РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1652

 

гр. Пловдив, 02.09.2016 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХIІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и шестнадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

           при секретаря П.Ц. и с участието на прокурора Д.П., като разгледа докладваното от съдия Пасков административно дело № 3288 описа за 2015 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

         Образувано е по искова молба от адв.Д.С.К., с адрес ***, *** пълномощник на И.А. /I.A./ - гражданин на Р. Т. роден на ***г., със съдебен адрес ***, ***, с която е предявен иск, с правно основание: чл.45 във връзка с чл.49 от ЗЗД против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ОО „КД – ДАИ“, гр.С, ул***  за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – направени съдебни разноски от И.А. във връзка с обжалване на наказателно постановление № 40-0001426/31.07.2015 г. на началник отдел ОО „АА“ гр.С, отменено с Решение от 22.10.2015 г., постановено по н.а.х.д № 14504/15 г. по описа на Софийски районен съд, 134 н.с.

            Твърденията, на които се основава исковата молба са, че ищецът е извършил разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено  процесуално представителство по на н.а.х.д № 14504 по описа за 2015 г. на Софийски районен съд, 134 наказателен състав, по което е било постановено Решение от 22.10.2015г., с което е отменено наказателното постановление, издадено от началник отдел ОО „АА“ гр.С. По изложените съображения ищецът иска да бъде осъдена ответната страна – Изпълнителна агенция „АА“ да му заплати сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за представителството по н.а.х.д № 14504 по описа за 2015 г. на СРС. Претендира се присъждане на сторените разноски в настоящото производство.

         В съдебно заседание ищеца – редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр. С. в представена чрез процесуален представител писмена молба изразява становище, че исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.       

          Участвалият в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.П. изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск.

         Като събра и обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 31.07.2015г. Началникът на отдел ОО”АА”, гр. С. издал  Наказателно постановление № 40-0001426, с което за нарушение на чл.27, ал.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвтП) във връзка с чл.32, ал.6 от Наредба 11/31.102002г. на МТС на И.А. /I.A./ е наложена глоба в размер на 1 500 лв.

 С  Решение от 22.10.2015г., постановено по АНД №14504/2015г., Софийски районен съд е отменил като незаконосъобразно    процесното наказателно постановление.

Съдебният акт не е бил обжалван и влязъл в законна сила на 17.11.2015г.

По делото е приложено приключилото АНД №14504/2015г. на СРС.  Част от  материалите по същото е   сключен от ищеца Договор за правна защита и съдействие от 31.07.2015г., в който като основание и предмет на договора е записано следното: „Оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на искова молба и представителство по дело пред РС – С. и всички други съдилища на територията на Р. Б.…“, като в договора е отразено договорено възнаграждение 500 лева,а като изплатено цифрово е посочено 300, а текстово „петстотин“.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр. С., към което юридическо лице принадлежи издалият НП № 40-0001426 от 31.07.2015г., административен орган.

По аргумент на чл.204 ал.1 от АПК, допустимостта на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка чл.203 ал.1 от АПК, се обуславя от наличието на административен акт, отменен по съответния ред. В случая тези предпоставки са налице.

На първо място следва да бъде съобразено Тълкувателно постановление №  2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Според висшите магистрати, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Все в тази насока е необходимо да бъде съобразено още следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;  незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

Не се споделя от съда и възражението на ответника, че адвокатската защита по НАХД не е задължително, а зависи от волята на ищеца, което обосновавало неоснователност на исковата му претенция. В тази връзка е необходимо да се посочи, че правото на защита на гражданите е едно от основните конституционни права, което има особено голямо значение в демократичната правова държава - чл. 56 от Конституцията. То има широко съдържание, но преди всичко то предполага задължение за държавата чрез законодателството и прилагането на законите да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си или застрашените си права пред съдебни органи или администрацията. Съществен елемент от общото право на защита представлява правото на гражданите да защитават правата си с помощта на квалифицирано лице, какъвто е адвокатът. Правото на гражданите да организират защитата на правата си с използване помощта на адвокат, придобива особено значение тогава, когато за гражданина е необходимо при защитата му познаване на законите, съдебната практика, правната теория и съдебните и административните процедури. Изложеното налага да се приеме, че ако бъде възприето тезата на ответника, това би довело до грубо погазване на едно от основните конституционни права на гражданите на Р. Б. - правото им на защита, прогласено в чл. 56 от Конституцията.

За яснота съдът следва да отбележи, че в т.IV от Договора за правна защита и съдействие от 31.07.2015г. като изплатен доход е посочено цифром 300” лева, а словом „петстотин“. Трайно установената съдебна практика е, че при несъответствие на цифром и словом изписаната сума примат има словесното изписване.

С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение по нахд № 14504/2015г. на СРС.

Ответникът по иска е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК,  субсидиарноприложима по препращането с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна,  да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Последният препраща към Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която възнаграждението по административно дело за една инстанция, ако делото е с материален интерес се определя по чл.8 ал.1.  В конкретния случай делото е с материален интерес в размер на  500,00лв., колкото е исковата претенция,  т.е. до 1000,00лв.,  поради което съгласно чл. 8 ал.1 т.1 от Наредбата, минималният размер  на адвокатското възнаграждение е 300,00лв. Видно от представеното по настоящото дело пълномощно /лист 8/, ищецът е заплатил на  адв. Д.К., сумата 500,00лв. Същата следва да се намали до минимума от 300,00лв. по чл.8 ал.1 т.1 от Наредбата, доколкото съдът приема, че възнаграждението е прекомерно предвид  фактическа и правна сложност на делото и предвид това, че предоставената  правна помощ се изразява единствено до написване на исковата молба.

В съответствие с изложеното, ищецът има право на разноски по делото в общ размер на 310 лева, от които 10 лева - платена държавна такса по иска, 300 лева – разноски за адвокатски хонорар.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХІІІ състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ  гр.С., да заплати на И.А. /I.A./ - гражданин на Р. Т., роден на ***г., със съдебен адрес ***, ***, сумата в размер на 500 лв./петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.

ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ  гр.С., да заплати на И.А. /I.A./ - гражданин на Р. Т., роден на ***г., със съдебен адрес ***, ***, сумата в размер на 310 лв./триста и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: