РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

   № 1311

 

 

   гр. Пловдив, 20.07.2017 год.

 

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 3037 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на Г.Б.Г., ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес *** срещу Решение № 2153-15-293/05.12.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № **********/2140-15-247/05.04.2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се претендира неговата отмяна от съда и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за отпускане на пенсия в искания смисълТвърденията са, че неправилно административния орган е приел, че времето на обучение като курсант преди навършване на 18 години не се зачита за трудов стаж.

3. Ответникът - Директор ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспореното решение на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен  срок   и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите :

5. Производството е започнало по повод подадено от Г.Б.Г. на 30.12.2015г. заявление  с вх.№ МП-2113-15-4543 (лист 25–36) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по повод на което е постановено Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-247/05.04.2016. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ гр. Пловдив, за отказ да се отпусне пенсия, поради това, че заявителят няма 27г. общ осигурителен стаж и не отговаря на условията на чл.69, ал.1 от КСО.

6. Недоволен от постановеното Разпореждане Г. го е обжалвал пред Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, който с процесното Решение № 2153-15-293/05.12.2016г. е отхвърлил жалбата му като неоснователна. За да постанови оспореното пред настоящата инстанция решение, Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е приел от фактическа и правна страна, че към датата на заявлението 30.12.2015г. Г. има навършена възраст 44г. 07м. 21дни и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд (чл. 104 от КСО) по представените редовно оформени документи за периода от 09.05.1989г. до 29.12.2015г. – 44г. 04м. 16дни.

Прието е от страна на пенсионния орган, че съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и шолници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независикмо кога са положени, както и че съгласно Закона за лицата и семейството раздел І, чл. 2, с навършване на 18-годишна възраст лицата ставата пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

При това положение е прието, че Г. е навършил 18 години на 09.05.1989 г.  и във връзка с гореупоменатото, за осигурителен стаж по чл. 44, ал. 1 от НПОС е зачетен периодът от 09.05.1989 г. до 25.08.1989 г. – 03 м. 18 дни.

Предвид обстоятелството, че осигурителният стаж по надлежно оформените документи към заявлението за отпускане на пенсия, е под изискуемия по чл. 69, ал. 1 от КСО за 2015 г. – 27 години общ стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещ е прието за правилно постановеното Разпореждане № **********/2140-15-247/05.04.2016 г., с което е отказана исканата пенсия за ОСВ.

7. От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство е представено и е приобщено към доказателствения материал по делото Удостоверение от Държавна агенция „Архиви“, видно от което Г.Б.Г.  е учил и завършил ССВУ „Г.Измирлиев“, специалност: „химици“ от 01.10.1986г. до 26.08.1989г. Приобщени към доказателствения материал по делото са и доказателства, от Държавна агенция „Архиви“, отнасящи се до обучението на Г.Б.Г. в ССВУ “Г.Измирлиев“.

 

ІV. За правото:

8. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, гр.Пловдив. Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира спор между страните по делото.

9. Спорът е от правен характер и е свързан с наличие на законоустановените предпоставки по чл.69, ал.1 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като противоположните становища на страните се концентрират във въпроса, свързан с определяне на началната дата, от която следва да бъде зачетен като осигурителен стаж периода, през който жалбоподателят е бил школник в Средно сержантско военно училище (ССВУ) „Г. Измирлиев”, гр. Горна Оряховица.

10. По делото няма спор, че жалбоподателят през периода от 01.10.1986 г. до 26.08.1989 г. е бил на обучение в ССВУ „Г. Измирлиев”, гр. Горна Оряховица, специалност „химици”, видно от представеното по делото Удостоверение (лист 71) издадено от Държавна агенция „Архиви“.

Както бе посочено по-горе в решението с оспорения акт, пенсионният орган е зачел като осигурителен стаж от трета категория само времето от навършване на пълнолетие на лицето 09.05.1989 г. до 25.08.1989 г., т.е. 3 м. и 18 дни, като позовавайки се на чл. 44 от НПОС е отказал да зачете за осигурителен стаж целия период, през който лицето е било на обучение в ССВУ„Г. Измирлиев”, гр. Горна Оряховица.

11. Настоящият съдебен състав намира, че пенсионният орган неправилно е приложил закона, основавайки своето решение на разпоредбата на чл. 44 от НПОС, която е обнародвана - ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г. и е в сила от 01.01.2000 г. и изобщо не е била действащо право през периода на обучение на жалбоподателя.

Спорният период на обучение на Г. е започнал на 01.10.1986 г. и е завършил на 26.08.1989 г., при действието на чл. 81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (ППЗП) /отм./, в редакцията му обн. ДВ, бр. 102 от 1967 г., според който, за трудов стаж от ІІІ категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Тази редакция на разпоредбата е съобразена с действащия по това време Закон за всеобщата военна служба на Република България /отм. ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г./, чийто чл. 9 предвижда, че: „Военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба – свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса – запасни.

12. Съгласно чл. 3 от Указ № 117/31.07.1971 г., издаден от Председателя на ДС на НРБ (обн. ДВ, бр. 63 от 10.08.1971 г.) за откриване на сержантски /старшински/ средни военни училища (каквото е и Средно сержантско военно училище „Г. Измирлиев”, гр.Горна Оряховица, закрито 1989г. и преместено през същата година в гр. Велико Търново), обучаващите се в тези училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията. Според чл. 2, б. “б“ от същия Указ, на завършилите курса на сержантските училища се признава отбита редовна военна служба.

Едва след отмяната на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (ЗВВСНРБ) и влизане в сила на Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България ЗОВСРБ (в сила от 27.02.1996 г. до 12.05.2009 г.), военната служба вече се дели на кадрова и наборна. В чл. 97, ал. 1 от ЗОВСРБ (сега отм.) е предвидено, че на наборна военна служба подлежат мъжете, които са навършили 18 г. Следва да се отбележи, че до влизане в сила на този закон, на редовна военна служба подлежат и българите, които още не са навършили 18 години.

Изменена е и разпоредбата на чл. 81 от ППЗП /отм./, която в редакцията към 1996 г. предвижда да се зачита за трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство.

13. Следва да се отбележи обаче, че нито разпоредбата на чл. 81 от ППЗП /отм./, в редакцията й към 1996 г., нито нормата на чл. 44, ал. 1 от НПОС (според която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени), са били действащо право по време на периода на обучение на жалбоподателя в Средно сержантско военно училище „Г. Измирлиев”, тъй като на обсъжданите разпоредби не е придадено обратно действие (така както предвижда чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове).

14. Предвид изложеното, пенсионният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от НПОС, в резултат на което неправилно  е признал за осигурителен стаж на жалбоподателя само времето на обучението му в ССВУ „Г.Измирлиев”, след навършване на пълнолетие, която норма, каза се,  не е била действаща към периода на обучение.

15. В случай приложение намира нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, съгласно която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Както бе казано по-горе в мотивите на настоящото решение, според действащите към момента на обучението на жалбоподателя в ССВУ „Г.Измирлиев” разпоредби, за целия период на обучението си същият е бил на действителна военна служба и е имал всички права и задължения на срочнослужещ в армията (чл. 3 от Указ № 117/31.07.1971 г.), като според цитирания по-горе чл. 2, б. “б“ от Указа, на завършилите курса на сержантските училища се признава отбита редовна военна служба.

16. В случая следва да се отбележи още и това, че през периода на обучение на жалбоподателя Г. в ССВУ „Г.Измирлиев“ срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски е две години (чл. 24 от ЗВВСНРБ отм., ред. ДВ бр. 58/1959 г.), а съгласно чл. 81 от ППЗП /отм./, в редакцията му обн. ДВ, бр. 102 от 1967 г., приложима към спорния период на обучение на Г., за трудов стаж от ІІІ категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба, което налага извода, че към момента на завършване на курса на сержантските училища на завършващите се признава отбита редовна военна служба две години, които следва да бъдат зачетени за трудов стаж от ІІІ категория на основание чл. 81 от ППЗП /отм. Ред. ДВ, бр. 102/1967 г./, във връзка с чл. 24 от ЗВВСНРБ /отм., ред. ДВ бр. 58/1959 г./, във връзка с чл. 2, б. „б“ от Указ № 117/31.07.1971 г.

17. В конкретния случай жалбоподателят е завършил обучението си в ССВУ „Г. Измирлиев” на 26.08.1989 г. и именно към този момент следва да му бъде зачетен две години трудов стаж от ІІІ категория на основание чл. 81 от ППЗП /отм. Ред. ДВ, бр. 102/1967 г./ във връзка с чл. 24 от ЗВВСНРБ /отм., ред. ДВ бр. 58/1959 г./, във връзка с чл. 2, б. „б“ от Указ № 117/31.07.1971 г.

18. Периодът от 09.05.1989г. до 25.08.1989г. е зачетен от пенсионния орган, но следва да се зачете вкл. и 26.08.1989г., тъй като видно от представеното по делото Удостоверение издадено от Държавна агенция „Архиви“, Г.Б.Г. е учил и завършил ССВУ „Г.Измирлиев“ от 01.10.1986г. до 26.08.1989г. За периода 27.08.1987г. до 09.05.1989г., когато Г. е навършил пълнолетие,както вече бе казано,  действащата към този момент нормативна уредба му признава всички права на срочнослужещ в армията, включително и зачитането като трудов стаж на времето, признато за редовна военна служба.

В случая пенсионният орган неправилно е отказал да зачете този период като осигурителен стаж, респективно неправилно е изчислил и размера на общия осигурителен стаж на жалбоподателя, с оглед на което неправилно е приел, че в случая не са налице предпоставките за отпускане на исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

19. Изложеното налага извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-293/05.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/2140-15-247/05.04.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Те ще следва да бъдат отменени. И тъй като естеството на административноправния спор не позволява разрешаването му по същество от Съда, то на основание чл. 173, ал. 2 АПК, след отмяната на административните актове на органите на ТП на НОИ гр.Пловдив, делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-15-4543/30.12.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от Г.Б.Г., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

V. За разноските:

20. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, жалбоподателят принципно има право на присъждане на разноските по делото, но предвид липсата на надлежно заявена такава претенция до момента на приключване на устните състезания по делото, не се следва произнасяне на съда в тази насока.  

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-293/05.12.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-247/05.04.2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на Г.Б.Г. с посочен в жалбата адрес *** е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69, ал.1 от  КСО.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-4543/30.12.2015 г. по описа на ТП на НОИ гр.Пловдив, подадено от Г.Б.Г. с адрес *** при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                   

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: