О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1855

 

гр. Пловдив, 26 септември 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 като разгледа частно административно дело №2692 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.60, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

            ***ООД, със седалище и адрес на управление: *******, ЕИК *****, представлявано от адвокат М.К.- пълномощник, обжалва разпореждане на директора на Дирекция “Контрол” при Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което, на основание чл.60 от АПК, е допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) с №288379-F333365 от 19.09.2017г. на директора на Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, представляваща запечатване на търговски обект- хлебопекарна, находяща се в ********, стопанисван от ******ООД, и е забранен достъпа до обекта за срок от седем дни, считано от 27.09.2017г. от 16:00ч.

            Претендира се отмяна на разпореждането поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Съгласно чл.60, ал.4 от АПК, разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

В случая, ЗНПАМ с №288379-F333365 от 19.09.2017г. (листи 9-11) е връчена на 25.09.2017г. на С.Х.С.- управител на дружеството жалбоподател.

            От своя страна, жалбата (листи 4-8) е подадена в съда на 25.09.2017г. или в рамките на преклузивния срок за обжалване на разпореждания от вида на процесното.

Следователно, като подадена при наличието на правен интерес и в законоустановения срок, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК, разпореждане за предварително изпълнение на административен акт се допуска, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, при изискване на гаранция от страната в последния случай.

Съответно, за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички предпоставки, визирани в тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

В случая, от страна на ответния административен орган в мотивите на процесната заповед са посочени три групи основания: А) Защита на особено важни държавни интереси; Б) Опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и В) От закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета.

Единствено наличието на първата предпоставка е обосновано с обстоятелството, че се защитава „...ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика водеща до отклонение от данъчно облагане би била непосредствена...

Според настоящия състав на съда, така изложените мотиви на административния орган не доказват конкретна необходимост от защита на особено важни държавни интереси, доколкото превантивният характер на процесната ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на основание за допускане на предварително изпълнение на акта, с който се налагат. В случая е направен опит посредством целите на ПАМ да бъде доказана предпоставка, за допускане на нейното предварително изпълнение, което е недопустим подход. Целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. В първия случай- която и да е от хипотезите, регламентирани в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, а във втория- необходимост от защита на особено важни държавни или обществени интереси.

Все в тази насока следва да се добави, че общото посочване на визираните в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт, не освобождава органа от задължението му да мотивира наличието на тези предпоставки като изложи конкретни фактически основания, така че да е възможно съдът да прецени дали е налице пряка и непосредствена заплаха за държавния интерес, дали е налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществува ли реална възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета.

В случая, в обжалваното разпореждане не са изложени никакви фактически основания за допуснатото предварително изпълнение. Не са изложени конкретни съображения на органа по приходите, бланкетно е посочено, че предварителното изпълнение се налага с цел защита на особено важни държавни интереси, наличие на опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета, което от своя страна води до невъзможност съда да анализира същите и да прецени дали те изпълват една или повече от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. Респективно, налице е препятствие за осъществяване на ефективен съдебен контрол по реда на чл.60, ал.4 от АПК.

На следващо място, следва да се посочи, че към настоящия момент не се твърди, нито пък се установява, че по отношение на ***ООД е издадено наказателно постановление (НП) за описаните в процесната заповед нарушения. Посоченото обстоятелство лишава жалбоподателя от възможността, предоставена от нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, а именно принудителната административна мярка да бъде прекратена от органа, който я е приложил, по молба на лицето след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло), макар в заповедта тази възможност да е изрично указана.

При това положение допускането на предварително изпълнение на наложената ПАМ преди издаване на наказателно постановление, води до ограничаване правото на защита на засегнатото лице, още повече, че в случая мярката е наложена за срок от седем дни, а предварителното й изпълнение е насрочена за 27.09.2017г., т.е. до 04.10.2017г., на която дата би следвало допуснатото предварително изпълнение да приключи, вероятността да бъде издадени НП е твърде малка, още повече, че по делото няма данни към настоящия момент да е съставен акт за установяване на нарушение.

Съвкупната преценка на представените по делото доказателства, налага да се приеме за установено, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което същият ще следва да бъде отменен.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и такива следва да му бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени. За разноските следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява ТД- Пловдив на НАП.

Ето защо, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ разпореждане на директора на Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, с което, на основание чл.60 от АПК, е допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка с №288379-F333365 от 19.09.2017г. на директора на Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, представляваща запечатване на търговски обект- хлебопекарна, находяща се в ********, стопанисван от ******ООД, и е забранен достъпа до обекта за срок от седем дни, считано от 27.09.2017г. от 16:00ч.

            ОСЪЖДА ТД- Пловдив на НАП да заплати на ***ООД, със седалище и адрес на управление: *******, ЕИК *****, сумата от общо 550,00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:../П/.......................

/Н.Бекиров/