Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2106

 

гр. Пловдив, 28 ноември 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2946 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Й.Н.К., с адрес: ***, обжалва Заповед №17-1030-001314 от 13.07.2017г. на началник на група в Сектор “Пътна полиция” (С”ПП”) при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо товарен автомобил “Мерцедес 207 Д”, собственост на жалбоподателя К., за срок от 6 месеца”; както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №***.  

Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност.

Ответникът- Д.Г.В.- началник на група в С”ПП” при ОД на “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2а от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 4, 15) е връчена на 19.10.2017г. на жалбоподателя, според нарочно положен подпис (лист 4а, 15а). От своя страна, жалбата (лист 3) постъпва в съда на 23.10.2017г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.07.2017г. при началника на Пето районно управление (V-то РУ) при ОД на “МВР”- Пловдив постъпва докладна записка с Рег.№444р-6901 (лист 17) от старши инспектор С.- началник група “ТП”. Според докладната записка, на 12.07.2017г. в 18ч.30м. С. се движи с велосипед по пътното платно след табелата на с. Ягодово в посока с. Катуница. По средата между двете населени места забелязва товарен автомобил марка “Мерцедес 207Д”- син на цвят, с рег.№***, който се движи в посока с. Ягодово. С. забелязва, че товарният автомобил се управлява от Н.Й. К., ЕГН **********. Лицето, управляващо товарния автомобил, е непълнолетно и няма издадено свидетелство за управление на моторно превозна средство (СУМПС). Същият (водачът на товарния автомобил) е установяван от инспектор С. нееднократно да управлява моторно превозно средство (МПС), за което има съставени АУАН (акт(ове) за установяване на административно нарушение) по ЗДвП. С. извършва справка в АИС (автоматизирана информационна система) за собствеността на товарния автомобил, при което установява, че същият се води на Й.Н.К., ЕГН **********,***, баща на Николай К..

На 13.07.2017г. Р.К.С.- младши автоконтрольор в С”ПП” при ОД на ”МВР”- Пловдив, в присъствието на С.Д.С.- свидетел очевидец, съставя АУАН, Серия Д, бланков №181434 (лист 16), против жалбоподателя К.. Според процесния АУАН, на 12.07.2017г., около 18:30ч. на общински път PDV1011, в посока от с. Ягодово към с. Катуница, като собственик на товарен автомобил “Мерцедес”, с рег.№***, жалбоподателят К. предоставя посоченото МПС за управление на неправоспособен водач. Деянието на К. се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.102 от ЗДвП. Според съдържанието на процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя К. са иззети свидетелство за регистрация на МПС (СРМПС), част ІІ (малък талон) с №006849319, както и два броя регистрационни табели на МПС с рег.№***. Пак според съдържанието на процесния АУАН, същият е съставен в присъствието на жалбоподателя К. и е подписан от К. без възражения.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено наказателно постановление (НП) с №17-1030-004668 от 17.07.2017г. (лист 18) от Д.Г.В.- началник на група в С”ПП” при ОД на “МВР”- Пловдив, с което на жалбоподателя К. е наложена глоба в размер от 300,00 лева, заради извършено административно нарушение по чл.102 от ЗДвП.

Пак на 13.07.2017г. е издадена и оспорената в настоящето производство заповед.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 21) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 20) на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция” при ОД на “МВР”- Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Разбира се, по делото не са ангажирани доказателства, че Д.Г.В. действително заема длъжността началник на група в С”ПП” при ОД на “МВР”- Пловдив към 13.07.2017г., но тъй като по отношение на това обстоятелство между страните няма формиран спор, то следва да се приеме за установено, че това е така.

Както се посочи по-горе, ПАМ от вида на процесната се налагат с мотивирана заповед.

Според чл.59, ал.2 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1) наименование на органа, който го издава; 2) наименование на акта; 3) адресат на акта; 4) фактически и правни основания за издаване на акта; 5) разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6) разпореждане относно разноските; 7) пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8) дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.

А според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а от ЗДвП, в приложима редакция, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

В случая, нито в процесния АУАН (серия Д, бланков №181434) от 13.07.2017г., нито в оспорената заповед, нито пък в НП с №17-1030-004668 от 13.07.2017г., е изрична посочена самоличността на непритежаващото съответното свидетелство за управление лице, което е управлявало собствения на жалбоподателя К. товарен автомобил, с рег.№***, на 12.07.2017г.

Непосочването изрично на неправоспособното лице, за което се твърди да е управлявало собствения на жалбоподателя товарен автомобил на 12.07.2017г., представлява съществено нарушение на изискванията за форма на административния акт, тъй като препятства не само правото на защита на адресата на приложената ПАМ, но и съдебния контрол.

Също така, липсата на конкретно посочване на неправоспособно(то) лице, управлявало собствения на жалбоподателя К. товарен автомобил, с рег.№***, на 12.07.2017г., не позволява законосъобразното извършване на преценка относно обстоятелството дали процесната ПАМ е приложена при наличието на фактическо основание за целта, а именно- да бъде установено управляване на собствено МПС (на адресата на ПАМ) от лице, което не притежава съответното свидетелство за управление.

Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че оспорената заповед се явява издадена при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма на акта, както и в противоречие с относимата материалноправна разпоредба на чл.171, т.2а от ЗДвП, изискваща несъмнено доказване наличието на хипотезата за прилагане на процесната ПАМ. Следователно, оспорената в настоящето производство заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №17-1030-001314 от 13.07.2017г. на началник на група в Сектор “Пътна полиция” при Областна дирекция на “МВР”, гр. Пловдив, за прилагане на ПАМ по отношение на Й.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, представляваща “прекратяване на регистрацията на ППС- товарен автомобил “Мерцедес 207 Д”, собственост на Й.Н.К., за срок от 6 месеца”; както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер №***.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:../П/.......................

/Н.Бекиров/