РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

285

27.02.2017 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 3042 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на „И.М.БГ“ ООД, ЕИК ***, ***, представлявано от М.В.Н., чрез адв. Ф. срещу РА № Р-26-1300329-091-001/29.07.2015 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 819/19.10.2015 г. на директора на ДОДОП – Пловдив.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.  Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на Д “ОДОП”-Пловдив, и е допустима.

 

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

 

При извършения преглед и анализ на административната преписка, приета по делото, съдът констатира следното:

Извършената ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС обхваща периодите от 01.12.2007г. до 31.12.2012г.

1. В хода на ревизията органът по приходите е констатирал наличие на обстоятелства, довели до допълнително начисляване на ДДС общо в размер на 5 408,68 лв., на основание чл.79, ал.3 от ЗДДС, във връзка с отчетен брак на стоки и материали, по периоди както следва:

- през м.02/2012г. – отчетен брак на стойност 23 234,34 лв. –начислен ДДС 4 646,87лв.

- през м.12/2012г. – отчетен брак на стойност 2 255,56 лв. –начислен ДДС 451,11лв.

- през м.12/2012г. – отчетен разход следствие на инвентаризация на стойност 1 553,52 лв. – начислен ДДС 310,70лв.

В хода на ревизията е установено, че по сметка 699 - Други извънредни разходи е отчетен разход в размер на 27 043,42лв., произтичащ от брак на материали /7 182,83лв./ и стоки /19 855,59лв./.

Във връзка с така отчетения разход от РЛ са представени три протокола за бракуване на материални запаси.

Относно изписания брак през м.02/2012г. на стойност 23 234,34 лв. са представени протоколи за брак № 1/29.02.2012г. и № 2/29.02.2012г., констативен протокол на „А.Б.“ ЗПАД от 08.02.2012г. издаден на „Б.“ ООД за имуществени щети. Констативен протокол № 12-02-09-1/09.02.2012г. от МЗХ, ОДБХ гр. Хасково за проверка при фирма „Б.“ ООД и Предписание № 12-02-09-2/ 09.02.2012г., с което се изисква на база Констативен протокол № 12-02-09-1/09.02.2012г.  да се изготви точен опис на количествата негодни храни и се представи в отдел „КХ“ на ОДБХ гр. Хасково. С възражението против РД допълнително са представени заверени копия на: кантарни бележки - 12 броя, писмо от Българска академия на науките, НИМХ, РЦ гр.Пловдив, договор за наем от 03.01.2010 г., договор за наем на производствени цехове от 30.09.2011 г. и договор за търговско предприятие от 01.07.2012 г.

Относно изписания брак през м.12/2012г. на стойност 2 255,56 лв. са представени: уведомление изх. № Хс-142/20.12.2012г. до „Б.“ ООД от „С.Б.“ ЕАД за временно преустановяване на газоподаването на 19.12.2012г., служебна бележка № 1669/28.12.2012г. от РСПБЗН – Хасково издадена на „Б.“ ООД за възникнал инцидент с газопровод на 19.12.2012г. и прекратено газоснабдяване към „Б.“ ООД, кантарна бележка от Депо за битови отпадъци и протокол на кризисен екип на „И.М.БГ“ ООД от 21.12.2012г. за бракуване на макаронени изделия.

Констатирано е също, че на 31.12.2012г. счетоводно е изписана и юфка на стойност 1 553,52лв. във връзка с извършена инвентаризация към 31.12. Разходът е отчетен по с-ка 699 - Други извънредни разходи.

От представените документи за бракуване на стоки органът по приходите е констатирал, че издадените документи за установяване на извършени щети и негодност на стоки, касаят стокови активи на фирма „Б.“ ООД.  „И.М.БГ“ ООД е ползвало базите на „Б.“ ООД за съхранение на стоки и продукция но не са представени издадени документи от контролните и застрахователни институции за стоки собственост на ревизираното дружество. В документите до/от институциите и БАБХ и „А.Б.“ ЗПАД се цитират стоки и щети на фирма „Б.“ ООД, а не на фирма „И.М.БГ“ ООД.

Извършено е запитване с писмо изх. № К8-3057/27.06.2013г. до ОДБХ гр. Хасково, относно представения пред институцията опис на наличните количества негодни храни, съгласно изискването на Предписание № 12-02-09-01/09.02.2012г., издадено на фирма „Б.“ ООД. Изискана е и информация дали са предоставени пред тях документи, от които да има данни за съхранение в склада на чужди налични стоки. Към получения отговор са приложени протоколи за бракуване № 3 и № 4 от 17.02.2012г. на стоки на „Б.“ ООД, чиято стойност възлиза общо на 115 302,96лв. В приложените протоколи липсват данни за чужди стоки. Описаните в тях стоки не съответстват на стоките описани в протоколите за бракуване на „И.М.БГ“ ООД, с изключение на бракуваните количества захар. Констатирано е също, че в протокола за брак на „И.М.БГ“ ООД са посочени бракувани стоки – пилешко бон филе-сусам и пуканки за микровълнова печка. В протоколите, предоставени от Българска агенция по безопасност на храните, не фигурират такива бракувани стоки. В писмото изрично е посочено, че „в ОДБХ Хасково не са представени документи, от които да има данни за съхранение в склада на чужди налични стоки“.

Като доказателство относно обстоятелството, че стока, собственост на „И.М.БГ“ ООД, е била налична в склада и уводнена от наводнението, в резултат на което е погинала и е била изведена от обекта и изхвърлена, към възражението са приложени копия на 12 броя кантарни бележки. Разглеждайки същите, органът по приходите констатира, че нямат отношение към основанието за бракуването на стоката. От същите е видно, че е претеглено определено количество отпадък на сметището в с. Гарваново. Не са представени доказателства какъв отпадък е превозен и дали това е стоката, бракувана във връзка с наводнението. Не са представени документи относно транспортирането на същите до сметището, както и за извършени товаро-разтоварни дейности, предвид количеството на стоките. Липсват и данни за лицето, на което е възложена дейността по унищожаването и къде точно да се извърши това. Ако това е станало чрез изхвърляне, не са представени доказателства и доколко това унищожаване е съобразено с нормативната уредба, регламентираща унищожаването на хранителните стоки, които не са годни за консумация.

Констатирано е също, че във връзка с извършена проверка на „Б.“ ООД, относно предоставени заемни парични средства, с писмо вх. № К8-2604#1/ 21.06.2013г. е приложена оборотна ведомост за 2012г. от която е видно, че дружеството е отразило по дебита на с-ка 699 разходи, произтичащи от  бракувани материали/стоки.

В резултат на всички събрани доказателства, както от ревизираното лице, така и от други контролни органи, се констатира, че не са налице доказателства отписаните стоки/материали осчетоводени по дебита на сметка 699 да са бракувани в резултат на настъпили събития причинени от непреодолими сили. Не са представени документи и доказателства, че бракуването на стоките е в резултат на настъпване на някое от обстоятелствата на чл.80 от ЗДДС.

При преглед на документите за ревизирания период 2007г. – 2012г. е установено, че при  закупуването на стоки и материали на „И.М.БГ“ ООД са издавани данъчни фактури, по които дружеството ползва право на приспадане на пълен данъчен кредит.

Съгласно чл. 79, ал.3 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени и придобити от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекцията съгласно ал.4 на чл.79 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, в случая в м.02.2012г. и м.12.2012г. На това основание за бракуваните и изписани материали и стокови запаси в размер на 27 043,42 лв. ревизията е начислила допълнително ДДС в размер на 5 408,68 лв.

Според така представените документи се установява, че на 06.02.2012г. в резултат на проливни дъждове река Хасковска е преляла. Залята е производствената база на „Б.“ ООД в гр.Хасково, ул. „Харманлийско шосе“ № 86. Инцидентът е станал на 06.02.2012г. в 5,30 часа. В 8,00 часа на същия ден от представители на „А.Б.“ ЗПАД е извършено посещение на място на обекта, находящ се в гр.Хасково, УПИ III, кв.17 по плана на ППЗ, при което е установено, че в резултат на преливане на реката всички складови, производствени и офис помещения са наводнени. За посещението е изготвен констативен протокол от 08.02.2012г., в който наред с констатираните щети по находящите се в помещенията машини и оборудване е посочено, че в склада са наводнени:

-         суровини: чували с боб, захар, ориз и леща,  приблизително 22 тона /по думите на управителя/; брашно в чували и силози, приблизително 20 тона;

-         продукция в процес на производство;

-         пакетирана готова продукция – захар, брашно, боб, леща, макаронени изделия, захарни изделия и перилни препарати.

На 09.02.2012г. от органи на Областна дирекция по безопасност на храните Хасково /ОДБХ/ е извършена проверка на обект: Цех за пакетиране и бутилиране на храни и Цех за производство на тестени храни, документирана с Констативен протокол № 12-02-09-1/09.02.2012г., издаден на „Б.“ ООД.  При проверката е установено, че при преливане на река Хасковска са залети всички помещения на обектите Цех за пакетиране и бутилиране на храни и Цех за производство на тестени изделия, собственост на  „Б.“ ООД, в резултат на което всички налични в помещенията хранителни стоки суровини и опаковъчни материали са замърсени, уводнени, с нарушена цялост на опаковката и са негодни за консумация от хора. В момента на проверката се е извършвало почистване на помещенията и сортиране на храните и опаковъчните материали. В протокола е посочено, че след извършване на необходимите хигиенни мероприятия и сортиране на храните и опаковките, следва да се извърши точен опис на наличните количества негодни храни. На „Б.“ ООД е връчено Предписание №12-02-09-2/09.02.2012г., с което се изисква на база Констативен протокол № 12-02-09-1/09.02.2012г.  да се изготви точен опис на количествата негодни храни и се представи в отдел „КХ“ на ОДБХ гр. Хасково. В изпълнение на предписанието от „Б.“ ООД са представени протоколи за бракуване № 3 и № 4 от 17.02.2012г. на стоки, чиято стойност възлиза общо на 115 302,96лв. При преглед на вида и количествата стоки, описани в представените от „Б.“ ООД протоколи за брак, се установи, че същите се доближават до тези описани в протокола, изготвен от „А.Б.“ ЗПАД при извършеното посещение на място, два часа след наводнението. В последния не са посочени като намерени в залетите помещения нито един от 127-те артикули стоки, включени в протокола за брак на материални запаси № 1 от 29.02.2012г., представен от „И.М.БГ“ ООД. В представения от ревизираното лице протокол за брак № 2/29.02.2012г. фигурират бракувани количества захар, различни разфасовки – захар пакет 4298 броя, захар чувал 4650 кг., захар пакет 0,500 кг. 5 броя и захар 0,900кг. 2299 броя или общо около 11 тона захар. В протоколите за брак на „Б.“ ООД също са описани бракувани количества захар, които възлизат общо на 20 тона. Наред с това са бракувани около 18 тона ориз, 0,7 тона леща,  12 тона брашно /различни видове/, 3,2 тона боб и др.

При проверката, извършена на място от представители на „А.Б.“ ЗПАД, не е установено наличието на чужда погинала стока. Описаните в протокола намерени уводнени стоки съответстват на тези бракувани от „Б.“ ООД и се различават от тези бракувани от „И.М.БГ“ ООД, като пилешко бон филе-сусам, пуканки за микровълнова печка, скумрия, селска наденица, хисар 5 литра, суджук, сръбска наденица, телешко кюфте, капачки и др.

С Предписание №12-02-09-2/09.02.2012г., издадено от ОДБХ гр.Хасково, е изискано  от „Б.“ ООД да се изготви точен опис на количествата негодни храни и се представи в отдел „КХ“ на ОДБХ гр. Хасково. В представените протоколи фигурират само и единствено стоки бракувани от „Б.“ ООД. В същите липсват данни за чужди стоки. В тази връзка от ревизиращите органи е изготвено писмо изх. № К8-3057/27.06.2013г. до ОДБХ гр. Хасково относно представения пред институцията опис на наличните количества негодни храни, съгласно изискването на предписанието издадено на „Б.“ ООД № 12- 02- 09-01/09.02.2012г. Изискана е и информация, дали са предоставени пред тях документи, от които да има данни за съхранение в склада на чужди налични стоки. В получения отговор изрично е посочено, че „в ОДБХ Хасково не са представени документи, от които да има данни за съхранение в склада на чужди налични стоки“.

Като доказателство относно обстоятелството, че стока, собственост на „И.М.БГ“ ООД е била налична в склада и уводнена от наводнението, в резултат на което е погинала и е била изведена от обекта и изхвърлена, към възражението са приложени копия на 12 броя кантарни бележки. Разглеждайки същите органът по приходите правилно констатира, че нямат отношение към основанието за бракуването на стоката. От същите е видно, че са претеглени определено количество отпадък на сметището в с. Гарваново. Не са представени доказателства какъв отпадък е превозен и дали това е стоката бракувана във връзка с наводнението. Същите по скоро удостоверяват, че огромните количества бракувани от „Б.“ ООД стоки са извозени до сметището в с. Гарваново, предвид факта, че на процесните бележки като фирма е отбелязана „Б.“ ООД, а не „И.М.БГ“ ООД.

Съгласно чл.79, ал.3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

Законът е предвидил ограничения за корекции, посочени в разпоредбата на чл. 80 от ЗДДС. По смисъла на ал. 2, т. 1 на посочената правна норма, корекции по чл. 79, ал. 1 - 7 не се извършват в случаите на унищожаване, липси или брак, причинени от непреодолима сила.

Горните факти и обстоятелства водят до извода, че ревизираното лице не доказва, че  описаните в представените два протокола за брак материални запаси, на стойност 23 234,34 лв., са били налични в сочените помещения и същите са били уводнени от наводнението, в резултат на което стоката е погинала и е била изведена от обектите и изхвърлена.

При извършена, в хода на административното обжалване, проверка на данните декларирани от „И.М.БГ“ ООД в дневниците за покупки, за период една година преди наводнението /м.01/2011г. – м.02/2012г.,/ се установи, че РЛ е ползвало данъчен кредит за всички закупени стоки, с изключение на закупения амбалаж, какъвто обаче не е установено да е бракуван с процесните протоколи за брак № 1/29.02.2012г. и № 2/29.02.2012г. 

Предвид гореизложеното, в съответствие с разпоредбата на чл. 79, ал.3 от ЗДДС върху стойността на тези стоки следва да се начисли данък, в размер на приспаднатия данъчен кредит, тъй като се изключва приложението на чл. 80, ал.2, т.1 от ЗДДС.

Допълнително начисленият ДДС, възлизащ на 4 646,87 лв., е дължим от „И.М.БГ“ ООД за периода м.02/2012 г. - месецът, в който лицето е извършило бракуване на въпросните материали.

Допълнително начисленият през м.12/2012г. ДДС в размер на 310,70лв. също е дължим от лицето предвид факта, че на 31.12.2012г. счетоводно е изписана юфка на стойност 1 553,52лв., във връзка с извършена инвентаризация към 31.12. Разходът е отчетен по с-ка 699 - Други извънредни разходи. По отношение на така отчетения разход е установено, че същият е в следствие на инвентаризация, т.е. касае се за липси на стоки, за които, на основание чл.79, ал.3 от ЗДДС, се дължи ДДС в размер на ползвания данъчен кредит.

 

При преглед на преписката и материалите към нея се установи, че предмет на обжалване е непризнатият от ревизията данъчен кредит в размер на 19 956,47лв. по фактури, издадени от долуописаните преки доставчици, с предмет – различни по вид стоки. Анализирайки документите, събрани в хода на извършените насрещни проверки на изброените преки доставчици, както и тези, предоставени от самото ревизирано лице, органът по приходите е достигнал до извода, че фактурите, по които се претендира данъчен кредит, представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени доставки на стоки. Правната норма, на която е отказан данъчният кредит, е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, която от своя страна е основание за корекция на данъчната основа на получените доставки и на приспаднатия данъчен кредит от „И.М.БГ“ ООД.

Жалбоподателят не е съгласен с така направените констатации, като в жалбата си подробно е изложил своите възражения и техните основания. В обобщение може да се посочи, че същите се свеждат до факта, че доставките са реални, а органите по приходите не са оценили адекватно събраните доказателства и необосновано са дали превес на тези, които според тях могат да обусловят отказ на данъчен кредит.

При преглед на преписката и материалите към нея се установи, че претенциите на жалбоподателя са неоснователни, а констатациите на органа по приходите са правилни и законосъобразни. Това е така, защото същите са направени въз основа на долуописаната фактическа обстановка:

2.1. През м.06/2009г. „И.М.БГ“ ООД е приспаднало данъчен кредит в размер на 1 253,83 лв. по фактура №780/09.06.2009г., издадена от ЕТ „С.-97-В.Х.“. Предмет на доставката – бутилирано олио 2 000 бр. / 1л, 2л, 3л, 5л и 10л/.

Изпратено е искане за извършване на насрещна проверка на доставчика. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ с писмо от ЕТ „С.-97-В.Х.“ са входирани обяснения, че доставката на бутилирано олио към „И.М.БГ“ ООД е транспортирана с транспорт на клиента. Не са издавани стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и придружителни документи към стоката. Относно натоварването на стоката е отбелязано, че се извършва от работник на фирмата, назначен на трудов договор като общ работник. Приложена е платежна ведомост за месеца, в който е издадена фактурата, включваща персонал от четири жени: общ работник кухня, продавач, барман и търговски представител. Липсва лице назначено като общ работник.

Посочено е, че разплащането е извършено в брой. Касовият бон е много блед и не се разчитат данните на ФУ и ФП.

Представена е справка за стоковия поток по издадените фактури. Като предходни доставчици на стоката са посочени:

- „Н.-97“ АД, по ф-ри № 0000000354/12.10.2007г. – олио 20000 кг. и № 0000000964/12.09.2008г. – олио 18378 кг.;

- „С.“ ООД, по ф-ра № 0000000051/04.04.2008г. – олио 21740 кг.;

- „С.Т.“ ООД, по ф-ра № 00000869/27.11.2008г. – бутилирано олио: 1л. – 17400бр., 3л. - 240 бр., 5л. - 144бр.

Приложени са разпечатки от сметка 411 „Клиенти“.

Относно разплащането с доставчиците са приложени банкови извлечения, които обаче не удостоверяват по безспорен начин, че касаят процесните доставки.

Продажбите към ревизираното лице са за бутилирано олио, а покупките от „Н.-97“ АД и „С.“ ООД са за наливно такова. Има доставки на бутилирано олио само по фактурата на „С.Т.“ ООД. От една страна тя е издадена близо осем месеца преди разглежданата доставка, което не следва да се пренебрегва, предвид факта, че се касае за доставка на хранителен продукт, с определен срок на годност. Доставките от другите двама предходни доставчици са от 2007г. и 2008г. От друга страна, налице е несъответствие във вида и количествата закупени и впоследствие продадени разфасовки олио.  Закупеното от „С.Т.“ ООД олио е в разфасовки 1л., 3л. и 5л., продаденото от ЕТ „С.-97-В.Х.“ олио е в разфасовки – 1л., 2л. 3л., 5л. и 10л. Закупеното от „С.Т.“ ООД олио в разфасовка 5л. е  144бр., а по разглежданата фактура са продадени от същата разфасовка  -  200бр. Не са представени доказателства от ЕТ „С.-97-В.Х.“ за наличие на материално-техническа база за бутилиране на олио. Приложена е складова бележка за заприхождаване на продукция, а по представените документи няма данни за наличие на цех за бутилиране. Наличният по ведомост персонал /общ работник кухня, продавач, барман и търговски представител/ на фирмата е индикация за наличие на заведение за хранене, а не на производствен персонал.  Липсват данни за фактурирани услуги по бутилиране, както и за наличие на складова база за съхранение на олиото, закупено през 2007г. и 2008г.

Наред с горното е установено, че на „Н.-97“ АД, при извършена ревизия с РА №161002378/12.11.2010г. /влязъл в сила/, е отказан данъчен кредит по фактури за покупки на олио през 2007г., 2008г. и 2009г., поради липса на доставка.

На ЕТ „С.-97-В.Х.“ е извършена ревизия, при която, с РА № 161005156/14.04.2011г. /включваща и м.06/ 2009г., в който е издадената фактурата на ревизираното лице/ са установени задължения в големи размери.

От ревизираното лице са поискани също доказателства и документи свързани с получаването на стоките от ЕТ „С.-97-В.Х.“. В отговор е представено само копие на фактурата. Касовият бон към фактурата е много блед и не могат да бъдат разчетени данните на ЕКАФП. Представено е обяснение, че транспортът по доставките е специализиран и е за сметка на доставчика.

От така представените и събрани в хода на ревизията документи липсват доказателства, които да удостоверят, че стоките, предмет на доставка по фактура № 780/09.06.2009г., са доставени от ЕТ „С.-97-В.Х.“ на ревизираното лице. Не са налице доказателства за транспортирането на тези стоки, поради факта, че и двете дружества посочват, че транспортът е извършен от другия и не представят доказателства в тази насока. Не са представени доказателства за фактическото и реално предаване на стоките. Предвид факта, че се касае за стока, която е предназначена за храна на хората, същата следва да е придружени със съответните документи за нейните качествени характеристики, с нормативно изискуемите документи, относно нейната безопасност,  партиден номер, декларация за съответствие, сертификат за качество, обща декларация и др. Не е представена информация за наличието на МТБ и трудов потенциал, за лицата предали материалите, както и мястото на предаване на стоката. Не са налице и доказателства за доставки към ЕТ „С.-97-В.Х.“ от посочените от него предходни доставчици.

На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, по фактура № 780/09.06.2009г.

2.2. През м.08, м.09 и м.11/2009г. „И.М.БГ“ ООД е приспаднало данъчен кредит в размер на 4 504,55 лв. по 5 броя фактури и КИ, издадени от „Ф.Г.“ ЕООД. Предмет на доставките – пилешки разфасовки.

Изпратено е искане за извършване на насрещна проверка на „Ф.Г.“ ЕООД. В хода на същата е установено, че дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 11.08.2010 г. по инициатива на данъчен орган. От 04.11.2010г. дружеството е обявено в несъстоятелност. Изготвено е ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В определения по ДОПК 7-дневен срок исканите документи не са представени. Към момента на проверката „Ф.Г.“ ЕООД има задължения към НАП в особено големи размери.

Поради непредставяне на документи не може да се докаже издаването на фактурата и реалното изпълнение на доставките.

От „И.М.БГ“ ООД във връзка с процесните доставки са изискани договори, търговски документи, стокови разписки, транспортни документи, ако транспортът е извършен от „И.М.БГ“ ООД, счетоводни регистри, от където да е видно изписването на стоките, заведени на основание горепосочените фактури. В отговор дружеството представя заверено копие на фактурите. Към фактурите няма документи придружаващи стоките. Не са представени документи и обяснения за начина на транспортиране на същите и вида на транспортното средство, който в предвид вида на стоката следва да бъде специализиран. Не са представени данни и документи за начина на извършеното разплащане.

От представените и събрани в хода на ревизията документи липсват доказателства стоките предмет на доставки по посочените фактури да са доставени от „Ф.Г.“ ЕООД на ревизираното лице. Не са налице доказателства за транспортирането на тези стоки, поради факта, че и двете дружества не представят доказателства в тази насока. Не са представени доказателства за фактическото и реално предаване на стоките, както и мястото на предаване на стоката. Не е представена информация за наличието на на материално-техническа база и трудов потенциал, не са налице и доказателства за произхода на стоките. Предвид факта, че се касае за доставка на пилешки разфасовки, доставките задължително следва да са придружени с търговски документи.

Въз основа на гореизложеното следва изводът, че и двете страни по доставката не са представили документи за реалното изпълнение на процесните доставки по издадените фактури от „Ф.Г.“ ЕООД на ревизираното лице.

На основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС и чл.6 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, по фактурите издадени от „Ф.Г.“ ЕООД.

2.3. През м.01, м.02, м.06/2009г. и м.02/2010г. „И.М.БГ“ ООД е приспаднало данъчен кредит в размер на 589,76 лв. по 5 броя фактури, издадени от „Д.К.“ ЕООД. Предмет на доставките –сладкарски стоки и подправки.

На доставчика е извършена насрещна проверка. В хода на същата е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Исканите документи не са представени. Поради непредставяне на документи не може да се докаже издаването на фактурата и реалното изпълнение на доставките

 От „И.М.БГ“ ООД относно фактурираните  доставки от „Д.К.“ ЕООД  са представени само издадените фактури за доставки, с предмет на доставка крем, пудинг, желатин и др. сладкарски стоки. Фактурите не са придружени от приемо-предавателни протоколи и  транспортни документи. Разплащането е извършено в брой. Към фактурите са приложени  касови бонове за извършено разплащане в брой.

Направена е проверка в информационната база данни на НАП, при която е установено,  че „Д.К.“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на данъчен орган на 15.12.2012г. По данъчната сметка на дружеството има установени задължения по Ревизионен акт /РА/ № 2121208828/28.03.2013г. в големи размери.

Дружеството има само едно наето лице по договор за управление и контрол, няма наети общи работници, шофьори или др. обслужващ  продажбите персонал. Няма декларирани собствени сгради – офиси, складове. Фискалното устройство, от което са издадени касовите бонове, е декларирано без адрес и обект.

От представените и събрани в хода на ревизията документи липсват доказателства стоките предмет на доставки по посочените фактури да са доставени от „Д.К.“ ЕООД на ревизираното лице. Не са налице доказателства за транспортирането на тези стоки, поради факта, че и двете дружества не представят доказателства в тази насока. Не са представени доказателства за фактическото и реално предаване на стоките, както и мястото на предаване на стоката. Не е представена информация за наличието на материално-техническа база и трудов потенциал, не са налице и доказателства за произхода на стоките. Предвид факта, че се касае за доставка на пилешки разфасовки, доставките задължително следва да са придружени с търговски документи.

Въз основа на гореизложеното следва изводът, че и двете страни по доставката не са представили документи за реалното изпълнение на процесните доставки по издадените фактури от „Д.К.“ ЕООД на ревизираното лице.

На основание чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС и чл.6 от ЗДДС, правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, по фактурите издадени от „Д.К.“ ЕООД.

2.4. През м.06 и м.11/2012г. „И.М.БГ“ ООД е приспаднало данъчен кредит в размер на 13 608,33 лв. по 2 броя фактури, издадени от „З.И.“ ЕООД. Предмет на доставките – захар.

На доставчика е извършена насрещна проверка. В отговор на връчено по ел. поща ИПДПОЗЛ от „З.И.“ ЕООД е получено писмо, с което фирмата декларира, че е невъзможно да представи изисканите документи, справки и информация поради изземване на същите от служби на МВР.  Представен е и протокол от 11.12.2012г. с описание на иззетите  вещи.

В тази връзка не е  извършена проверка в счетоводството на дружеството относно събиране на информация за  реалността на доставките. По  данни на информационната система на НАП е установено, че посочените фактури са отразени в дневник продажби и СД за м.06 и м.08/2012г., с предмет на доставка – захар. За  периода на доставките  м.06 и м.08.2012г. във фирмата са работили 2 лица на трудов договор.

От „И.М.БГ“ ООД, по отношение на процесните доставки са представени следните документи:

-         по ф-ра № 266/26.06.2012г. - захар 23 т.

Към фактурата е приложен приемо-предавателен протокол за предадената стока от С.Т., управител на „З.И.“ ЕООД с дата на подписване  26.06.2012г.  В протокола е записано, че транспортните разходи са за сметка на доставчика и са извършени от шофьор Г.Я. /ЕГН –липсва/ с кола А *** КТ. Приложена е товарителница № 000649  от 26.06.2012г., с място на натоварване гр. Ст.Загора и място на разтоварване гр.Хасково. Товарителницата е подписана на изпращач с печат на „З.И.“ ЕООД, на получател – без подпис и печат,  на превозвач – подпис и печат на фирма ЕТ „Б. -..... не се чете“.

Разплащането е извършено с платежно нареждане от 27.06.2012г.

-         по ф-ра № 338/23.08.2012г. -  захар 23 т.

Към фактурата е приложен приемо-предавателен протокол за предадената стока от С.Т. - управител  на „З.И.“ ЕООД, с дата на подписване  23.08.2012г.  Липсва печат и подпис на приел за клиента. В протокола е записано, че транспортните разходи са за сметка на доставчика и са извършени от шофьор В.С. / ЕГН –липсва/ с кола ***. Приложена е товарителница № 10269  без дата. Място на натоварване гр. Пловдив и място на разтоварване гр.Хасково, получател „И.М.БГ“ ООД. Товарителницата е подписана на изпращач с печат на „З.И.“ ЕООД, на получател – подпис и печат не се чете,  на превозвач – подпис и печат на фирма „С.Т.“ ООД.

Разплащането е извършено по банков път с представено извлечение от сметка  от 24.08.2012г.

Към двете фактури е приложен  документ за анализ на захар, в превод от английски език, с данни за лаборатория на захарна фабрика ***  от 27.12.2011г. /вагони 16.01.2012г./ - второ качество  и  сертификат на захарна фабрика Виро, Хърватия за производство и продажба на захар.

Във връзка с приложените транспортни документи от ревизиращия екип е извършена проверка в КАТ относно собствеността на посочените в транспортните документи автомобили, осъществили превоза на фактурираната захар. Според получения отговор автомобил с рег. № А *** КТ е собственост на Г.Щ.Я. и ЕТ „Б.-Г.Я.“ от 18.04.2013г.  Приложената към ф-ра № 266/26.06.2012г. товарителница № 000649  е от 26.06.2012г., т.е. издадена е близо година преди въпросният автомобил, вписан в нея, да стане собственост на ЕТ „Б.-Г.Я.“, посочен като превозвач.

МПС с рег. № *** е собственост на „С.Т.“ ООД от 28.12.2010г. На дружеството превозвач е извършена насрещна проверка, при която е установено, че „С.Т.“ ООД има сключена заявка за транспорт с „Е.К.“ ЕООД,  за превоз от пункт Пловдив  до пункт Хасково  на товар от 23 т. с дата на товарене 23.08.2012г.  и срок на доставка  24.08.2012г. „С.Т.“ ООД  има издадена фактура № 2617/24.08.2012г. на „Е.К.“ ЕООД  за извършен превоз Пловдив - Хасково на стойност 180 лв. Приложен е пътен лист от   20.08.2012г.  с описан курс  Пловдив  – Хасково на 24.08.2012г. От дневника за продажби по ЗДДС се установява, че „Е.К.“  ЕООД  има издадена фактура № 554/23.08.2012г. на „З.И.“ ЕООД за транспортни услуги на стойност 780 лв.

От анализа на наличните данни по транспортните документи, се установява, че стоката е натоварена от обекти в гр.Стара Загора и гр.Пловдив. В същото време не са налице данни за адреса на обектите от които стоката е натоварена, чия собственост са и в каква връзка стока на „З.И.“ ЕООД се намира в тях.  Липсват данни за лицата предали стоката от тези обекти. Според представените сертификати стоката следва да е от ВОП, но такъв не е установен да е осъществен и деклариран от сочения пряк доставчик.

В резултат на извършена допълнителна проверка на данни, съдържащи се в информационната система на НАП се установява, че „З.И.“ ЕООД не е декларирало наличието на складово помещение или търговски обект, където да съхранява, респективно да извършва последващи продажби на захар.  Дружеството не е подал  ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2012 г., което означава, че за този отчетен период данъчно задълженото лице не е декларирало като приход процесните доставки, както и осъществяване на  стопанска дейност.

От информационният масив е видно, че „З.И.“ ЕООД е дерегистрирано по инициатива на данъчен орган и има задължения по РА в големи размери.

При извършена проверка в дневниците за покупки на „З.И.“ ЕООД се установява, че единствен доставчик на стоки е „С.К.“ ЕООД, с посочен предмет на доставка „захар“. На „С.К.“ ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС, обхващаща и периодите м.06 и м.08/2012г., през които са издадени спорните фактури. При ревизията е установено, че като предходни доставчици на захар са посочени две дружества – „Й.К.“ ЕООД  и „П.П.“ ЕООД, за които се констатира, че не са извършили реални доставки на захар. „Й.К.“ ЕООД  и „П.П.“ ЕООД са дерегистрирани по ЗДДС лица по инициатива на данъчен орган. На тези две дружества са извършени ревизии по ЗДДС, в хода на които по отношение на декларираните доставки на захар, с получател „С.К.“ ЕООД, се установява, че същите не са реални. Ревизиите са приключили с определяне на задължения по ЗДДС в особено големи размери.

От гореизложеното е видно, че в представените и събрани в хода на ревизията документи липсват доказателства стоките предмет на доставка по фактури № 266/26.06.2012г. и № 338/23.08.2012г. да са доставени от „З.И.“ ЕООД на ревизираното лице. Не са налице доказателства и за доставки на „З.И.“ ЕООД от доставчика й „С.К.“ ЕООД. Събраните документи за транспортирането на тези стоки, не доказват по безспорен начин, че стоката е собственост на „З.И.“ ЕООД. В представените приемо-предавателни протоколи е налице само подпис на предал -  С.Т., управител на „З.И.“ ЕООД, липсва обаче подпис на лицето и печат на фирмата приела стоките, т.е. протоколите не удостоверяват реалното получаване на стоките от „И.М.БГ“ ООД.  Липсват данни и за претеглянето на стоката при получаването й в обектите на натоварването /Пловдив и Ст.Загора/, както и при предаването и на ревизираното лице.

Данъчният кредит е отказан на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

От гореизложеното е видно, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано, тъй като ревизията констатира, че не е налице реално извършване на доставка на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Това от своя страна води до извода, че  по издадените, от цитираните по-горе доставчици, фактури не е налице основание за начисляване на данък.

От гледна точка на формалната логика наличието на доставка съставлява положителен факт от обективната действителност. След като жалбоподателят черпи права от наличието на реална доставка, в негова тежест е да ангажира доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт.

Когато се касае за сключване на търговски сделки, грижата на добрия търговец се изразява в това, да установи самоличността на контрагента, най-минималното - вида и характера на неговата дейност, дали търговецът е надежден, дали наистина разполага с необходимите за извършването на доставките техника и наети лица и ще бъде ли коректен, дали разполага с кадри, бази, търговски обекти. Добрият търговец не само че може, но и е задължен да изисква доказателства за това. В конкретния случай „И.М.БГ“ ООД не представя никакви доказателства и обяснения как е избрал точно тези доставчици на стоки, как е осъществил контакта с тях и какви оферти е получил. Добрият търговец не би предприел каквито и да са действия за установяване търговски взаимоотношения с даден контрагент без уверение в добрата търговска репутация на същия и би водил делата си така, че да постигне добър положителен финансов резултат, чрез сключване на изгодни сделки.

Всичко това налага извода, че „И.М.БГ“ ООД е лице, което е знаело или е невъзможно да не знае, че като получател на доставки от горепосочените фирми участва в привидна доставка /издателят на фактурите не е действителният доставчик на стоките/ и е поел риска от това. С приемане на предмета на доставката от лице, за което знае, че не е действителния доставчик, получателят се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания. Цел на описаните действия на ревизираното лице е намаляване на дължимия ДДС начислен по продажбите, чрез упражняване право на данъчен кредит по отразени покупки от процесните доставчика, съпоставим с начисления ДДС през ревизирания период. Фактурите са използвани от ревизираното лице за неправомерно ползване на данъчен кредит, което пък води до невнасяне на данък в бюджета и генерира загуба на данъчни приходи за бюджета.

В случая не се спори, че „И.М.БГ“ ООД е получател на стоки, свързани с неговата икономическа дейност – търговия с хранителни стоки. Спорният момент е кой е доставил стоките и дали това са посочените фирми, преки доставчици. За гореописаните преки доставчици в хода на ревизията не е установено всеки от тях да е разполагал с персонал и материално-техническа обезпеченост за извършване на доставките. Стоките е следвало някъде да бъдат съхранявани до натоварването им, но не са ангажирани доказателства за притежавани от доставчиците складове или търговски обекти. Непритежаването на персонал, материално-техническа база, непосочването на предходен доставчик, както и непредставянето на доказателства за закупуване и транспортирането на материалите, обосновава извод за невъзможност тези доставки да са осъществени от съответната фирма.

Наличието на издадена фактура, платежен документ и др., не водят до извода за реална доставка на стока. Представените документи отразяват стопанска операция, но за целите на данъчното облагане по ЗДДС следва да са налице конкретни доказателства, че процесните доставки на стоки са реално извършени. Събраните документи в хода на ревизията не доказват реалното извършване на доставки на стоки.

За да е възможно да се приеме, че обсъжданите сделки са позитивно проявени юридически факти, следваше в случая да се установи наличието на постигнато съгласие, отделяне и предаване на родово определените вещи от доставчика на получателя. При липсата на каквито и да е данни относно обстоятелствата кой, къде и кога е предал стоките от продавача на купувача, т.е. при липсата на данни за фактическото отделяне на родово определените вещи и тяхното предаване във владение на получателя, не може да се направи извод, че този елемент от сделката е осъществен и тя е породила транслативния си ефект.

Изложените обстоятелства, наред с липсата на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на стоките, за които са издадени фактури от доставчиците, липсата на каквито и да е други съпътстващи доставката документи, удостоверяващи фактическото предаване и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им, като стокови разписки, търговски документи, складови разписки, искания за отпускане на материални ценности и др. подобни, налагат несъмнения извод за липса на действително осъществени доставки по спорните фактури. Същевременно, липсата на доказателства за реално получени доставки от жалбоподателя, изключва последващото отчуждаване на тези стоки и евентуалното реализиране на приход, който би обусловил задължение за начисляване на ДДС.

Дефиницията на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68 от ЗДДС и това е сумата от начислен данък върху добавената стойност /ДДС/ на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго. За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС.

Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и съответно правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчни фактури и плащането по тях, а поставя изискването да са налице реално осъществени доставки.  Поради това при преценката от страна на органите на приходната администрация, дали е възникнало за получателя по доставките право на приспадане на данъчен кредит същите имат правомощието и задължението да проверят дали реално е осъществена доставка, т. е. дали е възникнало данъчно събитие, което представлява предпоставка за начисляване на данък от доставчика и съответно за възникване право на приспадане на данъчен кредит от получателя по доставката.  При осъществяването на тази проверка органът по приходите може в рамките на предоставените му от ДОПК правомощия да извършват проверки относно факти и обстоятелства, които пряко или косвено установяват наличието или липсата на реално осъществена доставка.

В тази насока следва да се почертае, че макар заключението на допуснатата в съдебното производство ССЕ да доказва надлежното осчетоводяване на фактурите, отразяването в счетоводството на задълженията към бюджета и въобще редовното водене на счетоводство от страна на жалбоподателя и неговите доставчици, то това обстоятелство на самостоятелно основание не може да доведе до извода за неправилност на констатациите в РА и за реалност на претендираните доставки, която от своя страна да доведе до възникване на право за приспадане на данъчен кредит. Нито  в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство не се ангажираха доказателства за действителното осъществяване на процесните доставки, както и въобще за възможността доставчикът да ги е извършил, за това, че притежава складове, където да са се съхранявали доставените стоки в количествата, посочени в процесните фактури, или работници, които да са извършили товаро-разтоварните дейности на процесните количества. Липсват доказателства самият доставчик да е придобил стоките в претендираните количества, за да може да бъде реализирано реалното им прехвърляне към  жалбоподателя при това при съобразяване с обстоятелството, че се касае за родово определени вещи. Доставяните стоки представляват родово определени вещи, а в случая  липсват доказателства за натоварването им и техния транспорт, от които да може да се установи по безспорен начин, че те са били предадени на купувача по смисъла на чл.24 ал.2 ЗЗД досежно прехвърляне на собствеността върху същите. Неустановеността на прехвърлянето на собствеността върху съответните родово определени вещи чрез тяхното отделяне или предаване, налага извода, че единствено счетоводното отразяване на доставките не е основание да се приеме, че същите са реално осъществени. Поради липсата на каквито и да е доказателства за изпълнение по договора с доставчика, ревизиращият орган правилно е констатирал, че по фактурите не са извършени реални облагаеми доставки на услуги именно от този доставчик.

 Въз основа на гореизложеното и при така събраните по РА доказателства, ревизиращият орган мотивирано и обосновано е отказал правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 19 956,47лв.

При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И.М.БГ“ ООД, ЕИК ***, ***, представлявано от М.В.Н. срещу РА № Р-26-1300329-091-001/29.07.2015 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 819/19.10.2015 г. на директора на ДОДОП – Пловдив.

 

ОСЪЖДА „И.М.БГ“ ООД, ЕИК ***, ***, представлявано от М.В.Н. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: