РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 374

 

гр. Пловдив, 13 март 2017 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3068 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от  Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба предявена от В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. Д. А., против  Решение № 2153-15-292/05.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което се потвърждават изцяло дадените на осигурителя “В.” ЕООД Задължителни предписания с № ЗД-1-15-00195131/10.11.2016 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност и се иска отмяна на оспорения административен акт. Претендират се сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ – Пловдив), чрез процесуалния си представител, е на становище че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. По повод на изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на М.С.М., ЕГН ********** от средствата на държавното обществено осигуряване, контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив е извършил проверка на данните подадени на основание чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя „В." ЕООД. За резултата от проверката е съставен Констативен протокол с № КП-5-15-00195112/04.11.2016 г., в който са описани следните факти и обстоятелства:

По данни от Търговския регистър М.С.М. не е вписан като изпълнител по договор за управление и контрол на осигурителя „В." ЕООД.

За периода от  01.07.2016  г.  до  30.09.2016  г.  лицето  е  осигурявано  за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, като изпълнител по договор за управление и контрол.

Съгласно разплащателните ведомости на осигурителя е установено, че за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г. на лицето е изплатено месечно възнаграждение в размер на 2000.00 лв.

Осигурителят „В." ЕООД е подал данни за осигуряването с попълнен код 10 в т. 12 "Вид осигурен" за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г. В случая лицето е декларирало, че е достигнало максималния месечен осигурителен доход по трудов договор, поради което възложителят по договора за управление и контрол не внася осигурителни вноски. С декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" са подадени данни за дните в осигуряване, както следва: пълни месеци в осигуряване, като отработените дни без осигурителни вноски са отразени в т. 16.4 на декларацията. Други дни в осигуряване, както и дни във временна неработоспособност не са отразени.

6. При тези данни е прието, че в случая от осигурителя „В." ЕООД неправилно са подадени данни с декларация образец № 1 с код 10 за вид осигурен за М.С.М., ЕГН **********, за когото не е съществувало основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г.

При това положение, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, на осигурителя „В." ЕООД са дадени процесните задължителни предписания да заличи данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за М.С.М., за периода от 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г.

7. Последните са обжалвани от дружеството-осигурител, като с Решение № 2153-15-292/05.12.2016 г., Директорът на ТП на НОИ - Пловдив потвърждава изцяло оспорените пред него задължителни предписания. За да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:

Съгласно действащата разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професи­онална болест и безработица по този кодекс са и изпълнителите по договор за управление и контрол на търговски дружества.

Констатирано е, че М.С.М. е избран за управител на осигурителя „В.” ЕООД с протокол от проведено общо събрание на 30.06.2016 г. На 01.07.2016 г. той е сключил договор за управление, с който е приел да извършва ръководство и организация на дейността на търговското дружество. Това обстоятоство обаче не е било вписано в Търговския регистър.

В тази връзмка е посочено, че според чл. 141, ал. 6 от ТЗ овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им, а съгласно разпоредбата на чл. 140 ал. 4 от Търговски закон, решенията за избор и освобождаване на управител на ООД, респ. ЕООД, пораждат действие след вписването им Търговския регистър. Едва тогава лицето придобива или престава да притежава качеството "управител". Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от Закона за търговския регистър, на вписването в Търговския регистър поначало е придадено декларативно действие и изключение от това правило съществува само в изрично предвидените от закона случаи. Такъв изчерпателно предвиден в закона случай е цитираната по-горе разпоредба на чл. 140 ал. 4 от ТЗ, което означава, че вписването, респ. освобождаването на управител на търговско дружество е условие за настъпване на правната промяна в търговското дружество.

С оглед съществуването на осигурително правоотношение между ЕООД "В.” и М.С.М., за да подлежи на осигуряване съобразно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 т. 7 от КСО, лицето следва да има качеството "управител" на търговско дружество. Правнорелевантната проверка за наличието, съотв. липсата на това качество на лицето, може да бъде направена само и единствено в публичния по своя характер Търговски регистър.

Въз осонов на изложеното е прието, че за М.С.М. не възниква осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за периода от 01.07.2016 г. до 30.09,2016 г. и данни за осигурителен стаж и доход с код 10 за вид осигурен от декларация образец № 1 не следва да се подават в ТД на НАП – Пловдив.

С тези съображения е обоснован извода за законосъобразност на процесните Задължителни предписания с № ЗД-1-15-00195131/10.11.2016 г.

ІV. За правото :

8. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдените с него задължителни предписания са постановени от материално компетентни органи на осигурителната администрация, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби.

Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.

9. Между страните не се формира спор по установените факти. Спорът е правен и се концентрира във въпроса дали управителят на едно търговско дружество, който не е вписан в търговския регистър, има качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО.

10. Разрешаването на настоящия административноправен спор, налага да бъде съобразено следното:

Настоящият състав на Пловдивския административен съд, не споделя становище на ответния административен орган, че вписването на управителя в търговския регистър (чл. 141, ал. 3 ТЗ) има конститутивно действие. Според чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ) отношенията между дружеството (с ограничена отговорност) и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма. Вписването на името на управителя в търговския регистър не е конститутивен (правопораждащ) юридически факт. Такъв юридически факт е договорът по чл. 141, ал. 7 ТЗ, сключен в задължителната писмена форма. Аргумент в подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ, според която овластяването има действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването му, т.е. в отношенията между страните по договора овластяването има действие дори когато управителят не е вписан в търговския регистър. А щом това е така, договорът за управление е задължителен за страните по него (поради липса на правило в ТЗ и по отношение на договора за управление следва да се счита задължително общото правило на чл. 20а, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, според което договорът има сила на закон за тези, които са го сключили). Поради това управителят на търговско дружество, който не е вписан в търговския регистър, има всички права на управление на производствения процес в предприятието, да сключва трудови договори, да налага дисциплинарни наказания, отговаря за спазването на трудовото законодателство и за безопасните условия на труд и т.н. Обстоятелството, че управителят не е вписан в търговския регистър, може да породи проблеми единствено във (образно казано) външните отношения на дружеството с трети лица, но не и във вътрешните отношения.

Казано с други думи, вписването в търговския регистър на управителя на едно дружество има декларативен ефект и вписването няма значение на форма за действителност, че едно лице е управител на дружество. Качеството на управител се придобива с подписването на договор за управление и невписването на това обстоятелство (независимо от предвидените законови последици които следват от това), няма значение за осигурителните отношения, каквото съдържанието му е придадено в разрез със закона от административния орган.

При това положение следва да се приеме, че Мавров е задължително осигурено лице за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, поради което неправилно е становището на органите на НОИ, че невписаните управители в търговските регистри не попадат в тази група осигурени лица.

(Така Решение № 8546 от 14.06.2012 г. по адм. д. № 3980/2012 на Върховния административен съд, както и Решение № 6931 от 22.05.2014 г. по адм. д. № 1753/2014 на Върховния административен съд, Решение № 8356 от 07.07.2015 г. по адм. д. № 3056/2015 на Върховния административен съд и др.)

11. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-292/05.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания с № ЗД-1-15-00195131/10.11.2016 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив, дадени на осигурителя “В.” ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, поради което същите ще следва да бъдат отменени. Това налага извод за основателност на жалбата.

V. За разноските:

12. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на 470 лв. – заплатените държавна такса в размер на 50 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 420 лв.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р    Е    Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-292/05.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания с № ЗД-1-15-00195131/10.11.2016 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив, дадени на осигурителя “В.” ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, да заплати на В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Б. Д. А., сумата от 470 лева, представляваща сторените от последното разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: