РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

 

   № 1379

 

 

      гр. Пловдив,07.07. 2016 год.

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 3172 по описа за 2015 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на чл. 145 - 178 във вр. с § 8 от ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс във вр. с § 5 от ПЗР на Наредба № РД -02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

Образувано е по жалба на „Асеновградски строител“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя Д.Н.В. срещу Отказ, обективиран в писмо с  изх. № 14-00-5042 от 23.11.2015г. на Кмета на Община Асеновград.

2. В жалбата се поддържа, че отказът е постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, не съответства на материалния закон и неговата цел. Навеждат се доводи, че жалбоподателят се явява трето лице по смисъла на чл.106, ал.1, т.1 от Закона за гражданската регистрация и исканото препис - извлечение от акта за смърт и удостоверение за наследници на съдружника В.Й.О. са му необходими за изпълнение на задълженията му за вписване на обстоятелствата, свързани със смъртта на съдружника в търговския регистър, както и вписването относно дружествените дялове на починалия съдружник при многобройните законови хипотези за това – приемане на наследници като съдружници, прехвърляне на дружествени дялове на друг съдружник, наследяване, поемане на тези дялове, а също и за уреждане на имуществените последици от прекратяване на участието на съдружник, което настъпва с факта на неговата смърт. Според жалбоподателя същият няма да може да изпълни законовите си задължения относно вписването на посочените обстоятелства, съгласно Закона за търговския регистър и Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и да уреди имуществените последици от прекратяване на участието на съдружника, без представяне на исканите документи. В тази връзка поддържа, че подобен правен интерес е бил доказан пред административния орган.

Жалбоподателят претендира отмяна на оспорения административен акт и задължаване на ответника да издаде исканите препис – извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на починалия съдружник В.Й.О., за която твърди да е с имена В.О.Й., но бащиното и фамилно име са разменени при вписване в търговския регистър.

Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът – Кмет на община Асеновград в писмено становище, приложено по делото на 29.01.2016. излага подробни съображения за нейната неоснователност. Поддържа, че исканото удостоверение и препис – извлечение от акт за смърт могат да бъдат предоставени само на наследници на починалия, а на други юридически лица – въз основа на съдебен акт (съдебно удостоверение по чл.186 от ГПК),  или такъв на Комисията за защита на личните данни.

 

ІІ. По допустимостта :

4. Оспореното писмо е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като с него се отказва издаването на документи от значение за признаване или упражняване на права и задължения. Съгласно нормата на § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В нормата на чл.107 ЗГР обаче е изрично уредена възможност за оспорване на отказа за предоставяне на данни от ЕСГРАОН по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата е насочена срещу отказ за извършване на административна услуга, който отказ е обективиран в оспорения акт. Изцяло в този смисъл е Определение № 5569 от 11.05.2016г., постановено по адм.дело № 4145/2016г. на Върховен административен съд, което е задължително за съда и страните, с оглед разрешения с него процесуален въпрос, касаещ характера на оспорения акт.

Жалбата е подадена от надлежна страна срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност, и в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, който впрочем е и удължен в съответствие с чл. 140, ал. 1 от АПК, доколкото в оспорвания административен акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите :

5. Административното производство пред Кмета на Община Асеновград е образувано по повод молба вх. № 14-00-5042 от 18.11.2015г., с която дружеството - жалбоподател е поискало от Кмета на Община Асеновград да му бъдат издадени  препис - извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на починалия съдружник В.Й.О.. Към молбата са приложени Удостоверение от търговския регистър и извлечение от дружествения договор за учредяване на дружество с ограничена отговорност с наименование „Асеновградски строител“.

С процесният отказ с изх.№ 14-00-5042 от 23.11.2015г. от Кмета на Община Асеновград е уведомил дружеството, че поисканото удостоверение за наследници и препис – извлечение от акт за смърт биха могли да бъдат издадени само на лица, притежаващи качеството на наследници, каквото качество дружеството не притежава, като препис – извлечение от акт за смърт може да бъде издадено на трети лица, след представяне на изрично пълномощно или след служебно писмено поискване от община или държавен орган, когато това е свързано с административно обслужване на лица, вписани в акта, съгласно чл.88а от ЗГР.

 

IV. За правото :

6. В съответствие със ЗГР кметовете на общините са отговорни за гражданската регистрация на територията на общината (чл. 4, ал. 3), а поддържането на единната система за гражданска регистрация е възложено като задължение на общинската администрация (чл. 114). Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация (чл. 35, ал. 1 и ал. 3 ЗГР). От анализа на тези законови разпоредби се налага изводът, че задължението за попълване и поддържане на регистрите на населението, от които да се черпи информация, вкл. и с оглед издаване на удостоверения за наследници и документи по утвърден образец въз основа на актове за гражданско състояние, е възложено на администрацията на общината, която се ръководи от кмета на общината. Именно кметът на общината е административният орган, постановяващ индивидуални административни актове по реда на ЗГР. Тази материална компетентност може да бъде делегирана и на длъжностни лица от общинската администрация. С оглед изложеното съдът намира, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган – Кмета на Община Асеновград, на когото са възложени такива функции, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД -02-20-6 от 24.04.2012г.

Оспореният акт е издаден в предписаната от чл.59, ал.1 АПК писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в ал.2 на същата норма с изключение на реквизита по т.7, но липсата му бе обсъдена по – горе като благоприятна за оспорващия, последица от пропуска на органа.

Същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

7. Удостоверението за наследници е документ, удостоверяващ наследниците по закон на починало лице, а препис - извлечението от акта за смърт е документ, удостоверяващ факта на настъпване на смъртта на лицето. Същите се издават от длъжностното лице по гражданско състояние в общината след справка в регистрите за населението, а административното производство по тяхното издаване е уредено в ЗГР.

Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях, охраняването на които е регламентирано в Закона за защита на личните данни. Данните за гражданското състояние, вкл. и смъртта на едно физическо лице и за законните наследници се съхраняват в ЕСГРАОН. Всяко физическо или юридическо лице може да поиска извършването на административна услуга, съответно - издаването на документ, който е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на негови права и задължения.

Редът за предоставяне на данни от ЕСГРАОН е уреден в нормата на чл. 106, ал. 1 ЗГР.

Условията, при наличието на които данните подлежат на предоставяне обаче са различни и разликите са обусловени от вида на правния субект, поискал достъп до личните данни.

В нормата на чл. 106, ал. 1 ЗГР са уредени три отделни категории субекти, на които се предоставят данни от ЕСГРАОН – физически лица ( т. 1), държавни органи и институции (т. 2) и юридически лица ( т. 3).

В съответствие с нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР данните от ЕСГРАОН се предоставят на:

- българските и чуждестранните граждани и на лицата без гражданство, за които се отнасят;

- на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване,изменение или прекратяване на техни законни права и интереси.

На практика, жалбоподателят претендира приложение именно на т. 1 на чл. 106, ал. 1 ЗГР, като „трети лица“ по смисъла на тази правна норма представляват тези, които не са титуляри на данните, независимо дали са физически или юридически лица.

Действително редакцията на т. 1, тълкувана изолирано от станалите две точки на ал. 1 на чл. 106 ЗГР, би подкрепяла становището на жалбоподателя. Нейното тълкуване обаче в съответствие с нормата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, следва да бъде съобразено с останалите точки на същата ал. 1 на чл. 106 ЗГР и по-специално с т. 3, в която са уредени условията, при наличието на които се предоставят данните от ЕСГРАОН, поискани от юридически лица. Липсата на правна норма със съдържанието на т. 3 би открила пътя за тълкуване на т. 1 в смисъла, поддържан от жалбоподателя – че на всяко трето лице, независимо дали е физическо или юридическо лице, би се дължал достъп до данните от ЕСГРАОН, при доказване на обстоятелството, че същите (данните) са от значение за възникване, съществуване,изменение или прекратяване на негови законни права и интереси.

Наличието обаче на т. 3 на чл.106, ал. 1 ЗГР, уреждаща условията за предоставяне на достъп до данните от ЕСГРАОН на отделна самостоятелна категория субекти на правото, каквато са юридическите лица, изключва тяхното причисляване към понятието „трети лица“, използвано в т. 1, а оттам – изключва и приложимостта на хипотезата на т. 1 спрямо юридическите лица. Съществуването на т. 3 на чл. 106, ал. 1 от ЗГР налага стеснително тълкуване на понятието „трети лица“, използвано в т. 1 и обосновава извода, че същото обхваща само трети физически лица, измежду които несъмнено попадат наследниците по закон.

Юридическите лица са адресати на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗГР и единствено при наличието на юридическите факти, установени в нейната хипотеза, административният орган дължи прилагане на нейната диспозиция като предостави на заявителя данни от ЕСГРАОН.

В съответствие с приложимата спрямо жалбоподателя като юридическо лице норма на чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗГР, поисканите от него данни биха подлежали на предоставяне от страна на ответника само в три изчерпателно посочени хипотези - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.

В процесния случай липсва което и да от трите алтернативно предвидени условия, поради което и по тези съображения постановеният отказ е постановен при правилно приложение на закона.

8. В допълнение, в случая по отношение на препис – извлечение от акта а смърт, без всякакво съмнение следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.88а, ал.1, т.3 от ЗГР, съгласно която документи по чл. 88 (измежду които и препис – извлечение от акта за смърт) се издават на наследниците на починалото лице от акта за смърт. Съгласно ал.2 от посочената разпоредба документите по чл. 88 може да се издават и на трети лица, изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Съгласно ал.3 документите по чл. 88 може да се издават и изпращат при служебно писмено поискване от община или държавен орган, когато това е свързано с административното обслужване на лицата, вписани в акта.

В процесния случай липсва което и да от посочените алтернативно предвидени условия, поради което и по тези съображения  постановеният отказ е постановен при правилно приложение на закона.

9. В случая и за пълнота на мотивите следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, че отказът за издаване на поисканите препис – извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на починалия съдружник накърнявал негови права и законни интереси и водел до осуетяване на тяхната защита.

В искането си за издаване на въпросните документи,  както и в жалбата си до съда, жалбоподателят излага съображения, че въпросните документи са му необходими да изпълни законовите си задължения относно вписването на обстоятелствата, свързани със смъртта на починалия съдружник, съгласно Закона за търговския регистър и Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и уреждане на имуществените последици от прекратяване на участието на съдружник в дружеството, и поддържа, че без тези документи същият не би могъл да изпълни законовите си задължения.

Настоящият съдебен състав счита тези твърдения на жалбоподателя за правилни, но не споделя довода, че предприетият от него ред за снабдяване с данните относно смъртта и наследниците е единственият възможен правен способ, осигуряващ защита на негови права и законни интереси. На първо място, дружеството разполага с възможността да инициира производство по приемане на наследството по чл.51 от ЗН, в рамките на което съдът служебно събира данни за наследниците на починалото физическо лице, които стават достъпни за заинтересованото лице, каквото в случая е дружеството. Наред с това провеждането на подобно производство би очертало по един стабилен начин кръга от наследници, ведно с тяхната воля да приемат или да откажат наследството. Правата на дружеството не се ограничават в никаква степен и в производството по повод вписване в търговския регистър, в рамките на което, жалбоподателят, разполага с процесуалната възможност да се снабди със съдебно удостоверение по реда на Гражданския процесуален кодекс за установяване на факта на смъртта и наследниците на длъжника – по този начин ще са изпълнени в пълен обем предпоставките на чл. 106, ал.1, т.3 от ЗГР. И накрая, за жалбоподателя съществува дори и възможност, след установяване на наследниците в едно евентуално производство по реда на чл.51 от ЗН, да се снабди, в лицето на неговия представляващ с нотариално заверено пълномощно от законните наследници, с оглед снабдяване с препис – извлечение от акта за смърт, каквато хипотеза несъмнено е изрично предвидена в нормата на чл.88а, ал.2 от ЗГР.

10. Изложеното по - горе налага извод за неоснователност на жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

 

V. За разноските :

11. При този изход на спора право на разноски възниква за ответника, а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно по аргумент от чл.143, ал.1 от АПК. Предвид обаче обстоятелството, че ответникът не е претендирал  присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася по сторените в производството разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд –Пловдив, ІІ - ро отделение, ХІІ състав

 

                                Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Асеновградски строител“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя Д.Н.В. срещу Отказ, обективиран в писмо с  изх. № 14-00-5042 от 23.11.2015г. на Кмета на Община Асеновград, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :