.2011г. на ТЕЛК за срок от 3 години, удостоверяващо 91% инвалидност, считано от 30.04.2001г.

         От страна на органите по приходите е прието, че не са представени доказателства относно мястото на съхранение на сумата, не е представен договор за кредит, погасителен план, банкови извлечения и др.. Прието е също, че не е посочено точно кога е изтеглен кредита и кога средствата са предоставени на А., за да му послужат.

         Формирани са изводи, че не са представени доказателства относно продажната стойност на апартамента в гр. К. от сина А. Д. Т. през 2005г., нито доказателства относно наличието на посочените 27000лв, предаване на паричните средства от 27 000,00лв. на родителите му, както и тяхното съхранение от получаването им до покупката на апартамента в гр.С. през 2010г.

При  анализ на събраните в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в РА/РД, е формиран извод, че  *** не е разполагал с декларирани и обложени доходи/приходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за ревизираните периоди, т.е. констатирано е наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

На лицето е връчено уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК, с което е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7  от ДОПК за ревизирания период, поради което основата за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2012 г. ще бъде определена по реда чл.122  от ДОПК. От страна на РЛ са представени исканите документи, както и декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК.

Органът по приходите е констатирал, че укритите приходи от продажби и съответстващите им разходи, следва да намерят отражение в ОПР и да участват при формиране основана за облагане с преки данъци по реда на чл.122 от ДОПК. В резултат на това е определена при ревизията данъчна основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК от дейността на физическото лице в качеството му на едноличен търговец.

Формиран е извод, че  превишението на разходите спрямо доходите се приема като доход с неустановен произход, подлежащ на облагане. Данъчната основа за този доход, определена след анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, е величината на установения  с ревизията недостиг на парични средства: за 2008г. в размер на 3632,56лв.; за 2009г.-7597,37лв. и  за 2010г.-3050,51лв., намалена с размерът на ползваното данъчно облекчение по чл.18 от ЗДДФЛ.

Установен е данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ  в размер на 140,00лв. за 2008г., 329,19лв. за 2009г. и  45,71лв. за 2010г., ведно с начислени лихви.

Относно констатациите по ЗОВ

Ревизията обхваща  установяване на задълженията на ***  за вноски за здравно осигуряване обхваща периода 01.01.2007 г. –– 31.12.2012.

В хода на ревизионното производство е констатирано, че основната дейност на ЕТ „***“ е търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

От РЛ са подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, с които е декларирано упражняване на търговска дейност. В хода на ревизионното производство е установено, че задълженото лице е пенсионер и получава пенсия за инвалидност. Като доказателства към преписката  са приложени решения на ТЕЛК, касаещи ревизирания период.

При ревизията е установено, че за ревизирания период - от 01.01.2007 г. до 31.12.2012 г., ***, в качеството му на самоосигуряващо се лице, е внесъл авансово дължимите вноски за здравно осигуряване, върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. С подадените ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 2007 г. – 2012 г. *** е декларирал  доход от дейността на ЕТ, който е в по - голям размер от осигурителния доход, върху който са направени авансовите вноски. Задълженото лице е внесло дължимите изравнителни вноски, върху декларирания окончателен размер на осигурителния доход.

С оглед направените изводи, че от предприятието на ЕТ не е отчетена последващата продажба на стоките по тези фактури, е определен нов размер на облагаемия доход на жалбоподателя  за периода 2007 г. – 2012 г. от дейността му като ЕТ, от приходните органи е прието, че  разликата между неотчетените приходи и неотчетената призната себестойност на стоките се определя като придобит доход от задълженото лице от трудова дейност като ЕТ, като облагаемият доход по години е както следва; За 2007 г. – 3598.47 лв.; За 2008 г. – 7 418.61 лв.; За 2009 г. – 5 140.13 лв.; За 2010 г. – 6 889.82 лв.; За 2011 г. – 7 423.76 лв.; За 2012 г.  – 12 725.73 лв.

След извършен анализ на относимите обстоятелства по ал.2 на чл.122 на ДОПК,  органът по приходите е определил облагаем доход с неустановен произход за ревизираните години, както следва: За 2008 г. – 3 632.56 лв.; За 2009 г. – 7 597.37 лв.;  За 2010 г. – 3 050.51 лв.

От приходните органи е прието, че ревизираното лице не е представило доказателства за произхода на средствата необходими за финансиране на извършените разходи, поради което е прието, че жалбоподателят е извършвал  трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл. 124а от ДОПК и следва да се установят задълженията му за ЗОВ в качеството му на самоосигуряващо се лице, върху дохода определен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК.

На основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и съобразно размера на здравноосигурителната вноска, посочен  в  чл.2 от Закона за бюджета на НЗОК за съответната година /6% за 2007 г. и 2008 г. и 8 % за 2009 г. - 2012 г./, е определена вноска за здравно осигуряване за довнасяне в приход на НЗОК, ведно с дължимата лихва, съответно за 2007 г.- 4,08 лв. и лихва 2,98 лв. ; за 2008  в размер на 345,78 лв. и лихва 199,98 лв.; за  2009г. - 659,34 лв. и лихва- 306,78 лв. 2010 г.  - 252,43 лв. и лихва - 91,40 лв.; за  2011г. - 91,87 лв. и лихва 23,74 лв.; за  2012 г. - 429,20 лв. и лихва- 66,92 лв.

За да потвърди РА, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като е изложил подробни нормативни постановки в тази насока.

В хода на съдебното производство като доказателства са приети представени от жалбоподателя Решение №1615 от 31.07.2014 г. на Районен съд гр. Бургас за прекратяване на гражданския брак между А. Т. и Л. Т.а, както и НА за дарение на НИ № 151, том III, рег. № 5151, дело № 492 от 16.11.2014 г.

В съдебно заседание на 12.01.2016 г. е прието без възражение от страните съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която, в изпълнение на поставената задача, е описало подробно върху кои от спорните фактури подписите за „получил“ са положение от някои от лицата-***, С.Т., А. Т. и М. Т..

В съдебно заседание на 08.09.2016 г. е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички налични по делото и събрани по преписката документи.

В изпълнение на поставената задача, вещото лице е преизчисллило датата на задължителната регистрация по ЗДДС на ЕТ „***, дължимият ДДС и лихвите за просрочие, като е включил, че фактурите, подписани от РЛ или негов представител, подробно изброени в табличен вид.

 Установено е, че  РЛ е достигнало облагаем оборот над 50000 лв., съответно: през месец май 2009 г.-50 895 лв. и поддържа този оборот до м. септември 2009 г.; през м. юни 29 012 г.-50 150,06 лв.; през месец септември 2012 г. -51221,42 и през месец октомври 2012 г.-51 0333, 68 лв..

Според заключението на вещото лице жалбоподателят следва да дължи вноски за ДДС,  съответно:  за 2009 г. в размер на 1945,01 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1042,37 лв.; за 2012 г.- в размер на 1273,93 лв. и лихви в размер на 2562,20 лв.

Експертът е изчислил  също данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ и ЗО за периода 2007 г.-2012 г. и лихвите за просрочие, като се приеме, че РЛ е получил единствено стоките по фактурите, за които СТЕ е установила, че са подписани от *** или негов представител и в паричния поток като в приходната част на парични поток  е отчетен размера на нетните доходи от ЕТ по години. Вещото лице е преизчислило паричния поток на годишна база, като при направените изчисления, експертът е направил заключение, че няма превишение на разходите над приходите в парични поток по години на жалбоподателя. Констатациите на експерта са отразени в табличен вид.

Експертът е изчислил и дължимите ЗО по години, съответно-за 2007 г. е установено, че не се дължат; за 2008 г.-9,31 лв. и лихва за просрочие-5,36 лв.; за 2009 г.-28,41 лв. и лихва за просрочие-13,22 лв; за 2010 г.- ЗО в размер на 6,47 лв. и лихва за просрочие-2,37; за 2011 г.-35,16 лв и лихва за просрочие – 9,09 лв и за 2012 г.-12,50 лв. и лихва 0,16 лв.

Експертът е изготвил и втори вариант, като е изготвил паричен поток в два варианта, съответно в първия вариант е съобразено, че *** не е участвал със собствени парични средства по отношение на внасяните парични средства от С. Тодорова по нейната банкова сметка, ***упуване на Апартамент по НА № 207/22.10.2010 г.

В заключение експертът е констатирал, че и при двата варианта няма превишение на разходите над приходите и съответно не се дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ.

Относно дължимите ЗОВ, експертът с изчислил размера съобразно допълнително установените приходи от неосчетоводени фактури.

След направените изчисления са определени дължими вноски, както следва: за 2007 г. е установено, че не се дължат; за 2008 г.-9,31 лв. и лихва за просрочие-5,36 лв.; за 2009 г.-28,41 лв. и лихва за просрочие-13,22 лв; за 2010 г.- ЗО в размер на 6,47 лв. и лихва за просрочие-2,37; за 2011 г.-35,16 лв и лихва за просрочие – 9,09 лв и за 2012 г.-12,50 лв. и лихва 0,16 лв.

Съдът кредитира изготвените заключения като компетентни и безпристрастно изготвени, като същите ще бъдат коментирани по-долу.

В хода на съдебното производство като свидетели по делото са разпитани С.Д.Т. и М. Д. Т..

Свидетелката Т.а  заявява, че е съпруга на РЛ, като относно покупката на апартамент е посочила, че парите за апартамента са на големия й син – А. Д. Т.. Описва, че по молба на сина им, апартамента е закупен на името на Д. и С. Т.и, тъй като „.. като имаше съмнения за брака си…“ Свидетелката е посочила, че  през 2014 година се синът им се е развел, като в последствие апартамента му е прехвърлен чрез дарение. Свидетелката е заявила, че в апартамента е живял само синът им със съпругата си, като Т.а е заявила изрично, че  тя и съпругът й *** не са живели в жилището.  Свидетелката е дала показания, че от 2001 г. *** е с инсулт, 99 % инвалидност, и заявява, че  ***  „..няма възможност за трудова дейност, с мене е постоянно, аз се грижа за него. Описва също, че в обекта е работила само тя. Сочи също, че тя се  е подписвала на фактурите.

Свидетелят М. Д. Т.  заявява, че е син съм на жалбоподателя. Сочи, че е знаел, че апартаментът е дарен на брат му. Описва, че брат му е искал да купи апартамент в С., но не е искал да е на негово име, и е помолил родителите им да запишат апартамента на тяхно име.

Свидетелят сочи, че състоянието на баща му е тежко. Сочи, че от 2008 година до 2012 година аз живее в Англия и помага на родителите си  като им изпраща около 3-4 хил. лева годишно. Имал съм възможност и съм помагал, с 3-4 хил. лева годишно.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Относно изводите по ЗДДС

         В хода на ревизионното производство са формирани констатации, въз основа на които, органите по приходите са приели, че в случая е намерил проявление съставът, предвиден в  разпоредбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, като са налице данни за укрити приходи, и този извод е обоснован с констатираното в хода на ревизионното производство обстоятелство, че жалбоподателят не е отразил всички покупки на стоки, като част от фактурите за покупка не са осчетоводени, и съответно не е отчетен приход от последващата им продажбата. Неотчетените приходи са довели до облагаем оборот по ЗДДС, поради което е доначислен данък по ЗДДС.

Фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Действително съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от дружеството неполучаване на процесните стоки, е следвало да бъде оборен от приходните органи, чрез установяване на положителния факт, а именно получаване на стоките.

В настоящия случай данъчната основа за облагане с преки данъци е определена по реда на чл.122 от ДОПК и съгласно нормата на чл.124 ал.2 от ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.

Събраните в хода на ревизионното производство доказателства обосновават частично наличието на хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 от кодекса и по-конкретно, както е установил и експерта по назначената съдебно -счетоводна експертиза е установено, че жалбоподателят е достигнал облагаем доход над 50 000 лв. за 2009 и 2012 г. г. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят се е справил с възможността да проведе пълно насрещно доказване, като в по-голямата част е опровергал констатациите на приходната администрация.

В случая при извършените насрещни проверки на някои от  доставчиците е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, но други доказателства за реално предаване на стоките не са представени.

Ревизиращите органи са направили своите изводи както за получаване на стоките, така и за последващата им реализация за по-голямата част от сочените доставчици само на основание на представените от същите писмени обяснения.

Така например, както се посочи по-горе по отношение на доставчиците ЕТ ***, *** ЕООД, ***  ЕООД, *** АД, като правоприемник на *** АД /заличен търговец/, *** ООД, *** ЕООД, като правоприемник на ЕТ ***, ЕТ ***, *** ООД, органите по приходите приемат, че са налице осъществени доставки, само на основание на представените от доставчици писмени обяснения. В случая липсват документи за предаване на стоките, няма складови разписки, предавателни или транспортни документи, което включва и изискването за наличие на облагаема доставка. След като не са били налице доказателства за предаване на стоките между ревизираното лице и доставчиците не е следвало да бъде признавано право на данъчен кредит по същите, а на още по-малко основание следва да се приеме, че са предавани стоки по неосчетоводените фактури.

От събраните в хода на ревизията доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин фактът на получаването на стоките по фактурите от страна на РЛ, както и извършването на последващи продажби, за които да не е бил отчетен приход/оборот от страна на ревизирания субект, каквито констатации се съдържат в оспорения РА. Само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби и липсата на счетоводна отчетност при ревизираното лице, може да е индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени облагаеми доставки, по които получател е ревизираното лице. Предмет на процесните сделки са родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена.

Установява се, че по- голямата част от фактурите не носят подпис на получателя или негов представител. Действително в ЗДДС и ЗСч липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но както приема в практиката си органа по приходите, именно липсата на други доказателства, освен издадена фактура налага на извода за липса на реално предаване, респ. получаване на стоката. В случая, този реквизит се явява от значение за доказване действителността на сделката и фактурирането, при липса на други съпровождащи доставката на стока документи. Единствено счетоводното отразяване при доставчиците на издадените фактури, дори и подписани от получателя, не е основание да се приеме, че същият действително е получил стока по тях, както и че впоследствие е продал същата и е реализирал оборот, съответно приход.
В тази насока е неоснователен доводът на приходните органи за установяване факта на реалното получаване на стоката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Установяването на укрити доходи, чрез реализирани продажби на получени, но неосчетоводени стоки, включва доказване на начина на придобиване на стоката, за да се приеме, че същата е впоследствие продадена. Получаване на стока, респективно се установява, чрез доказателства за реалност на доставката както при малките търговски обекти, така и в останалите случаи на търговския оборот.

В конкретния случай за описаните по-горе доставчици по делото са представени фактурите, описани в РА и РД и писмени обяснения. Настоящата инстанция намира, че тези доказателства не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък, а не дали фактурата е подписана или не от получателя. В тази връзка фактът, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС от доставчиците на ревизираното лице, не може да бъде тълкуван самостоятелно и да има водещо, предопределящо значение за реалното осъществяване на процесните доставки.

Наличието на фактура не е достатъчно основание да се приеме, че е настъпило данъчно събитие, в какъвто смисъл е постоянната практика на Съда на ЕС. Необходимо е да се изследват всички относими обстоятелства относно наличието или не на настъпило данъчно събитие - осчетоводени ли са доставките, налице ли е предаване на стоките, извършен ли е транспортът на стоките, как, от кого и къде, има ли товарителници, пътни листа и др. придружаващи документи; какви са писмените обяснения на управителите на отделните доставчици и дали те съответстват на други събрани писмени доказателства.

В процесния случай се установява по категоричен начин, че липсват доказателства за част от приемането и предаването на стоките /няма приемо-предавателни протоколи; от друга страна, не всички фактури носят подпис на получател, за да се приеме, че представляват разписки за предаване на стоките. Няма приобщени доказателства за транспортирането на стоките. Позоваването от страна на приходните органи само на представените от доставчиците извлечения от счетоводни документи, респ. на констатираното след извършена служебна проверка в информационната система на НАП и на писмените обяснения на доставчиците, не е достатъчно да се приеме наличието на реално осъществени доставки на стоки, извършени от посочените във фактурите доставчици и получени от ревизираното лице като получател на същите.

В хода на ревизията са събрани основно писмени обяснения от представители на съответните търговци, без да е извършвана проверка в счетоводството на доставчиците от страна на данъчните органи, като освен копия от фактурите, други доказателства, съпътстващи доставките не са ангажирани.

На следващо място не е доказано наличието на редовно и текущо осчетоводяване на доставките, нито че воденото от доставчиците счетоводство е водено съобразно изискванията за всеобхватност и достоверност на счетоводните им системи. Не са изследвани записванията в главните им книги и оборотните ведомости с оглед на установяване всеобхватността на записванията в хронологичен порядък и съответно оборотите за всеки от отчетните периоди, не са представени касовите книги на доставчиците, от които да се установява обосноваността на осчетоводените касови плащания, не са установени записванията при заприходяването на изписаните стоки и съответните осчетоводени складови наличности в съответните периоди.

По отношение на останалите фактури, за които се установи, че съдържат подписите на РЛ или негов представител, не се възразява, че стоките са получени от РЛ или негов представител.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира, че не се събрани доказателства за изводите на приходните органи за извършени, но укрити от жалбоподателя доставки на стоки през целия ревизирания период.

В тази посока следва да се посочи също, жалбоподателят е ангажирал доказателства, които оборват направените изводи от приходните органи, че лицето е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. за целия период.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че РА следва да бъде изменен в частта относно задълженията по ЗДДС, като бъде намален в частта, в която са установени за довнасяне задължения по  ДДС за периодите 15.08.2008г.-31.01.2010г. и 15.12.2011г.-31.12.2012г., от 22181,82 лв. и прилежащите лихви на 3218, 94 лв. ( за 2009 г. в размер на 1945,01 лв. и за 2012 г.-в размер на 1273,93 лв.) и прилежащите лихви.

Относно констатациите по ЗДДФЛ

В хода на ревизионното производство са формирани констатации, въз основа на които органите по приходите са приели, че в случая е намерил проявление съставът, предвиден в  разпоредбата на чл.122 ал.1 и т. 7 от ДОПК, и този извод е обоснован с констатираното в хода на ревизионното производство обстоятелство, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период”. В тази посока е прието, че превишението на разходите над получените приходи/доходи е в резултат на закупен недвижим имот – апартамент в гр. С. по НА №207/22.10.2010г., а за съпругата на ревизираното лице С.Т.и на внасяни суми  по лични банкови  сметки.

Съответно тези констатации са отразени и в изготвените парични потоци, като е прието, че към 2007 г. началното салдо на РЛ е 0,00 лв., тъй като не са представени доказателства за наличен финансов ресурс. След направени изчисления са определени и дължимите данъци по чл. 48 ЗДДФЛ.

         От жалбоподателя се оспорват изводите на приходните органи, че *** е участвал при покупката на НИ в гр. С., както и че същият има принос по отношение на внасяните парични средства от съпругата му С.Т..

Доколкото въпросът за наличие на укрити приходи въз основа на твърдението на данъчните органи за неосчетоводяване на процесните фактури не е доказано съобразно изложените по-горе аргументи, то не може да се приеме за правилно и обосновано становището на приходните органи за законосъобразно определяне с РА на данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за всяка един от данъчните периоди - 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2012г.

След като не е установено да има реално извършени доставки на стоки по подробно описаните фактури и съответно, наличието на реализирани приходи от продажбата на тези стоки от РЛ / т. е. че са налице укрити доходи за всеки един отчетен период/, то неправилно е формирана данъчната основа за облагане на тези доходи с пряк данък.

Относно възраженията на жалбоподателя следва да се посочи, че подходът на ревизиращите органи за изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди, е неправилен. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. Предполагаемото притежаване на парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо необходими разходи, не може да надхвърля или ограничава рамките на ревизираните периоди, защото ще представлява нарушение и на процесуалния, и на материалния закон. Допълнително при един такъв подход на произволно изчисляване на паричния поток, при който не се държи сметка и не се изследва наличието на евентуални житейски оправдани и нормални недокументирани отсрочени или закъснели плащания (например на консумативни разходи), краткотрайни заеми или дори наличие на обичаен овъдрафт по разплащателни сметки, създава практическа необоримост на презумцията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и възможност за неприемливо голямо отклонение от действителната облагаема основа. Данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да се определя на годишна база за всички доходи през календарната година. Този извод е в съответствие и с непротиворечивата практика на Върховния административен съд и не ограничава възможността за установяване на начално салдо за следващ данъчен период, формиран от парични средства, които са останали неизразходвани от предходни периоди.

На следващо място видно от  ангажираните гласни и писмени доказателства се установява,  че лицето не е реализирало лични доходи, освен пенсията му. Обосноваване на общност на приходи и разходи за целите на подоходното облагане в контекста на провеждането на ревизия по чл. 122 от ДОПК не следва от института на съпружеската имуществена общност, уреден в Семейния кодекс. Режимът на СИО е уреден в чл.19, ал.1 от отменения СК /в сила до 01.10.2009 г./, чл. 21, ал.1 от СК в сила от 01.10.2009 г. и пар.4, ал.1 от ПЗР на СК - правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имущества, придобити от съпрузите по заварени бракове. За права, вън от обхвата на СИО, са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презумира. Съгласно чл.32 от Семейния кодекс /в сила от 01.10.2009 г./ разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат общо от двамата съпрузи, а отговорността за поетите задължения за удовлетворяване на такива нужди е солидарна. Формулирано по различен начин - ако разходите за нуждите на семейството са поети изцяло от единия от съпрузите, това не предполага разпределянето им в някакво съотношение между съпрузите за целите на данъчното облагане. В конкретния случай за целите на данъчното облагане ревизиращите органи не са имали основание да включат в паричния поток на лицето приходи за покупка на имот, нито разходи за внасяне на парични средства от съпругата му, при условие, че РЛ е получавало само пенсия.

Нещо повече, видно от ангажираните свидетелски показания се установява, че закупеният НИ в гр. С. е закупен само формално на името на Д. и С. Т.и, като в последствие е дарен на сина им. Действително свидетелските показания са дадени от синовете на жалбоподателя, които са заинтересувани от изхода на спора, но същите тези писмени обяснения, дадени от съпругата на РЛ, изцяло са игнорирани от приходните органи и са приети като неотносими.

В тази посока следва да се посочи, че експерта по назначената експертиза след изчисления е достигнал до извода, че от жалбоподателя не се дължи данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2012г.

По изложените съображения обжалваният РА в тази му част следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Относно констатациите по ЗОВ

Изцяло неоснователни са правните доводи на ревизиращите органи, за квалифициране на средствата с нерегламентиран произход, формиращи недостиг в паричния поток, като доходи от трудова дейност, за които жалбоподателят подлежи на осигуряване по ЗЗО като самоосигуряващо се лице. Тези аргументи не намират опора, както в данните по делото, както се посочи не е налице превишение на разходите над приходите за конкретните периоди, така и нормативно основание. "Осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващо се лице съгласно чл.5, ал.2 КСО е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. На основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ/. Тълкуването на горепосочените разпоредби налага извод за регулярност и периодичност при получаване на доходи от самоосигуряващите се лица, даващи основание да се говори за трудова дейност на тези лица. В случая, дейността на РЛ да се квалифицира като „трудова дейност”, за която се дължи осигуряване по КСО и ЗЗО като „самоосигуряващо се лице”.

По отношение на здравните вноски следва да се съобрази, че на задължително здравно осигуряване подлежат лицата по чл.33 от ЗЗО. Съгласно чл.29, ал.3 от ЗЗО, във връзка с чл.2 от Закона за бюджета на НЗОК се определя размер на задължителната здравноосигурителна вноска.

Съгласно чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващи се лица до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

В случая с оглед изложените по-горе мотиви, че не е налице превишение на разходите над приходите и относно допълнително установените приходи от неосчетоводени фактури, настоящият  състав намира, че следва да се кредитират изводите на експерта по отношение на дължимите ЗОВ.

Последица от това е постановяването на ревизионен акт в несъответствие, както с процесуалния, така и с материалния закон. Ето защо, същият ще следва да бъде отменен в частта за допълнително определени задължения за ЗО  за 2007  г.  що се отнася до 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г.,РА следва да бъде изменен, като размерът на задълженията за ЗО бъде  намален от съответно за 2008 г. от 345,78 на 9,31лв., ведно със съответните лихви; за 2009 г. от 659,34 на 28,41лв., ведно със съответните лихви; за 2010 г. от 252,43 на 6,47лв., ведно със съответните лихви; за 2011 г. от 91,87 .на 35,16лв. , ведно със съответните лихви; за 2012 г. от 429,20 на 1,00лв., ведно със съответните лихви.

         При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на страните съобразно уважената част от жалбата.

От процесуалния представител е представен списък с разноските в общ размер на 2500 лв, от които 2000 лв-адвокатски хонорар, 450 лв- възнаграждения за ВЛ и 50 лв. ДТ. От страна на процесуалния представител на ответника са претендирани разноските за двете инстанции.

На основание чл.226, ал.3 от АПК и чл. 161, ал.1 от ДОПК и чл. 8, ал.1, т. 2 и чл.9, ал.3 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  разноските се констатираха в размер на 2174,21 лв./две хиляди сто седемдесет и четири лева и 21 ст./ за жалбоподателя и 1558,67 лв./хиляда петстотин петдесет и осем лева и 67 /  за ответника.

         Ето защо, Административен съд – Пловдив, Х състав, 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ по жалба на ***, ЕГН **********,  в качеството му на  ЕТ с фирма „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, Ревизионен акт /№ Р-09-1401621-091-01/11.11.2014 г., издаден от В.П.А., на длъжност Началник сектор „Ревизии” – възложил ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите – Ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 93/09.02.2015г. на Директора на  дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени за довнасяне следните задължения: за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 140,00 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 80,97 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 329,19 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 153,17 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на  45,71 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 16,55 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 449,06 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 70,01 лв.; и в частта, в която са установени вноски за ЗО за 2007г. в размер на 4,08 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 2,98 лв

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-09-1401621-091-01/11.11.2014 г., издаден от В.П.А., на длъжност Началник сектор „Ревизии” – възложил ревизията и М.Г.Г.на длъжност главен инспектор по приходите – Ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 93/09.02.2015г. на Директора на  дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително определените задължения за  ДДС за периодите 15.08.2008г.-31.01.2010г. и 15.12.2011г.-31.12.2012г., като НАМАЛЯВА допълнително определените задължения за ДДС за периодите  15.08.2008г.-31.01.2010г. и 15.12.2011г.-31.12.2012г от  22 181,82 лв. на 3218, 94 лв., а прилежащите лихви от 9618,86 лв. на 1304,57 лв., както и в частта на установените задължения за здравноосигурителни вноски, като НАМАЛЯВА задълженията за ЗОВ, както следва:  за 2008 г. от 345,78 лв. на 9,31лв., а прилежащите лихви от 199,98 лв. на 5,36 лв; за 2009 г. от 659,34 лв. на 28,41лв., а прилежащите лихви от 306,78 лв. на 13,22 лв.; за 2010 г. от 252,43 лв. на 6,47 лв., а прилежащите лихви от 91,40 лв. на 2,37 лв; за 2011 г. от 91,87 лв. на 35,16лв., а прилежащите лихви от 23,74 лв. на 9,09 лв.; за 2012 г. от 429,20лв. на 1,00лв., а прилежащите лихви от 66,92 лв. на 0,16 лв.

         ОСЪЖДА ***, ЕГН **********,  в качеството му на  ЕТ с фирма „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от  1558,67 лв./хиляда петстотин петдесет и осем лева и 67 ст./  разноски по делото.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на ***, ЕГН **********,  в качеството му на  ЕТ с фирма „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер 2174,21 лв./две хиляди сто седемдесет и четири лева и 21 ст./ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

       

                                                                                                                                                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: