Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 73

 

град Пловдив, 12 януари 2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,  ХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

            с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 2887 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 24б, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/.

Образувано е по подадена жалба от „**“ ЕООД, ЕИК **, срещу мълчалив отказ на началника на Митница Пловдив да се произнесе по подадено искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по чл. 24, ал. 2, т. 1-5 от ЗАДС с вх. № 32-242320/31.08.2017г. Жалбоподателят твърди, че в срока по чл. 24б, ал. 6 от ЗАДС няма произнасяне. Счита, че към искането са представени всички необходими документи по чл. 24а, ал. 5 и ал. 6 от ЗАДС, както и са изпълнени изискванията по чл. 24а , ал. 3 от с.з.  Моли съдът да отмени обжалваният отказ, като преписката се върне на административният орган за издаване на претендирания акт.

Ответникът – началникът на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата, подадена срещу мълчалив отказ на началника на Митница Пловдив за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.   

Съдът като прецени становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:  

От фактическа страна по делото не е спорно, че „**” ЕООД е подало искане  с вх. № 32-242320/31.08.2017г за издаване на удостоверение за освободен от облагане с акциз краен потребител, на основание чл. 24, ал. 2 т. 1-5 от ЗАДС и по реда на чл.24а и сл. от ЗАДС.  Съгласно чл. 24б, ал. 6 от ЗАДС Удостоверението по ал. 4 /за освободен от акциз краен потребител/ или решението по ал. 5 /за отказ/ се издават в 30-дневен срок от постъпване на искането по чл. 24а, ал. 4, съответно от отстраняване на нередовностите. В настоящия случай посоченият в цитираната разпоредба на закона срок изтича на 02.10.2017г., тъй като 30.09.2017г. е неприсъствен ден. Между страните по делото няма спор, че в този срок удостоверение или решение за отказ не са били издавани.

Доказателствата по делото, не водят до извода за развило се производство при наличие на обстоятелства по чл. 24б, ал. 3/в съответната редакция/ и чл. 24б, ал. 6, пр. посл. от ЗАДС. На първо място в случая не са констатирани нередовности, съгласно цитираната ал. 3 на чл. 24б от ЗАДС, за което се  изпраща уведомление. Нередовностите касаят реквизитите по чл. 24а, ал. 5, подаваните документи по чл. 24а, ал. 6 или декларирането на данните по чл. 24а, ал. 2 от ЗАДС. възможността, посочена в ал. 2 на чл. 24б от ЗАДС е поставена на преценката на компетентния орган.    

Ето защо съдът приема, че няма редовно развило се производство по посочения ред на чл. 24б, ал. 3 от ЗАДС, за да е приложим срокът за произнасяне по чл. 24б, ал. 6, пр. посл. от ЗАДС. При това положение съдът намира, че в случая е налице непроизнасяне в срок на компетентния орган, поради което е налице мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. За разлика от текстовете на чл. 55а, ал. 3 и чл. 57, ал. 4 от ЗАДС и др. от същия закон, които приравняват непроизнасянето в срок на изричен отказ по силата на закона, в случая такава фикция няма, поради което приложение следва да намерят общите правила на АПК, уреждащи оспорването на мълчалив отказ. 

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, считано от изтичането на срока, когато жалбата е заведена в деловодството на съда, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

По делото между страните няма спор относно това, че на 31.08.2017г. „**” ЕООД е подал заявление за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител по чл. 24, ал. 2, т. 1-5 от ЗАДС за енергийни продукти „минерален терпентин” с код по комбинираната номенклатура/КН/ 2710 11 21, разтворител БАС-Л с код по КН 27101225, керосин с код по КН 27101925, газьол с тегловно съдържание на сяра по 0,001% с код по КН 27101943, базови масла с код по КН 27101999, толуол с код по КН 29023000, котелно гориво с код по КН 27101964 и метил третичен бутилов етер код по КН 29091990. Няма спор и относно представените към подаденото искане документи за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 24а, ал. 5 и ал. 6 от ЗАДС.

В искането са описани годишните прогнозни количества, които ще се потребяват, материалната отчетност, която ще се води по отношение на продукцията и на ниво обект за производството, видове получени продукти по доставчик и стойност,  максималния производствен капацитет, произвежданите продукти и кодовете им по КН, максималния складов капацитет. Към искането са били приложени и други доказателства и документи, подробно описани в самото него.

            Постановеният мълчалив отказ съдът намира за незаконосъобразен.

            Съгласно разпоредбата на чл.2, §1, б) от Директива 2003/96/ ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията /наричана по-долу „Директивата”/ за целите на настоящата директива терминът „енергийни продукти” се отнася за продукти, които са с кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. В настоящият случай няма спор, че продуктите, посочени по-горе, и заявени от дружеството пред митническата администрация,  са с кодовете по КН и попадат в обхвата на тази дефиниция. Според чл. 2, § 3, пр. І  от Директивата когато енергийните продукти са предназначени за използване, предлагани за продажби или използвани като моторно гориво или гориво за отопление, различни от онези, за които в настоящата директива е определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво. Т.е. разпоредбата извън изрично предвиденото в самата нея изключение предвижда, че когато един енергиен продукт е предназначен, използва се или се предлага за продажба като горива /моторно или за отопление/, то следва той да се обложи данъчно така, както би се обложило съответното гориво. Директивата в чл. 2, § 4 посочва, че нейните разпоредби не се отнасят до б) следните приложения на енергийни продукти и електроенергия: - енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Изключението на нормите на директивата се отнася именно за енергийните продукти, определени като такива за целите на прилагането и, които се използват /т.е. фактически са предназначени/ за цели, различни от посочените горива. Или не трябва тези енергийни продукти като краен резултат от потребяването им да служат за моторно гориво или за гориво, предназначено за отоплителни инсталации. Това е единствено възможният смисъл на посочените разпоредби на директивата. В ЗАДС материалноправният режим на освобождаванията на акцизните стоки, представляващи енергийни продукти е уреден в чл. 24. По отношение на конкретния енергиен продукт  релевантни са разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗАДС и на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Според последната освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Посоченият текст коректно транспонира по – горе разписаното в директивата изключение и касае освобождаването от акциз, поради което следва да се тълкува по същия начин – енергийният продукт се освобождава от акциз, когато се използва /т.е. фактически е предназначен/ за цели, различни от посочените горива. Като всяко изключение от принципа и това изключение следва да се тълкува стриктно и по-скоро стеснително. Затова по аргумент за противното, следва да се приеме, че само когато се констатира използването на определен енергиен продукт /в случая минерален терпентин/ като моторно гориво или като отоплително гориво, той подлежи на акцизно облагане в съответствие с общия принцип на директивата и на чл. 2, т. 3 и чл. 13 от ЗАДС. Към момента на предявяване на искането, до момента на издаване на оспорваните актове тази процедура е уредена на законово ниво в разпоредите на чл.24а – 24ж от ЗАДС/в съответната редакция/. 

            Настоящата инстанция намира, че всички изискуеми се по чл. 24а, ал. 5 и ал. 6 от ЗАДС са били представени от жалбоподателя в резултат на процедурата. Следва да се посочи, че в правилника, а понастоящем и в закона, няма изискване за конкретното съдържание на документа, с който претендиращия освобождаването трябва да установява разходни норми по повод на конкретната суровина, представляваща енергийния продукт, който ще се потребява за различни от горивата цели. Посочените изисквания на закона в чл. 24б, ал. 1 от ЗАДС и с оглед на материалноправните норми на директивата и закона, както и с оглед на целите им. От придружително писмо № 32-294718/23.10.2017г. от ответника се навеждат основания за отказа, свързани с нормата на чл. чл. 24а, ал. 3, т. 6 от ЗАДС. Посоченият текст гласи „Удостоверение за освободен от акциз краен потребител се издава на лице, което разполага със собствени или наети помещения, където ще се получават и използват денатурираният по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти“.  Ответникът счита, че същото помещение е заявено от друго юридическо лице и това е пречка да се приеме на настоящия жалбоподател искането. Това тълкуване не намира законова основа. Разглежданият текст от закона изисква заявилото лице да разполага със собствени или наети помещения, където ще се използват или получават енергийните продукти. По делото са налице договор за наем от 15.06.2015г. и от 14.08.2017г., които доказват фактите в обсъждания законов текст. По начало процедурата е разписана с цел да се установи от митницата, че освободените от облагане с акциз на конкретните стоки – енергийни продукти ще се ползват за всякакви други цели, освен изрично посочените. Дружеството е описало подробно технологичния процес за производство, приложило е и разходни норми на суровините, необходими му за съответните крайни продукти, приложило договори за наем, от които документи се установява наличие на склад. Изискването за взимане на проби в чл. 24б, ал.2 от ЗАДС цели да се установи наличието на акцизната стока в крайния продукт /с оглед на евентуалната възможност за липсата му/ от една страна и от друга страна класифицирането на този продукт в КН с оглед на потенциалната възможност той също да се обложи с акциз. Това означава, че тази проверка касае добросъвестността на лицето, което претендира освобождаването, с оглед на действителните цели, за които то ще ползва енергийния продукт. Целта е именно тази – да се установи наличието на акцизната стока в крайния продукт, тъй като спестяването му дава възможност на оператора да го използва за целите, забранени от закона и директивата. Затова основният спорен въпрос по делото е дали заявените продукти са такива по чл. 24, ал. 2, т. 1-5 ЗАДС и ако не са, дали функционално са използваеми за моторно гориво, респ. за гориво за отопление. Според кодовете на тези продукти по КН и на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗАДС, същите могат да се определят като "енергиен продукт" по смисъла на закона. Несъмнено, съгласно представеното удостоверение № 692/04.11.2015г. на община-Велинград се установява, че в УПИ № I-6516, „За производствена дейност“, кв. 78, по плана на гр. Велинград, съществува сграда, в която се осъществява производството и разфасоването на безири и разредители. Това се потвърждава и от Приложение № 1 към договор за наем от 16.06.2015г., където са описани наетите инсталации и съоръжения. Представена е и технологична схема и списък на доставчици на суровини. 

            В чл. 20 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията  и  ЗАДС в чл. 14 , ал. 1 т. 3”наливно състояние”  и  ал. 4” наливно състояние” от  е указан  контролът върху стоката с код по КН 2710 11 21/код по КН2012 2710 12 21/ само в „наливно състояние”, предвид голямото му значението за химическата промишленост като основен разтворител, участващ задължително  в рецептурите /разходните норми/ за производството на химически продукти- стоките: бои, покрития и разредители. Чл. 24, ал. 1 т. 3 от ЗАДС изрично освобождава от облагане с акциз „с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25, 2710 19 29, 2710 19 71 до 2710 19 93 и 2710 19 99 - в опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите до 5 литра. 

В настоящият случай, жалбоподателят „**” ЕООД е подал искане с вх. № 32-242320/31.08.2017г. за издаване на  удостоверение за освободен от акциз краен потребител до компетентния орган - Началник Митница Пловдив, по местонахождението на обекта си „Производствено – складова база”, находящ се в гр.Велинград, Индустриална зона, околовръстен път, ул. „Цепина“ № 7. Искането за издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител е за освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти, с правно основание чл. 24, ал. 2, т. 1-5 от ЗАДС – в посочените хипотези.  

Предвид изложеното не е налице законово основание за  възникване на данъчно задължение-  облагане с акциз, на основание на  чл. 19 и чл. 20 от ЗАДС.  Налице е законовото основание на чл. 24, ал. 2, т. 1-5 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз потреблението на посочения енергиен продукт за заявените с искането цели, по отношение на „**” ЕООД и за издаване на това лице на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, съгласно подаденото искане. В рамките на административното производство по издаване на удостоверението, уредено в чл. 24а  и сл. от ЗАДС, митническият орган има правомощия на орган по приходите да извършва проверка относно изпълнението на изискванията на  приложимия закон за издаване на исканото удостоверение за освобождаване от облагане с акциз на акцизна стока, която се използва за цели различни от моторно гориво и гориво за отопление. За митническият орган не е налице законово основание да откаже освобождаване от облагане с акциз на  енергиен продукт за цел, различна от моторно гориво и гориво за отопление – производство на  стоки разредители, безири и др. При това, както стоките безири, така и разредителите, са промишлени  стоки отнасящи се в една и съща дейност “бои, лакове и подобни продукти, печатарски мастила и китове“. Посочените по-горе продукти, произвеждани от “**” ЕООД не са облагаеми с акциз стоки по смисъла на чл.2 от ЗАДС и не са енергийни продукти по смисъла на чл.13 от ЗАДС. 

Така мотивиран и на основание чл. 173, ал. 2 и ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, Административен съд Пловдив, ХVІІІ състав 

                                                       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на началника на Митница Пловдив да се произнесе по подадено искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по чл. 24, ал. 2, т. 1-5 от ЗАДС с вх. № 32-242320/31.08.2017г.

ВРАЩА преписката на Митница Пловдив за произнасяне по подаденото искане от**” ЕООД с вх. 32-242320/31.08.2017г. за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/