РЕШЕНИЕ  

№. 533 

гр. Пловдив,12.03.2018 год. 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ 

при секретаря П. К., като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 3024 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на Д.И.Д., ЕГН********** *** срещу Решение № 2153-15-215 от 13.10.2017г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх.№1012-15-252/20.09.2017г против Разпореждане №********** по протокол №2140-15-476/25.08.2017г., на Ръководител „ПО“при ТП на НОИ-Пловдив.

Жалбоподателят, в подадената до съда жалба счита, че неправомерно е постановен отказ по негово искане, повторно да му бъде отпусната добавка за инвалидност към вече отпусната му лична социална пенсия, която счита, че не отговаря на размера на неговите социални и месечни разходи. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не сочи на основания за отлагането му, а единствено на влошено здравословно състояние, за което прилага единствено етапна епикриза. Поддържа подадената жалба и допълнителното уточнение към него, като ангажира и доказателства. По същество на спора счита, че пенсионните органи не са преценили, че размерът на отпусната социална пенсия не отговаря на действителните и жизнени нужди. Моли съда да отмени оспорените актове, като не претендира разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ-Пловдив, редовно призован, за него се явява процесуален представител юрисконсулт В., която оспорва жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество дава мнение, че атакувания административен акт е законосъобразен, издаден съобразно доказателствата по административната преписка и затова счита, че следва да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, приети по реда на съдебното следствие, прие за установено следното от фактическа страна:

Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение № 2153-15-215/13.10.2017г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане №********** /протокол № 2140-15-476/25.08.2017г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-Пловдив за отказ да бъде отпусната на жалбоподателя социална пенсия за инвалидност. С Решение за отпускане на лична пенсия №05528/25.07.1988година на Директор Дирекция „Пенсионно осигуряване“- Пловдив на Д.Д. е била отпусната лична пенсия за прослужено време и старост, която през годините многократно е била актуализирана, вкл. във връзка с  представени документи от лицето. Със заявление вх.№МП-41613/22.06.2015г осигуреното лице е поискало да му бъде отпусната лична пенсия поради инвалидност, като е представила документи, касаещи влошеното и здравословно състояние: Експертно Решение №1226/095/04.06.2015г на ТЕЛК за общо заболяване с пожизнено намалена работоспособност 92%, потвърдено с Решение №09078/454/23.06.2015г. на медицинска комисия по чл.98 ал.4 от КСО, издадени по нейно заявление Рег.№ Пв-Вх-5191/29.04.2015година. След проверката им с Разпореждане №**********, протокол №01242/25.06.2015г. на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ е прието за установено общо заболяване с пожизнено намалена трудоспособност 92%, при което на лицето е отпусната лична пенсия за инвалидност в размер на 175.33 лева. Със същото Разпореждане, считано от дата 29.04.2015г. е било спряно изплащането и на основание чл.95 ал.1 т.4 от КСО, вр. чл.101 ал.2 вр. ал.1, т.2 от КСО. Липсват данни да са връчени така издадените административни актове на заявителя. С последващо заявление вх.  рег. №2177-15-899/19.05.2017г. тя отново е приложила ЕР 1226/095/04.06.2015г. на ТЕЛК за 92% пожизнено намалена трудоспособност, с което поискала да и бъде отпусната пенсия за инвалидност. С Разпореждане №**********, взето с протокол №2140-15-476/25.08.2017г. бил постановен отказ за отпускането на социална пенсия за инвалидност с мотив, че такава вече е отпусната. Недоволна от него с жалба вх.№1012-15-252/20.09.2017г. Д. поискала от Директора на ТП на НОИ-Пловдив то да бъде отменено, като се аргументирала, че не може да си обясни защо се твърди, че и е отпусната пенсия, която е спряна. Всички тези обстоятелства били възприети от горестоящият административен орган, който подробно изложил мотиви за причините да се постанови отказ за отпускането на повторна социална пенсия за инвалидност и с Решение №2153-15-215/13.10.2017г. оставил без уважение подадената жалба.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените  по делото писмени доказателства, касаещи пълната административна преписка по обжалвания административен акт, получена с вх. №19905/20.11.2017г. на Административен съд –Пловдив, съдържаща Решение за отпускане на лична пенсия №05528/25.07.1988година на Директор Дирекция „Пенсионно осигуряване“- Пловдив; Експертно Решение №1226/095/04.06.2015г на ТЕЛК, потвърдено с Решение №09078/454/23.06.2015г. на медицинска комисия по чл.98 ал.4 от КСО; Разпореждане №**********, протокол №01242/25.06.2015г. на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ; Разпореждане №**********, взето с протокол №2140-15-476/25.08.2017г. на Ръководител „ПО“ ТП НОИ-Пловдив; заявление вх.№МП-41613/22.06.2015г.; заявление вх.  рег. №2177-15-899/19.05.2017г.; Решение №2153-15-215/13.10.2017г.на Директор ТП НОИ-Пловдив.

На база така изяснената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима, като е подадена в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

Обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на НОИ- Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл. 117 ал.3 вр. ал.1 , т. 2 б. а от КСО. Оспореното решение  е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му  са посочени и обсъдени всички налични доказателства. Така законосъобразно с обжалвания административен акт е прието, че липсват законови основания за отпускане на нова социална пенсия за инвалидност на Д., защото с Разпореждане №********** на Ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ, взето с протокол №01242/25.06.2015г. са удовлетворени исканията на жалбоподателят в тази връзка, като на същата е отпусната пожизнена социална пенсия за инвалидност в определен размер. Законосъобразно е посочено, че в предвид разпоредбата на чл.101 ал.1 т.4а от КСО, не е налице възможност лицето да получава едновременно лична /персонална/ пенсия поради осигурителен стаж и възраст и социална пенсия поради инвалидност за общо заболяване, като съобразно изискванията на чл.101 ал.2 от КСО, то получава тази, която е с по- голям размер. В този смисъл са съобразени изцяло законовите изисквания за отпускане и изплащане на лични пенсии. Определянето на пенсия в по-голям размер и представянето на нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. са именно такива обстоятелства по чл.99 ал.1, т.6, предл. 1-во и т.1 от КСО , които могат да касаят размера на отпусната лична пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст, но тя не може да бъде получавана едновременно с отпусната лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване. А това означава, че издаденото Разпореждане за отказ №**********, протокол №2140-15-476/25.08.2017г е законосъобразно постановено. То може да бъде изменено, само ако се установи, че лична социална пенсия за инвалидност e била определена в по-голям размер от отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.. Такива обстоятелства не са налице. Ето защо като е оставил без уважение жалбата и е потвърдил Разпореждане №**********, протокол №2140-15-476 от 25.08.2017г. на Ръководител "ПО" –Пловдив решаващия орган - Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив е преценил всички релевантни по въпроса доказателства.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че размерът на отпусната му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не позволява то да покрива екзистенц минимума от жизнения си стандарт, следва да се спомене, че размерът на личната социална пенсия за осигурителен стаж и възраст се определя на основание правилата по чл.70 от КСО и се осъвременява по реда на чл.100 от КСО, като нормативно е съобразен със средномесечният осигурителен доход. Ето защо така направеното възражение е неоснователно, защото е в противоречие със събраните по делото доказателства и нормативните предпоставки за  отпускане и изплащане на пенсия. Ето защо издаденият административен акт се явява законосъобразен, а подадената жалбата следва да бъде отхвърлена.

 С оглед изхода на настоящото производство и съобразно разпоредбата на чл.143 ал.4 от АПК, както и с оглед на задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, в полза на ТП на НОИ – град Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за един адвокат, което е в размер на 350.00/триста и петдесет/ лева.

В предвид на изложеното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, Пловдивски Административен съд - ХXVIІІ състав

РЕШИ : 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Д., ЕГН********** *** срещу Решение № 2153-15-215 от 13.10.2017г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх.№1012-15-252/20.09.2017г против Разпореждане №********** по протокол №2140-15-476/25.08.2017г., на Ръководител „ПО“при ТП на НОИ-Пловдив.

ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН********** *** да заплати на ТП на НОИ –гр. Пловдив, с адрес гр.Пловдив, ул."Любен Каравелов"№7 сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лeвa, представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението до страните за неговото изготвяне.

СЪДИЯ: