Р Е Ш Е Н И Е

№ 1136

 

Град Пловдив, 26 юни 2017 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,  в открито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета  година в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3036 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „фирма” ЕООД против решение № 1919 от 07.12.2016 г. на началника на Митница Пловдив, с което е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „фирма” ЕООД и обект, находящ се в с. Голям чардак, община Съединение, област Пловдив – цех за производство на стиропорни форми.

Според дружеството-жалбоподател оспореното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон. Неправилно административният орган се е позовал на чл.4, т.37 ЗАДС. Твърди се също, че дружеството е представило всички изисквани от митническата администрация документи, а нормата на чл.24а, ал.6, т.11 ЗАДС ни съдържа изискване за представяне на становище (разрешително) за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност, нито нормата на чл.24а, ал.6, т.10 ЗАДС изисква такова становище (разрешително). Твърди се още, че дейността на дружеството не е поставена под лицензионен, разрешителен или регистрационен режим, съответно законът не изисква за тази дейност наличие на лиценз, разрешително или регистрация. От друга страна, при извършената проверка от органите на митническата администрация е констатирано, че цехът отговаря на изискванията за сигурност и контрол. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски. Представената на 13.06.2017 г. писмена защита представлява копие на жалбата и в нея се развити други съображения по съществото на спора.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспореното решение, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от него, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено с препоръчано писмо на 14.12.2016 г., поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с искане от 19.10.2016 г. „фирма” ЕООД е поискало на основание чл.24а, ал.4 ЗАДС издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за цеха си в с. Голям чардак във връзка с производството на стиропорни форми, в което се използва денатуриран по специален метод етилов алкохол и газьол с код по КН 27101943 за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Към искането са приложени документите по чл.24а, ал.6 ЗАДС. С писмо от 26.10.2016 г. дружеството е уведомено, че следва да отстрани нередности в искането и да представи съгласно чл.24а, ал.6, т.10 ЗАДС становище (разрешително) за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност и съгласно чл.24а, ал.7 ЗАДС декларация от управителя на дружеството. С писмо от 10.11.2016 г. дружеството е представило допълнителна информация и декларацията.

В отговор на отправено искане от страна на митническата администрация Първа районна служба на пожарна безопасност и защита на населението уведомява ТМУ Пловдив, че на „фирма” ЕООД не са издавани удостоверителни документи, а община Съединение е уведомила ТМУ Пловдив, че процесният цех е търпима стопанска сграда, която може да се ползва по предназначение като такава, макар че в общината не е постъпвал проект за преустройство на сградата като сграда за съхранение на газьол и производство на стиропорни форми от експандиран полистирен.

В съответствие с изискванията на чл.24б, ал.1 ЗАДС митнически служители на Митница Пловдив са извършили проверка в цеха на дружеството, резултатите от която са отразени в протокол № 2602 от 01.11.2016 г. Митническите служители са констатирали, че дизеловото гориво се доставя в цеха с автомобилни цистерни, от които чрез помпи се разтоварва в шест резервоара с вместимост 1 м3, откъдето чрез изпомпване горивото се подава към парен котел модел ПКМ1, където се възпламенява с помощта на автоматична двустепенна горелка тип „Спартак”, модел Г80Н2К, и чрез изгаряне газьолът отделя топлина, която нагрява вода и я преобразува в пара, необходима за технологичния процес. Констатирано е също, че газьолът се получава, отчита и използва по предназначение съгласно представената технологична схема.

Въз основа на извършения анализ на производствения цикъл и констатациите началникът на Митница Пловдив е направил извод, че предназначението на газьола е свързано с производство на топлинна енергия под формата на пара, а произведената топлинна енергия не попада в приложното поле на чл.24, ал.2, т.4 ЗАДС. Газьолът представлява енергиен продукт за отопление по смисъла на чл.4, т.37 ЗАДС и е включен в приложното поле на раздел V от комбинираната номенклатура, съответно той е типичен енергиен продукт, притежаващ способност за производство на топлинна енергия. Административният орган е преценил също, че дружеството не е представило становище (разрешително) за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност и не е изпълнило изискванията на чл.24а, ал.6, т.10 ЗАДС. Всички тези факти са мотивирали началникът на Митница Пловдив да издаде оспореното решение – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство за опровергаване констатацията на административния орган е допуснато извършване на съдебно-химическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.

Вещото лице посочва, че основна суровина в производството на дружеството е полистирол, а допълнителни суровини са дизелово гориво и водна пара, а процесите предекспандиране и крайно експандиране са основни технологични етапи на това производство. Вещото лице подробно е описало производствения процес, като посочва, че отделните етапи са напълно автоматизирани и зависят от производството на пара от парния котел, която играе основна роля за производството при процеса на предекспандиране и при окончателното експандиране след узряването му. Една част от остатъчната пара отделена след окончателното формоване, кондензира и топлата вода се връща в парния котел за повторно изпаряване, за да се намали разхода на гориво, а друга част се отделя в околната среда.

Вещото лице посочва, че дизеловото гориво се използва само и единствено за производство на наситена пара в парния котел, който може да работи само с дизелово гориво заради горелката, с която е окомплектован. Според вещото лице дизеловото гориво се използва само да производствени цели – от отделената при изгарянето на горивото топлина се произвежда пара, необходима за производството, и не се използва като моторно гориво, гориво за отопление или за каквито и да е други цели извън производствения процес.

Вещото лице е проследило на място производствената инсталация и посочва, че тя не позволява използването на отделената от котела топлина извън производствения процес, което се установява от схемата на свързване на технологичното оборудване. Освен това не са налице отоплителни уреди, съоръжения и инсталации, които да се захранват с отделената от котела топлина. Според вещото лице при тази организация на производствения процес не е възможно неговото осъществяване без дизелово гориво.

Съдът намира, че чрез заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за настоящото съдебно производство, доколкото всички факти относно производствения процес и използването на дизеловото гориво в него са изяснени още в административното производство по издаване на оспореното решение, намерили са своето отражение в констативния протокол от проверката на митническите служителите, но не са взети предвид при издаване на решението.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон и конкретно относно приложението на чл.24, ал.2, т.4 ЗАДС към настоящия казус, както и спазването на чл.24а, ал.6, т.10 ЗАДС.

Съгласно чл.24, ал.2, т.4 ЗАДС освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Според легалното определение на понятието енергиен продукт за отопление, дадено в чл.4, т.37 ЗАДС, това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда; енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение: а) за цели по т. 10 и 33; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. От анализа на цитираните правни норми се налага извод, че определящ критерий за категоризирането на енергийния продукт са целите, за които той се използва.

Няма спор в настоящия случай, че основната дейност на дружеството е производство на стиропорни форми, което се осъществява в цех на дружеството, находящ се в с. Голям чардак, община Съединение, за който имот дружеството се легитимира като собственик с постановление за възлагане на недвижим имот от 31.03.2016 г., вписано с вх. рег.10498 от 12.04.2016 г., акт № 28, дело № 46 на Службата по вписванията Пловдив. За използвания от дружеството енергиен продукт – газьол с код по КН 2710943 е подадено искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

С оглед установените факти относно производствения процес както в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед, така и в настоящото съдебно производство и предвид заключението на съдебно-химическата експертиза съдът намира, че използваният енергиен продукт участва в процес, при който се отделя пара, която играе основна роля в процеса на предекспандиране и при окончателното експандиране след узряването на полистирена, а не за отопление, съответно дизеловото гориво се използва само и единствено за работа на парния котел, произвеждащ парата, необходима за производството на стиропорните форми, тъй като горелката, с която е окомплектована помпата, може да работи само с дизелово гориво. Отделно от това, вещото лице изрично подчертава, че производствената инсталация не позволява използването на отделената от котела топлина извън производствения процес на стиропорните форми, не са налице отоплителни уреди, съоръжения и инсталации, които да се захранват с отделената от котела топлина.

Следователно дизеловото гориво, използвано в производството на „фирма“ ЕООД, не е с крайна цел отделянето на топлина, която да се използва непосредствено или чрез преносна среда за отопление по смисъла на чл.4, т.37 ЗАДС, както неправилно е възприел това административният орган, а е за цели, различни от моторно гориво или отопление, поради което в конкретния случай е налице хипотезата на чл.24, ал.2, т.4 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт и на дружеството-жалбоподател неправилно е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

Що се отнася до липсата на документ по чл.24а, ал.6, т.10 ЗАДС, видно и от приложените към искането от 19.10.2016 г. документи, действително дружеството не е представило лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейността, за която ще се използват денатурирания по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти, когато това се изисква по закон. Вярно е, че с писмото си от 26.10.2016 г. Митница Пловдив е изискала от дружеството да представи документ по чл.24а, ал.6, т.11 и декларация по чл.24а, ал.7 ЗАДС. От друга страна, обаче, изрично в писмото е записано, че следва да се представи становище (разрешително) за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност. Ето защо съдът намира, че  не съществува съмнение относно документа, който е изискал административният орган, който документ не е представен от дружеството.

Следва обаче изрично да бъде подчертано, че административният орган е следвало да посочи ясно и недвусмислено нормативният акт, който изисква лиценз, разрешение или регистрация за осъществяването на дейността – производство на стиропорни форми, което задължение той не е изпълнил, поради което основателно се явява възражението на дружеството-жалбоподател, че производствената дейност, осъществявана от „фирма“ ЕООД, не попада в никакъв лицензионен, разрешителен или регистрационен режим, съответно дружеството не следва да представя становище (разрешително) за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност. Според съдебния състав този факт е останал неизяснен по вина на административния орган поради нарушение на административно-производствените правила на чл.7, чл.9 и чл.12 АПК, което също налага отмяна на оспореното решение, за да може при новото разглеждане на искането на дружеството-жалбоподател да се предостави възможност да представи необходимите, изискуеми от съответните нормативни актове документи, като от страна на административния орган се дадат подробни и ясни указания.

Като е достигнал до различни изводи началникът на Митница Пловдив е издал незаконосъобразно решение, противоречащо с материалния закон, което следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната за ново произнасяне по искането на „фирма“ ЕООД при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за заплащане на направените деловодни разноски същото като основателно и доказано в размер на 1890 лева (50 лева за държавна такса, 400 лева за възнаграждение за вещо лице, 1440 лева за адвокатско възнаграждение) следва да се уважи и да бъде осъдена Митница Пловдив за заплати тази сума на „фирма“ ЕООД. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „фирма” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Л.Н.К., решение № 1919 от 07.12.2016 г. на началника на Митница Пловдив, с което е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „фирма” ЕООД и обект, находящ се в с. Голям чардак, община Съединение, област Пловдив – цех за производство на стиропорни форми.

ВРЪЩА административната преписка на началника на Митница Пловдив за ново произнасяне съобразно дадените указания.

ОСЪЖДА Митница Пловдив да заплати на „фирма” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Л.Н.К.,  сумата 1890 (хиляда осемстотин и деветдесет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: