О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 64

Град Пловдив, 10 януари 2018 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ,  І отделение , V състав, в съдебно  заседание на  11,12,2017година  в състав:          

Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ

и секретар В. К. , като разгледа докладваното от съдията чад № 2227 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.88, ал.3 АПК, във връзка с чл.89 АПК, във връзка с чл.26 ДОПК.

Жалбоподателят  „*****“ ЕООД,  с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в град ***представлявано от управителя ***  обжалва решение № 408 от 07.07.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“  Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№ 96-00-333-7 от 29.06.2017 г.  против ревизионен акт № Р-16001316000400-091-001 от 03,10,2016 г.,  прекратено е  производството и е оставена без уважение  молба с вх. № 96-00-333#7/29.06.2017 г. за възстановяване на срок за обжалване на РА № Р-16001316000400-091-001/03.10.2016 г., издаден от ТД на НАП Пловдив,

Жалбоподателят в жалбата , както и в хода по същество твърди , че  обжалваното решение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна. В жалбата се оспорва връчването на РА на електронен адрес, като се твърди, че с този електронен адрес дружеството няма нищо общо считано от 2011 г. и 2012 г. Твърди се, че връчването на РА по електронен път е буквално лишаване от право на защита и от достъп до административно правораздаване в неговата най-начална фаза, поради което моли настоящия съд да допусне делото до разглеждане в открито съдебно заседание, тъй като това е единствения начин да направят доказателствени искания, които ще докажат ангажираната от тях теза.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното решение, и в срока по чл.88, ал.3 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Съдът е разгледал делото в о.з. с цел  събиране на относимите към правния спор и поискани от жалбоподателя доказателства.

От събраните доказателства се установява, че на дружеството-жалбоподател е била извършена ревизия, която е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-16001316000400-091-001 от 03.10.2016 г., връчен на дружеството на 03.10.2016 г. по електронен път. Срещу издадения ревизионен акт не е подадена жалба по реда на 152 ДОПК, а единствено молба с вх.№ 96-00-333 от 12.12.2016 г., с която на основание чл.89 и чл.161 АПК е поискано възстановяване на срока за подаване на жалба против издадения ревизионен акт. С решение № 20 от 06.01.2017 г. директорът на ДОДОП Пловдив е оставил без разглеждане молбата и е прекратил производството, защото искането е недопустимо и подадено при липса на правен интерес, тъй като към датата на издаване на решението в дирекцията не е постъпила жалба против ревизионния акт.

Горното решение е обжалвано пред ПАС, като с определение от 13,03,2017г.  по ад. № 210 / 2017г. жалбата е отхвърлена като неоснователна.

С жалбата до съда не са представени нови доказателства, но са направени множество доказателствени искания , подробно изложени в 6 точки / л. 5/.

В точка трета е поискано НАП да представи заверено извлечение от разменената електронна кореспонденцията на този адрес, който е посочен , а по т.4, молят със съдебно удостоверение издадено от съда да се задължи АБВ поща да посочат кой е IP адрес 87,97,227,47.

Админ.орган е изпратил админ.преписка в обем от 69 листа / 18-88/, като приложените в нея материални не са оспорени и са приети по делото.

На л.97 по делото е представено становище на ответната страна в което се обяснява ,  че доказателства от изпращане на процесния РА на посочения в молбата  мейл-адрес се намира в кориците на делото към процесното Решение № 408/07.07.2017 г. на л.10 и се съдържа приложена разпечатка от НАП, видно от която са посочени електронните адреси, на които е изпратен акта. Юк. Б. е заявила, че при първото отваряне на имейлите системата го приема за отворено и връчено, независимо кой го е отворил и от кой имей е, но на посочения имейл адрес, тъй като няма първо отваряне, няма изрична разпечатка за електронно връчване.

Адв. Д. е репликирала, че този имейл е бил на адвоката и явно са го заличили, а съдебният адрес на дружеството е в гр.***** там то получава  книжа и съобщения и  получава електронна кореспонденция с НАП и  всички справки декларации.

За пореден път съдът е дал възможност на жалбоподателя да представи всички доказателства на които се позовава и това е строено , като с писмо от “Мобилтел” ЕАД София от 15.11.2017 г., се уведомява съда, че IP адрес 87.97.227.47 е динамичен адрес за мобилни потребители и всяко устройство използващо услугата мобилен интернет се презентира в глобалната мрежа с външен IP адрес /какъвто е посочения 87.97.227.47/. Външните IP адреси са технологично ограничен брой /многократно по-малък от потребителите/ и поради тази причина се разпределят между всички ползватели на мобилна интернет услуга., като в началото на всяка сесия потребителят получава динамично разпределен външен IP адрес. Само за услугата фиксиран интернет, IP адреса отговаря на конкретно лице сключило договор за ползване на услугата и конкретен адрес на който тя се ползва.

Адв. Д. е заявила че това писмо не отговаря на това, което са поискали от “М Тел”, но не възразява да се приеме. Други искания към “М Тел” няма и  представя няколко писмени доказателства по отношение на това писмо, които удостоверяват, че от страна на жалбоподателя е имало все пак процесуална активност през тези периоди, по отношение само на единия адрес, за който твърди, че е негов – nra.bg, като представя извлечение от този адрес, включително връчване на документи по спорното ревизионно производство.

При тези факти и доказателства  съдът намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилното приложение на закона.

Следва да се посочи, че относно възстановяването на сроковете в производствата по ДОПК кодексът няма самостоятелна правна уредба и препраща към АПК. Съгласно чл.89 АПК в случаите по чл.88, ал.1, т.2 жалбоподателят в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, като към искането се прилага и върнатата жалба. Кумулативната даденост на тези две предпоставки е абсолютно задължителна и законът не допуска отклонения.

Т.е., за да е допустимо искането за възстановяване на срок, то следва да бъде направено едновременно с извършването на съответното процесуално действие, чийто срок молителят не е спазил. Т.е., в конкретния случай едновременно с подаването на молба за възстановяване на срока за обжалване на ревизионния акт, дружеството е следвало да подаде и жалба против самия ревизионен акт.

Горното е сторено от жалбоподателя и са налице жалба и молба по които  ответника се е произнесъл в своето решение № 408/07,07,2017г.

Съдът приема , че жалбоподателят внимателно е обсъдил мотивите на ПАС в  определение от 13,03,2017г.  по ад. № 210 / 2017г. в които е  обяснено посоченото по-горе  и в един ден  на 29,06,32017г. са подадени молба за възстановяване срока на обжалване , както и жалба срещу  ревизионен акт № Р-16001316000400-091-001 от 03.10.2016.

Предмет на съдебната проверка е законосъобразността на решение № 408 от 07.07.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“  Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба с вх.№ 96-00-333-7 от 29.06.2017 г.  против ревизионен акт № Р-16001316000400-091-001 от 03,10,2016 г.,  прекратено е  производството и е оставена без уважение  молба с вх. № 96-00-333#7/29.06.2017 г. за възстановяване на срок за обжалване на РА № Р-16001316000400-091-001/03.10.2016 г., издаден от ТД на НАП Пловдив.

Основно в защитната теза на жалбоподателя се твърди , че дружеството не е получило съобщения на своите имейл адреси за изготвянето на процесния РА , поради която причина е пропуснало срока за обжалването му.

От събраните доказателства съдът приема за установено, че РА е връчен на 03.10.2016 г. по електронен път , като срокът за обжалването му е изтекъл на 17.10.2016 г. /понеделник - работен ден/, а молбата е подадена на 12.12.2016 г.

Както се каза по-горе , с  решение № 20 от 06.01.2017 г. на директора на ОДОП Пловдив е прието, че жалбата срещу РА е просрочена и следователно разглеждането й по същество е недопустимо, като с определение от 13,03,2017г. по ад № 210/2017г. жалбата срещу това решение е отхвърлена.

Предвид факта, че директорът на ДОДОП Пловдив вече се е произнесъл с решение по жалба срещу РА, в процесното решение  е прието че подадената жалба от 29.06,2017 г. се явява процесуално недопустима. Изложени са мотиви, че с получаването на  Определение на ПАС от 13.03.2017 г., по ад № 210/2017г. , /получено лично от представляващия дружеството „*****" ЕООД - С.И.на 15.03.2017 г./ следва да се приеме че жалбоподателят се е запознал с оспорения РА.

Във втората част от мотивите Директора на „ДОДОП“ в своето решение е приел , че от 2012 г. дружеството не е подало информация за нов електронен адрес и съобщенията за РА са изпращани на известния такъв.

В съдебната фаза жалбоподателя не успя да обори мотивите на органа, че съобщението за изготвения РА е получено от жалбоподателя.

В о.з. процес.представител на жалбоподателя по повод становището на ответната страна „ … искам да уточня още един път, че доказателства от изпращане на процесния РА на посочения в молбата адрес мейл НАП се намира в кориците на делото към процесното Решение № 408/07.07.2017 г. на л.10 по делото и се съдържа приложена разпечатка от НАП, видно от която са посочени електронните адреси, на които е изпратен акта“, заявява че „Този имейл е бил на адвоката и явно са го заличили“. Ако горното е така , няма пречка жалбоподателят  по исков път да уреди отношенията си с адвоката получил съобщението и своевременно неуведомил ги за това.

Въпреки дадената многократна възможност / в три съдебни заседания/  жалбоподателят не успя да обори  установеното от органа  връчване на РА по електронен път и следва да се приеме , че  пропускането на срока за обжалване на РА не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които да водят до невъзможност на лицето да организира подаването на жалбата си, а на липсата на нормално процесуално поведение и заинтересуваност относно факта налице ли е издаден РА. 

Предвид горното  съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а на ответника се присъдят претендираните съдебни разноски, на основание чл. 8, ал. 3 от  Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 /петстотин/ лева,   поради което и на основание чл.88, ал.3 АПК  съдът

О П Р Е Д Е Л И :

  ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*****“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***представлявано от управителя ***, против решение № 408 от 07.07.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА  „*****“ ЕООД, с ЕИК *** да заплати на  дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП юк. Възнаграждение в размер на  500 /петстотин/ лева .

Определението е окончателно.

Административен съдия