РЕШЕНИЕ

 

  219

 

гр. Пловдив,  05.02. 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. КАСАБОВ

                                                                                               

при секретаря ПЛАМЕНА КАМЕНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2982 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.104, ал.1 и чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

2. Образувано е по искова молба на Н. Б.Б., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат С. С., срещу Национална агенция по приходите, с която е предявен иск за определяне на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл във връзка с Решение № 10017/27.07.2017г. по адм. дело №   1114189/2016г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 2079/08.11.2016г., по адм. дело № 1408/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена Заповед № 1033/23.11.2015г. на изпълнителния директор на НАП за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца. 

Посочената в исковата молба цена на иска е в размер на 13500 лева представляващи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в размер на брутната заплата за длъжността на ищеца към 27.07.2017г. /2250 лв./, за период от 6 месеца, считано от 01.12.2015г. до 31.05.2016г., ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, за периода от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Иска се да бъдат присъдени и сторените разноски по производството.

Съдът с протоколно определение във второто открито заседание на 12.01.2018г. е допуснал, по молба вх. № 385/08.01.2018г. от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 144 от АПК във вр. чл. 214, ал. 1 от ГПК и съобразно представеното след първото по делото заседание Удостоверение изх. № 11-00-1716/14.12.2017г. от ответника за размера на брутната заплата за длъжността на ищеца към 27.07.2017г. /2704,00 лв./, увеличаване размера на предявения иск от първоначалния  - 13 500 лева, на сумата от 16224 лева, представляващи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в размер на брутната заплата за длъжността на ищеца към 27.07.2017г. за период от 6 месеца, считано от 01.12.2015г. до 31.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 16224 лв., за периода от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

3. Ответникът - Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител е на становище за неоснователност на исковата молба, алтернативно за недоказаността й в размера над 13 500 лева, поради преклудирана възможност за изменение размера на иска. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изрично се възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищцата. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема становище и не изпраща представител.

ІІ. За допустимостта:

5. Предявеният иск с правно основание чл. 104, ал.1 ЗДСл, е допустим, предвид отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца и като предявен срещу надлежен ответник по смисъла чл. 205 АПК - юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

ІІІ. За фактите:

6. Н. Б.Б. е възстановен на длъжност Директор на Териториална дирекция на НАП - Пловдив, със заповед № 1031 от 23.11.2015г. на изпълнителния директор на НАП, при определена основна месечна заплата в размер на 2250 лева.

Със заповед № 1033/23.11.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, на същата дата, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5  от ЗДС, служебното правоотношение на ищеца е било прекратено.

С Решение № 2079/08.11.2016г., по адм. дело № 1408/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив, е отменена Заповед № 1033/23.11.2015г. на изпълнителния директор на НАП за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца.  Този съдебен акт е оставен в сила с Решение № 10017/27.07.2017г. по адм. дело № 1114189/2016г. на Върховния административен съд.

7. Със Заповед № 1790/01.09.2017г. на изпълнителния директор на НАП, по заявление вх. № 94-11-293/03.08.2017г. и в изпълнение на посочените в предходната точка съдебни решения, на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДсЛ Н. Б.Б. е възстановен на длъжност Директор на Териториална дирекция на НАП - Пловдив, считано от 01.09.2017г., с определена основна месечна заплата в размер на 2250 лева.

8. Според Удостоверение изх. № 11-00-1716/14.12.2017г. /л.18/, издадено от Началник на отдел „Управление и човешки ресурси“ при Териториална дирекция на НАП – Пловдив, размерът на основната заплата за длъжността Директор на Териториалната дирекция към 27.07.2017г. / момента на признаването на уволнението за незаконно/ е 2704 лева.

9. Според Удостоверение изх. № 160191701849238/20.11.2017г. на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, по отношение на лицето Н. Б.Б., в информационните масиви на агенцията, за периода 01.12.2015г. – 01.09.2017г. няма подадена декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице, няма данни за регистрирани трудови договори и информация за служебни правоотношения.

10. От съдържанието на представените копия от Трудовата книжка на ищеца /стр. 15-16/ се констатира, че след 01.06.2009г. не са извършвани вписвания за действащи и/или прекратени трудови правоотношения. Видно от съдържанието на представените копия на Служебната книжка на ищеца  /л. 17-18/ се установява, че след 30.11.2015г. не са извършвани вписвания за действащи и/или прекратени трудови правоотношения.

При извършеното сравнение на оригиналите на посочените документи, в откритото по делото заседание на 07.12.2017г., се установи, че горните записи са верни и актуални като единственото ново отбелязване в служебната книжка на ищеца е връзка с установяване на уволнението му за незаконосъобразно.

IV. За правото:

11. Според разпоредбата на чл.104, ал.1, пр.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В случая между страните не е спорно, че е налице първата от предпоставките по цитираната правна норма - заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена от съда.

Каза се, исковата претенция в случая е за присъждане на обезщетение в размер на брутната заплата за длъжността на ищеца към 27.07.2017г. за период от 6 месеца, считано от 01.12.2015г. до 31.05.2016г.

По правилото на чл. 214, ал. 1, пред. 3 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени размера на предявения иск. В случая основанието за това изменение е изхождащото от самия ответник удостоверение, при което между страните не се формира спор относно факта, че размерът на основната заплата за длъжността Директор на Териториалната дирекция на НАП – Пловдив към момента на признаването на уволнението за незаконно - 27.07.2017г., възлиза на 2704 лева. Ето защо, направените в тази насока възражения от процесуалния представител на ответната са неоснователни.

По делото не се представиха доказателства, нито се твърди наличието на такива, на ищеца, по повод прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № 1033/23.11.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, да са определени, респ. изплатени други обезщетения по ЗДСл, които да бъдат приспадани от размер на претендираното обезщетение по чл.104, ал.1, пр.1 от ЗДСл.

От друга страна бе установено с надлежни официални документи, че в периода 01.12.2015г. – 01.09.2017г. Н. Б.Б. не е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата, респ. не е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, за да е налице необходимост от намаляване на размера на обезщетението по чл.104, ал.1, пр.1 от ЗДСл., тоест налице е и следващата предпоставка за основателността на исковата претенция.

Поради изложеното и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, исковата претенция за присъждане на законна лихва, за периода от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, също е основателна.

12. При така обсъдената фактическа и правна обстановка съдът намира, за изцяло основателна претенцията на ищеца за присъждане на сумата от 16 224 лева, представляващи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в размер на брутната заплата за длъжността му като Директор на Териториалната дирекция на НАП – Пловдив към 27.07.2017г., за период от 6 месеца, считано от 01.12.2015г. до 31.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 16224 лв., за периода от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

V. За разноските

13. Изходът на настоящото дело налага на ищеца да бъдат присъдени сторените разноски. Същият претендира, присъждане на разноски в размер на 2500 лева – заплатен адвокатски хонорар, за чието удостоверяване е представен  Договор за правна помощ и съдействие от 03.08.2017г. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес (в случая 16224 лв.) за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв. или в случая (830,00 лв. + 3% от 6224 лв. = 1016,72 лв.).

След отмяната на §2, ал. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016 г./, съдът може на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Настоящият състав на съда намира, че посочената хипотеза е налице, тъй като действителната правна и фактическа сложност на делото не е такава, че да бъде оправдано заплащане на адвокатско възнаграждение в размер, значително превишаващ минимално установения. Съдът намира, че е справедливо на ищеца да бъде присъден по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, а именно 2033,44 лв., равняващ се на удвоения размер на минимално установеното възнаграждение. 

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Н. Б.Б., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 16224 лева /шестнадесет хиляди двеста двадесет и четири лева/, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в размер на брутната заплата за заеманата от ищеца длъжност - Директор на Териториалната дирекция на НАП – Пловдив, към 27.07.2017г., за период от 6 месеца, считано от 01.12.2015г. до 31.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 16 224 лв., за периода от завеждане на делото – 10.08.2017г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Н. Б.Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 2033,44 лв. /две хиляди тридесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: