Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2279

 

гр. Пловдив, 19 декември 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана КараИ.ова, като разгледа административно дело №2943 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Г.Й.К., ЕГН **********, лично и като собственик на ЕТ “Г.К.– 1”, със седалище и адрес на управление: **********, ЕИК *******, представляван от адвокат И. Й.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001615005976-091-001 от 07.03.2016г., издаден от П.И.Л.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), притежаващ качество на възложител на ревизията; и Г.Д.С.- инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, притежаваща качество на ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) с №П-16001616056818-003-001 от 30.03.2016г., изменени с Решение №317 от 25.05.2016г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е начислен данък по чл.48, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ); допълнително са определени авансови и окончателни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) за самоосигуряващо се лице по Кодекса за социално осигуряване (КСО); допълнително са определени авансови и окончателни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд (УПФ) за самоосигуряващо се лице по КСО; допълнително са определени авансови и окончателни вноски за здравно осигуряване (ЗО) за самоосигуряващо се лице по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както следва:

 

задължение

главница

лихви

ЗДДФЛ-2009-1

5216,16

3126,49

ЗДДФЛ-2010-1

2296,90

1139,65

ЗДДФЛ-2011-1

1336,61

524,69

ЗДДФЛ-2012-1

822,39

238,50

ЗДДФЛ-2013-1

413,99

78,00

ДОО-авансови-2009

0,00

372,01

ДОО-авансови-2010

0,00

377,86

ДОО-авансови-2011

362,02

308,35

ДОО-авансови-2012

242,56

155,28

ДОО-авансови-2013

645,12

168,78

ДОО-окончателни-2011

1463,78

673,43

ДОО-окончателни-2012

773,57

224,33

ДОО-окончателни-2013

69,02

13,00

ДЗПО-УПФ-авансови-2009

0,00

148,14

ДЗПО-УПФ-авансови-2010

0,00

188,72

ДЗПО-УПФ-авансови-2011

252,00

155,38

ДЗПО-УПФ-авансови-2012

116,00

60,71

ДЗПО-УПФ-авансови-2013

252,00

66,99

ДЗПО-УПФ-окончателни-2011

568,70

261,64

ДЗПО-УПФ-окончателни-2012

302,17

87,63

ДЗПО-УПФ-окончателни-2013

26,96

5,08

ЗО-авансови-2009

0,00

146,82

ЗО-авансови-2010

268,60

228,06

ЗО-авансови-2011

301,69

167,37

ЗО-авансови-2012

264,32

147,12

ЗО-авансови-2013

0,00

97,09

ЗО-окончателни-2011

909,94

362,51

ЗО-окончателни-2012

483,48

140,22

ЗО-окончателни-2013

43,14

8,13

ОБЩО- 27 103,10

17 431,12

9 671,98

 

Претендира се обявяване нищожността на оспорения акт. Алтернативно се поддържа искане за отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт Г.К.-Д.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за възлагане в тежест на жалбоподателя на всички направени по делото разноски, съгласно чл.161, ал.3 от ДОПК.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в процеса, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Първоначално по жалба на Г.К.против РА с №Р-16001615005976-091-001 от 07.03.2016г. и РАПРА с №П-16001616056818-003-00 от 30.03.2016г. е образувано административно дело №1479 по описа на Административен съд- Пловдив за 2016г., Х-ти състав. С Решение №345 от 09.03.2017г. е отхвърлена жалбата на Г.К., а в полза на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 1 343,09 лв. По касационна жалба на Г.К.против Решение №345 от 09.03.2017г. е образувано дело №5600 по описа на Върховния административен съд за 2017г., Първо отделение. С Решение №12556 от 19.10.2017г. на Върховния административен съд е отменено Решение №345 от 09.03.2017г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- Пловдив.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001615005976-020-001 от 21.07.2015г. (листи 776-777, дело №1479/2016г.) на Л.П.Ц.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък върху доходите на физическо лице- свободни професии, граждански договори и др. (по ЗДДФЛ) за периода 01.01.2009г. - 31.12.2013г.; задължения за вноски за ДОО по КСО за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г.; задължения за вноски за ДЗПО-УПФ по КСО за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. и задължения за вноски за ЗО по ЗЗО за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. За ревизиращи органи са определени П.И.Л.- старши инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Ц.С.Д.- старши инспектор по приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 04.08.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 775, дело №1479/2016г.).

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001615005976-020-002 от 04.11.2015г. (лист 109, 110, дело №1479/2016г.) на Л.П.Ц.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 04.12.2015г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Според нарочно съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с №Р-16001615005976-С32-002 от 21.01.2016г. (лист 99, дело №1479/2016г.), заповедта е съобщена на жалбоподателя чрез поставяне на съобщението на информационното табло на ТД- Пловдив на 21.01.2016г., което е свалено на 08.02.2016г.

С Решение №Р-16001615005976-098-001 от 13.11.2015г. (лист 773, дело №1479/2016г.) на Венелин Найденов Найденов- директор на ТД- Пловдив на НАП, разглеждането и решаването на Р-16001615005976, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК, е иззето от Л.П.Ц., в качеството и на възлагащ орган, и от П.И.Л., в качеството му на ръководител на ревизията, и правомощията по възлагане и извършване на ревизията са възложени на П.И.Л., в качеството му на възлагащ орган, и на Г.Д.С., в качеството и на ръководител на ревизията. По делото не са ангажирани доказателства за датата на съобщаване на посоченото решение на жалбоподателя.  

Със ЗИЗВР с №Р-16001615005976-020-003 от 13.11.2015г. (лист 772, дело №1479/2016г.) на П.И.Л.- старши инспектор по приходите при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 04.12.2015г. За ревизиращи органи са определени- Г.Д.С.- инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Ц.С.Д.- старши инспектор по приходите. Ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 19.11.2015г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 771, дело №1479/2016г.).

Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001615005976-092-001 (листи 111-137, дело №1479/2016г.) е изготвен на 18.12.2015г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и съобщен на жалбоподателя чрез нарочно съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с №Р-16001615005976-С32-002 от 21.01.2016г. (лист 99, дело №1479/2016г.), поставено на информационното табло на ТД- Пловдив на 21.01.2016г. и свалено на 08.02.2016г. по делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против изготвения РД.

Ревизионният акт (листи 72-94, дело №1479/2016г.), предмет на настоящето производство, е издаден на 07.03.2016г. и получен от жалбоподателя по електронна поща на 21.03.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (листи 67-68, дело №1479/2016г.).

С Резолюция за извършване на проверка (РИП) с №П-16001616056818-0РП-001 от 30.03.2016г. (лист 58, дело №1479/2016г.) на П.И.Л.- старши инспектор по приходите при ТД- Пловдив на нАП, е разпоредено извършването на проверка относно допусната очевидна фактическа грешка в оспорения РА.

На 30.03.2016г. е издаден РАПРА с №П-160016160568818-003-001 (листи 39-42, дело №1479/2016г.), който е получен от жалбоподателя по електронна поща на 10.04.2016г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (листи 35-36, дело №1479/2016г.).

По делото са приети разпечатки от удостоверения за валидност на електронни подписи (листи 16-24), съответно по отношение на Л.П.Ц. за периода 15.01.2015г. – 15.01.2016г.; по отношение на П.И.Л. за периода 17.09.2015г. – 16.09.2016г.; по отношение на В.Н.Н.за периода 20.08.2015г. – 19.08.2016г.; по отношение на Г.Д.С. за периодите 12.03.2015г. – 12.03.2016г. и 23.02.2016г – 22.02.2017г.; по отношение на Ц.С.Д. за периода 17.09.2015г. – 16.09.2016г., както и файлове, записани върху оптичен диск (лист 15), удостоверяващи посочените обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, по делото са приети заверено копие на Заповед №РД-09-518 от 30.04.2014г. (листи 4-6, дело №1479/2016г.), заверено копие на Заповед №РД-09-2 от 05.01.2015г. (лист 7, дело №1479/2016г.), заверено копие на Заповед №РД-09-783 от 01.06.2015г. (лист 8, дело №1479/2016г.), заверено копие на Заповед №РД-09-1677 от 11.11.2015г. (лист 35), както и заверено копие на Заповед №РД-09-1678 от 11.11.2015г. (лист 34) на директора на ТД- Пловдив на НАП, според които заповеди на Л.П.Ц. и на заместващата я при отсъствие С.А.Г.(и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии; на П.И.Л. е възложено да довърши неприключилите ревизионни производства, които е следвало да бъдат приключени от Л.П.Ц.; на Г.Д.С. е възложено да довърши неприключилите ревизионни производства, които е следвало да бъдат приключени от П.И.Л.. Посоченото делегиране на правомощия и определяне на заместващи органи съдът намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.

В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.

Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда намира направеното възражение за нищожността на оспорения РА за неоснователно.  

На първо място, предмет на спора е допълнително начисления данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ на жалбоподателя, съответно за 2009г. в размер от 5 216,16 лв. и законни лихви върху тази сума в размер от 3 126,49 лв.; за 2010г. в размер от 2 296,90 лв. и законни лихви върху тази сума в размер от 1 139,65 лв.; за 2011г. в размер от 1 336,61 лв. и законни лихви върху тази сума в размер от 524,69 лв.; за 2012г. в размер от 822,39 лв. и законни лихви върху тази сума в размер от 238,50 лв.; за 2013г. в размер от 413,99 лв. и законни лихви върху тази сума в размер от 78,00 лв.

Спрямо жалбоподателя е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), приключила със съставянето на Протокол с №ПФ-16001614000195-073-001 от 06.07.2015г. (листи 151-178, дело №1479/2016г.), надлежно присъединен към настоящата ревизионна преписка с Протокол с №699260 от 25.08.2015г. (листи 148-150, дело №1479/2016г.), ведно с приложените към посочения протокол общо документи от 558 листи, между които и Протокол с №П-16-1430613-073-01 от 20.10.2014г. (листи 272-285, дело №1479/2016г.) от извършена друга ПУФО на жалбоподателя.

В рамките на ревизията е установено, че за периода на ревизията жалбоподателят К. осъществява търговска дейност като собственик на ЕТ “Г.К.– 1”, а считано от 01.04.2008г. К. е едноличен собственик на капитала и управител на “*****” ЕООД, ЕИК ******. Жалбоподателят не е регистрирано лице по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС); служебно е установено, че К. не се намира в законен брак през периода на ревизията и няма деца.

Служебно е установено (лист 725, дело №1479/2016г.), че жалбоподателят К. декларира начало на осигуряване, в качеството му на самоосигуряващо се лице, считано от 16.06.2003г. за всички осигурителни рискове, до 31.12.2004г. През периода 01.01.2005г. – 01.06.2008г. се осигурява за инвалидност, в качеството си на собственик на ЕТ “Г.К.– 1”, а считано от 01.06.2008г. К. се осигурява като едноличен собственик на капитала на “*****” ЕООД. За периода месец 01.2009г. – месец 06.2012г. са подавани декларации образец №1, представляващи Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8).

В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №Р-16001615005976-040-001 от 24.07.2015г. (листи 765-767, дело №1479/2016г.) от страна на жалбоподателя е представено писмено обяснение с Вх.№18902 от 19.08.2015г. (листи 760-761, дело №1479/2016г.).

Служебно е установено, че за ревизираните години не е подавана годишна данъчна декларация (ГДД) по смисъла на чл.50 от ЗДДФЛ.

При съпоставка между съдържанието на представените от жалбоподателя документи и събраните в рамките на ревизията доказателства, от страна на ревизорите е прието за установено, че декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето, както и че са налице данни за укрити доходи.. Приетото за установено от фактическа страна се квалифицира като обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.т.2 и 7 от ДОПК. От своя страна, наличието на обстоятелство по смисъла на чл.122, ал.1 от ДОПК дава право на органите по приходите да определят данъчните основи за облагане по ЗДДФЛ по реда на чл.122, ал.2 от кодекса.

Изготвено е Уведомление с №Р-16001615005976-113-001 от 25.08.2015г. (лист 756, дело №1479/2016г.), с което К. се уведомява, че данъчната основа за данък върху доходите на физическо лице- свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г.; задължения за вноски за ДОО, за ДЗПО-УПФ и за ЗО за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г. ще бъдат определени по реда на чл.чл.122 – 124а от ДОПК. Изготвено е Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с №Р-16001615005976-139-001 от 25.08.2015г. (листи 757-758, дело №1479/2016г.).

Също така, с ИПДПОЗЛ с №Р-16001615005976-040-002 от 25.08.2015г. (лист 754, дело №1479/2016г.) от жалбоподателя е изискано представянето на декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК за ревизираните години.

Според писмо с Вх.№22221 от 01.10.2015г. (лист 751, дело №1479/2016г.), представляващо отговор на ИПДПОЗЛ с №Р-16001615005976-040-002 от 25.08.2015г., жалбоподателят е предоставял информация относно въпросите, включени в декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, в рамките на извършените му проверки през 2014г. и 2015г.

В отговор на ИПДПОЗЛ с №Р-16001615005976-040-003 от 24.09.2015г. (лист 748, дело №1479/2016г.) е представено писмо с Вх.№22223 от 01.10.2015г. (лист 745, дело №1479/2016г.), според което писмо през периода 2009г. – 2013г. жалбоподателят не е ходил на почивки и не е осъществявал пътувания в чужбина; не е имал обучения и лечение в страна и в чужбина; не е закупувал произведения на изкуството и други вещи на значителна стойност; към 01.01.2009г. е притежавал средства, които е спестявал от възнаграждения по трудови правоотношения като банков мениджър, кредитен специалист, специалист по международни разплащания в банковата сфера за периода 1994г. – 2003г, а след това и от работа като ЕТ. 

В отговор на ИПДПОЗЛ с №Р-16001615005976-040-004 от 20.10.2015г (лист 743, дело №1479/2016г.) е представено писмо с Вх.№28068 от 03.12.2015г. (лист 726, дело №1479/2016г.), според което писмо притежаваните от жалбоподателя парични средства и произходът им са средствата, които е спестявал от възнаграждения по трудови правоотношения като банков мениджър, кредитен инспектор, специалист по международни разплащания, специалист по електронно банкиране, програмиране, локализация и електронна сигурност в банковия сектор, а след това и от работа като ЕТ.

По делото е прието заверено копие на Договор за банков кредит №МРR-4-1004 от 31.05.2006г. (листи 290-299, дело №1479/2016г.), с кредитополучатели жалбоподателят К. и ЕТ “Г.К.– 1”, и “Българо-американска кредитна банка” АД (“БАКБ” АД), с предмет на договора- кредит в размер до 12 000,00 евра (с левова равностойност от 23 469,96 лв. при фиксиран курс от 1,95583 лв./евро). Прието е заверено копие на Анекс №1 към договор за банков кредит №МРR-4-1004 от 02.03.2012г. (листи 300-301, дело №1479/2016г.), според който анекс банковият кредит се променя на 13 502,00 евра (26 407,62 лв.); както и погасителни планове към посочения договор за банков кредит (листи 346-373, 907-934, дело №1479/2016г.), според които погасителни планове кредитът е върнат на “БАКБ” АД на 25.06.2014г. Поръчител по договора за банков кредит е П.И.М..

Според установеното от нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, данъчната основа по чл.122, ал.1 се определя след анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.т.1-16 от кодекса, като органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизираното лице.

След извършен подробен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и събраните в рамките на ревизията доказателства за приходите и разходите на ревизираното лице, извлеченията от банковите сметки на жалбоподателя; данните за необходимите средства за обичайна издръжка и живот на едно лице, взети по официална информация на Националния статистически институт (НСИ) за всяка от годините през ревизирания период (лист 179, дело №1479/2016г.), от страна на ревизорите е прието за установено, че направените от К. разходи през годините 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г. надвишават декларираните и/или получените от същия доходи и/или приходи за тези години.

Въз основа на подробен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и събраните в рамките на ревизията доказателства, ревизорите определят данъчни основи и размер на дължимия данък за периодите на ревизията, както следва:

2009г.:

За начално салдо /налични парични средства/ в началото на годината е приета сумата от 0,00 лв.; общият размер на приходите за годината е сумата от 242,00 лв.; а общият размер на направените разходи през годината е сумата от 58 643,66 лв. Прието е за установено превишение на разходите над приходите, посочено като “отрицателно салдо” в нарочна таблица в РА (листи 74-76, дело №1479/2016г.), в размер от 58 401,66 лв. Посочената сума от 58 401,66 лв. е определена за облагаем доход. Тъй като облагаемият доход е по-голям от максималния осигурителен доход за годината (24 000,00 лв.), а жалбоподателят е правил вноски върху минималния осигурителен доход за годината (3 120,00 лв.), то върху разликата между максималния и минималния осигурителен доход за годината или върху сумата от 20 880,00 лв. са определени вноски за ЗОВ в общ размер от 5 428,80 лв., от които 2 714,40 лв. за ДОО (13%), 1 670,40 лв. за ДЗПО-УПФ* (5%) и 1 044,00 лв. за ЗО (8%). Определена е данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 52 161,66 лв., представляваща разликата между ревизионно определения облагаем доход (58 401,66 лв.), внесените през годината ЗОВ, в общ размер от 811,20 лв. (405,60 лв. за ДОО, 249,60 лв. за ДЗПО-УПФ и 156,00 лв. за ЗО) и допълнително определените вноски за ЗОВ от общо 5 428,80 лв.

Върху определената данъчна основа е начислен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 5 216,16 лв. (10%). Върху определения данък са начислени законни лихви за периода 01.05.2010г. – 07.03.2016г. в размер от 3 126,49 лв.

2010г.:

За начално салдо /налични парични средства/ в началото на годината е приета сумата от 0,00 лв.; общият размер на приходите за годината е сумата от 0,00 лв.; а общият размер на направените разходи през годината е сумата от 28 728,99 лв. Прието е за установено превишение на разходите над приходите, посочено като “отрицателно салдо” в нарочна таблица в РА (листи 7677, дело №1479/2016г.), в размер от 28 728,99 лв. Посочената сума от 28 728,99 лв. е определена за облагаем доход. Тъй като облагаемият доход е по-голям от максималния осигурителен доход за годината (24 000,00 лв.), то ревизорите определят вноски за ЗОВ върху максималния осигурителен доход в общ размер от 5 760,00 лв., от които 2 640,00 лв. за ДОО (11%), 1 920,00 лв. за ДЗПО-УПФ (5%) и 1 200,00 лв. за ЗО (8%). Определена е данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 22 968,99 лв., представляваща разликата между ревизионно определения облагаем доход (28 728,99 лв.) и общо дължимите вноски за ЗОВ за годината от 5 760,00 лв.

Върху определената данъчна основа е начислен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 2 296,90 лв. (10%). Върху определения данък са начислени законни лихви за периода 01.05.2011г. – 07.03.2016г. в размер от 1 139,65 лв.

2011г.:

За начално салдо /налични парични средства/ в началото на годината е приета сумата от 0,00 лв.; общият размер на приходите за годината е сумата от 0,00 лв.; а общият размер на направените разходи през годината е сумата от 18 013,71 лв. Прието е за установено превишение на разходите над приходите, посочено като “отрицателно салдо” в нарочна таблица в РА (листи 77а-79, дело №1479/2016г.), в размер от 18 013,71 лв. Посочената сума от 18 013,71 лв. е определена за облагаем доход. Тъй като облагаемият доход е по-голям от минималния осигурителен доход за годината (5 040,00 лв.) и по-малък от максималния осигурителен доход за годината (24 000,00 лв.), то ревизорите определят вноски за ЗОВ върху сумата от 18 013,71 лв. в общ размер от 4 647,53 лв., от които 2 305,75 лв. за ДОО (12,8%), 1 441,10 лв. за ДЗПО-УПФ (5%) и 900,68 лв. за ЗО (8%). Определена е данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 13 366,18 лв., представляваща разликата между ревизионно определения облагаем доход (18 013,71 лв.) и ревизионно определените вноски за ЗОВ (4 647,53 лв.) Върху определената данъчна основа е начислен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 1 336,61 лв. (10%). Върху определения данък са начислени законни лихви за периода 01.05.2012г. – 07.03.2016г. в размер от 524,69 лв.

2012г.:

За начално салдо /налични парични средства/ в началото на годината е приета сумата от 0,00 лв.; общият размер на приходите за годината е сумата от 1 209,00 лв.; а общият размер на направените разходи през годината е сумата от 12 292,52 лв. Прието е за установено превишение на разходите над приходите, посочено като “отрицателно салдо” в нарочна таблица в РА (листи 79а-81, дело №1479/2016г.), в размер от 11 083,52 лв. Посочената сума от 11 083,52 лв. е определена за облагаем доход. Тъй като облагаемият доход е по-голям от минималния осигурителен доход за годината (5 040,00 лв.) и по-малък от максималния осигурителен доход за годината (24 000,00 лв.), то ревизорите определят вноски за ЗОВ върху сумата от 11 083,52 лв. в общ размер от 2 859,54 лв., от които 1 418,69 лв. за ДОО (12,8%), 886,68 лв. за ДЗПО-УПФ (5%) и 554,17 лв. за ЗО (8%). Определена е данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 8 223,98 лв., представляваща разликата между ревизионно определения облагаем доход (11 083,52 лв.) и ревизионно определените вноски за ЗОВ (2 859,54 лв.) Върху определената данъчна основа е начислен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 822,39 лв. (10%). Върху определения данък са начислени законни лихви за периода 01.05.2013г. – 07.03.2016г. в размер от 238,50 лв.

2013г.:

За начално салдо /налични парични средства/ в началото на годината е приета сумата от 0,00 лв.; общият размер на приходите за годината е сумата от 0,00 лв.; а общият размер на направените разходи през годината е сумата от 5 579,28 лв. Прието е за установено превишение на разходите над приходите, посочено като “отрицателно салдо” в нарочна таблица в РА (листи 81-82, дело №1479/2016г.), в размер от 5 579,28 лв. Посочената сума от 5 579,28 лв. е определена за облагаем доход. Тъй като облагаемият доход е по-голям от минималния осигурителен доход за годината (5 040,00 лв.) и по-малък от максималния осигурителен доход за годината (26 400,00 лв.), то ревизорите определят вноски за ЗОВ върху сумата от 5 579,28 лв. в общ размер от 1 439,44 лв., от които 714,14 лв. за ДОО (12,8%), 446,34 лв. за ДЗПО-УПФ (5%) и 278,96 лв. за ЗО (8%). Определена е данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 4 139,44 лв., представляваща разликата между ревизионно определения облагаем доход (5 579,28 лв.) и ревизионно определение вноски за ЗОВ (1 439,44 лв.) Върху определената данъчна основа е начислен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 413,99 лв. (10%). Върху определения данък са начислени законни лихви за периода 01.05.2014г. – 07.03.2016г. в размер от 78,00 лв.

Според разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, когато ревизията е извършена по реда на чл.122, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, когато те са подкрепени от събраните доказателства. Съответно, в тежест за жалбоподателя е оборването на констатациите в РА.

Посоченото обстоятелство е изрично указано на жалбоподателя с нарочно разпореждане от 29.06.2016г. (лист 786, дело №1479/2016г.), обективирано в призовката за насроченото по делото открито заседание на 30.09.2016г. (лист 792, дело №1479/2016г.); с нарочно разпореждане от 24.10.2017г. (лист 4), обективирано в призовката за насроченото по делото открито заседание на 23.11.2017г. (лист 10); както и в проведеното по делото открито заседание на 23.11.2017г. (лист 36а).

Изслушана като свидетел по делото, И.Н.Х.-Т., обяснява следното (листи 1041а-1042, дело №1479/2016г.): Познавам Г.К.още от дете, от 1977 година, когато работихме заедно с майка му в участъкова служба Голям Чардак. Г. след като се уволни работеше като банков служител в три банки – “Агробизнесбанк”, “Булбанк” и “ОББ”. Тогава получаваше добри доходи, много по-добри отколкото останалите служители, като през това време заплатите, които взимаше той ги обръщаше във валута. Това е било преди повече от 20 години. Не мога да Ви кажа точно по години кога е работил в посочените банки. От него знам, че като банков служител предпочиташе така да си обръща парите. През всичките тези години той живееше при родителите си, в отделна, самостоятелна стая, но не е давал пари за ток, за храна. Родителите му го издържаха от малък. За хобита не знам. Имаше скромен начин на живот. Не е ходил на екскурзии в чужбина, не е ходил даже и на почивка. Не пие алкохол, не пуши цигари. Родителите му живеят на ул. “***” в град Пловдив и той е живял там през този период. Имаше и до скоро караше една кола Фолксваген голф, която вече е много стара. Сега вече е счупена и затова не я кара. Имаше реституция семейството. Върнаха им на ул. “***”, където живеят, два магазина, в двора една стара къща и в село С. мелница, която имаше и други сгради. Тази мелница я отдадоха под наем, като основният човек, който прибираше наемите беше бабата П. К.а. Тя беше твърде привързана към внука си, който носеше и трите имена на нейния съпруг и разчиташе твърде много на него да запази семейното имущество и наемът, който тя взимаше го предоставяше на Г.К.. Този наем възлизаше на 1000 марки, но в последните две години наемът от мелницата беше по-нисък. Отношенията им бяха много близки. Тя разчиташе на него като един млад мъж да умее да запази имотите на семейството и затова му даваше с такава цел наемите, които получаваше. Нямаше друг внук от мъжки пол, има още 3 внучки. Бабата почина мисля 2002 година. След 2002 година Г. не работеше като банков служител, направи си собствена фирма и се занимаваше с компютри. Той хвърли много труд, както със собствени сили, така наемаше и работници, за да може да постегне къщата и да я поддържа. Той и поправи доста неща, но най-големи усилия хвърли върху мелницата, защото след последния наем те наемателите се отказаха и той се страхуваше, че тази мелница ще се разруши. Там той хвърли почти всичките си усилия, за да може да възстанови както мелницата, така и сградите, които се намират в двора, както със собствени средства, така и с работници, които ходеха там и помагаха. Даже имаше период от време, когато живееше там и поддържаше всичко. Той и досега живее при родителите си. Не знам да е живял някъде другаде. Наемът от мелницата мисля, че е получаван от 1992 година до 2003 година. Последните две години наемът беше по-нисък – 650 евро. Към момента мелницата не работи. Там има други сгради. От доста години мелницата не работи, но точно от кога, не мога да кажа.

Изслушана като свидетел по делото, Д.Д.И.-К.а (майка на жалбоподателя), обяснява следното (листи 1042-1043, дело №1479/2016г.): Есента на 1993 година синът ми се уволни. След което от 1994 година до 1996 година той започна работа най-напред в “Агробизнесбанк” като банков служител, където получаваше доста високо възнаграждение, което за тогавашното време беше някъде около 3-4 пъти по-високо от средната заплата за страната. Парите които той получаваше ги спестяваше затова защото той живееше при нас, не е семеен и до момента живееше при нас. Нямаше никакъв ангажимент към домакинството, не е плащал никакви сметки и тъй като работеше в банка и знаеше как стоят нещата с инфлационните процеси в страната той обръщаше парите във валута. От 1996 година до 2000 година, тъй като банката фалира, той отиде да работи в “Булбанк”. Там също беше много добре заплатен, заплатата отново я превръщаше във валута. Последната му работа в банка беше от 2000 година до 2003 година в “ОББ”. Там също получаваше висока заплата и по същия начин я обръщаше във валута. Мисля, че в долари си обръщаше заплатата. Тъй като той работи в банка, той не ги е оставял в банка. Ние вкъщи имаме каса и парите бяха в касата на баща му. По-сигурно някак си и винаги могат да се ползват, когато стане нужда. Всичките си пари той ги спестяваше и той не е от този тип млади хора, които са склонни да си разпиляват парите. Живееше съвсем обикновено. Скромен, ако мога да се изразя по този начин. Шумни компании не е имало, не е ходил на екскурзии в чужбина. Не пие, не пуши. Хоби имаше – това му бяха компютрите. През 2003 година регистрира фирма за компютри. Дори на почивка на море не е бил през тези години, когато започна други дейности да върши. Не бих казала, че притежава луксозни вещи. Леката кола, която вече е за скрап, преди половин година се разби тотално и сега, когато се наложи да ползва автомобил, ползва нашия семеен. Неговата кола беше Фолксваген голф, доста стара, тя дойде от Германия на 10 години, след това минаха 15 години, така че от нея не може да се очаква нищо повече. 1991-1992 година, когато влезе в сила закона на Лучников, като баба му П., свекърва ми, получи значими имоти в центъра на Пловдив. Етаж от къща на центъра, голям магазин също в центъра и един мелничен комплекс в село С., който се разполага върху почти 4 декара площ, със съответните постройки и съоръжения. Част от тези имоти фамилни бяха отдадени под наем, като наема, който получаваше свекърва ми, баба му П. К.а, първоначално те запознаха от 1992 година до 2000 година тя ежемесечно получаваше наем в размер на 1000 марки, а от 2000 година до 2002 година, тъй като мелницата загуби доста клиенти, наема го бяха намалили и тя получаваше месечно по 750 марки. Преди да започне тя да получава този наем, тъй като тя през цялото време е живяла с нас, в нашето семейство, беше обещала, че наемите ще ги дава на Г., тъй като той е единственото момче в рода и в него виждаше един млад човек, който е ентусиазиран и трудолюбив и който ще може да възстанови тези имоти и да ги опази. С мен е споделяла също, че това ние че я гледаме и се грижим за нея, тя е благодарна и затова също смята наемите да бъдат давани на Г. и последният довод, който тя беше изказала, беше това, че той носи трите имена на свекър ми и тя беше много щастлива от този факт. И действително тези пари, които тя получаваше ги даваше на Г. и това е ставало вкъщи, в наше присъствие, с наше знание още предварително. Свекърва ми почина 2002 година през месец април, като през 2003 година Г. напусна банковия сектор, основа фирмата както казах в началото с компютри – програмиране и поддръжка и до сега се занимава с това нещо, като той започна по малко да прави ремонти на етажа, който реституираха и най-вече на мелницата. Като там вложи всичките си спестявания, плюс парите, които му беше дала баба му. Започнаха се там преустройства, ремонти доста грандиозни, всеки ден пътуваше до С.. Това нещо се случи след като той напусна банката от 2003 година нататък. То и до ден днешен има нещо, което трябва да се гледа, да се поправя и да се опазва. Мелницата спря да функционира почти 2002 година мисля. В по-късен етап тя напълно спря, но тогава вече нямаше и клиенти. 2003 година той напусна банката и започна да прави ремонти. И предварително е правил нещо може би, но аз сега не мога да си спомня. Сега погледнато ремонтите са действително значими. Тя не е работила, но имаше други постройки, които той ги е облагородил, мисля че правеше наново ток, вода. Не бих могла да кажа сега точно кога мелницата е спряла да работи с клиенти. Съоръженията, намиращи се в мелницата бяха заверени. Неговият дядо той е правил мелницата, той е оборудвал, машините бяха германски, след това баща му нещо търсеше инженери, които да наподобят части на съответните машини, за да може тя да почне да работи по-ефективно. Почти до сега има нещо, което той прави по мелницата. Той ходи всеки ден на това място, за да може да бъде сигурен, защото там има ромско население и мелницата е обект, тъй като има голям двор, метал има много и той се притеснява. Г. водеше дела със съсед, който е зад постройките в двора. Той беше влязъл с някакви метри в района на мелницата и след това нещата се оправиха. С всичките пари, които той разполагаше – спестените заплати, плюс парите, които баба му му даваше, той вложи в тези два обекта. Затова казвам, че направи значими ремонти, защото благодарение на тези пари, те се осъществиха. Той вложи много личен труд там и затова не е ходил нито на почивка, нито на екскурзии, за което имаме спор вкъщи почти ежедневно. Защото целият му живот беше продиктуван от това какво се случва на тази мелница и на етажа. Няма нетрудови доходи, не се занимава с незаконна дейност. Не е човек, който си пилее парите. Той е изряден платец, защото няма данъци, които до сега не си е плащал. Етажът от къщата се намира на ул. “***” № 14. Ние не живеем на този етаж. Първоначално бащата на свекърва ми купува вътрешната къща. След това там се раждат братът и сестрата на моя съпруг и след това дядото прави къщата, която е на самата “***” отпред, защото тя е още мокра, децата са малки и не трябва да живеят в това жилище. По тази причина е върнат само етажът от вътрешната къща. Ние сме в къщата, която е отпред. Никой не живее на този етаж, има багаж, но никой не живее. Парите на сина ми бяха в касата. Какво е превръщал и какво е правил, не мога да кажа. Той е достатъчно голям човек и след като баба му му гласува да му дава тези пари точно по тази причина, че е достатъчно голям и разумен човек. Имотите бяха върнати 1991-1992 година и бяха дадени под наем на главната улица. Не знам какво се случи с парите му, които се съхраняват в касата и към 1999 година. Както е било изгодно, така ги е обръщал може би, не знам. Синът ми има една фирма. По-късно не е създавал друга фирма. За да започне дейност през 2003 година аз не съм давала пари за това нещо.

Изслушан като свидетел по делото, В.Д.А., обяснява следното (листи 1043а-1044, дело №1479/2016г.): Познавам Г.Й.К. от деня на раждането, много съм близък с тяхното семейство, баща му ми е приятел. След като се уволни през 92-93 година започна да работи в “Агробизнесбанк”. Заплатите бяха високи в банката, доходите му спрямо моите бяха много по-добри. Получаваше на онова време доста добри пари. След това напусна и отиде в “Булбанк” или “ОББ”, три банки смени, като все банков чиновник. Във всичките тези банки доходите му бяха много добри. Казваше ми, че си обръща парите в чуждестранна валута. Знаех, че си обръща парите в марки и долари. Винаги е живял на ул. “***” № 14 и до ден днешен живее там. Къщата е доста голяма, условия имаше. Сестра му имаше отделна стая, той също си има отделна стая. Родителите му го издържаха. Не е имал занимания, които са свързани с разхищение на средства. Гаджета нямаше, скромно момче беше, по едно кафе сме излизали някога да пием, дори бира не пиеше. Имаше един Голф, а сега кара на баща си колата Пежо. Неговата баба, мама Пенчи, произхождаше от стар род и когато дойде реституцията на *** имаше едни центрове, върнаха им магазините, отзад имаше една къща, тя си я имаше още, там също им върнаха къщата. В С. им върнаха мелницата с постройките. Мама Пенчи има двама сина и една дъщеря. Когато им е върнаха те дадоха мелницата и получаваха доход или наем, който мама Пенчи разпределяше на трите си деца и ¼ взимаше за нея. Сумите ги помня – беше 1000 марки на човек. По 1000 марки на човек. Тези пари баща му си ги взимаше, чичо му си ги взимаше, леля му не знам по какъв начин ги е взимала и мама Пенчи си взимаше тези пари и пред мен ги е давала на Ж... Тя се разболя 2001 година и почина 2002 година. Те се грижеха за нея, тъй като Д. – другият син беше в Германия. Г. носеше трите имена на съпруга на мама Пенчи и тя го имаше като нещо повече от внук. Той беше единствения внук, тя имаше и две внучки. Предполагам, че това е била една от причините да дава нейния дял на него. Г. прекъсна с банковите дела, тъй като навлезна в компютърната техника и откри фирма за компютри и започна да се занимава с програми, програмиране, поправка на компютри. И тъй като беше ЕТ имаше време почти всеки ден, ако не през ден, да отиде до С., там мелницата започна да пада, като спряха да я дават, ходил съм на място няколко пъти. Той си направи като офиси двете стаички, и там си вършеше работа, ходеше и поддържаше онзи имот, наглеждаше имота.. Къщата също започна да я прави, целият първи етаж го преустрои, плочки нарежда, банята направи.

За нуждите на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), с вещо лице П.Д.Т. и задачи, подробно формулирани в писмена молба от жалбоподателя (лист 1040, дело №1479/2016г.).

Според заключението на вещото лице Т. (листи 1057-1078, дело №1479/2016г.), прието с изрично заявено оспорване от страна на процесуалния представител на ответника (лист 1081, дело №1479/2016г.), към 01.01.2009г. жалбоподателят К. е разполагал с налични парични средства в общ размер от 124 119,01 лв., представляващи сбора на получени от бабата на жалбоподателя (П. Д. К.а, починала на 20.04.2002г., за което по делото е прието удостоверение за наследници (лист 853, дело №1479/2016г.)) дарения в периода 01.09.1992г. – 30.04.2002г. в общ размер от 97 199,05 лв., общо 8 313,68 лв. декларирани доходи от търговска дейност на ЕТ “Г.К.– 1” за периода 2003г. – 2008г. и общо 18 606,28 лв. доходи от трудови правоотношения в периода 12.1994г. – 01.2003г.

Настоящият състав на съда кредитира заключението на експерта Т., че размерът на всички получени от жалбоподателя К. парични средства, определен въз основа на приетите по делото доказателства, действително е сумата от общо 124 119,01 лв.  

Според погасителния план към договора за банков кредит №МРR-4-1004 от 31.05.2006г., жалбоподателят К., лично и като ЕТ “Г.К.– 1”, следва да прави месечни плащания за погасяване на кредита, считано от 25.07.2006г. Освен това, според нарочен отчет по банковата сметка на жалбоподателя в “БАКБ” АД (листи 230-239, 872-881, дело №1479/2016г.) за периода 01.01.2008г. – 31.12.2013г. по посочената банкова сметка ***ита през 2008г. в общ размер от 3 416,00 лв. Пак според погасителния план към договора за банков кредит, за периода 25.07.2006г. – 25.12.2007г., К. е следвало да направи вноски в общ размер от 4 295,60 евра с левова равностойност от 8 401,46 лв. При липсата на доказателства за противното, следва да се приеме за установено, че тези вноски са били направени от жалбоподателя, съгласно погасителния план. Съответно, налице са доказано направени разходи за погасяване на банковия кредит в периода 25.07.2006г. – 31.12.2008г. в общ размер от 11 817,46 лв. (3 416,00 лв. + 8 401,46 лв.).  

Също така, настоящият състав на съда не може да приеме за установено, че през съзнателния си живот за периода 1992г. – 2008г. жалбоподателят К. не е направил никакви други разходи (извън разходите за погасяване на банковия кредит), като единствено е спестявал всеки свой доход. Нещо повече, настоящият състав на съда не намира изобщо икономическа логика да се сключи договор за банков кредит за сумата от общо 13 502,00 евра, ако жалбоподателят К. действително има в наличност посочените от експерта Т. средства към 31.05.2006г.

Предвид посоченото, съдът приема за установено, че към 01.01.2009г. жалбоподателят не е разполагал с налични 124 119,01 лв., противно на приетото от експерта Т.. Респективно, заключението на експерта не следва да бъде кредитирано в тази му част.

Независимо от посоченото обаче, според отчет от 23.07.2014г. по банкова сметка ***, тип овърнайт, в “Юнион банк” ЕАД (вляла се в “Първа инвестиционна банка” АД, понастоящем), с титуляр ЕТ “Г.К.– 1”, за периода 01.01.2005г. – 31.12.2013г. (листи 250-259, 336-344, 882-891, дело №1479/2016г.), към 23.12.2008г. в сметката има наличност от 2 810,47 лв. (лист 257, 889, дело №1479/2016г.). Според отчет от 14.04.2015г. по банкова сметка ***, тип овърнайт, в “Юнион банк” ЕАД (вляла се в “Първа инвестиционна банка” АД, понастоящем), с титуляр ЕТ “Г.К.– 1”, за периода 01.01.2008г. – 31.12.2013г. (листи 868-871, дело №1479/2016г.), към 23.12.2008г. в сметката има наличност от 2 810,47 лв. Пак според посочените отчети, от цитираната банкова сметка ***.01.2009г. е изтеглена сумата от 2 700,00 лв., която ревизорите не са третирали като доход през годината.

Тук следва да се посочи, че с вписването на физическото лице, като едноличен търговец в търговския регистър, не възниква нов правен субект, различен от физическото лице, а единствено се разширява неговата правоспособност, като му се придава допълнително търговско качество и възможност да участва в търговския оборот, като извършва по занятие търговски сделки. Т.е., налице е единство на субекта– физическо лице, който с оглед регистрацията си като едноличен търговец, добива и търговско качество, но субектът си остава физическото лице. Така, съгласно императивната разпоредба на чл.14 от ДОПК, задължени са физическите и юридическите лица, които са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски (чл.14, т.1 от ДОПК), като едноличните търговци не са посочени като отделен вид задължени лица. В случая се касае за физическо лице- едноличен търговец, осъществяващо търговска дейност, поради което обстоятелството, че банковата сметка **********, тип овърнайт, в “Юнион банк” ЕАД (вляла се в “Първа инвестиционна банка” АД, понастоящем), е с титуляр ЕТ “Г.К.– 1”, съгласно нарочно удостоверение (лист 219, дело №1479/2016г.), не предпоставя извод, че средствата по банковата сметка представляват търговски оборот на едноличния търговец и не могат да бъдат третирани като доход на физическото лице, както приема експертът Т..

При така описаната фактическа обстановка и поради изложените съображения, съдът приема за установено наличието на обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.т.2 и 7 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл.122, ал.2 от ДОПК.

Освен това, съдът приема за установено от фактическа страна и следното:

2009г.:

За начално салдо /налични парични средства/ в началото на годината следва да се приеме сумата от 0,00 лв. Общият размер на приходите за годината е сумата от 2 942,00 лв., представляваща сбора на ревизионно установения приход от 242,00 лв. (закриване на банкова сметка *** “Юнион банк” ЕАД) и съдебно установения приход от 2 700,00 лв., изтеглени от банкова сметка ***, тип овърнайт, в “Юнион банк” ЕАД на 09.01.2009г. Общият размер на разходите за годината е сумата от 58 643,66 лв. Разликата между съдебно определения размер на приходите и ревизионно определения размер на разходите за годината е сумата от 55 701,66 лв. Тъй като разликата между разходите и приходите на жалбоподателя е по-голяма от максималния осигурителен доход за годината (24 000,00 лв.), то върху максималния осигурителен доход се следват вноски за ЗОВ в общ размер от 6 240,00 лв., от които 3 120,00 лв. за ДОО (13%), 1 200,00 лв. за ДЗПО-УПФ (5%) и 1 920,00 лв. за ЗО (8%). Налична е данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в общ размер от 49 461,66 лв., представляваща разликата между съдебно определеното превишение на разходите над приходите за годината (55 701,66 лв.) и дължимимите за годината ЗОВ (6 240,00 лв.). Върху определената данъчна основа се следва данък в размер от 4 946,17 лв. Следователно, РА е незаконосъобразен за сумата над 4 946,17 лв. до пълния размер на задължението от 5 216,16 лв. Определена по простото тройно правило, законната лихва върху сумата от 4 946,17 лв. е в размер от 2 964,66 лв.

2010г.:

Съдът не констатира наличие на обстоятелства, оборващи констатациите в тази част от РА, поради което жалбата се явява неоснователна в тази си част.

2011г.:

Съдът не констатира наличие на обстоятелства, оборващи констатациите в тази част от РА, поради което жалбата се явява неоснователна в тази си част.

2012г.:

Съдът не констатира наличие на обстоятелства, оборващи констатациите в тази част от РА, поради което жалбата се явява неоснователна в тази си част.

2013г.:

Съдът не констатира наличие на обстоятелства, оборващи констатациите в тази част от РА, поради което жалбата се явява неоснователна в тази си част.

На второ място, предмет на спора са определените за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г. и 2013г., вноски за ДОО, за ДЗПО-УПФ и за ЗО в общ размер от 7 345,07 лв., както и определените върху тези вноски законни лихви в общ размер от 4 564,65 лв.

Посочи се по-горе, че считано от 01.06.2008г. жалбоподателят К. се осигурява като едноличен собственик на капитала на “*****” ЕООД и съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО, според която норма, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица- членове на неперсонифицирани дружества задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, жалбоподателят, като лице, родено след ***г., следва да прави месечни авансови вноски за своя сметка, определени върху месечен осигурителен доход, който е между минималния и максималния осигурителен доход, определени със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Според чл.157, ал.1, т.1, б.”в” от КСО, размерът на осигурителните вноски за ДЗПО-УПФ е 5 на сто, вноските за самоосигуряващите се лица е изцяло за тяхна сметка.

Според чл.33, ал.1 т.1 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са всички български граждани. Според чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, в редакция до 31.12.2009г., лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т.3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО. А според чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, в редакция от 01.01.2010г., лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.

Според чл.6, ал.1, т.2 от КСО (в различни редакции), размерът на осигурителните вноски за ДОО за лица, родени след ***г., осигурени за старост, инвалидност и смърт, за фонд “Пенсии”, е както следва: за 2009г.- 13%, за 2010г.- 11%, за 2011г.- 12,8%, за 2012г.- 12,8% и за 2013г.- 12,8%.

Според ЗБДОО за периода на ревизията, минималният и максималният месечен осигурителен доход, са както следва: за 2009г.- 260,00 лв. и 2 000,00 лв.; за 2010г.- 420,00 лв. и 2 000,00 лв.; за 2011г.- 420,00 лв. и 2 000,00 лв.; 2012г.- 420,00 лв. и 2 000,00 лв.; за 2013г.- 420,00 лв. и 2 200,00 лв.

Според разпоредбата на чл.2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК), за периода 2009г. – 2013г., здравноосигурителната вноска е осем на сто.

2009г.:

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ДОО от 33,80 лв. (13% от 260,00 лв.) или общо 405,60 лв. Декларираните авансови вноски за годината обаче са внесени на части и със закъснение, съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 43, дело №1479/2016г.), съответно на 21.11.2014г., на 16.01.2015г., на 09.02.2015г. и на 25.02.2015г., поради което правилно и законосъобразно за закъснялото внасяне на дължимите авансови вноски за ДОО са начислени законни лихви в общ размер от 372,01 лв.

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ДЗПО-УПФ от 13,00 лв. (5% от 260,00 лв.) или общо 156,00 лв. Декларираните авансови вноски за годината обаче са внесени на части и със закъснение, съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 53, дело №1479/2016г.), съответно на 11.05.2015г. и на 05.06.2015г., поради което правилно и законосъобразно за закъснялото внасяне на дължимите авансови вноски за ДЗПО-УПФ са начислени законни лихви в общ размер от 148,14 лв.

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ЗО от 20,80 лв. (8% от 260,00 лв.) или общо 249,60 лв. Декларираните авансови вноски за годината обаче са внесени на части и със закъснение, съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 48, дело №1479/2016г.), съответно на 25.02.2015, на 06.04.2015г. и на 11.05.2015г., поради което правилно и законосъобразно за закъснялото внасяне на дължимите авансови вноски за ЗО са начислени законни лихви в общ размер от 146,82 лв.

2010г.:

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ДОО от 46,20 лв. (11% от 420,00 лв.) или общо 554,40 лв. Декларираните авансови вноски за годината обаче са внесени на части и със закъснение, съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 44, дело №1479/2016г.), съответно на 15.08.2012г., на 06.07.2015г., на 13.08.2015г., на 08.09.2015г. и на 13.10.2015г., поради което правилно и законосъобразно за закъснялото внасяне на дължимите авансови вноски за ДОО са начислени законни лихви в общ размер от 377,86 лв.

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ДЗПО-УПФ от 21,00 лв. (5% от 420,00 лв.) или общо 252,00 лв. Декларираните авансови вноски за годината обаче са внесени на части и със закъснение, съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 54, дело №1479/2016г.), съответно на 05.06.2015г. и на 06.07.2015г., поради което правилно и законосъобразно за закъснялото внасяне на дължимите авансови вноски за ДОО са начислени законни лихви в общ размер от 188,72 лв.

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ЗО от 33,60 лв. (8% от 420,00 лв.) или общо 403,20 лв. От декларираните авансови вноски за годината обаче са внесени само 134,60 лв., съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 49, дело №1479/2016г.), съответно на 13.10.2015г., на 01.12.2015г. и на 12.12.2012г., поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя са вменени задължения за авансови вноски за ЗО в общ размер от 268,60 лв. (403,20 лв. – 134,60 лв.), върху която сума са начислени законни лихви в общ размер от 228,06 лв.

2011г.:

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ДОО от 53,76 лв. (12,8% от 420,00 лв.) или общо 645,12 лв. От декларираните авансови вноски за годината обаче са внесени само 283,10 лв. и със закъснение, съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 45, дело №1479/2016г.), съответно на 11.09.2012г., на 04.12.2013г., на 06.01.2014г. и на 16.01.20144г., поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя са вменени задължения за авансови вноски за ДОО в размер от 362,02 лв. (645,12 лв. – 283,10 лв.), върху която сума са начислени законни лихви в общ размер от 308,35 лв.

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ДЗПО-УПФ от 21,00 лв. (5% от 420,00 лв.) или общо 252,00 лв. От декларираните авансови вноски за годината обаче няма внесени такива, съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 55, дело №1479/2016г.), поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя са вменени задължения за авансови вноски за ДЗПО-УПФ в общ размер от 252,00 лв., върху която сума са начислени законни лихви в общ размер от 155,38 лв.

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ЗО от 33,60 лв. (8% от 420,00 лв.) или общо 403,20 лв. От декларираните авансови вноски за годината обаче са внесени само 101,51 лв., съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 50, дело №1479/2016г.), съответно на 03.12.2013г., на 04.12.2013г., на 06.01.2014г. и на 16.01.2014г., поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя са вменени задължения за авансови вноски за ЗО в общ размер от 301,69 лв. (403,20 лв. – 101,51 лв.), върху която сума са начислени законни лихви в общ размер от 167,37 лв.

За годината са налични доходи с неустановен произход в размер от 18 013,71 лв., която сума е по-малка от максималния осигурителен доход за годината (24 000,00 лв.), то ревизорите приемат, че същата представлява осигурителен доход.

Според чл.6, ал.2 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.

По аргумент от разпоредбите на чл.123, ал.1, т.т.1 и 2 от ДОПК, във връзка с чл.10, ал.1 и §1, т.3 от ДР на КСО, когато данъчната основа се определя по особения ред на чл.122 и следващите от ДОПК, и когато се докаже наличието на някое от изброените в чл.122, ал.1 от ДОПК обстоятелства, презумпцията по чл.123, ал.1, т.т.1 и 2 от ДОПК се отнася и до обстоятелството, че средствата с неустановен произхода са такива от трудова дейност, при което оборването на посочената презумпция е в тежест на ревизираното лице (в този смисъл е Решение №6074 от 16.05.2017г. по дело №3312/2016г. на ВАС, Осмо отделение).

В случая, от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че установените в рамките на ревизията доходи за 2011г. (18 013,71 лв.), за 2012г. (11 083,52 лв.) и за 2013г. (5 579,28 лв.) не са от трудова дейност, поради което следва да се приеме за установено, че посочените суми представляват осигурителен доход.  

Освен това, разпоредбата на чл.124а от ДОПК е в сила от 15.02.2015г., поради което особеният ред за определяне на вноски за ЗОВ по чл.чл.122 – 124 от ДОПК е приложим за период от 7/8 от 2011г. или за 10 месеца и половина.  

Предвид посоченото, върху сумата от 11 352,00 лв., представляваща 7/8 от разликата между доходите с неустановен произход (18 013,71 лв.) и минималния осигурителен доход за годината (5 040,00 лв.), върху който жалбоподателят се е осигурявал авансово (7/8 х (18 013,71 лв. – 5 040,00 лв.)), се следват вноски за ДОО в размер от 1 453,06 лв. (12,8%), вноски за ДЗПО-УПФ в размер от 567,60 лв. (5%) и вноски за ЗО в размер от 908,16 лв. (8%). Следователно, разгледаните части от РА са незаконосъобразни за сумата над 1 453,06 лв. окончателни вноски за ДОО до пълния им размер от 1 463,78 лв.; за сумата над 567,60 лв. окончателни вноски за ДЗПО-УПФ до пълния им размер от 568,70 лв., както и за сумата над 908,16 лв. окончателни вноски за ЗО до пълния им размер от 909,94 лв. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху посочените суми са съответно: 668,50 лв. върху вноските за ДОО, 261,13 лв. върху вноските за ДЗПО-УПФ и 361,80 лв. върху вноските за ЗО.

2012г.:

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ДОО от 53,76 лв. (12,8% от 420,00 лв.) или общо 645,12 лв. От декларираните авансови вноски за годината обаче са внесени само 402,56 лв. и със закъснение, съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 46, дело №1479/2016г.), съответно на 05.11.2012г., на 21.12.2012г. и на 29.02.2016г., поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя са вменени задължения за авансови вноски за ДОО в общ размер от 242,56 лв. (645,12 лв. – 402,56 лв.), върху която сума са начислени законни лихви в общ размер от 155,28 лв.

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ДЗПО-УПФ от 21,00 лв. (5% от 420,00 лв.) или общо 252,00 лв. От декларираните авансови вноски за годината обаче са внесени само 136,00 лв. и със закъснение, съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 56, дело №1479/2016г.), съответно на 05.11.2012г., на 21.12.2012г. и на 29.02.2016г., поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя са вменени задължения за авансови вноски за ДЗПО-УПФ в общ размер от 116,00 лв. (252,00 лв. – 136,00 лв.), върху която сума са начислени законни лихви в общ размер от 60,71 лв.

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ЗО от 33,60 лв. (8% от 420,00 лв.) или общо 403,20 лв. От декларираните авансови вноски за годината обаче са внесени само 138,88 лв. и със закъснение, съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 51, дело №1479/2016г.), съответно на 23.12.2015г., на 13.01.2016г., на 26.01.2016г. и на 29.02.2016г., поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя са вменени задължения за авансови вноски за ЗО в общ размер от 264,32 лв. (403,20 лв. – 138,88 лв.), върху която сума са начислени законни лихви в общ размер от 147,12 лв.

За годината са налични доходи с неустановен произход в размер от 11 083,52 лв., която сума е по-малка от максималния осигурителен доход за годината (24 000,00 лв.) и която сума ревизорите правилно и законосъобразно приемат, че представлява осигурителен доход. Съответно, върху сумата от 6 043,52 лв., представляваща разликата между доходите с неустановен произход (11 083,52 лв.) и минималния осигурителен доход за годината (5 040,00 лв.), върху който жалбоподателят се е осигурявал авансово, се следват вноски за ДОО в размер от 773,57 лв. (12,8%), вноски за ДЗПО-УПФ в размер от 302,17 лв. (5%) и вноски за ЗО в размер от 483,48 (8%). Следователно, разгледаната част от РА е законосъобразна, включително и за начислените законни лихви върху ревизионно определените окончателни вноски за ЗОВ, съответно в размер от 224,33 лв. за ДОО, 87,63 лв. за ДЗПО-УПФ и 140,22 лв. за ЗО.

2013г.:

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ДОО от 53,76 лв. (12,8% от 420,00 лв.) или общо 645,12 лв. От декларираните авансови вноски за годината обаче няма внесени такива, съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 47, дело №1479/2016г.), поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя са вменени задължения за авансови вноски за ДОО в общ размер от 645,12 лв., върху която сума са начислени законни лихви в общ размер от 168,78 лв.

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ДЗПО-УПФ от 21,00 лв. (5% от 420,00 лв.) или общо 252,00 лв. От декларираните авансови вноски за годината обаче няма внесени такива, съгласно лихвен лист към РАПРА (лист 57, дело №1479/2016г.), поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя са вменени задължения за авансови вноски за ДЗПО-УПФ в общ размер от 252,00 лв., върху която сума са начислени законни лихви в общ размер от 66,99 лв.

За годината жалбоподателят декларира осигуряване върху минималния осигурителен доход и месечни авансови вноски за ЗО от 33,60 лв. (8% от 420,00 лв.) или общо 403,20 лв. От декларираните авансови вноски за годината са заплатени общо 403,20 лв. на 23.12.2015г. (лист 21,856, дело №1479/2016г.), поради което правилно и законосъобразно на жалбоподателя са вменени задължения за лихви върху авансовите вноски за ЗО в общ размер от 97,09 лв.

За годината са налични доходи с неустановен произход в размер от 5 579,28 лв., която сума е по-малка от максималния осигурителен доход за годината (24 000,00 лв.) и която сума ревизорите правилно и законосъобразно приемат, че представлява осигурителен доход. Съответно, върху сумата от 539,28 лв., представляваща разликата между доходите с неустановен произход (5 579,28 лв.) и минималния осигурителен доход за годината (5 040,00 лв.), върху който жалбоподателят се е осигурявал авансово, се следват вноски за ДОО в размер от 69,02 лв. (12,8%), вноски за ДЗПО-УПФ в размер от 26,96 лв. (5%) и вноски за ЗО в размер от 43,14 (8%). Следователно, разгледаната част от РА е законосъобразна, включително и за начислените законни лихви върху ревизионно определените окончателни вноски за ЗОВ, съответно в размер от 13,00 лв. за ДОО, 5,08 лв. за ДЗПО-УПФ и 8,13 лв. за ЗО.

Предвид очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (26 651,53 лв.), в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, т.4 Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). А предвид разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК, според която норма, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, както и предвид обстоятелството, че в рамките на съдебното производство по дело №1479/2016г. от страна на жалбоподателя са представени множество доказателства (листи 802-1039, дело №1479/2016г.), които би могъл да представи в рамките на проведената ревизия, то на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №Р-16001615005976-091-001 от 07.03.2016г., издаден от П.И.Л.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, притежаващ качество на възложител на ревизията; и Г.Д.С.- инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, притежаваща качество на ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт с №П-16001616056818-003-001 от 30.03.2016г., изменени с Решение №317 от 25.05.2016г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на Г.Й.К., ЕГН **********, в лично качество и като собственик на ЕТ “Г.К.– 1”, със седалище и адрес на управление: **********, ЕИК *******, е начислен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ; допълнително са определени авансови и окончателни вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице по КСО; допълнително са определени авансови и окончателни вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице по КСО; допълнително са определени авансови и окончателни вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице по ЗЗО, в общ размер от 17 431,12 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 9 671,98 лв., както следва:

- в частта му, с която на жалбоподателя е начислен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер от 5 216,16 лв. и са начислени лихви върху тази сума в размер от 3 126,49 лв., за сумата над 4 946,17 лв. до пълния размер на задължението от 5 216,16 лв., както и за определените законни лихви над 2 964,66 лв. до пълния им размер от 3 126,49 лв.;

- в частта му, с която на жалбоподателя са определени окончателни вноски за ДОО по КСО за 2011г. в общ размер от 1 463,78 лв. и са начислени лихви върху тази сума в общ размер от 673,43 лв., за сумата над 1 453,06 лв. до пълния размер на задължението от 1 463,78 лв., както и за определените законни лихви над 668,50 лв. до пълния им размер от 673,43 лв.;

- в частта му, с която на жалбоподателя са определени окончателни вноски за ДЗПО-УПФ по КСО за 2011г. в общ размер от 568,70 лв. и са начислени лихви върху тази сума в общ размер от 261,64 лв., за сумата над 567,60 лв. до пълния размер на задължението от 568,70 лв., както и за определените законни лихви над 261,13 лв. до пълния им размер от 261,64 лв.;

- в частта му, с която на жалбоподателя са определени окончателни вноски за ЗО по ЗЗО за 2011г. в общ размер от 909,94 лв. и са начислени лихви върху тази сума в общ размер от 362,51 лв., за сумата над 908,16 лв. до пълния размер на задължението от 909,94 лв., както и за определените законни лихви над 361,80 лв. до пълния им размер от 362,51 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата и част.

ОСЪЖДА Г.Й.К., ЕГН **********, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сумата от 1 329,55 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

Адм. съдия:./п/........................

/Н.Бекиров/



*Вноските за ДЗПО-УПФ, в размер от 5%, са всъщност вноски за ЗО, в размер от 8%.