РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

2105

 

гр. Пловдив, 25.10. 2017 г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI с., в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета  година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

                  

като разгледа частно адм. дело2951  по описа за 2017 г., взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.60, ал.4-7 от АПК във връзка с чл.188 от ЗДДС.

         Образувано е  по жалба на „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В., бул.“***, представлявано от управителя Е. А. Е., срещу Заповед за налагане на ПАМ № 292439-F344352/13.10.2017 г., издадена от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив – в частта, с която се разпорежда предварително изпълнение на ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни“ на търговски обект – ресторант Х.с адрес Община М., област Пловдив, АМ“Т.“, 118 км.

         Оспорва се самото разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповедта с искане за отмяната му поради неизвършване на  посочените по заповедта нарушения; издаването на самата заповед от некомпетентен орган; непосочване на конкретно основание по чл.60, ал.1 от АПК. Според жалбоподателя в ЗНПАМ не е конкретизирана и обоснована каква „значителна или трудно поправима вреда“ би настъпила при липса на предварително изпълнение на мярката.

         Съдът, като взе предвид изложените в жалбата и самата заповед съображения, както и представената административна преписка, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Предмет на процесното оспорване е разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ № № 292439-F344352/13.10.2017 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр.Пловдив.

         Жалбата е допустима като подадена от  адресата на постановената заповед за налагане на ПАМ, който е засегнат неблагоприятно от наложената му забрана, включително и от постановеното нейно предварително изпълнение преди влизане в сила на издадения ИАА и при спазване на законоустановения срок за целта – заповедта е връчена на 23.10.2017 г., жалбата е подадена на 24.10.2017 г. 

         Разгледана по същество жалбата е основателна.

         По силата на процесната заповед е постановена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" – ресторант „**“, находящ се в Община М., Област Пловдив, АМ Т., 118 км, стопанисван от „Б.“ЕООД с ЕИК ***, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от същия закон.

         С изрично разпореждане на органа е допуснато и предварително изпълнение на наложената ПАМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС – запечатване на обект и съпътстващата я забрана достъпа до обекта, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Следователно, текстът на закона препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административните актове, уредени в чл. 60, ал.1 от АПК. В последния са предвидени хипотезите, при наличието на които органът, издал акта, може да разпореди предварителното му изпълнение – когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Според мотивите на заповедта, предварителното изпълнение на наложената ПАМ се налага за да се защитят особено важни държавни интереси, да се предотврати съществуващата опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и защото от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за фиска.

В конкретната хипотеза съдът не споделя изложените по ЗНПАМ мотиви, че са налице основания за допускане на предварително изпълнение на заповедта още повече, че същите не са подкрепени с доказателства.

Следва да се има предвид, че щом предварителното изпълнение е допуснато с изрично разпореждане на АО по реда на чл.60 от АПК, той следва да докаже, че са налице основанията за целта в някоя от хипотезите на ал.1 на нормата.

За да допусне предварителното изпълнение, АО е приел, че не  всички извършени продажби заплатени чрез POS се регистрират и отчитат чрез издаване на фискални касови бележки от въведените в експлоатация ФУ в проверения обект. Противно на така приетото от приходната администрация, видно от събраните доказателства от самите контролни органи в хода на осъществената проверка, а именно представени фискални касови бонове,  се потвърждава посоченото в жалбата, че фискални касови бонове по процесните покупки са издавани. Действително, налице са известни разминавания по двете суми /на покупката и на издадения фискален касов бон/ – така напр. по т.1 от заповедта, където се сочи, че за извършена покупка  от клиент  на стойност 51 лева платени чрез POS-терминал на 21.08.2017 г. в 14.47 ч. не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При преглед на издадените фискални касови бонове, такъв за посочената сума липсва. В същия час обаче е издаден фискален бон на стойност 91.99 лева, което потвърждава изложеното в  жалбата, че  двама клиенти на заведението са заявили, че ще платят една обща сметка чрез карта, но след издаването и предоставянето на фискалния бон единият клиент е заплатил една част от сметката в брой, а другият чрез POS-терминал в размер на 51 лева. По аналогичен начин стои и въпроса останалите точки по заповедта. Следва  да се има предвид, че така констатираните различия дори и да сочат на някакви допуснати нарушения по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ според настоящия състав не могат да доведат до обосновано основание за допускане на предварително изпълнение. За да издадено процесното разпореждане за предварително изпълнеие, АО е следвало да  мотивира същото с оглед спецификата на конкретния казус и как това ще доведе до отклонение от данъчното облагане. Това в този случай не е направено. Установените различия при отчитането на покупки, заплатени през POS-терминал, е въпрос на доказване по съществото на наложената ПАМ, а за предварителното ѝ изпълнение, което представлява изключителна намеса в правната сфера на стопанския субект и утежняваща мярка, следва да се съдържат мотиви в подкрепа на защитимите по чл. 60, ал. 1 от АПК интереси, относими към всеки конкретен случай. По констатираните различия, приети неправилно от приходната администрация въобще за липса на издадени фискални касови бонове, има направено изрично възражение против АУАН от страна на жалбоподателя доводите по което въобще не са обсъдени от АО при налагането на процесната ПАМ и постановяването на  разпореждането за  предварително изпълнение на същата.

         Налагането на финансова дисциплина чрез спазване отчетността при реално реализирани продажби без отклонение в данъчното облагане безспорно представлява защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с осигуряването на регулярност на приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система. В конкретния случай обаче не се касае за неспазване  на отчетността на реално реализирани продажби, а за установени специфики при плащане през POS-терминал, които не са преценени от страна на приходната администрация, което пък води до немотивираност на постановеното разпореждане за допускане на предварителното изпълнение. Затова при допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в настоящия случай не е сторено. Посочените от административния орган не почиват на конкретни фактически основания и съвпадат по принцип с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер и в този смисъл имат отношение към един от елементите за нейната законосъобразност. За да се обоснове обаче необходимостта от предварително изпълнение е следвало да бъдат посочени допълнителни съображения, обуславящи наличието на изтъкнатите основания, залегнали в закона.      

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯ разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ „запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 7 дни“ на търговски обект – ресторант Х.с адрес Община М., област Пловдив, АМ“Т.“, 118 км, допуснато със Заповед за налагане на ПАМ № 292439-F344352/13.10.2017 г., издадена от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив.

        

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

   

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/