РЕШЕНИЕ

 

899

 

Гр. Пловдив, 04.05.2016г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Пловдив,  І отделение, ХХV състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя адм.дело № 3289 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.121 ал.1 т.1 и чл.124 от Закон за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М.И.В., ЕГН **********, със съдебен адрес *** чрез адвокат Д.Т., срещу Заповед № 1359/26.08.2015г. на директора на Агенция „Митници“, гр.София, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката на основание чл.106, ал.1,т.2 от Закона за държавния служител /ЗДСл./

Жалбоподателката  оспорва заповедта като твърди да е нищожна поради тежко съществено нарушение на административно производствените правила, поради издаването й в несъответствие с целта на закона и на основание чл.177,ал.2 от АПК поради несъблюдаване на силата на присъдено нещо. Излага доводи и за незаконосъобразност поради липсата на реално съкращение в щата. Моли съда да постанови решение,с което да отмени оспорената заповед. В подкрепа на твърдениятаси представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Ответникът, Директор на Агенция „Митници“, чрез процесуалните си представетели юрисконсулти Й. и Й., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на оспорения административен акт. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени  доказателствени средства. Претендира разноски.

Съдът,като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта:

Жалбата е подадена от адресат на оспорения административен акт и в срока по чл.149,ал.1 от АПК / заповедта е връчена с нотариална покана на 12.04.2010г.,а жалбата е постъпила в администрацията на Агенция „Митници“ на 17.09.2015г./

Ето защо е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С влязло в сила съдебно решение, постановено по адм.д. № 11595/2013г. на Административен съд-София град, е отменена Заповед №4196/30.10.2013г. на директора на Агенция „Митници“ за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката В..

С отмяната на тази заповед, за възникване на служебно правоотношение е необходимо да се изпълнят условията на чл.122,ал.1 от ЗДСл., а именно явяване на служителя в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение. Именно от този момент следва да се счита за възстановено и служебното правоотношение.  

Този елемент от фактическия състав на възстановяването никой и не спори да е настъпил с подаването от страна на жалбоподателката В. на молба от 26.05.2015г. С тази молба тя е упражнила потестативното си право да заяви желание за явяване и започване на работа на предишната длъжност. Намерението й ясно е демонстрирано и с уведомлението към посочената молба,както и с последващата кореспонденция във връзка с представяни от страна на В. болнични листове и уведомяване на работодателя за временната и нетрудоспособност. Упражняването на  правото по чл.122 от ЗДСл. е било зачетено от работодателя, видно от издаването на Заповед № 871 от 19.06.2015г., както и от поименното длъжностно разписание към 24.08.2015г.,в което жалбоподателката В. фигурира в позиция 123 на длъжност „Директор на Дирекция „Правно-нормативна“.

За възстановяването на служебното правоотношение, издаване на такава заповед не е било необходимо, а още по-малко нейното връчване на служителя. Законът обвързва връчването на заповедта с процедурата по назначаване, но не и с възстановяването в хипотезата на чл.122 от ЗДСл.

Ето защо факта на връчване на заповедта от 19.06.2015г. е ирелевантен и всички възражения за нищожност на оспорвания акт, черпени от това обстоятелство са неоснователни.

Нетносими, в котекста на разпоредбата на чл.122 от ЗДСл се явяват и обстоятелствата дали от страна на органа по назначаването са подавани данни в НАП и в НОИ и дали В. фигурира във ведомостите за работни заплати. Посочените обстоятелства касаят изпълнение или неизпълнение на други задължения, свързани с различни правни последици, но нямат общо с факта на възстановяване на служебното правоотношение, заложен като императивна последица на фактическия състав на чл.122 от ЗДСл.

Неоснователно е и възражението за незачитане на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение,с което по отношение на жалбоподателката В. е отменен акта за прекратяване на служебното й правоотношение.

Всъщност с издаването на изричен акт за възстановяване, органът по назначаването е изпълнил вменените му от влезлия в сила съдебен акт задължения за възстановяване на служебното правоотношение с В., като е определел длъжността, която тя ще заема. Това е така, защото видно от мотивите на коментираното съдебно решение, както и от потвърждаващото го решение на ВАС, постановено по адм.д.№ 7997/2014г. е, че предходното прекратяване на служебното правоотношение с В. е прието за незаконосъобразно поради липсата на яснота в коя дирекция е била заемана съкратената длъжност. Същата е възстановена на длъжност „директор на дирекция „Административно, правно и информационно обслужване“. Такава дирекция е съществувала в АМ по отменения Устройствен правилник до 16.01.2009г. След това дирекцията е трансформирана в две други дирекции- „Правно-нормативна „ и „Административно обслужване“. Прието е с влезлите в сила съдебни решения, че жалбоподателката В. е следвало да бъде възстановена на длъжност в една от тези две дирекции. С приемането на новия Устройствен правилник на АМ на 15.12.2009г. /отм./ тези две дирекции са запазени. Възпроизведени са като част от структурата на общата администрация на АМ и в Устройствения правилник от 18.03.2014г. При тази нормативна уредба на структурата на администрацията в АМ и при така постановените задължителни за органа по назначаване съдебни решения, единствено възможния начин за изпълнението им е бил за В. да бъде определено коя от двете възможни длъжности ще заема. И това е сторено именно със Заповедта за възстановяване от 19.06.2015г., с която е определено същата да се възстанови на длъжност „Директор на дирекция „Правно –нормативна“. По този начин е определено  мястото на работа, определена е дирекцията, на която В. е директор. По този начин е изпълнено условието за индивидуализиране на заеманата длъжност като  нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания.

Именно правоотношението по така определената длъжност е и прекратено с оспорената заповед, считано от 26.08.2015г. Противно на възраженията на жалбоподателката, видно е, че в акта изрично е посочено правното основание, а именно чл.106,ал.1,т.2 от ЗДСл. –при съкращаване на длъжността.

Заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал.1 от ЗДСл орган, в изискуемата от закона форма и е надлежно връчена на адресата.

Относно самото съкращаване на щата, същото е свързано с утвърждаването на ново длъжностно разписание, считано от 25.08.2015г., обусловено от промяна в Устройствения правилник на Агенция „Митници“, направена с ПМС № 214/14.08.015г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС. С това изменение общата администрация на ЦМУ е прието да бъде организирана общо в пет дирекции, както и преди това, но е закрита една дирекция, а именно „Правно –нормативна“ и е създадена нова дирекция “Управление и поддържане на граничните контролно-пропускателни пунктове“.

Видно от представеното по делото длъжностно разписание в сила от 29.04.2015г., Заповед № ЗАМ-825/12-168057 от 25.08.2015г. на директора на Агенция „Митници“, издадена във връзка с § 3 от ПМС № 214/14.08.2015г. ,както и от утвърденото ново длъжностно разписание в сила от 25.08.2015г. е,че общата администрация на ЦМУ е структурирана по различен начин. Досега съществуващите дирекции,които остават – „Финансово –стопански дейности и управление на собствеността“, „Национален учебен център“ и „Административно обслужване“ запазват същата структура и численост. В дирекция “Организация и управление на човешките ресурси“ е създаден нов отдел „Правен“,като съответно общата численост на дирекцията е увеличена от 18 на 29 щатни бройки. Изцяло новата дирекция „Управление и поддържане на граничните-контролно-пропускателни пунктове“ е с нови 14 щатни бройки с два отдела „Логистика и поддръжка“ и „Коменданти“. Видно от чл.18а от устройствения правилник е,че възложените на тази дирекция функции и задачи нямат нищо общо с дейността на закритата дирекция „Правно-нормативна“. Изпълнението на задачите на последната, видно от чл.16 на правилника е възложено на новосформирания отдел „Правен“ в дирекция „Организация и управление на човешките ресурси“. Общата численост на последната е увеличена от 18 на 29, като това на практика е намаление на числеността на служителите,изпълняващи функциите на тази дирекция, ведно с тези на закритата дирекция „Правно-нормативна“,защото числеността на последната до преди изменението е 19 бройки, което сумирано с 18-те длъжности на дирекция „Организация и управление на човешките ресурси“ прави общо 38 служители- повече от заложените в нова структура на общата администрация 29 щатни бройки. Видно е,че увеличената обща численост на общата администрация от 129 на 135 следва от новите 14 щатни бройки в новосформираната дирекция,чиито функции са коренно различни от тези на закритата дирекция „Правно-нормативна“.

На основание на изложеното съдът приема,че правилно е приложен  материалния закон.

Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или, ако длъжността е запазена, но е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност.

Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

В случая е налице първата хипотеза- заеманата от жалбоподателката В. длъжност е отпаднала като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания и то на основание влязъл в сила подзаконов нормативен акт.

Следователно, налице е действително съкращаване на длъжността, която е заемала жалбоподателката.

Изцяло в кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите.

Въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл.2 ал.3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол.

Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 25.08.2015г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на В..

Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

В конкретния случай, длъжността на жалбоподателката е закрита като функция и като нормативна позиция. Конкретната длъжност е съкратена като единство от нормативно определена позиция и система от функции,задължения и изисквания.

Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентен орган, при наличието на законово основание.

Крайният извод е, че оспорената заповед е съответна на материалния закон. Жалбата е неоснователна и ще следва да бъде оставена без уважение.

 

 

 

 

За разноските :

С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят претендираните разноски за осъществената юрисконсултска защита. Съгласно чл.8,ал.3 във връзка с чл.7,ал.1,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимите разноски са в размер на 380 лв.

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Съдът                                                                                                                                                                      

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.В., ЕГН **********, със съдебен адрес ***  срещу Заповед № 1359/26.08.2015г. на директора на Агенция „Митници“, гр.София, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл.106, ал.1,т.2 от Закона за държавния служител .

 

ОСЪЖДА М.И.В., ЕГН **********, със съдебен адрес ***  да заплати на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ“ сумата от 380 лв. разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК в четиринадесет дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ