РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2182

 

гр. Пловдив,  11.12.2017 год.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година  в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3013 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът П.Ж.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Т.А., иска ответникът ОД на МВР - Пловдив да бъде осъден да му заплати сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 3653/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд (ПРС), ХХІІ н.с., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на влизане в сила на решението, с което се отменя наказателното постановление, а именно 04.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски по настоящото дело.

Исковата претенция се основава на факта, че на П.Ж.Ч. е издадено НП № 16-1030-009454/04.11.2016 г. от Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор “Пътна полиция”, с което на Ч. е наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, лишен е от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и са му отнети общо 12 точки. Наказателното постановление е обжалвано от ищеца и е отменено с влязло в сила Решение № 1555/13.09.2017 г. постановено по АНД № 3653 по описа за 2017 г. на Районен съд гр. Пловдив. Пред съдебната инстанция по посоченото дело П.Ж.Ч. е представляван от адвокат Т.П.А., съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.03.2017 г. и пълномощно от 13.10.2017 г., като Ч. е заплатил в брой уговореното в договора от 13.03.2017 г. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. С действията на своите служители по издаване на порочно наказателно постановление ответната организация е причинила имуществена вреда на ищеца, изразяваща се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП. С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

Ответникът ОД на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.П., в писмен отговор на исковата молба, счита иска за недопустим, алтернативно излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Към отговора на исковата молба не е представено пълномощно за процесуално представителство.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е основателна.

Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че при извършената проверка на 26.03.2016 г. в 11:08 ч. в гр. Пловдив на бул. “Санкт Петербург” № 67 посока запад, е констатирано, че П.Ж.Ч. е лек автомобил “БМВ 535 Д ХДРАЙВ” с рег. № В2329ВХ, собственост на “В.К.” ООД, със скорост 109 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч, с отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача и наказуема скорост 106 км/ч, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол тип ТFR1-М с № 648 в КЛИП № 5397. За това нарушение е съставен АУАН № Г499428/30.06.2016 г., а въз основа на него НП 16-1030-009454/04.11.2016 г. от Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор “Пътна полиция”, с което на Ч. е наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, лишен е от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и са му отнети общо 12 точки.

Посоченото НП е обжалвано от П.Ж.Ч. ***, за което е образувано АНД № 3653 по описа за 2017 г. на същия съд, приложено по настоящото дело. По това дело е постановено Решение № 1555/13.09.2017 г., влязло в законна сила на 04.10.2017 г., с което процесното НП е отменено. Пред районния съд П.Ж.Ч. е представлявано от адвокат Т.А. ***, съгласно пълномощно от 13.10.2017 г. и договор за правна защита и съдействие от 13.03.2017 г., като Ч. е заплатил в брой уговореното в договора от 13.03.2017 г. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, в деня на подписване на договора.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Според висшите магистрати, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;  незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явяват допустими, доколкото няма спор, че НП 16-1030-009454/04.11.2016 г. от Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, е отменено по съответния ред Решение № 1555/13.09.2017 г., постановено АНД № 3653 по описа за 2017 г.по описа на ПРС).

От материалите по приложеното АНД № 3653 по описа за 2017 г. на ПРС и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, НП 16-1030-009454/04.11.2016 г. от Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, е издадено в нарушение на процесуалните правила и като такова се явява незаконосъобразно. Решението на съда (№ 1555/13.09.2017 г.) е влязло в законна сила на 04.10.2017  г., т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

            Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.

Във връзка с възражението на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД № 3653 по описа за 2017 г. на ПРС, е необходимо да се посочи следното:

В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.). Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият  размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъл на чл. 36, ал. 2 от ЗА.

В конкретния случай, оказаната от адвокат А. правна помощ се изразява в изготвяне на жалба срещу НП 16-1030-009454/04.11.2016 г. от Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив и на подробно писмено становище, с което са представени писмени доказателства в проведеното по делото съдебно заседание, а освен това с процесното НП на ищеца са наложени две административни наказания – глоба в размер на 400 лв., за което адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по правилата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,  за което адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по правилата на чл. 18, ал. 3 от наредбата. Това от своя страна обосновава договаряне дори на по-висок размер на адвокатско възнаграждение, от договорения между страните, който очевидно е под минимално определения такъв (по 300 лв. за всяко наложено административно наказание) в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за този вид работа.

Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който каза се е в размер на 400 лв., следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".

Основателна при това положение се явява и претенцията на ищеца обезщетението, да се присъди ведно със законната лихва, считано от 04.10.2017 г. - датата на влизане в сила на решението, с което се отменя наказателното постановление, до окончателното му изплащане. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК. Според това тълкувателно решение, обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Материалният интерес в случая също е 400 лв. Възнаграждението за един адвокат изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от  Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 300 лв. При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно, и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото е проведено едно единствено съдебно заседание, приема че на ищецът трябва да бъдат заплатени разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат именно в размер на 300 лева.

С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатираха в размер на 310 лв. – заплатените държавна такса (10 лв.) и адвокатско възнаграждение (300 лв.).

 

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив, да заплати на ищеца П.Ж.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Ж. имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.03.2017 г. по АНД № 3653/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив, да заплати на Ищецът П.Ж.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 310 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: