Р Е Ш Е Н И Е

 

     1273

 

гр. Пловдив, 14 юли 2017 год.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

            с участието на секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев адм. дело3056 по описа на Административен съд – Пловдив за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - 178 АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Б.Н.А., ЕГН ********** ***, срещу Заповед  А-1893/21.11.2016г. на  кмета на община- Асеновград, с която на основание чл.225а, ал.1 и ал. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне строеж, представляващ пристройка към съществуващо кафе „Хавана“, находяща се на **, ПИ с идентификатор 00702.518.127 по КК на гр. Асеновград. 

Жалбоподателката излага съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт и моли съда да отмени същия. Претендира разноски. 

Ответникът- Кмет на община- Асеновград, чрез процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна и като такава моли да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.  

Административен съд Пловдив, в настоящия състав като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Жалбоподателката се легитимира като съсобственик на ПИ 00702.518.127 по КК на гр. Асеновград по силата на НА № 39, т.I, дело № 101/1996г., ведно с апартамент на първи жилищен етаж от сградата в имота, преустроен в кафе-аператив, за което е представено Разрешение за ползване № А-995 от 11.12.1995г.  

По повод постъпила жалба в община-Асеновград е била извършена проверка от длъжностни лица, обективирана в констативен акт /КА/ № 19 от 07.10.2016г. на строеж, V категория,  „Масивна пристройка към кафе Хавана“, находяща се на **, ПИ с идентификатор 00702.518.127 по КК на гр. Асеновград. В него е посочено, че имотът е собственост на Б.Н.А., наследници на В. Д. Ж., В.И.Ж. и В.В.Ж. и че строежът е собственост на Б.А.. На следващо място като изпълнител на обекта е посочена жалбоподателката. Според проверяващите за обекта няма строителни книжа. Строежът представлява на север вход и лице на кафето, стената изцяло е изградена с алуминиева дограма с прозорци, на изток подпряна на съществуваща ограда от тухлена зидария, на юг подпрян на съществуващ гараж и на запад стена липсва, отворено е без преграден зид и всичкоп това е покрито с ламарина, изолирано с вата и кнауф за таван. Размерите на пристройката са дължина приблизително от 5,80м., ширина приблизително от 6,00м. и височина приблизително 3,20м. Съставена е окомерна скица. Установени са следните нарушения: без одобрени проекти и разрешение за строеж.    Съставеният констативен акт е бил връчен на жалбоподателката по реда на §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, видно от Съобщение № 7/18.10.2016г. и Служебна бележка от същата дата. Процесната заповед е издадена на 21.11.2016г. под № А-1893. Същата е съобщена редовно на жалбоподателката по реда на §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, видно от Съобщение № 11/08.12.2016г. и Служебна бележка от същата дата. На 27.12.2016г. в Административен съд-Пловдив е постъпила жалба от Б. Авгелова. По повод същата е образувано настоящото съдебно производство.  

По делото са приети извадки за имота по заповед № 1373/1959г. и заповед № А-698/1993г. на община-Асеновград, скица за имота № 753/13.05.1994г., декларация по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. От страна на В.Ж. бяха представени и приети скица № 15-396616 от 11.09.2015г. и НА № 106, т. II, рег. № 2729, дело 291/2015г.

По искане на жалбоподателката беше допусната СТЕ, заключението на която беше прието без възражения от страните в съдебно заседание на 26.04.2017г. В него вещото лице изяснява има ли допълнително изградени сомостоятелни носещи стени, върху които да е поставен ламариненият покрив, същият има ли характеристиките на навес или козирка на покрита лятна градина. Изследвал е каква е носещата конструкция на покрива и от какъв материал е изградена преградата на двора от северната страна на имота. Дадена е височината на покрива, мнение ако се разруши пристройката, трябва ли да се разрушат и ограждащите я елементи- стени и дали строежът от техническа гледна точка е пристройка.

 При така установената фактическа обстановка, съдът направи своите правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.  

В настоящото производство съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално-правни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, но при съществено нарушение на административно-производствените правилла.

В процесния случай оспорваната Заповед съдържа разпоредителна част за премахване на незаконен строеж без да бъде доказано твърдението на администрацията по безспорен начин. Съдът намира, че и от обстоятелствената част на акта по никакъв начин не може да бъде установено еднозначно извършването от страна на жалбоподателката незаконно строителство. Видно от мотивите на акта административният орган е приел, че строежът е изпълнен без строителни книжа. Тези данни са приети за доказани от административния орган въз основа на Констативен акт № 19/07.10.2016г.   

От събраното в хода на съдебното производство Разрешение за строеж № 229/07.07.2003г. ставя ясно, че се разрешава на Б.Н.А. въз основа на одобрени проекти Архитектура и Конструкция да разшири търговската зала на кафе-аперитив „Опал“, напиращо се в гр. Асеновград, ул. „Трети март“ № 4-6. По делото е приета и декларация по §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ с нотариална заверка на подписите, с която се установявава годината на построяване на обекта и пристройката към него. В подкрепа на казаното е и заключението на вещото лице по СТЕ.  

При това положение съдът е на становище, че от съвкупната преценка на доказателствен материал по делото се прави извод, че обжалваният административен акт е издаден без да се докаже по един безспорен начин извършване от страна на жалбоподателката на незаконен строеж.

Предвид на така установеното административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл. 36 от АПК относно събирането и проверката на доказателствата във връзка с точното установяване годината на построяване на обекта и дали е бил търпим, съгласно действалите норми. При непълни доказателства и неясни обстоятелства кметът на община-Асеновград е следвало служебно да събере доказателства кога е построен обявеният за незаконен строеж и дали е търпим, след което да установи наличието или липсата на предпоставките по чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. След като не е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК служебно да изиска и събере релевантните за случая доказателства ответникът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила довели до незаконосъобразност на оспорения акт. 

За пълнота следва да се посочи, че неоснователни са оплакванията на жалбоподателката за допуснати нарушения по съставяне на КА по чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Този, който е сложил начало на производството безспорно е КА № 19/07.10.2016г., констативен протокол № 45/07.11.2016г. е с удостоверителни функции, че на длъжностните лица са били предадени документи. Последният не участва в производството по издаване на обжалваната заповед.

По изложените съображения съдът приема, че като не е изпълнил задължението си, установено с императивната норма на чл. 9, ал. 2 АПК, вр. с чл. 35 с.к., да събере всички доказателства и изясни всички факти от значение за случая кметът на община-Асеновград е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът намира основателна и акцесорната претенция на жалбоподателката да й бъдат възстановени направените разноски по водене на делото. Съдът приема за доказани разноски в размер на 910 (четиристотин и десет) лева, от които 700 лева възнаграждение за един адвокат, 200лв. хонорар на вещото лице по СТЕ  и 10 лева държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив, I отделение, 18 състав

 

                                      РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Б.Н.А., ЕГН ********** *** Заповед  А-1893/21.11.2016г. на  кмета на община- Асеновград. 

ОСЪЖДА Община- Асеновград да заплати на Б.Н.А., ЕГН **********, сумата 910 (деветстотин и десет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/