Р Е Ш Е Н И Е

 

№120

 

град Пловдив, 19.01.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2970 по описа за 2017 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба на М.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, против

Решение № 2153-15-210/11.10.2017г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане №151-00-4301-3/05.09.2017г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си адв. Б., който поддържа жалбата. В жалбата се сочи, че решението е несъобразено с материалния закон и обстоятелства относно зачитане правата на жалбоподателя при безработица. Иска се отмяна на атакувания административен акт.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез  юрисконсулт В. моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на директора като законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

М.И.Н. със Заявление - вх.№ 151-00-4301/16.05.2017 г. до ТП на НОИ – Пловдив е направил искане за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), като е посочил, че последната му заетост е във Великобритания и същата е прекратена считано от 17.02.2017 година.

Към заявлението е приложена Декларация от жалбоподателя Н. относно определяне на пребиваването във връзка с прилагането на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Административният орган е приел, че следва да разгледа заявлението, с оглед приложимите разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а - 546 от КСО, и след като е намерил, че не се доказва по безспорен начин пребиваването на М.Н., на територията на Република България, е предприел действия за снабдяване със  структуриран електронен документ – „U002“ и „U004“, както и „Н006“ от Великобритания.

М.Н. е представил в ТП на НОИ - Пловдив преносим документ „U1“ издаден от компетентната институция на Великобритания на 08.05.2017 г. за удостоверяване на осигурителни периоди, доход от последна заетост и причина за прекратяване на правоотношението му.

С оглед приложените към заявлението и служебно събрани документи, е било издадено Разпореждане №151-00-4301-3/05.09.2017г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Пловдив, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, §3, б. "а" и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на ЕС.

Административните актове са незаконосъобразни.

Няма спор, че жалбоподателят Н. е работил като наето лице от работодател във Великобритания и последният му период на заетост е от 28.04.2014 г. до 17.02.2017 г.

М.Н. не е женен, няма деца, не притежава собствено или наето жилище в Република България, декларирал, че през периода на последна  заетост, роднините му живеят в Република България и възнамерява трайно да се установи в България.

Административният орган за да мотивира своя отказ е приел, че не се установяват обективните елементи на обичайното пребиваване на територията на Република България и също така, че Н. не представя доказателства за трайното си намерение да се установи в България.

По този начин мотивиран, с административният акт се  констатират обстоятелства – неженен, нямащ собствено или наето жилище, за чието позитивно проявление може да съществува единствено „добро пожелание“, но нормативните актове приложими при разрешаване на настоящия спор не въвеждат изискване за положителното проявление на обстоятелствата, като  факти с правно значение.

По делото са приобщени като доказателства удостоверение за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя и справка за задграничните пътувания на лицето, издадена от ОД на МВР Пловдив.

Освен тези официални документи, съдът кредитира и показанията на свидетеля С.Б., които разгледани в тяхната съвкупност относно жизнената дейност на М.Н., недвусмислено показват желанието на жалбоподателя да се установи в родината си по произход.

Само за пълнота следва са се отбележи, че житейски обосновано е желанието на М.Н., като един от 2,5-3 милиона граждани на Република България работещи в чужбина /в частност в страна  членка на ЕС/ , да се завърне в родината си.

Спорът по делото касае паричното обезщетение за безработица за периода от 28.04.2014г. - 17.02.2017., когато жалбоподателят е работил, респ. е бил осигурен в Кралство Великобритания.

На първо място настоящия съдебен състав следва да отбележи, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент(ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004г.

Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл.3 от Регламент (ЕО) № 883/2004г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф "л" ) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з"). Няма спор по делото, че жалбоподателят е български гражданин, и като такъв е гражданин на държава - членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) №883/2004г. (чл. 2 от Регламента). „

С Регламент (ЕО) №883/2004г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа : определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за опре-деляне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходо-носна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето.

Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004г.

Съгласно чл.61 от Регламент (ЕО) №883/2004г., компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.Това означава, че при прилагане на Глава четвърта "а" от Кодекса за социално осигуряване(КСО), в случаите, когато за преценка на правото (отпускане, възстановяване или възобновяване), изчисляване на размера и определяне периода на изплащане на парично обезщетение за безработица е необходимо наличието на определен осигурителен стаж: периодите, потвърдени от съответната институция на държавата - членка като периоди на осигурена заетост, задължително се вземат предвид, без да се прави допълнителна преценка дали ако заетостта е осъществявана на територията на Република България, за това време са дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица" или това време се зачита като осигурителен стаж по българско законодателство.

Съгласно разпоредбата на чл.62, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция на държавата членка (в случая ответника по делото), чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

Това означава, че компетентната институция, чието законодателство обвързва изчисляването на получаваното обезщетение за безработица с размера на заплатите (осигурителния доход), получавани от лицето, взема предвид само получаваната от това лице заплата за последната му заетост на нейна територия.

Доколкото настоящия казус не касае последната работа на жалбоподателя на територията на Република България, то следва да бъде приложен основния принцип за зачитане на целия период на осигурителен доход, с получен преносим документ „U002“, в който е отразена осигурената му заетост и доход, съобразно чл.61 от Регламента.

 В тази връзка следва да се подчертае, че административният акт е постановен в противоречие с целта на закона за солидарност при социалните фондове. Този извод е в съответствие с едно от основните съображения (№ 1 от преамбюла на Регламент № 883/2004), че правилата за съгласуване на националните системи за социално осигуряване се вписват в рамките на свободното движение на лицата и следва да допринасят за подобряване на жизнения му стандарт и условията на наемане на работа.

 Другото съображение, вписано под № 12 в преамбюла, изисква приравняването на факти или събития да не доведе до обективно неоправдани резултати. Всичко това следва да бъде постигнато, чрез сумирането на всички периоди, които се зачитат съгласно различните национални законодателства за придобиване и упражняване на правото на обезщетения и за изчисляване на размера на обезщетенията, както и чрез предоставяне на обезщетения за различни категории лица, попадащи под действието на настоящия регламент.

При изчисляване размера на обезщетението за безработица при условията на прилагане на интегрирани схеми за социална сигурност по Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, органите на НОИ следва да съобразят нормата на чл. 62, § 1 от регламента, която гласи, че компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

В чл. 62 § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. изрично се посочва, че § 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция ( чл. 54б, ал. 1 КСО) предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка

При изчисляването на паричното обезщетение, следва да се има предвид  размера на получаваното възнаграждение в Кралство Великобритания, съгласно чл.61 от Регламент (ЕО) №883/2004 год..

Ето защо и по изложените съображения съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на закона, и следва да бъдат отменени.

Естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Пловдив.

Доколкото за образуване на настоящото дело държавна такса не се дължи, същата от 25лв. е недължимо платена и не следва да се присъжда в тежест на ответника. ТП на НОИ Пловдив следва да се осъди за сумата от 600лв. разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, II отделение, десети състав

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-210/11.10.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №151-00-4301-3/05.09.2017г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив, с което отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по Заявление - вх.№ 151-00-4301/16.05.2017 г. до ТП на НОИ – Пловдив.

ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив за ново произнасяне по направеното пред него искане по  Заявление - вх.№ 151-00-4301/16.05.2017 г. до ТП на НОИ – Пловдив на М.И.Н., съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване по прилагане на закона.

ОСЪЖДА  ТП на НОИ Пловдив, да заплати на  М.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, разноските по делото в размер на 600лв./шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ::п: