РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 290

 

 

гр. Пловдив, 12.02.2018г.

 

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на осемнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА 

 

при секретаря Марияна Георгиева като разгледа докладваното от  съдията Л. Несторова административно дело № 3004 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29.12.2005г. в сила от 1.01.2006 г./ във вр. с чл. 145, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК, Обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./

                 Образувано е по жалба на П.И.К., регистриран като земеделски производител, ЕГН **********, седалище и адрес на управление: ***,  против Ревизионен акт  № Р – 16001615009453–091-001 от 17.05.2016 г., издаден от З.Д.В., на длъжност Началник Сектор в Териториална дирекция, Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и Ф.Г.К., на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална Дирекция, Пловдив на Национална Агенция за приходите (ТД на НАП), като орган ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 532 от 04.08.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта, с която спрямо на П.И.К., за отчетни периоди от 01.01.2011 до 31.12.2011г. са установени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 9144.85 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 3770.40 лв.

            Навеждат се доводи за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност на ревизионния акт и се иска неговата отмяна от Съда.

Поддържа се, че право на данъчно облекчение имат лицата, земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък.

Сочи се също така, че органът по приходите погрешно е сметнал, че данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ земеделските производители имат единствено, когато са регистрирани като еднолични търговци.

            В молба депозирана на 07.12.2017г. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изложената позиция по жалбата по адм. д. №2034/2016г. по описа на ПАС.

            Претендира отмяната на акта в оспорената част и разноските в производството.

            Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Пловдив, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт Д., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съдът да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение пред ВАС и в настоящото производство. 

            Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния административен орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”  Пловдив резултат и подаването на жалбата, в рамките на предвидения за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

              Ревизията е повторна и е извършена в изпълнение на Решение №834 от 27.10.2015г. на Директора на Д „ОДОП“-Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16002615000510-091-001 от 10.08.2015г.

             Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001615009453-020-001 от 17.11.2015 г., издадена от З.Д.В., на длъжност Началник сектор “Ревизии” при ТД на НАП, Пловдив /л.703, том III/, е сложено началото на  ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват, определяне на задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на К. за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011 г., данък върху доходите на ФЛ, вноски за ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2012 г.-31.12.2012 г., като е определен краен срок за приключването му до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед. ЗВР от 17.11.2015 г. е изменена със ЗВР от 17.02.2016г.

             ЗВР са издадени от компетентен приходен орган, съгласно приетата по делото Заповед №РД-09-517 от 30.04.2014г на Директора на ТД на НАП-Пловдив и Приложение №1  и №2 към същата заповед /л. 19-21 по настоящото дело/ и Заповед № РД-09-456 от 04.04.2016г. ЗВР са връчени на жалбоподателя по ел. път /л. 652, л.704 по адм.д. № 2034/16г./

            Осъществяването на ревизионното производство е възложено на Ф.Г.К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, Пловдив, като ръководител на ревизията и А.Д.Т., на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив.

Крайният срок за извършване на ревизията е съответно продължен със ЗВР №Р-16001615009453-020-002 от 17.02.2016 г.

             В хода на ревизията, на основание чл. 117 от ДОПК, от Ф.Г.К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, Пловдив, като ръководител на ревизията и А.Д.Т., на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001615009453-092-001 от 27.04.2016 г. /л. 92, том І от адм. д.2034/16г./, като въз основа на него и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от З.Д.В., на длъжност Началник сектор “Ревизии” при ТД на НАП, Пловдив, като орган възложил ревизията и Ф.Г.К., на длъжност главен инспектор по приходите, като орган ръководил ревизията, е издаден оспореният в настоящото производство  Ревизионен акт №  16001615009453-091-001  от 17.05.2016 г.

              От страна на П.К. е предприето обжалване по административен ред, в хода на което с Решение № 532 от 04.08.2016 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, ревизионният акт е потвърден в частта, с която на П.К. за 2011г. са установени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 9144.85 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 3770.40 лв.

               С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК по делото е представена Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив.

               С молба от 11.12.2017г. процесуалният представител на ответника представя доказателства за надлежно подписване на Ревизионния акт, РД и ЗВР с квалифициран електронен подпис, валиден към датата на издаване на съответните актове.   Представени са и протоколи за приемане на удостоверения за електронен подпис-л.715-л.725 по адм. д. 2034/2016г./

              Налага се изводът, че ЗВР РД и РА са подписани от компетентни приходни органи с валиден ел. подпис.

             Съдът установи следното от фактическа страна:

             П.И.К. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ. През ревизирания период П.К. не е вписан в Търговския регистър като Едноличен търговец. Не е реализирал  е доходи в качеството на едноличен търговец.

             П.И.К. е регистриран като земеделски производител с ЕИК по ЗТР **********, считано от 04.10.2005 г. Същият е регистриран и по реда на ЗДДС, считано от 19.12.2006г. Произвежда пшеница, памук, царевица, рапица и слънчоглед.

             През ревизирания период живее в едно домакинство с майка си и бъдещата си  съпруга на семейни начала.  Семеен  е от 01.06.2014 г.

             За  процесната 2011 г. П.И.К. е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на 24.04.2012г. /приложение № 18 към РД/. Източник на доходите през 2011г са извършваните от него стопански дейности на територията на страната като регистриран земеделски производител. За дейността си като ЗП задълженото лице е декларирало в Приложение №2 „Доходи от стопанска дейност като ЕТ към годишната данъчна декларация: общо приходи 480700.46лв.; общо разходи-399066.71лв.; счетоводна печалба -81633.75лв.; увеличение на финансовия резултат-81302.78лв.; намаление на финансовия резултат-60486.51лв.; данъчна печелба -102450.02лв. Задължителните осигуровки по КСО и ЗЗО-843.84лв. Год. данъчна основа за доходите като ЕТ/ЗП- 101 606,18 лв.Данък върху год. данъчна основа за доходите, като ЕТ/ЗП (15%) - 15 240,93 лв. Преотстъпен данък по реда на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ - 9 144,52 лв. Данък върху ГДО след преотстъпването - 6 096,41 лв. Направени авансови вноски през годината - 4 708,08 лв. Данък за довнасяне - 1 388,33 лв.

               В хода на ревизията е установено следното: По отношение на определяне на облагаемата печалба: От отчета за приходите и разходите е установено, че за извършваната дейност за 2011г.  са осчетоводени разходи в размер на 399 хил. лв. акто следва: за материали - 252 хил. лв; за външни услуги - 62 хил. лв.; разходи за възнаграждения - 11 хил. лв.; разходи за осигуровки - 2 хил. лв.; разходи за амортизации - 56 хил. лв.; финансови разходи (за лихви) - 10 хил. лв.; други разходи - 6 хил. лв.

              Получени са приходи в размер на 480 хил. лв. както следва: от продажба на продукция - 312 хил. лв.;  увеличение на запасите от готова продукция и незавършено производство; разх. за придобиване на активи по стопански начин - 17 хил. лв.; приходи от финансирания - 83 хил. лв.; от продажба на материали - 3 хил. лв.

             Констатирано е, че задълженото лице е направило следните увеличения на финансовия резултат: с годишни счетоводни разходи за амортизации (чл.54, ал.2 от ЗКПО) - 56 260,91лв. повишение на разходите над приходите при ССП (чл.36, ал.2 от ЗКПО) - 25 017,07 лв; разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС (чл.26, т.6 от ЗКПО) - 24,80 лв.

             Установено е, че задълженото лице е направило следните намаления на финансовия резултат: с годишни счетоводни разходи за амортизации ( по чл.54, ал.1 от ЗКПО) - 56 260,51 лв.; с превишението на разходите над приходите при ССП (чл.36, ал.1 от ЗКПО) - 4 226,00 лв. Разходите за материали са отразени по Дт на сметка 600 „Разходи за материала” и са в размер на 251 696,81 лв. Дължат се основно на закупуването на препарати за растителна защита, семена за посев,торове и дизелово гориво.

             Разходите за външни услуги са в размер на 62 655,54 лв., отразени са по Дт на с-ка 601 „Разходи за външни услуги” и се дължат разходи за наем на земеделска земя, ел. енергия, вода, съобщителни услуги и други по-незначителни.

             Приходите през 2010г. се формират основно от продажбите на земеделска продукция и са в размер на 362455,78  лв.   от продажба   на   ДМА  -   3   267,00 лв., от  финансирания   -   82752,94   лв., представляващи  субсидия  за  единно  плащане  на  площ от ДФ  „Земеделие“  и  други  приходи  от дейността - 4 226,00 лв.

             В хода на ревизията е установено, че дължимият ДДФЛ за 2011 г. от дейността на ЗП е в размер на 15 240,93 лв., съгласно ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. ЗЛ е ползвало преотстъпване на 60% от дължимия данък или 9 144,52 лв. (15240,93 х 60%) , а дължимит данък след преотстъпването става 6 096,41 лв. Преотстъпеният данък е отчетен по кредита на с-ка 119/1 Преотстъпен данък- 9 144,52 лв.

             Констатирано е от приходните органи, че към 31.12.2010г. задълженото лице има непокрита загуба от минали години в размер на 11 508,73 лв., видно от дебитното салдо на с-ка 120. Също така от кредитното салдо на с-ка 121 „Неразпределена печалба от минали години” е установено, че ЗЛ има неразпределена печалба от предходни години в размер на 40 167,90 лв. Печалбата от предходната 2010г. е натрупана през текущата година и към 31.12.2011г. неразпределената печалба възлиза на 53 525,93 лв., което  означава, че П.К. не е изтеглил печалбата си от дейността като ЗП.

           Установено е от ревизиращите, че дейността на ЗП П.К. се финансира от банкови заеми, които в началото на 2011 г. дългосрочните заеми са били в размер на 96 503,44лв. През годината други дългосрочни не са получавани, но е погасен целият заем в размер на 96503,44 лв., установено от сметка 151 „Получени дългосрочни заеми”. В края на периода ЗП П.К. няма дългосрочни заеми. За сметка на това е получен нов краткосрочен заем в размер на 121 000,00 лв., който е рефинансирал връщането на дългосрочния заем.

             Друг начин на финансиране на дейността на ЗП е през с-ка 492 „Сметка на собственика”. По кредита на сметката се отчитат предоставените средства от П.К., а по дебита се отчитат осигурителните вноски на П.К. за ЗО, ДОО и ДЗПО. Началното салдо към 0.01.2011 г. е кредитно и е в размер на 52 859,95 лв., а крайното салдо към 31.12.2011 г. също е кредитно и е в размер на 57 516,11 лв., което се дължи на предоставените през годината от собственика 5 500,00 лв. За 2011г. има движение и по дебита на сметката, където ЗЛ е отчело средства за осигуряване общо в размер на 843,84 лв. в кореспонденция със сметки 460 „Разчети със социално осигуряване”, 463 Разчети с ДЗПО и 465 Разчети за здравно осигуряване.

               Приходните органи са отчели изискванията на чл.54, ал.1 от ЗКПО, като при определяне на финансовия резултат се признават годишните данъчни амортизации.

              За финансовата 2011г. ренизираното лице има изготвени данъчен и счетоводен амортизационен план. И в двата плана се прилага данъчнопризнатия (линейният) метод на амортизация на активите. По време на ревизията е установено , че няма разлика в двата плана. /Приложение № 7 от РД/.

             В хода на ревизията са установени следните основания за увеличение на дължимия ДДФЛ за 2011г.: констатирано е, че дължимият ДДФЛ за 2011 г. от дейността на ЗП е в размер на 15240,93 лв,. съгласно ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Задълженото лице /ЗЛ/ е ползвало преотстъпване до 60% от дължимия данък или 9 144,52 лв. (15240,93 х 60%) , а дължимият данък след преотстъпването става 6 096,41 лв.

              Ревизиращите са установили, че ревизираното лице, в качеството му на земеделски производител, през 2012г е инвестирал преотстъпените средства в нова земеделска техника, а еменно плуг с марка „Лемкин” на стойност 17000лв. без ДДС и водосруйна машина  „Керхер” на стойност 945.83лв. без ДДС, необходими за дейността му, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

               Приходните органи са приели, че в случая е неприложима нормата на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), според която данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189 б от Закона за корпоративного подоходно облагане.

              Това е така, тъй като през процесния период ревизираното лице не е регистрирано като едноличен търговец и неправомелно е ползвало преотстъпване на ДДФЛ в размер на 9 144,52лв. за 2011г.

              На основание чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ е определена годишна данъчна основа на доходите на земеделския производител на 101 606.18лв. и дължим данък /от 15%/ в размер на 15 240.93лв. Внесен е данък доход 6 096.08лв., като допълнително установения дължим годишен данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ от дейността на К. като земеделски производител е в размер на 9 144.85лв.

                       При така установеното от фактическа страна съдът формира  следните правни изводи:

                     Спорът по делото се свежда до това има ли жалбоподателят право да се ползва от разпоредбата на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, съгласно който данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер на 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишна данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл.189 б от ЗКПО.

                    Предпоставки за това са жалбоподателят да е субект на държавната помощ по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ и ако е такъв, да са изпълнени условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл.189б от ЗКПО, както и тази държавна помощ да е допустима с оглед непосредствено приложими разпоредби на правото на европейския съюз. Регистрираните земеделски производители, независимо от регистрацията си по ЗДДС, могат да изберат облагаемият им доход да се определи по чл.26 от ЗДДФЛ и да се обложи с данък върху годишната данъчна основа по чл.28. чл.26 и чл.28, които са част от раздел II на закона „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец". На следващо място нормата на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2010г. и в приложимата редакция за процесния период) предвижда, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишна данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на чл.189б от ЗКПО.

                    При тази редакция на разпоредбата съдът намира, че субект на правото почл.48, ал.6 от ЗДДФЛ са лица, регистрирани като земеделските производители, чийто доход се определя по реда на чл.26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28, независимо дали са регистрирани като еднолични търговци. Този извод следва както от граматическото, така и от логическото тълкуване на разпоредбата начл.48, ал.6 от ЗДДФЛ. В закона не е записано, че данъкът на едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители, подлежи на преотстъпване в определен размер. Словосъчетанието „едноличен търговец" в текста на чл.48, ал.6 е употребено не за да индивидуализира субектът на предоставеното право. То е част от словосъчетанието „данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец", т.е индивидуализира данъкът, който подлежи на преотстъпване. Субектите на регламентираното в чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ право са индивидуализирани чрез израза  „лицата, регистрирани като земеделски производители". При логическото тълкуване на разпоредбата се потвърждава изводът, че именно лицата, регистрирани като земеделски производители са субекти на тази държавна помощ, независимо от това дали са регистрирани като еднолични търговци. След като едно лице, което е регистрирано като земеделски производител, е избрало облагаемият му доход за 2011г. да се определи по чл.26 и по чл.28, т.е по правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, наместо по правилата на чл.29 от ЗДДФЛ - доходи от друга стопанска дейност, то това лице следва да е субект на правото по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, тъй като преотстъпването е дефинирано с оглед вида данък, който подлежи на плащане. В тази връзка, при тълкуване на разпоредбата следва да се вземат предвид целите на конкретната разпоредба, за които съдът черпи информация от историческия и правен контекст на нейното приемане. Мотивите на българската държава за въвеждането на тези норми могат да се извлекат от даденото от Европейската комисия разрешение за предоставяне на държавна помощ по силата на чл.107 и чл.108 от Договора за функционирането на Европейският съюз (ДФЕС) чрез въвеждането на нормите на чл.48, ал.6-7 от ЗДДФЛ и чл. 189б, ал.1-4 от ЗКПО. От предоставеното разрешение от 11.02.2011г.,С(2011)863, на Европейската комисия, публикувано в официалния вестник на Европейския съюз JOCE C/111/2011 на 09.04.2011г., е видно, че целта на тази държавна помощ във вид на данъчни отстъпки е осъществяването на инвестиции в земеделските стопанства. Според съда, за изясняването на понятието „земеделско стопанство", на плоскост българското законодателство, следва да се ползва легалното определение на § 1, т.1 от ДР на Закона за преброяване на земеделските стопанства в Република България, една от чиито цели е осигуряване на статистика, която е съпоставима за всички държави членки на Европейския съюз, относно структурата на земеделските стопанства, необходима за развитието на Общата селскостопанска политика на Общността, като за целта се използват стандартни класификации и общи определяния за характеристиките на изследванията. Тази дефиниция е основана на възприетото от законодателството на европейския съюз в областта на селското стопанство и сочи, че „земеделско стопанство" или "стопанство" е отделна единица както технически, така и икономически, която има единно управление и която произвежда селскостопанска продукция или поддържа земеделски земи, които вече не се използват за производствени цели, в добро земеделско и екологично състояние по смисъла на чл. 2, буква "а" от Регламент /ЕО/ №1166/2008. От определението следва, че правно-организационната форма не е съществена при дефинирането на понятието земеделско стопанство и всеки регистриран земеделски производител, следва да попада в това родово определение. В областта на държавните помощи за сектор земеделско стопанство няма специална дефиниция на понятието „земеделско стопанство". Правната регламентация на държавните помощи е осъществена чрез Регламент /ЕО/ № 1857/2006г. относно прилагането на чл.87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавната помощ за малките и средни предприятия в областта на производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламен /ЕО/ № 70/2001г., който позволява държавите-членки да предоставят различни видове държавни помощи в областта на селското стопанство, без да е необходимо разрешение на комисията и насоките на Общността относно държавните помощи в сектор селско и горско стопанство за периода 2007 - 2013г., като тези насоки обхващат повечето видове държавни помощи: помощи за инвестиции, помощи за опазване на околната среда, помощи при бедствия и други подобни и се отнасят за случаите, които не попадат в приложното поле на Регламент /ЕО/ № 1857/2006г и Регламент №1535/2007г. на Комисията за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора за ЕО към минималните помощи в сектора на производството на селскостопански продукти. По тези аргументи съдът приема, че понятието земеделско стопанство на плоскостта на българското и европейското право включва регистрираните земеделски производители, дори те да не са регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон. Затова при тълкуването на разпоредбата на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ следва да се изхожда от целта, по повод на която тази мярка е въведена от българската държава - подпомагане на инвестициите в земеделските стопанства, и в контекста на изложеното по-горе, по повод на изясняването на понятието „земеделско стопанство", на още едно основание следва да се приеме, че на основание чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ субекти на тази държавна помощ са всички регистрирани земеделски производители,  независимо дали са еднолични търговци.

                    С оглед на изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят е субект на държавна помощ по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ по отношение на данъка за годишна данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят не е извършвал друга дейност освен производства на непреработена растителна продукция, а именно производство на пшеница, слънчоглед, рапица и памук.

                   Относно изпълнението на условията на чл.189б от ЗКПО за преотстъпване на данъка: Те са уредени в ал.2 на чл. 189б от ЗКПО, както и в § 41 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗКПО (ДВ, бр.95 от 2009г., в сила от 1.01.2010г.), съгласно който данъчното облекчение по чл.189б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък на земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия. Такова положително решение е налице. Както бе посочено по-горе то е дадено на 11.02.2011г. и следователно след тази дата българската държава има право да отпуска държавната помощ във вид на преотстъпване на данъка по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ. (В този смисъл е Решение №11153/29.07.2013г. по адм.д.№827/2013г. на ВАС). Съгласно чл.189б, ал.2 от ЗКПО корпоративен данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно няколко условия: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал.1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т.1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал.1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т.1; 5. активите по т.1 не заместват съществуващи активи; 6. за активите по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи: а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; б) минимална помощ по смисъла на Регламент /ЕО/ №1535/2007на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.); в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз. Доколко са изпълнени изискванията на чл.189, ал.2 от ЗКПО, видно от съдържанието на нормата, не може и не следва да се преценява към момента на подаване на годишната данъчна декларация. Съдържанието на предвидените ограничения показва, че тези условия са „следващи" преотстъпването, а не предхождащи го. В този смисъл прилагането на тази държавна помощ не подлежи на предварителен контрол, а следва да се осъществява последващ контрол за изпълнение на изискванията на чл.189б, ал.2 от ЗКПО. Видно от уредбата помощта е предвидена като данъчно облекчение, което се предоставя директно - за предоставянето й не е предвидено да се представят каквито и да било документи, които да удостоверяват липсата на отрицателните предпоставки и наличието на положителните предпоставки за отпускането й. Това данъчно облекчение за данъчна година 2011г. се иска от данъчно задълженото лице с подаването на годишната данъчна декларация за 2011г. и данъчното облекчение следва да се предоставя автоматично през годината на подаване на декларацията въз основа на данъчната декларация (този механизъм следва от уредбата в закона ЗДДФЛ и е описан по повод даденото разрешение от европейската комисия), а инвестициите следва да бъдат извършени през 2012г. Следователно за 2012г. следва да се преценява дали по отношение на лицето са налице отрицателните предпоставки по чл.189б от ЗКПО за отпускане на помощта и последващият контрол, за да бъде всеобхватен, не може да започне преди изтичането на 2012г. Съгласно чл.189б, ал.1 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

                    По делото се установи, че жалбоподателят е инвестирал преотстъпените средства през следващата 2012г така: извършил е покупка на плуг марка „Лемкин” от „Н.Т.” ЕООД гр. Я., установено от фактура № 475 от 15.10.2012г. на стойност 17000лв. без ДДС.

                   Извършил е покупка на водоструйна машина марка „Karsher" от „Д." ЕООД гр. С.З.. Покупката е документирана с фактура № 9541/22.05.2012 г. на стойност 945,83 лв. без ДДС. Отразени са и в Справка за инвестиране на преотстъпения корпоративен данък.

                    Съдът намира, че в случая жалбоподателят инвестира в нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 от чл. 189б от ЗКПО дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването.

                    Според съда водоструйната машина марка „Karsher" ще се използва за почистване на селскостопанската техника, която е свързана с дейността на жалбоподателя. Селскостопанските машини за оран, сеене, жънене и т.н се използват при различни климатични условия и поддържането им чрез почистване с водоструйна машина е необходимо и задължително, тъй като съгласно чл. 10а т.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (Нов - ДВ, бр. 22 от 2003 г., изм., бр. 74 от 2005 г., в сила от 13.09.2005 г.; изм., бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) лицата, които работят с техника, са длъжни да не изхвърлят, оставят или разпиляват предмети или материали, замърсяващи околната среда или създаващи опасност за произшествие с други лица или техника. При излизане на машините от земеделските масиви има голяма вероятност да замърсят пътното платно със земна маса и кал, ето защо измиването е необходимо. В случая явно се използва за почистване на селскостопански машини, ето защо отговаря на условието за преотстъпване на данъка, посочен в чл.1896, ал.2, т.1 от ЗКПО и следва да се счита като направена инвестиция за целите на преотстъпения данък.

                    За такава следва да се счита  и направената инвестиция в нов плуг на стойност 17 000 лв., който се използва в дейността по отглеждането на слънчоглед, рапица и пшеница, като в хода на ревизионното производство е установено, че тези култури се отглеждат от жалбоподателя.

                   Установи се, че активите т. 1 от цитираната норма са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица, тъй като в хода на ревизията са изготвени справки за свързани лица, при което е установено, че няма такива. Доставчиците по гореописаните фактури не са свързани лица със ЗП П.К.. Налага се изводът, че активите са придобити по пазарни цени.

                   Дейността по ал. 1 от чл. 189б от ЗКПО трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване. Това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации.

                   Установено е в хода на ревизията, че жалбоподателят продължава и през следващите 3 години дейността, което е видно от ГДД, от фактури за покупки и продажби за 2012 - 2014г.

                    Преотстъпеният данък не превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1. Съгласно чл. 189б, ал.2 т.4 от ЗКПО преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите.

                    В хода на ревизията е установено, че активите не са заместващи активи по смисъла на чл. 189б, ал.2 т.5 от ЗКПО.

                    Изпълнени са изискванията и на чл.189б, ал.2, т.6 от ЗКПО, тъй като в случая жалбоподателят не е получател по никоя от следните помощи: помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (ОВ, L 337/35 от 21 декември 2007 г.); финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на
Европейския съюз.

                      В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е бенефициент единствено по схемата за единно плащане на площ и националните доплащания към нея, но съгласно писмо № 91-00-242/24.11.2011г. на НАП се установи, че  схемата за единно плащане на площ и националните доплащания към нея е за подкрепа на доходите от земеделска продукция , а не за  инвестиции  и  не се предоставя  за  придобиване  на  активи.

                    Жалбоподателят не е имал задължения към 31.12.2011 г. като тези констатации са отразени в РД /Приложение № 14/.

                    С оглед на гореизложеното Съдът намира, че незаконосъобразно приходният орган е приел, че за жалбоподателя не е приложима разпоредбата на чл. 48 ал.6 от ЗДДФЛ за преотстъпване на данък, регламентиран в чл. 189б от ЗКПО и за регистриания земеделски производител не възниква право на преотстъпване на данък по реда на чл. 189б от ЗКПО за 2011г, поради, което Ревизионният акт, в оспорената част, следва да бъде отменен.

                   Своевременно са претендирани разноските по делото от страните.

                    Съгласно Решение № 12815 от 25.10.2017г на Върховния административен съд, постановено по АД № 14331/2016г.  по искането за присъждане на разноски пред ВАС ще се произнесе първоинстанционния съд.

                   С Решение № 12815 от 25.10.2017г на Върховния административен съд, постановено по АД № 14331/2016г. е отменено Решение № 2074/08.11.2016г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 2034/2016г., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-16001615009453–091-001 от 17.05.2016г., издаден от З.Д.В., на длъжност Началник Сектор в Териториална дирекция- Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и Ф.Г.К., на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална Дирекция-Пловдив на НАП- ръководител на ревизията.

                   Следователно на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК разноски трябва да се присъдят в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-Пловдив при ЦУ на НАП, дължими от жалбоподателя, които се установиха в размер на 1 187.46лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева. 46 стотинки/, съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждени.

                   С оглед изхода от настоящото съдебно производство на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 650лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. и 50 лв. внесена ДТ.              

 

                  Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът, ХV  състав

 

Р    Е    Ш    И    :

                   

 

   ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001615009453–091-001 от 17.05.2016г., издаден от З.Д.В., на длъжност Началник Сектор в Териториална дирекция-Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и Ф.Г.К., на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална Дирекция- Пловдив на НАП- ръководител на ревизията, в  оспорената част.

              ОСЪЖДА П.И.К., регистриран като земеделски производител, ЕГН **********, седалище и адрес на управление: ***, да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 1 187.46лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева. 46 стотинки/.

             ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-Пловдив при ЦУ на НАП да заплати в полза на П.И.К., регистриран като земеделски производител, ЕГН **********, седалище и адрес на управление: ***, сумата в размер на 650лв. /шестстотин и петдесет лева/.

              Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/