РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

 

№ 274

гр. Пловдив, 9 февруари 2018 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д. Й. и участието на прокурора Вълев, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 3122 по описа за 2015 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./.

Образувано е по искова молба на В. С.К., ЕГН ********** ***, с която, на основание чл.104, ал.1 от ЗДС се иска да бъде осъдена БДИБР да му заплати обезщетение в размер на основната му заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца, а именно за периода от 28.09.2015 г. до момент, в който евентуално ще заеме държавна служба, но не по-късно от 28.02.2016 г.

В съдебно заседание жалбата се поддържа като се уточнява размера на исковата  претенция за сумата от 8070 лева за период от 6 месеца с начален момент  датата на прекратяване на служебното правоотношение.

Претендират се разноски.

Ответната страна, БДИБР Пловдив, чрез юрк.Г., оспорва иска изцяло като неоснователен. Алтернативно, в случай, че искът бъде приет за основателен се иска частичното му уважаване за обезщетение в размер на 1250 лева месечно.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, че със Заповед № ЛС -01-27 от 28.09.2015 г. на Директора на БДИБР, на основание чл.107, ал.1, т.3 във връзка с чл.90, л.1, т.5 и чл.108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на В.Х.К., заемащ длъжността Директор на Дирекция „Контрол“ с ранг III  в БДИБР.

         С решение № 229 от 08.02.2016 г. по адм.дело № 2618/2015 г. на Административен съд Пловдив е отменена Заповед № ЛС-01-27 от 28.09.2015 г. на Директора на БДИБР, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение с В.Х.К. на основание чл.107, ал.1, т.3 във връзка с чл.90, л.1, т.5 и чл.108 от ЗДСл. Същото е  оставено в сила с Решение №10179 от 01.08.2017 г. по адм.дело № 4119/2016 г.  на ВАС на РБ.

Установява се по делото, че за периода от 28.09.2015 г. до 31.03.2016 г. по отношение на ищеца няма данни за регистрирани трудови договори. Едновременно с това, се установява и че за периода м.11, м.12.2015 г. и м.1, м.2 и м.3 на 2016 г. за съответните по месеци отработени дни е начислен осигурителен доход на В.Х.К. в размер на 882,28 лева – съгласно справка-данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.09.2015 г. до 31.03.2016 г. на ТД на НАП Пловдив на л.53 по делото.

По делото е прието длъжностно разписание на БДИБР – л.56, фиш за м.август 2017 г. с посочен в него размер на основна заплата 1345 лева за длъжността Директор на Дирекция „Контрол“ в БДИБР като са приети като доказателства по делото и заповедите за определяне на основната месечна заплата за заеманата от ищеца преди незаконното му уволнение длъжност – л.56 и сл.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.104, ал.1 ЗДСл., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца, а когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

Исковата претенция, съгласно изрично направеното уточнение в хода по същество /протокол от с.з. от 10.01.2018 г. на л.64/ е за период от  6 месеца с начална дата от 28.09.2015 г. и е в размер на 8070  лева.

Съдът намира иска за частично основателен за период от 6 месеца, с начална дата тази на прекратяването на служебното правоотношение, считано от 28.09.2015 г.,  за сума, представляваща  разликата между заплатата в размер на 1345 лева, определен към момента на признаването на уволнението за незаконно /01.08.2017 г. – датата на влизане в сила на решение № 229 от 08.02.2016 г. по адм.дело № 2618/2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед Заповед № ЛС-01-27 от 28.09.2015 г. на Директора на БДИБР/ и получено възнаграждение от ищеца за друга работа в по-нисък размер от 882,28 лева.

Последната сума съдът приема за получена от ищеца в качеството му на работещ без трудово правоотношение -  за периода м.11, м.12.2015 г. и м.1, м.2 и м.3 на 2016 г. за съответните по месеци отработени дни е начислен осигурителен доход на В.Х.К. в размер на 882,28 лева – съгласно справка-данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.09.2015 г. до 31.03.2016 г. на ТД на НАП Пловдив на л.53 по делото. Дотолкова доколкото нормата на чл.104, ал.1 от ЗДСл предвижда получаването на възнаграждение за друга работа, без значение дали е по трудово правоотношение, служебно такова или от някакво друго естество и същата е отчетена като осигурителен доход, тази сума следва да бъде взета предвид при определяне на размера на уважената част на иска като бъде приспадната като получена от ищеца.

Предвид посоченото, съдът приема за частично основателна исковата претенция в размер на 1345 лева Х 6 месеца или 8070 лева, от които следва да бъде извадена сумата от 882,28 лева Х 5 месеца или 4 411,40 лева, получена от ищеца за друга работа без трудово правоотношение или уваженият размер на иска се констатира да е за сумата от 3 658,60 лева.

Претенция за присъждане на лихва не е оправяна към съда, съответно и такава не следва да бъде присъждана.

 

По разноските:

При този изход на спора на ищеца  се следват сторените по делото разноски за заплатения от него адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска в размер на 295 лева,

 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски районда заплати на В. С.К., ЕГН ********** ***, сумата от 3 658,60 лева, представляваща обезщетение заради незаконно уволнение за  времето от 6 месеца, считано от  28.09.2015 г.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски районда заплати на В. С.К., ЕГН ********** ***, 295 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред  ВАС.

 

 

                             Административен съдия: