О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1994

 

гр. Пловдив, 11 октомври 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 като разгледа частно административно дело №2831 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.60, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 и чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

            “*****” ЕООД, със седалище и адрес на управление: **********, ЕИК *******, представлявано от Е.А.Е.- управител, обжалва разпореждане на директора на Дирекция “Контрол” при Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което, на основание чл.60 от АПК, е допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) с №290930-F340174 от 05.10.2017г. на директора на Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, представляваща запечатване на търговски обект- ресторант “****”, находящ се в ********, стопанисван от ”*****” ЕООД, и се забранява достъпа до обекта за срок от седем дни, считано от 12.10.2017г. от 10:00ч.

            Претендира се отмяна на разпореждането поради незаконосъобразност.

Според разпоредбата на чл.188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

А според разпоредбата на чл.60, ал.4 от АПК, разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.

В случая, ЗНПАМ с №290930-F340174 от 05.10.2017г. (листи 9-12) е връчена на 10.10.2017г. на С.М.Д., ЕГН **********, за която в нарочна разписка (лист 12) е посочено, че е упълномощено лице от “*****” ЕООД.

            От своя страна, жалбата (листи 4-8) е подадена в съда на 11.10.2017г. или в рамките на преклузивния срок за обжалване на разпореждания от вида на процесното.

Следователно, като подадена при наличието на правен интерес и в законоустановения срок, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК, разпореждане за предварително изпълнение на административен акт се допуска, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, при изискване на гаранция от страната в последния случай.

Съответно, за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на някои или на всички предпоставки, визирани в тази разпоредба и да мотивира разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

В случая, от страна на ответния административен орган в мотивите на процесната заповед са посочени три групи основания: А) Защита на особено важни държавни интереси; Б) Опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и В) От закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета.

Единствено наличието на първата предпоставка е обосновано с обстоятелството, че се защитава „...ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика водеща до отклонение от данъчно облагане би била непосредствена...

Според настоящия състав на съда, така изложените мотиви на административния орган не доказват конкретна необходимост от защита на особено важни държавни интереси, доколкото превантивният характер на процесната ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на основание за допускане на предварително изпълнение на акта, с който се налагат. В случая е направен опит посредством целите на ПАМ да бъде доказана предпоставка, за допускане на нейното предварително изпълнение, което е недопустим подход. Целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. В първия случай- която и да е от хипотезите, регламентирани в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, а във втория- необходимост от защита на особено важни държавни или обществени интереси.

Все в тази насока следва да се добави, че общото посочване на визираните в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт, не освобождава органа от задължението му да мотивира наличието на тези предпоставки, като изложи конкретни фактически основания, така че да е възможно съдът да прецени дали е налице пряка и непосредствена заплаха за държавния интерес, дали е налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и съществува ли реална възможност от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета.

В случая, в обжалваното разпореждане не са изложени никакви фактически основания за допуснатото предварително изпълнение. Не са изложени конкретни съображения на органа по приходите, бланкетно е посочено, че предварителното изпълнение се налага с цел защита на особено важни държавни интереси, наличие на опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета, което от своя страна води до невъзможност съда да анализира същите и да прецени дали те изпълват една или повече от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. Респективно, налице е препятствие за осъществяване на ефективен съдебен контрол по реда на чл.60, ал.4 от АПК.

На следващо място, следва да се посочи, че към настоящия момент не се твърди, нито пък се установява, че по отношение на “*****” ЕООД е издадено наказателно постановление (НП) за описаните в процесната заповед нарушения, въпреки наличието на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F34174 от 25.09.2017г. (листи 13-14). Посоченото обстоятелство лишава жалбоподателя от възможността, предоставена от нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, а именно принудителната административна мярка да бъде прекратена от органа, който я е приложил, по молба на лицето след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло), макар в заповедта тази възможност да е изрично указана.

При това положение, допускането на предварително изпълнение на наложената ПАМ преди издаване на НП води до ограничаване правото на защита на засегнатото лице, още повече, че в случая мярката е наложена за срок от седем дни, а предварителното изпълнение е насрочено за 12.10.2017г., т.е. до 19.10.2017г., на която дата би следвало допуснатото предварително изпълнение да приключи, вероятността да бъде издадено НП е малка, въпреки наличието на съставен АУАН за установени общо 7 броя административни нарушения.

Най-сетне, според фактическите основания за издаване на процесната ЗНПАМ, както и според отразените констатации в АУАН с №F340174 от 25.09.2017г., в рамките на извършена проверка на място в ресторант “****” на 23.08.2017г. относно прилагането на ЗДДС за периода 18.08.2017г. – 22.08.2017г. е прието за установено, че за извършени общо 7 броя покупки от клиенти, платени в периода 13:35ч. на 21.08.2017г. – 16:50ч. на 22.08.2017г., чрез POS- терминал, от страна на дружеството жалбоподател не е издаден фискален бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/2006г. на МФ (Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства). Общият размер на неотчетените продажби е сумата от 267,77 лв.

Пак според процесната ЗНПАМ, реализираният от лицето (“*****” ЕООД) оборот до 19 часа на 23.08.2017г. е 8 414,58 лв. Тъй като в ресторант “****” се извършват доставки на дребно, то съобразно установеното от нормата на чл.67, ал.3 от ЗДДС и чл.53, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), посоченият (вероятно дневен) оборот до 19 часа на 23.08.2017г. представлява данъчна основа (ДО) по смисъла на ЗДДС в общ размер от 7 012,15 лв. и ДДС в общ размер от 1 402,43 лв. Аналогично, неотчетените продажби за периода 21.08. – 22.08.2017г. от общо 267,77 лв. представляват ДО в общ размер от 223,14 лв. и ДДС в общ размер от 44,63 лв.

Съответно, дължимият ДДС по неотчетените продажби за два дни представляват приблизително 3,18% от ДДС по отчетените продажби за един ден, която стойност, според настоящия състав на съда, не предпоставя извод, че евентуално настъпилите последици по чл.60, ал.1 от АПК биха били непреодолими или трудно поправими.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което същият ще следва да бъде отменен.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Ето защо, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ разпореждане на директора на Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, с което, на основание чл.60 от АПК, е допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка с №290930-F340174 от 05.10.2017г. на директора на Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, представляваща запечатване на търговски обект- ресторант “****”, находящ се в ********, стопанисван от ”*****” ЕООД, ЕИК *******, и се забранява достъпа до обекта за срок от седем дни, считано от 12.10.2017г. от 10:00ч.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./п/........................

/Н.Бекиров/