РЕШЕНИЕ

№ 1524

гр. Пловдив, 27. 07. 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни,  две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря Веселина Е., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3334 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

  Жалбоподателят И.С.В. с ЕГН **********, с адрес *** , чрез адв. Х. обжалва РА № 161401374 / 06.08.2014 г. потвърден с Решение № 1131/10.11.2014 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр.Пловдив в частта на допълнително установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от  2008 г. до 2010г. в размер на 7863,62 лв. и лихва 4025,30 лв., както и в частта за    допълнително установените задължения за същия период за  ДОО в размер на 5715,92 лв. и лихва 4371,89 лв., ЗО  в размер на 2901,08 лв. и лихва 1271,06 лв. и  ДЗПО-УПФ    в размер на 2036.68 лв. и  лихва 1484,66 лв.

В жалбата както и в хода по същество  адвокат Х.  твърди, че РА е неправилен и незаконосъобразен, иска се пълната му отмяна, както и се претендират  съдебни разноски.

  Ответникът – Директор на  Дирекция “ОДОП“, чрез процесуалния си представител юк. П. намира жалбата за неоснователна и моли за присъждане на юк. възнаграждение.

Ревизионния акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната данъчна администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната негова част. Така постановения от Директор Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Съдът от приложените в административната преписка доказателства, от установеното  в РД, в РА  и в оспореното Решение констатира,  че във фазата на административното производство е прието за установено следното от фактическа страна:

 Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1303517/22.07.2013г./л.345/, издадена от началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП - Пловдив /Св.П./, на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват:  данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2011г.; вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2011г. /чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 КСО/; вноски за здр.осигуряване за самоосигуряващите се лица /чл.40 ал.1 т.2 и ал.5 ЗЗО/ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2011г.; вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващите се лица за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2011г. /чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 КСО/, с определен срок до 3 месеца от дата на връчване-23,08,2014г. /по електронен път/.

Със ЗВР № 1303681/02.08.2013г. срокът на ревизията е продължен с 3 месеца, без изменение на видове задължения и периоди. Изменителната ЗВР е издадена от същия орган и връчена по електронен път. Със ЗВР № 1305688/21.11.2013г., срокът на ревизията е удължен до 20.12.2013г., като тази ЗВР също е издадена от органа – издател на основополагащата ЗВР. Следва ЗВР № 1306282/18.12.2013г. за удължаване срокът на ревизионното производство до 20.01.2014г., издадена от В.А.а, началник сектор Дирекция Контрол при ТД на НАП-Пловдив, в качеството на заместник на Св.П. съгл. Заповед № РД-09-1301/01.11.2012г.

По молба на ревизираното лице производството по извършване на ревизията е спряно със Заповед № 1300455/27.12.2013г.  до 27.03.2014г./л.329/.  Ревизията е възобновена / л.326/ със Заповед № 1401373-В/28.03.2014г. със срок след възобновяването до 17.04.2014г. и със ЗВР № 1401373/28.03.2014г. срокът на ревизията е удължен до 17.04.2014г. Заповедта за спиране, възобновяване и последната ЗВР са издадени от Св.П..

За компетентност на органа, издал ЗВР е представена / л.3-4/ Заповед № РД-09-1301/01.11.2012г. с Приложение № 1 – т.10 /поименно посочено длъжностното лице – издател на ЗВР и заместникът В.А.а/.

 В определения срок е съставен / л. 69/  Ревизионен доклад № 1401374 от 07.05.2014г., връчен на 10.06.2014г. Постъпило възражение против РД с писмени доказателства, л.57 и сл. Доводите от възражението са повторени при административното оспорване и е приложена декларация от 24.01.2006г. подписана от С.С. за предоставени безвъзмездно на И.В. 100 000 лв.

Възражението е обсъдено в РА № 161401374 / 06.08.2014 г.  и е прието за неоснователно. Представените от В. документи доказвали само деклариране на приходи и начисляване на данъци от дружествата, но не доказвали изплащане на суми на РЛ; лицето няма деклариран внос на валута за периода 01.01.2000г.-31.12.2006г.; няма данни за получени доходи през периода. Представената към възражението декларация от С.С. не била представена в хода на ревизията, нито при извършена ПУФО, поради което е преценено, че е съставена за целите на обжалването.

 Ревизионният акт / л. 41/  е обжалван по административен ред /л.22 и сл./ с приложени  - валутна митническа декларация от 12.01.1998г.; - банково бордеро от 14.01.1998г. /с превод на български език/ и три броя  извлечения от притежаваните от съпруга й Т.В.  банкови сметки в банка в Турция с превод на български език.

Констатациите в РА покриват тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА. Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, но са изложени и самостоятелни доводи против възражението.

Процесното Решение № 1131/10.11.2014 г. на Директора на “Дирекция Обжалване и Данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив  е издадено от компетентен орган, видно от коментираните по-горе писм. доказателства / л.3-4/.

 Според възприетите факти и направени изводи от приходните органи съдът намира за установено от фактическа страна на следното:

І. По Закона за данъка върху доходите на физическите лица:

Ревизираните периоди по ЗДДФЛ са от 2007г. до 2012г. 

Като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, И.С.В.  е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ в сила от 01.01.2007 г. за доходите, получени от нея през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията.

И.В. е регистрирала едноличен търговец „Христи – И.В.“, но фирмата не е осъществявала дейност през ревизирания период.  

Задълженото лице е работило по трудови правоотношения и е получавала доходи по години, описани на стр.7 от ревизионния доклад. И.С.В.  е семейна – съпруг Т.В. и три деца.

В хода на ревизията е установено, че И.В. не е подавала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за периода от 2007г. до 2011г. За 2012г. такава е подадена. 

С протокол № 1315316/15.11.2013г. е присъединена извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на ревизираното лице, документирана с протокол № 1319222/28.06.2013г.  ведно с всички приложени към нея доказателства.

При ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

Във връзка с определяне на данъчните задължения по ЗДДФЛ са предприети действия за събиране на доказателства, имащи отношение към определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК в хода проверката и на ревизионното производство на И.В.  са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които имат отношение към източниците и размера на доходите му, както и направените разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица и други за ревизирания период. От страна на ревизираното лице са представени документи и обяснения във връзка с връчените искания. 

На основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания до банки, относно открити и закрити банкови сметки и предоставени други услуги за периода на ревизията.

С нотариален акт № 121/23.12.2008г. е закупен недвижим имот в режим на СИО и за лицето е определен паричен разход в размер на 49 275 лв.

След направен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП гр. Пловдив, събраните в хода на проверката и на ревизията доказателства и получената информация от изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни органи и други, подробно описани в ревизионния доклад,  неразделна част от ревизионния акт, органът по приходите  е преценил, че жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за периодите на ревизията. Установено е, че жалбоподателят е закупил недвижим имот, внасял е суми в брой по банкови сметки и е покривал разходите си за издръжка, без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери.

След  извършен  анализ на  всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи е констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси за периода от 2007г. до 2011г. - наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. С оглед на това, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето е връчено Уведомление, с което е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.7 от ДОПК за ревизирания период, поради което основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2011 г. и ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Изискани са Декларации за имущественото състояние за ревизираните години.

 Предвид установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите пристъпва към определяне на основата за облагане с данъци като взема предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК (подробно изброени в мотивната част на РД за всяка една от проверяваните отчетни години). Установените източници и размерът на доходите/приходите по години са описани в изготвените таблици в ревизионния доклад.

За целите на ревизията е извършена съпоставка на получените доходи, направените разходи и движението на парични средства в брой, с оглед установяване на недостиг или излишък на парични средства в брой. След анализ на установените доходи и източници на финансиране и съпоставката им с имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице е изготвен  паричен поток, в който са отразени по хронология входящите и изходящите парични потоци, на база събраните доказателства.

С цел установяване действителния размер на наличните парични средства към 01.01.2007г. от лицето са изискани доказателства за наличните  парични средства в брой и документи за техния произход. В представените от И.В. обяснения е посочено, че към 01.01.2007г. разполага с налични парични средства в брой общо в размер на 200 000 лв., с произход от родители й, от работа в чужбина на съпруга й и от продажба на имоти и обзавеждане през 2005г. 

Ревизиращият екип е анализирал получените от лицето доходи и извършените от него разходи и е изготвил подробен паричен поток за периода от 2000г. до 2006г. Констатирано е, че към 31.12.2006г. лицето е разполагало с налични парични средства общо в размер на 9 297,34 лв.   

Въз основа на всички събрани документи органите по приходите са приели, че към 01.01.2007г. ревизираното лице разполага с налични парични средства с доказан произход общо в размер на 9 297,34 лв. 

Според мотивите в ревизионния доклад, ревизираното лице не е представило документи, които да доказват направените от него разходи за живот, издръжка, обучение и лечение. В резултат на това, при ревизията са използвани данни за посочените показатели публикувани от НСИ.

При определяне на разходите на лицето са взети данните от НСИ за паричен разход в размер на ½ от определените за домакинството по НСИ, намалени с разходите за данъци по години, както следва: - за 2007г. - 3 311,50 лв., за 2008г. – 3 677,50 лв.,  за 2009г. – 3 743,50 лв., за 2010г. – 3 654 лв., за 2011г. – 3 748 лв. и за 2012г. – 3 228 лв.

След съпоставка и анализ на всички събрани доказателства ревизиращите органи са изготвили паричен поток на домакинството на И.В. за периода 01.01.2007г. до 31.12.2011г., в който са включени всички получени доходи от ревизираното лице. При извършената съпоставка е установен недостиг на парични средства по години както следва:

- за 2008 г. е установен недостиг в размер на 66 436,89 лв.

- за 2009 г. е установен недостиг в размер на 8 119,60 лв.

- за 2010г. е установен недостиг в размер на 14 733,40 лв.

Основно недостигът на парични средства се формира от закупен недвижим имот и от внесени в брой парични средства по банкови сметки.

С оглед направения анализ, ревизията определя данъчна основа за облагане с данък върху дохода въз основа на получените доходи по трудови правоотношения и установените недекларирани доходи, след приспадане на дължимите ЗОВ. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и задълженията, предмет на настоящата жалба по години както следва:

За 2008г. лицето е получило доходи по трудов договор в размер на 5 323,88 лв., върху които е удържан данък 532,39 лв.

При извършена съпоставка на доходите на лицето и извършените разходи е установено превишение на разходите спрямо доходите в размер на 66 436,89 лв.

Определена е данъчна основа от други доходи с неустановен произход за лицето в размер на 61 430,32 лв., установена като разлика между констатираното превишение на разходите спрямо доходите и допълнително установените с ревизията задължителни осигурителни вноски за 5 006,57 лв.

Определена е обща годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 66 754,20 лв. и дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 6 675,42 лв. Удържан данък 532,39 лв. Разлика за внасяне 6 143,03 лв.

За 2009г. лицето е получило доходи по трудов договор в размер на 7 647,39 лв., върху които е удържан данък 764,74 лв.

При извършена съпоставка на доходите на лицето и извършените разходи е установено превишение на разходите спрямо доходите в размер на 8 119,60 лв.

Определена е данъчна основа от други доходи с неустановен произход за лицето в размер на 6 008,50 лв., установена като разлика между констатираното превишение на разходите спрямо доходите и допълнително установените с ревизията задължителни осигурителни вноски за 2 111,10 лв.

Определена е обща годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 13 655,89 лв. и дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 1 365,59 лв. Удържан данък 764,74 лв. Разлика за внасяне установено с ревизията 600,85 лв.

За 2010г. лицето е получило доходи по трудов договор в размер на 5 735,04 лв., върху които е удържан данък 573,50 лв.

При извършена съпоставка на доходите на лицето и извършените разходи е установено превишение на разходите спрямо доходите в размер на 14 733,40 лв.

Определена е данъчна основа от други доходи с неустановен произход за лицето в размер на 11 197,39 лв., установена като разлика между констатираното превишение на разходите спрямо доходите и допълнително установените с ревизията задължителни осигурителни вноски за 3 536,01 лв.

Определена е обща годишна данъчна основа на доходите за облагане по ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 16 932,43 лв. и дължим данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 1 693,24 лв. Удържан данък 573,50 лв. Разлика за внасяне установена с ревизията 1 119,74 лв.

Към жалбата срещу РА е приложена валутна митническа декларация за декларирани и внесени на 12.01.1998г. в България 6 600 щ.д. от съпруга й Т.В. и твърди, че е представила банкови документи, от които е видно, че той е притежавал банкови сметки в български и турски банки, от които е теглил парични средства. В жалбата е посочено, че е приложила банково бордеро,  издадено от Булбанк  АД на 19.01.1998г. за изтеглени 10 000 щ.д.

В. възразява и срещу непризнатото от органа по приходите получено дарение от баща й С.П.В. в размер на 100 000 лв.   

ІІ. По КСО и ЗЗО

За установяване задълженията на В., в качеството й на самоосигуряващо се лице,  за осигурителни вноски за фонд ДОО, ДЗПО-УПФ и за здравно осигуряване  е извършена проверка за периода 01.01.2007г. – 31.12.2012г.

Както се каза по-горе за ревизирания период И.С.В.  с ЕГН ********** е била осигурявана на трудов договор и осигурителните вноски за нея са внасяни от осигурителя. Установените задължения са както следва : за  ДОО в размер на 5715,92 лв. и лихва 4371,89 лв., за  ЗО  в размер на 2901,08 лв. и лихва 1271,06 лв. и  за  ДЗПО-УПФ    в размер на 2036.68 лв. и  лихва 1484,66 лв.

При административното обжалване на  издадения ревизионен акт, В.  твърди че  не е придобивала такива доходи, които й са вменени с обжалвания акт, както и че  определените й задължения по КСО и ЗЗО са нарушение на процесуалните правила, тъй като разпоредбата на чл.124“а“ от ДОПК е в сила от 15.02.2011г. и не следва да се прилага за периодите преди влизането й в сила.   

В процесното Решение като цяло е потвърден оспорения РА.

В съдебното производство  по искане на адв. Х.  е задължена ответната страна да представи административната преписка по издаване на РА № 161401371/06.08.2014 г. на съпруга на жалбоподателката, а именно на  Т.В. ведно с приложените към жалбата до Директор на Дирекция “ОДОП” писмени доказателства.

На осн. чл.192 от ГПК е поискано от трето неучастващо по делото лице МВР - Главна дирекция “Гранична полиция” да представи данни за влизанията и излизанията от страната на Т.П.В.. с ЕГН ********** през периода от 1998 г. - до 2001 г. На основание чл.192 от ГПК  е поискано третото неучастващо по делото лице Агенция Митници да представи копия на декларация за внос на валута от Т.П.В.. през периода от 1998 г. – до 2001 г.

Поискани са и  двама души свидетели при режим на довеждане, които ще установяват обстоятелствата по извършените дарения от бащата на жалбоподателката С.П.В. в полза на жалбоподателката и съпруга й, както и факта на извършвана търговска дейност от съпруга на жалбоподателката Т.В. в Турция, вида на тази дейност, времето за извършването й, размера на реализираните доходи. Прави се искане  и впоследствие да се ангажира и ССЕ.

Ответната страна , чрез юк. П. е заявила че по обжалване на РА от  съпруга на жалбоподателката се води адм.дело № 3345/2014 г. по описа на VІ състав.

ГД Гранична полиция уведомява съда  по реда на чл.192 ГПК /л.364/, че данните за регистрирани преминавания през ГКПП на РБ на лица и превозни средства се съхраняват 10 години спрямо текущата и информацията от фонда /АИС ГК/ е достъпна за справочна дейност от началото на 2005г. По тези причини не може да бъде представена справка за преминаване /влизане и излизане/ през ГКПП на българския гражданин Т.В. за периода 01.01.1998г.-01.01.2001г.

Агенция Митници, ЦМУ уведомява съда / л. 367/  по реда на чл.192 ГПК, че при проверка на база налична информация в регистрите на Агенция Митници, за периода 01.01.2000г. до 31.12.2001г. не са открити данни за регистриран внос на парични средства от Т.В..  Регистрите за внос и износ на парични средства и чуждестранна валута се водят от 01.01.2000г. съгл. Валутния закон /ДВ бр.83 от 1999г./. До 31.12.1999г. валутните митнически декларации се попълвали в 2 екземпляра, като единият се изпращал в МФ – ГУ Данъчна администрация, а другият остава за лицето-декларатор.

Представям молба/ л.427/ с  4 бр.валутни депозитни банкови книжки в оригинал на турски език с титуляр Т.П.В.., турски еквивалент на запис на заповед в полза на фирма “Далгаз ЛПГ Акарякът Дъш Тиджарет Лимитед ширкети” с превод от турски език, Разрешение № 74253/31.12.1997 г., издадено от Генерална Дирекция за чуждестранни инвестиции за откриване на дружество с ограничена отговорност с превод от турски език.

Прави и искане за ССЕ, като вещото лице след като се запознае с материалите по делото да отговори на въпросите поставени в молбата от № 1 до № 5.

Юк. П. е представила /л.371-426/ изискания  РА № 161401371/06.08.2014 г., РД и Решение на съпруга на жалбоподателката -  Т.В. приложени към адм. Дело № 3345/2014г. на ПАС , шести състав.

В допълнителни отговори /л.465/ е посочена следната информация, на Агенция Митници, ЦМУ  че при пренасяне на парични средства лицата представят декларация по образец пред митническите органи, която се съхранява за период от 5 години /чл.10а и сл. от Валутния закон вр. с чл.11, 11а, 11б, чл.14, чл.14а и чл.14 б с.з./. При наличие на данни в митническия регистър, следва да бъде отправено искане към митническото учреждение, издало конкретния документ,  като в случая при повторна проверка на наличната информация в регистрите на ЦМУ за периода от 01.01.2000г. до 31.12.2001г. не са открити данни за регистриран внос на парични средства от Т.В. или по конкретното запитване – за Т.В. не са открити данни в регистър, липсват данни за декларирани парични средства от лицето; - НАП в качеството на правоприемник на ГУ Данъчна администрация заяви, че след проверка в архивите на НАП в дирекция Логистика при ЦУ на Агенцията, както и в сектор Деловодство и архив при ТД на НАП-Пловдив, не са намерени изисканите документи – копия от декларации за внос на валута от Т.В. през периода от 1998г. до 1999г.

Жалбоподателя е представил  / л. 503/ Решение по ад. № 3345/2014г. с което е отменен оспорения РА , както и СЕС на вл. П..

С молба от 23.11.2015г. / л.526/ от адв. Х. представя и моли да се приемат : валутна митническа декларация на Т.П.В.. от 22.12.1997 г.; банково бордеро серия П, № 032841 за изплатени средства на Т.П.В..; спецификация на резервните части за гаранционно обслужване на АГУ “ВМЗ”, представляваща Приложение № 1 към договор № 832/1998 г.; договор за продажба от 20.10.1998 г., сключен между “Дунарит” АД и фирма “***”; договор за продажба № 832/01.10.1998 г., сключен между “ВМЗ”АД и фирма ***”. 

На основание чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК във връзка с параграф 2 от ДР на ДОПК  моли да бъде спряно съдебното производство  до произнасяне на ВАС по тълкувателно дело № 3/2015 година, относно  дължимостта на ЗОС за периоди, преди приемането на чл. 124 от ДОПК -  ДВ бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Съдът е спрял делото на 20,01,2016г. и го е възобновил на 08,06,2016г.

Съдът е разпитал и допуснатите на жалбоподателя свидетели - А.И.А.  и Х.Г. /съдебно заседание от 18.03.2015г.

 От разпита на А. се установи, че познава Т.В. от спортни състезания, тренирали заедно футбол. А. заяви, че е работил във фирмата на В. с наименование Далгаз, в Истанбул. Назова конкретен квартал в града /кв.Сефакьой/, където в сервиз поставяли газови уредби. Фирмата имала два сервиза и офис пак в Истанбул. Дейността на фирмата се извършвала в Турция, от българи и турци. Газовите уредби взимали от България по-евтино /около 100-150 долара/, а ги монтирали и продавали не за по-малко от 1000-1200 долара. На ден средно поставяли около 4 уредби.

Св. А. работил в тази фирма от 1998г. до 2000г. /без точна крайна дата/ и посочи, че В. редовно пътувал от Турция за България, почти всяка седмица. Свидетелят е пътувал с В. и потвърди, че паричните средства от работа в сервиза винаги били вкарвани през митницата. Лично виждал как В. ги декларира на границата. В. преустановил дейност в Турция около 2000г., без конкретен месец да е упоменат.

Съдът установи че от представените в оз. на 04,05,2015г. от адв. Х. ксерокопие на временно пребиваващи чужденци в превод се установява , че свидетелят А.А.. е пребивавал в Турция за времето през което е работил във фирма “Далгаз” и е видно, че има общо четири печата за излизане от РТурция с дати в хронологичен ред - 24.10.1998 г.,  04.11.1998 г., 28.11.1998 г. и 13.12.1998 г. Горното налага извода, че свидетеля е работил в Турция от м. Х до м. 12.1998г.

От разпита на свидетеля  Х.Г. В. - майка на Т.В. и свекърва на жалбоподателката се установява , че  съпругът й С.С. е баща на снаха й и е починал преди една година. С.ов бил строителен предприемач и развивал строителна дейност на българското Черноморие. Винаги  помагал на сина и снаха й, които са с три деца.   Свидетелката заяви, че е присъствала на даването на определени суми – на рожденият ден на снахата през м.януари 2006г. донесъл и дал на нея 100 000лв. Подписали документ „като дарение” – това дарение направил на дъщеря си.

На Т. дал сума във вид на дарение на 06.06. същата година, по повод рожден ден, в размер на 150 000лв. За тази сума подписали някакви документи в хола, на масата, а свидетелката  се изненадала, защото не била виждала толкова пари.

По делото е приета и  ССч.Е на вл. П.  / л. 468/  която като цяло дава положителен отговор на поставените задачи  в молбата на л. 427. В.л. уточнява , че общият размер на приходната част на паричния поток на Т.В. е в размер на 846 166 лв., от който 1/2 се явява 423 083 лв. Тези 423 083 лв. не са включени в паричния поток на И.В., тъй като при изчислението на същия не е установил наличие на недостиг на средства. В паричния поток открил единствено дарението на С.С. в размер на 100 000 лв.

Съдът счита че по делото няма доказателства В. да си е получил уставния капитал от 50000 американски долара, така както твърди в.л. в / л. 469, гръб ,горе/ предвид наличните по делото данни,  че турската фирма не е работила добре / л. 448 –св. А./  и В. дължи средства на турския си съдружник. Освен това в.л. приема за доказано, че  жалбоподателката е получила 100000лева , дарение от свекър си.

Съдът обсъждайки описаните по-горе и събрани по делото доказателства от правна страна следва да изложи следното :

Във връзка с приетите по делото доказателства представени от жалбоподателката съдът установи , че приходните органи са установили, че за Т.В. няма данни за получени доходи през периода от 01.01.2000г. до 31.12.2006г. по трудови или извънтрудови правоотношения, вкл. няма данни за изплатен дивидент. От нито едно от търговските дружества, на които В. е представляващ и едноличен собственик на капитала – няма декларирани изплатени суми на РЛ. Няма данни и за декларирани доходи от дейност като ЕТ Супер Стар 6 – Т.В..

В РА на Т. В.  е отречена доказателствената стойност на двете декларации за предоставени парични средства от Ст.С.ов. Посочено е, че няма данни за изплатени суми на лицето от Далгаз преди 2000г. и за начина на получаване на сумите – в брой или по банков път, вкл. е прието да липсват доказателства за внасяне на тези суми на територията на РБългария.

Основавайки се на липсата на данни в посочения обхват, приходните органи не допускат възможност РЛ да е притежавало суми в банкови сметки, получени от търговската дейност в Турция, теглени и внесени в България и на практика РА не съдържа констатации за изразходване на такива суми, нито е поставена под съмнение възможността за съхраняването им.

Освен горното съдът обсъди и Решение № 13576 от 14.12.2015 г. по адм. д. № 9178/2015 на Върховния административен съд с което е  отменено решение № 1320 от 24.06.2015 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3345 по описа за 2014 г. в частта в която е отменен Ревизионен акт №161401371/06.08.2014 г. в частта за дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ , за периода 2007-2011година, ведно и с дължимите лихви.

ВАС приема че по делото няма категорични данни Т.В. към 2007г.  да е  разполагал с налични парични средства в брой, общо в размер на 900 000 лв. с произход от работа в турска фирма.

От друга страна вл. П. по настоящата ССЕ  приема за беспорно ,  че В. е разполагал с тази сума и при условията на СИО неговата съпруга-жалбоподателката е разполагала с половината от тая сума.  Освен това в.л. приема че са налице и две дарения от 100 и 150 хиляди лева за жалбоподателката и съпруга й от  бащата на Т.В..

Настоящият състав за да не приеме установеното от в.л. и твърдяно от жалбоподателката  взе предвид следното:

Няма доказателства твърдяните средства от В. да са внесени в България от Турция. Не се установи от „Митници“ и ГД-Полиция  да са внасяни парични суми в такива размери. Не се установи  и  от 2000година до 2007г. къде са държани процесните значителни суми и как са били съхранявани. Твърдяното съхранение в сейф в къщи съдът намира за защитна позиция, житейско неоправдано и рисково.

Не на последно място съдът счита , че в тежест на жалбоподателката е да докаже при условията на пълно и насрещно доказване на твърдяните от нея факти и обстоятелства с които се оборва установеното в РА / Адм. Дело № 9178/2015г. ВАС /

Съдът счита , че В. не успя да обори установеният й  недостиг на парични средства по години както следва: - за 2008 г. е установен недостиг в размер на 66 436,89 лв. - за 2009 г. е установен недостиг в размер на 8 119,60 лв. и за 2010г. в размер на 14 733,40 лв.

Горното налага съдът да потвърди оспорения РА в частта за допълнително установения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от  2008 г. до 2010г. в размер на 7863,62 лв. и лихва 4025,30 лв.,

От друга страна съдът намира РА за незаконосъобразен в частта за  установените задължения за същия период за  ДОО в размер на 5715,92 лв. и лихва 4371,89 лв., ЗО  в размер на 2901,08 лв. и лихва 1271,06 лв. и  ДЗПО-УПФ    в размер на 2036.68 лв. и  лихва 1484,66 лв., предвид постановеното ТР № 1 от 18.05.2016г. на  ОС на ВАС .

Горното налага частичната  отмяна на оспорения РА , както и присъждане на претендираните съдебни разноски,  съобразно приложените доказателства  / л. 5,571/  и съобразно уважената част от жалбата, като на жалбоподателя се дължат разноски  в размер на 189,60 / сто осемдесет и девет лева и 60 стотинки/, а на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 568 / петстотин шестдесет и осем/ лева.

  Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК , Съдът

Р    Е    Ш    И    :

ОТМЕНЯ по жалба на И.С.В. с ЕГН **********, с адрес *** РА № 161401374 / 06.08.2014 г. потвърден с Решение № 1131/10.11.2014 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр.Пловдив в частта на допълнително установените задължения за  ДОО в размер на 5715,92 лв. и лихва 4371,89 лв., ЗО  в размер на 2901,08 лв. и лихва 1271,06 лв. и  ДЗПО-УПФ в размер на 2036.68 лв. и  лихва 1484,66 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на И.С.В. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 189,60 / сто осемдесет и девет лева и 60 стотинки.

ОСЪЖДА  И.С.В. с ЕГН ********** да заплати на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП юк. възнаграждение в размер на 568 / петстотин шестдесет и осем/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :