Р Е Ш Е Н И Е

  470

гр. Пловдив, 01.03.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Пламена Каменова, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 3034 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197 от ДОПК.

Образувано е по жалба на А.Д.С. ЕГН********** *** против Решение № 428/16.10.2017г, издадено от Директора на ТД на НАП-Пловдив, с което е потвърдено Постановление с изх. №С170016-022-0048841/29.08.2017г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, с което са наложени обезпечителни мерки „запор върху вземане от трето задължено лице“- ТП на НОИ-Пловдив на отпусната пенсия до размера на задължението от 734.00 лева.

В подадената до съда жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна. Редовно призован, в съдебно заседание се явява жалбоподателят, който поддържа подадената жалба и сочи на липса на правни основания да бъде ангажирана неговата отговорност по изпълнителното дело. В тази връзка прилага и писмени доказателства за приключило производство по несъстоятелност по отношение на търговско дружество, на което е бил едноличен собственик на капитала и управител. Сочи се, че обжалвания акт за налагане на обезпечителни мерки е издаден без да са съобразени обстоятелства по приключилото производство по несъстоятелност и разпоредбата на чл.4 от КСО. По същество дава мнение, че липсва правното основание за издаване и на обжалвания административен акт. Не се претендират разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП-Пловдив, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Б., която оспорва жалбата и ангажира доказателства. Поа същество дава становище за законосъобразност на издадения административен акт, като счита, че жалбата следва да се отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване в настоящото производство е Решение № 428/16.10.2017г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което оставена без уважение жалбата на А.Д.С. против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170016-022-0048841/29.08.2017г., издадено от Д. Н. –публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Обезпечителните мерки „запор върху вземания от трето задължено лице“ ТП на НОИ-Пловдив са били взети с оглед на затрудненото събиране на установено и изискуемо публично вземане по изпълнително дело №170261287/2017г по опис на ТД на НАП-Пловдив в размер на 734.05 лева. Така посоченото публично задължение е формирано от установени задължения по подадена декларация образец 6 с №160021201731334, протокол №16403123059372/27.03.2012г за дължими осигурителни вноски за здравно осигуряване за периода 01.01.2011г- 31.11.2011година в размер на главница 97.98 лева и лихва 52.01 лева, общо в размер 150.59 лева и Декларация обр.6 с №160021301610001, протокол №16403133060728/21.03.2013г за дължими осигурителни вноски за здравно осигуряване за периода от 01.01.2012г. до 31.11.2012година в размер главница 403.20 лева, лихва 165.78 лева, общо в размер на 508.93 лева. Посоченото Постановление за налагане на обезпечителни мерки е било предхождано от Съобщение за доброволно изпълнение с изх.№170016-048-0089248/17.05.2017г. и не постъпили в тази връзка плащания. Със запорно съобщение е уведомено третото лице ТП на НОИ- гр. Пловдив, което с уведомление изх.№3011-15-222#1.2/05.09.2017г е уведомило  публичен изпълнител, че е наложен запор върху пенсията на жалбоподателя с месечна удръжка от нея в размер на 62.98 лева, считано от 01.10.2017г.. След връчване на Постановление за налагане на обезпечение С. го е обжалвал пред Директор на ТД на НАП-Пловдив, като е приложил документи, свързани с проведено и приключено с Решение №3728.01.2016г на Пловдивски Окръжен съд производство по несъстоятелност на „***“ ЕООД и е развил вижданията си, че поради несъстоятелност на дружеството не следва да бъде посочван като длъжник физическото лице- осбственик и управител. С обжалваното Решение №428/16.10.2017г Директор на ТД на НАП-Пловдив е потвърдил издаденото Поастановление за налагане на обезпечение.

Така възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: от постъпилата с вх. № 21376/07.12.2017г. на Административен съд –Пловдив административна преписка на ТД на НАП-Пловдив по издаване на оспорения административен акт; от представените с Жалбата писмени доказателства, касаещи отчет на синдик Решение №11/08.01.2014г по ТД 119/2013г на ПОС, ревизионна преписка на РУ „СО“ –Пловдив, констативен протокол, обяснителна записка, Експертно Решение №1463/104 от 15.06.2015г на името на А.С..

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното от правна страна:

Обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с оглед предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Директорът на ТД на НАП- гр. Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл. 197 ал.1 от ДОПК. Оспореното решение  е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК, като в него са изложени мотиви относно фактическите и правни основания за неговото издаване. Актът е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му са посочени констатациите на длъжностните лица- публичен изпълнител относно установените публични задължения, касаещи подадени декларации обр.6. Посочено е, че това се е налагало с цел обезпечаване на установените с тях публични задължения на физическото лице А.Д.С. в размер на 734.05 лева. Взет е в предвид и размера на запорната вноска, като е посочено, че тяхното прилагане не възпрепятства дейността на данъчно –задълженото лице и отговаря на целта на закона.

В настоящият случай Съдът констатира, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които касаят незаконосъобразност на издаденият административен акт. С оспореното Решение ответният Директор на ТД на НАП-Пловдив е оставил без уважение подадената жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мярки №С170016-022-0048841/29.08.2017година на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, с което  по изп. дело №170261287/2017г. е запор върху пенсия, поради публични вземания- задължения за здравно осигурителни вноски за периода 01.01.2011г- 31.12.2011г и 01.01.2012-31.12.2012г общо в размер на 734.05 лева, са сутановени по подадени от лицето Декларация обр.6 с №160021201731334, протокол №16403123059372/27.03.2012г за дължими осигурителни вноски за здравно осигуряване за периода 01.01.2011г- 31.11.2011година в размер на главница 97.98 лева и лихва 52.01 лева, общо в размер 150.59 лева и Декларация обр.6 с №160021301610001, протокол №16403133060728/21.03.2013г за дължими осигурителни вноски за здравно осигуряване за периода от 01.01.2012г. до 31.11.2012година в размер главница 403.20 лева, лихва 165.78 лева, общо в размер на 508.93 лев. Изводите за липса на основания за погасяването им са законосъобразни. Не са налице основания да се приеме, че поради прекратяване на търговското дружество, на което е бил собственик и управител жалбоподателя, те не се дължат от него. Не се оспорва от жалбоподателя, че подадени декларации касаят него. Единствено навежда доводи за прекратена търговска дейност и влошено здравословно състояние с подадената до съда жалба. От негова страна единствено е повдигнат спор за  във връзка с изложените от него обстоятелства, че е налице  конкуренция между норми на ДОПК и такива на  чл.739 ал.1 и ал.2 от ТЗ, които уреждат принудително изпълнение върху имущество на длъжник, по отношение на който е съществувало  производство по несъстоятелност, приключило с влязло в сила Решение № 37 от 28.01.2016 г. по ТД № 119 на Окръжен съд Пловдив, с което е прекратено производството по несъстоятелността и е постановено заличаване на търговското дружество. С оглед на това се счита от А.С., че са налице основания да се заличат посочените публични задължения.

Тези доводи на жалбоподателят са неправилни и необосновани. Не са налице основания, които да водят до погасяване на публичните задължения, които го касаят като физическо лице. Повдигнатият от него спор не е съотносим към наложеното с Постановление за налагане на обезпечителни мерки касае запор върху пенсия с месечни удръжки в минимален размер. Това негово качество на физическо лице не е съотносимо  и с приложението на чл.739 ал.1 от ТЗ, която норма сочи, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Налице е конкуренция на посочената норма с разпоредбата на чл.164 ал.1 от ДОПК, която предвижда алтернативна възможност за органите по приходите да събират публичните вземания и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. В случаят длъжник не е търговското дружество „***“ ЕООД, а физическото самоосигуряващо се лице А. С.. Неприложим в настоящият случай се явява и посоченият от жалбоподателят чл.4 ал.3 т.2 от КСО, защото той касае задължителното осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а не здравното осигуряване, както е в случая. Не са били налице основания да не бъдат заплатени и начислени посочените вноски за здравно осигуряване от жалбоподателя. Провеждането на производство по несъстоятелност не е от предвидените в закона възможности да се приеме, че за него са били налице някой от основанията, посочени в разпоредбата на чл. 40 ал.1 т.3, т.4 и т.5 и ал.5 от Законът Здравното осигуряване, създаващи възможности за финансиране на здравноосигурителните вноски от държавния бюджет. Именно поради тези съображения, законосъобразно административният орган е отказал да приеме липсата на основания за отмяна на издаденото Постановление за налагане на обезпечителни мерки, които в своя смисъл са да осигурят възможност на органите по приходите да изберат своя подход при събиране на установените публични задължения, което в настоящият случай е продължение на започналото производство по реда на Дял IV от ДОПК. Ето защо с оглед на приложимата хипотеза публичните вземания да се събират по реда на ДОПК, за тяхното погасяване са в сила разпоредбите на чл.168 т.1 -7 от ДОПК, регламентиращи изчерпателно начините на тяхното погасяване, за които в настоящият случай липсва проявление на конкретни обективни признаци за тяхното приложение.

Въз основа на горните съображения оспореното Решение №428/16.10.2017г., издадено от Директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което са потвърдени действията на публичния изпълнител, обективирано в Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170016-022-0048841/29.08.2017година са правилни и законосъобразни, поради което не са налице основания за отмяната им.

При този изход на спора, направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение от ответната страна се явява основателно. Приложен е списък за направени разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лева, което е съобразено с разпоредбата на чл.161 ал.1 и ал.2 от ДОПК, във връзка с нормата на чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в минимален размер.

Водим от горното, на основание чл. 268  ал.1 и ал.2 от ДОПК, Съдът

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.С. ЕГН********** *** против Решение № 428/16.10.2017г, издадено от Директора на ТД на НАП-Пловдив, с което е потвърдено Постановление с изх. №С170016-022-0048841/29.08.2017г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив и са наложени обезпечителни мерки „запор върху вземане от трето задължено лице ТП на НОИ-Пловдив“ на отпусната пенсия до размера на задължението от 734.00 лева.

ОСЪЖДА А.Д.С. ЕГН********** *** да заплати на ТД на НАП-Пловдив сумата от 500.00 /петстотин/ лева направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: