РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 

         РЕШЕНИЕ

 

           № 2209

 

 

                 гр. Пловдив, 13.12. 2017 год.

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

              при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2936 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

              Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.45, ал.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.      

              Образувано е по повод оспорване на Кмет на Община Хисаря на основание чл.45, ал.8 от ЗМСМА, на Решение № 375, прието на заседание на Общински съвет - Хисаря, проведено на 05.09.2017г. по Протокол № 42, като е сезиран административен съд – гр.Пловдив за произнасяне по законосъобразността на оспореното решение, с което частично се опрощава задължението на “Н.Ф.” ЕООД, като същото се изчисли на база 1/5 от отчетната стойност ведно със законната лихва.

               Навеждат се доводи за нищожност, респективно за незаконосъобразност на оспорения акт на общинския съвет, като се претендира прогласяването на неговата нищожност, респективно неговата отмяна от Съда. Поддържа се, че компетентността на общинския съвет е изчерпателно посочена в разпоредбата на чл.21 от ЗМСМА, като сред изброените правомощия на органа на местно самоуправление липсва правомощие за опрощаване на публично задължение, каквото се явява задължението за такса битови отпадъци. Поддържа се още, че решението на общинския съвет е постановено в противоречие със закона и с целта, която преследва закона с приемане на актове от категорията на процесния такъв. В тази насока се поддържа, че решението е прието в противоречие с разпоредбата на  чл.128 от Закона за публичните финанси, съгласно която не се допуска извършването на разходи и натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, които не са предвидени в годишния бюджет на общината, като актът на общинския съвет представлява и неразрешена схема за държавна помощ, по смисъла на  §1 от ДР на Закона за държавните помощи.

          Ответникът – Общински съвет – Хисаря застъпва становище за неоснователност на  жалбата.

  Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на оспорването, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид становищата на страните, прие за установено следното :

Оспорването от страна на Кмета на Община Хисаря е депозирано  в 7 - дневния срок от по чл.45, ал.8 от ЗМСМА. В случая срокът за произнасяне от съвета, съгласно чл.45, ал.7 от ЗМСМА е изтекъл на 19.10.2017г., а оспорването е депозирано в регистратурата на общинския съвет на 18.10.2017г., като не се твърди и не се установява от данните по делото да е последвало произнасяне на общинския съвет в срока по чл.45, ал.7 от ЗМСМА. Предвид гореизложеното Съдът намира, че оспорването е депозирано в преклузивния срок по чл.45, ал.8 от ЗМСМА срещу акт на общинския съвет, подлежащ на съдебен контрол от кмета на общината, като същото е осъществено в изпълнение на правомощията му по чл.45, ал.5 и ал.8 от ЗМСМА. Правото на кмета на общината да оспорва акта на общинския съвет е отклонение от принципа на чл. 147, ал. 1 АПК. Кметът на общината, като орган на изпълнителна власт на общината, е орган, който не може да има личен, пряк и правен интерес от оспорване, защото той няма субективни права, свободи и законни интереси, а правомощия. Законодателят е преценил, че за целите на контрола между органите на местната власт и за ефективното изпълнение на предоставените на тези органи функции е необходимо да допусне съдебен контрол на актовете на общинския съвет от друг държавен орган – кмета. Интересът от оспорването в случая е презумиран от законодателя и не подлежи на доказване като предпоставка за допустимост на оспорването.

        Предвид гореизложеното, Съдът намира, че оспорването е процесуално ДОПУСТИМО.

        Разгледано по същество, същото е ОСНОВАТЕЛНО.

           Решение № 375 на Общински съвет – Хисаря, е прието на заседание на съвета, проведено на 05.09.2017г., по протокол № 42. Със същото на основание чл.21, ал.1, т.23 и ал.2  от ЗМСМА общинския съвет частично е опростил задължението на “Н.Ф.” ЕООД, като същото се изчисли на база 1/5 от отчетната стойност ведно със законната лихва.

           Като мотиви за приемането му са изложени съображения, че сумата, която е начислена като такса битови отпадъци/ТБО/ на “Н.Ф.” ЕООД е прекомерна с оглед факта, че има само два контейнера разположени в дружеството, в които биват генерирани отпадъци. Прието е, че с оглед на обстоятелството, че се предлага услуга, касаеща битови отпадъци, събирани в два контейнера на територията на дружеството, Общински съвет Хисаря освобождава юридическото лице частично от заплащане на такса битови отпадъци, като дължимата сума годишно след опрощаването, да се изчисли на база 1/5 от отчетната стойност, ведно със законната лихва, така както е било през 2014г.

           Решението е прието въз основа на Докладна записка с вх.№ 273/05.09.2017г. от Кмета на Община Хисаря, внесена за разглеждане в общинския съвет, касаеща даване на съгласие за подписване от кмета на общината на споразумение за разсрочване на задълженията на “Н.Ф.” ЕООД за ДНИ и ТБО в размер на 75 142,36 лв. за период от три месеца, с погасителен план:първия месец вноска в размер на 25% от задължението, а втория и третия месец остатъка разпределен на две равни вноски.

        Същата е предшествана от подадено Заявление с вх.№ 94-00-М-275/31.08.2017г., депозирано от едноличния собственик на “Н.Ф.” ЕООД,  с което дружеството е поискало сключване на споразумение с кмета на Общината за „преоформяне на такса смет“ и „заплащането, както следва : за м. октомври 2017г. – 25% от сумата и за м. ноември и декември 2017г. – останалата част на равни вноски“. Към заявлението е приложена справка за неплатените задължения на “Н.Ф.” ЕООД за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за  периода 2014г. – 2017г., в общ размер на 75 142,36 лв. – главница и прилежащи лихви.

        Решението е прието, като от общия брой от 17 общински съветници са присъствали и гласували 12 общински съветници, като „за“ приемане на решението са гласували 8 общински съветници, а 4 общински съветници са гласували  „въздържали се“.

Решението е било върнато от Кмета на Община Хисаря на основание чл.45, ал.5 от ЗМСМА в 7- мо дневен срок от получаването му на 28.09.2017г. за ново обсъждане в общинския съвет по чл.45, ал.7 от ЗМСМА, съгласно писмо с вх.№ 289/05.10.2017г. на Общински съвет Хисаря с предложение аз неговата отмяна. Върнатият за ново обсъждане акт не е разгледан от съвета, в 14 - дневен срок от получаването му на 05.09.2017г., който е изтекъл на 19.05.2017г., като в този срок не се твърди и не се установява от данните по делото да е последвало произнасяне от общинския съвет, съгласно чл.45, ал.7 от ЗМСМА. Поради тази причина и същият е оспорен от Кмета на Община Хисаря, на основание и в срока по чл.45, ал.8 от ЗМСМА пред Административен съд – гр.Пловдив,  като по повод на оспорването е образувано настоящото съдебно производство.

          При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира следното от правна страна :

       Оспореното решение на общинския съвет е  прието от колективен орган на местното самоуправление – Общински съвет – Хисаря, в нарушение на нормативноустановената компетентност на органа, визирана в разпоредбите на чл.21 от ЗМСМА, чл.8, ал.6 от ЗМДТ и чл.8 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Хисаря като е дадено разрешение на въпрос, с какъвто на практика органа не е бил сезиран, при неясно формирана воля, което се приравнява на липса на валидно волеизявление, като порокът е особено съществен и обуславя неговата нищожност. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

          Както вече бе казано, оспореното решение е прието въз основа на Докладна записка с вх.№ 273/05.09.2017г. от кмета на Община Хисаря, внесена за разглеждане в общинския съвет, касаеща даване на съгласие за подписване на споразумение от кмета, в изпълнение на законоустановените му правомощия по чл.4, ал.7 от ЗМДТ,  за разсрочване на задълженията на “Н.Ф.” ЕООД за данък недвижими имоти/ДНИ/  и ТБО в размер на 75 142,36 лв. в рамките на текущата година за период от три месеца, с погасителен план:първия месец вноска в размер на 25% от задължението, а втория и третия месец остатъка разпределен на две равни вноски.

         В случая обаче,  в отклонение от предложението на кмета, общинският съвет е приел решение, с което частично е „опрости“л задължението на “Н.Ф.” ЕООД, като е прието същото да се изчисли на база 1/5 от отчетната стойност ведно със законната лихва, без при това да е посочено, какъв е вида на задължението(ТБО и/или ДНИ), неговия размер и периода, за който се отнася. Същевременно,  в мотивите на решението е коментирано задължение за такса битови отпадъци, отново без посочване на конкретен размер и период. Наред с това, в мотивите на решението е посочено, че „…освобождава…“  юридическото лице частично от заплащане на такса битови отпадъци, като дължимата сума годишно след „опрощаването“, да се изчисли на база 1/5 от отчетната стойност.

          Казано с други думи, в случая общинския съвет се е произнесъл  в нарушение на нормативноустановената си компетентност, като при това е дал разрешение на въпрос, с какъвто на практика не е бил сезиран, при неясно формирана воля, което се приравнява на липса на валидно волеизявление на колективния орган. В случая, както вече бе казано,  в решението на общинския съвет не е посочен по ясен и недвусмислен начин конкретния вид на задълженията, нито техния размер и период, но в тази насока, ако се приеме, че се решението касае задължения за ТБО, визирани в приложената към  административната преписка справка за неплатени  задължения на “Н.Ф.” ЕООД  за 2014г.  – 2017г., ведно със законните лихви(в какъвто смисъл са мотивите на решението и изложените становища в протокола от обсъждане при приемане на решението от общинския съвет), то следва в тази насока да се посочи следното :

       На общинския съвет, като орган на местното самоуправление, законодателят, съгласно чл.8, ал.6 ЗМДТ е предоставил право да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделени видове такси. Това право е в съответствие със същността на общинския съвет като орган на местното самоуправление – избран пряко от населението, чл. 18, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗМСМА, и компетентен да определя политиката на общината по самостоятелното осъществяване на всички въпроси от местно значение, които законодателят е предоставил в компетентността на общините, в т.ч. местните финанси и образованието. Освобождаването от заплащане на дължима такса означава, че адресатът е ползвател на услугата, но за него е налице юридически факт, който поражда субективно право да не изпълни задължението си за плащането й, без от това да последват негативни законни последици. Законодателят не е определил критерии, при които общинският съвет може да освободи лицето, което дължи ТБО. Въпросът е предоставен изцяло в оперативната самостоятелност на органа. Така формулирана компетентността на общинския съвет е пряко проявление на местното самоуправление, на неговата автономност. Дали и при какви условия съответният общински съвет ще освободи дадени лица от заплащане на таксата е пряка проява на провежданата от него политика. Единственото изискване, което законодателят е поставил, е освобождаването да става за категории лица. В този смисъл материалната компетентност на органа на местното самоуправление е да освобождава не отделни лица, т.е. отделни правни субекти, а да освобождава категория лица. Това законодателно изискване обективира и гарантира конституционния принцип за равенство – чл. 6 и 19, ал. 2 от Конституцията. Съгласно чл. 8, ал. 6 ЗМДТ редът, по който общинският съвет може да освобождава от заплащане на такса за битови отпадъци, се определя в наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Безспорно е, че Общински съвет – Хисаря, към датата на вземане на оспореното решение, не е регламентирал специален ред за вземане на решение за освобождаване от заплащане на такса. В Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Хисаря е посочено – чл. 8, ал. 1, че общинският съвет може да освобождава отделни категории граждани изцяло или частично от заплащане на отделни такси. Т.е. общинският съвет е приел само една от възможните, визираните в чл. 8, ал. 6 ЗМДТ категория лица – гражданите, като не е посочил други задължени за такса битови отпадъци лица. Но, по силата на предоставената му от закона правна възможност, органът на местно самоуправление може да приема решения и по отношение на други лица, които са обособени в категория. Собственото му решение – обективирано в наредбата, не го лишава от компетентност. Не чл. 8, ал. 1 Наредбата, а чл. 8, ал. 6 ЗМДТ създава компетентността му. Наредбата може да създаде само реда за упражняване на правомощието, а липсата на специален ред не може да доведе до погасяване на компетентност, а до приложение на общия ред, по който общинският съвет приема актовете си. Законодателят не е регламентирал, че в наредбата по чл. 9 ЗМДТ общинският съвет трябва да определи категориите лица, които счита за необходимо да освободи от заплащане на такса за битови отпадъци. Предоставил е на общинския съвет да прецени дали да го включи в наредбата или да го постанови като самостоятелен акт, тъй като решението за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци би могло да бъде с многократно действие – ако се приеме освобождаване за периода на действие на нормативния акт, но би могло да бъде и с еднократно действие – ако се приеме освобождаване за една календарна година, тъй като таксата, съобразно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, се определя в годишен размер. Въпрос на преценка на общинския съвет. С така предоставеното му правомощие органът на местно самоуправление осъществява общинската политика в областта на конкретната категория услуги, при спазване на принципа на равно третиране. В случая материалната компетентност на органа, каза се е да освобождава не отделни лица, т.е. отделни правни субекти, както е в настоящия случай(ако се приеме, че волята на административния орган е да освободи от заплащане на задължение, което според настоящия състав не е така, за което ще стане реч по- долу), а да освобождава категория лица. Законодателят не е дал определение на употребеното понятие „категория”, поради което и с оглед на чл. 36, ал. 1 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове смисъла му трябва да бъде в съответствие с общоупотребимия български език. Категория, в контекста на предмета на делото, означава група задължени за такса битови отпадъци лица, обединени от общи характеристики. Щом са група лица и щом законодателят позволява тяхното освобождаване само като група, на база на общите им характеристики, то следва, че тогава, когато не е инкорпориран в наредбата по чл. 9 ЗМДТ и следователно ще има съдържанието на правило с многократно правно действие, актът на общинския съвет ще бъде общ административен акт.

       Изцяло в дискреционната власт на общинския съвет са съображенията, поради които взема решенията си за освобождаване от заплащане на ТБО за съответната година. Съдът не може да проверява нито отражението, което решението на общинския съвет би имало върху общинския бюджет в какъвто смисъл се правят доводи в жалбата, нито причините за това, в т.ч и  недоброто финансово състояние на адресатите на акта. Общинският съвет е този, който решава колко и какви ще бъдат приходите в общинския бюджет и когато взема решение за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци, той би следвало да е наясно с отражението, което решението му ще има в приходната част на бюджета на общината. Това въздействие обаче не е фактическо основание за вземане на решението, което е въпрос на целесъобразност поради което и съдът не може да го обсъжда.

       Оспореният акт е приет по време, което противоречи и с норми и стойности определящи изпълнението на общинския бюджет, което представлява съществено нарушение на производствените правила. Има се предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 Наредбата, съгласно която конкретният размер на облекченията се определят ежегодно с приемането на бюджета на общината. Така формулирана разпоредбата представлява елемент на реда за вземане на решението за освобождаване. Оспореното решение е прието от общинския съвет на 05.09.2017год. за задължения, дължими през периода 2014г. – 2017г. Предвид регламентирания с разпоредбата на чл. 19 от Наредбата ред за заплащане на ТБО, решението на общинския съвет е взето не преди, а след изтичане на срока за плащане на ТБО за периода 2014г. - 2016г. и след изтичане на срока за заплащане на първата вноска за 2017г. Съгласно чл.9б във вр. с чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ установяването и събирането на местните такси става по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно чл. 107, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 9б ЗМДТ, когато размерът на таксата се определя въз основа на декларация, както е при таксата за битови отпадъци (тъй като съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ няма белезите на акт, който определя задължението, а само уведомява лицето за неговия размер и сроковете за внасяне), задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. С оглед на чл. 9 ЗМДТ – в срока определен в наредбата. Т.е. към датата на приемане на решението, задълженията за ТБО са валидно възникнали и общинският съвет не би могъл да ги освободи от заплащане (дори и това да беше сторено по отношение на категории лица по чл.8, ал.6 от ЗМДТ, а не по отношение на индивидуално задължен субект както е в случая с оспореното решение). Освобождаването, каза се е юридически факт, който прави невъзможно пораждането на фактическия състав на правната норма, която съдържа задължението за такса битови отпадъци. В случая обаче фактическият състав се е осъществил, задължението е възникнало и е подлежало на принудително събиране след 30 юни и след 30 октомври. В този случай не може да има освобождаване, а опрощаване на задължения, в какъвто смисъл впрочем следва да се интерпретира волята на колективния орган, и в каквато насока  са и изложените становища в протокола от обсъждане при приемане на решението. Но съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК задълженията за такса битови отпадъци (също както и задълженията за данъци) са публични държавни вземания. Компетентен да опрощава държавни вземания е само президентът на Република България, предвид нормата на чл. 98, т. 12 от Конституцията на Република България, като опрощаването винаги е индивидуално, а не по категория лица.

        Само за пълнота и във връзка с доводите на представителя на ответника следва да се посочи, че в случая не може да се приеме, че  решението на общинския съвет съставлява акт в изпълнение на разпоредбата на чл.19, ал.2 от Наредбата, доколкото в същото липсват каквито и да е фактически и правни основания, от които да се обоснове извод за наличие на такава хипотеза, което освен че съставлява пълна липса на мотиви, не внася и каквато и да е яснота във волеизявлението на органа на местното самоуправление в поддържания аспект.  

        Предвид гореизложеното, в случая, освен, че е налице неясно формирана воля от колективния орган, приравняваща се на липса на волеизявление, е налице и липса на материална компетентност, респективно на времева компетентност на общинския съвет(с оглед разпоредбите на чл.8, ал.3 и чл.19 от Наредбата), да приеме оспорения акт, което обуславя извод за нищожността на приетото решение. В тази насока  е необходимо да се посочи, че нищожността е форма на незаконосъобразност на административните актове. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерият, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. В този контекст, оспореното решение на общинския съвет ще бъде нищожно, ако страда от най-тежките пороци - издадено е от некомпетентен по материя, място, време и степен орган, и този акт не може да породи никакви последици поради липса на валидно волеизявление. Каза се, че за обжалваното решение са установени именно такива пороци, като на практика липсва валидно волеизявление на компетентния орган, което обуславя извод за липса на валидно прието решение въобще, и за създадена правна привидност, че на практика такова е налице.   

             Следователно, касае се в случая за особено съществени пороци на решението на общинския съвет, по смисъла на чл.146, т. 1, т.2 и т.3 от АПК,  които като такива имат за последица неговата нищожност. Тя ще следва да бъде обявена от съда.

          Така в изложения смисъл са решение № 672 от 20.01.2014г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 6312/2013г., Седмо отделение и решение № 1584 от 12.02.2015г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 6721/2014г., Седмо отделение.

             В случая при наличието на констатираната незаконосъобразност, обосноваваща нищожността на административния акт, какъвто несъмнено е и оспореното решение на общинския съвет, е безпредметно обсъждането на други евентуални негови пороци, касаещи процесуално – правната и материално - правната  му законосъобразност.

               Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И   :  

 

            ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 375, прието на заседание на Общински съвет - Хисаря, проведено на 05.09.2017г. по Протокол № 42,  с което частично се опрощава задължението на “Н.Ф.” ЕООД, като същото се изчисли на база 1/5 от отчетната стойност ведно със законната лихва.  

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаване на страните за постановяването му.

 

 

 

 

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :