Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 221

 

гр. Пловдив, 05 февруари 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3037 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

П.Д.Т., с постоянен адрес:***, представлявана от адвокат М.П.- пълномощник, обжалва Заповед №РД-02-09-375 от 12.10.2017г. на заместник-кмета на община Кричим, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, на П.Д. Ж. (Т.) и на Ж.П.П. е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “дървен навес- сайвант”, находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХХVІІІ-1364, кв.81 по плана на гр. Кричим, попадащ в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №39921.501.670 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Кричим, и в ПИ с идентификатор №39921.4.610 по КК и КР на гр. Кричим, с административен адрес: *****.

Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.  

Ответникът- кмет на община Кричим, представляван от адвокат И.С.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтересуваното лице- Ж.П.П. не изразява конкретно становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Оспорената заповед (листи 13-15) е изпратено до заинтересуваното лице Ж.П.П. по пощата като приложение към писмо с Изх.№АО-07-324#10 от 12.10.2017г. (лист 9) на зам.-кмета на община Кричим, получено на 16.10.2017г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 10); както и до жалбоподателката по пощата като приложение към писмо с Изх.№АО-07-324#11 от 12.10.2017г. (лист 11) на зам.-кмета на община Кричим, получено на 16.10.2017г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 12). От своя страна, жалбата (листи 5-7) е подадена чрез община Кричим на 27.10.2017г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.

В случая, началото на административното производство е поставено по сигнал с Вх.№АО-07-01-324 от 14.07.2017г. (лист 51) на А.И.Р., адресиран до кмета на община Кричим, в който се твърди наличието на незаконно строителство в имот с административен адрес: ******. Съответно, административната преписка, послужила за издаване на оспорената заповед, е заведена в деловодството на община Кричим под №АО-07-01-324.

Със Заповед №РД-02-09-345 от 15.09.2017г. (листи 27-28) кметът на община Кричим упълномощава издалата оспорената заповед инж. Н.А.Р.- заместник-кмет УТОСИПАОСГСЗЕ (устройство на територията, общинска собственост, икономическа политика, административно обслужване, селско, горско стопанство, земеделие, екология) при община Кричим, с правото да издава заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Така посоченото упълномощаване на издателя на оспорената заповед настоящият състав на съда намира за надлежно направено.

Според приетото по делото заверено копие на препис-извлечение от акт за смърт (лист 81), Н.А.Р.е починала на 24.12.2017г. В тази връзка, с протоколно определение от 08.01.2018г. (лист 108) като ответник в производството е заличен заместник-кметът на община Кричим и вместо него за ответник в производството е конституиран кметът на община Кричим.

Също така, между страните няма формиран спор относно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че разпореденият за премахване “дървен навес- сайвант” представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и строежът е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Освен това, разпореденият за премахване строеж е от шеста категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, тъй като същият представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.46, ал.1 от ЗУТ.

Посочените обстоятелства се подкрепят от приетото по делото експертно заключение на вещото лице Р.Б.К. (листи 83-98а) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвено.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.

Със Заповед №РД-02-09-273 от 19.07.2017г. (лист 50) на кмета на община Кричим е назначена комисия от служители на общината, която да извърши проверка на място и по документи по сигнал с Вх.№АО-07-01-324 от 14.07.2017г. на Ангел Ранчев.

С писмо Изх.№АО-07-01-324#1 от 19.07.2017г. на кмета на община Кричим жалбоподателката Т., както и заинтересуваните лица- З.Ж.М., Б.Г.М.и А.И.Р., се уведомяват, че на 20.07.2017г. ще бъде извършена проверка на място и по документи дали в ПИ с идентификатор №501.670, с административен адрес: *****.

На 20.07.2017г. комисията, назначена със Заповед №РД-02-09-273 от 19.07.2017г. на кмета на община Кричим, извършва проверка на място и по документи, за резултатите от която проверка е съставен Констативен протокол от 20.07.2017г. (лист 45) и е изготвена окомерна скица (лист 46). Според отразеното в посочения констативен протокол, в УПИ ХХVІ-1363, кв.8, по границата с УПИ ХХVІІ-1364, кв.81 е изграден масивен тухлен зид, за който няма строителни книжа и не е търпим строеж; в част от ПИ с идентификатор №4.610 (3/4) и в част от ПИ с идентификатор №501.670 (1/4) е изградена паянтова постройка- барбекю, за която няма налична строителна документация и не представлява търпим строеж. Комисията приема, че 2-та броя незаконни строежи следва да бъдат премахнати.

С писмо Изх.№АО-07-01-324#2 от 24.07.2017г. (лист 47) на заместник-кмета на община Кричим жалбоподателката Т., както и заинтересуваните лица- З.Ж.М., Б.Г.М.и А.И.Р., се уведомяват, на основание чл.57, ал.5, във връзка с чл.26, ал.1, изр.2 от АПК, че административното производство по сигнал с Вх.№АО-07-01-324 от 14.07.2017г. ще приключи не по-късно от 14.08.2017г.

Изготвен е доклад с Вх.№АО-07-01-324#3 от 28.07.2017г. (лист 44) от председателя на комисията, назначена със Заповед №РД-02-09-273 от 19.07.2017г. на кмета на община Кричим.

Със Заповед №РД-02-09-289 от 31.07.2017г. (лист 43) кметът на община Кричим упълномощава Н.А.Р.- заместник-кмет ИПАОСГСЗЕ (икономическа политика, административно обслужване, селско, горско стопанство, земеделие, екология), с правомощията на административен и административно-наказващ орган по сигнал с Вх.№АО-07-01-324 от 14.07.2017г.

С писмо Изх.№АО-07-01-324#4 от 01.08.2017г. (лист 42) на заместник-кмета на община Кричим, се уведомява жалбоподателката Т., че следва да премахне “паянтова постройка- барбекю”, изпълнена в ПИ с идентификатор №501.670 (1/4) и в ПИ с идентификатор №4.610 (3/4), в срок до 01.09.2017г., като при неизпълнение ще бъдат предприети съответните законови мерки за принудителното премахване на постройката. Според нарочно отбелязване върху писмото, същото е получено от П.Т. на 01.08.2017г.  

С писмо Изх.№АО-07-01-324#5 от 01.08.2017г. (лист 41) на заместник-кмета на община Кричим, се уведомява А.Р.за предприетите действия по подадения от негова страна сигнал. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 41а), писмото е получено от А.Р.на 02.08.2017г.

Със Заповед №РД-02-09-306 от 16.08.2017г. (лист 40) на заместник-кмета на община Кричим е назначена комисия от служители на общината, която да извърши проверка на място и по документи относно извършено незаконно строителство в ПИ с идентификатор №501.670.

С писмо Изх.№АО-07-01-324#6 от 16.08.2017г. (лист 39) на заместник-кмета на община Кричим, се уведомяват жалбоподателката Т., както и заинтересуваните лица- З.Ж.М., Б.Г.М.и А.И.Р., че на 24.08.2017г. ще бъде извършена проверка на място в ПИ с идентификатор №501.670 (*******), за да се установи незаконно строителство по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Писмото е получено за П.Т. от Златка Маринова на 16.08.2017г., според нарочно отбелязване върху същото.

На 04.09.2017г. по преписката постъпва писмо с Вх.№РД-02-15-190#2 (лист 38) на началника на Районно управление (РУ), гр. Стамболийски, при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, за предоставяне на информация относно наличието на незаконно строителство в имот, находящ се в *****, във връзка с дадени указания от прокурор при Районна прокуратура (РП), гр. Пловдив.

На 08.09.2017г. работна група от длъжностни лица при община Кричим, въз основа на извършени проверки на място на 20.07.2017г. и на 24.08.2017г., както и по документи, съставя Констативен акт №7 (листи 31-35). Според посочения констативен акт, в УПИ ХХVІІІ-1364, кв.81 по плана на гр. Кричим е изпълнен строеж “дървен навес- сайвант”. Строежът е собственост на П.Т.. Строежът е изпълнен в ПИ с идентификатор №501.670 и в ПИ с идентификатор №4.610 по КК и КР на гр. Кричим. УПИ ХХVІІІ-1364, кв.81 е собственост на П.Д.Т. по силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка, от 25.03.2009г., с №125, том І, рег.№887, Н.дело №84/2009г. (лист 106). ПИ с идентификатор №4.610 е частна държавна собственост, с трайно предназначение горска територия и начин на трайно ползване- дървопроизводителни горски площи. ПИ с идентификатор №501.670 е собственост на П.Т., според КР на гр. Кричим (лист 116). Собственик на строежа, разпоредил и допуснал строителството е П.Т.. Извършители на строежа са П.Д.Т. и Ж.П.П. (бивш съпруг на П.Т.). Строежът е изпълнен по стопански начин около 1983г. – 1984г., по устни данни на П.Т.. Строежът не е предвиден с подробен устройствен план (ПУП). За строежа не са представени строителни книжа и документи, изискуеми от ЗУТ и Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.). Строежът “дървен навес- сайвант” представлява паянтова постройка на допълващо застрояване за съхранение на инвентар. Строежът е изграден от дървени греди и дъски. Покривът е едноскатен, от ламарина и керемиди. За стени се използват и подпорната стена и стената на жилищната сграда. От север-северозападната страна е изградена бутобетонна стена на първото нИ.. (в »3,00 м). Строежът е разположен в УПИ ХХVІІІ-1364, кв.81, попадащ в ПИ с идентификатор №501.670, свързано със сграда на основното застрояване (сграда с идентификатор №501.670.1) и в ПИ с идентификатор №4.610 (горска територия), свързано с подпорна стена. Строежът е с приблизителни размери- в(исочина) = 3,00 – 5,00 м, площ = 18,00 кв.м. В рамките на така описаната височина е обособено второ нИ... Прието е за установено, че с изпълнението на строежа са нарушени: чл.137, ал.3, чл.140, във връзка с чл.41, ал.2, чл.148, ал.ал.1 и 2, чл.157, ал.1 и чл.182, ал.1 от ЗУТ; чл.37, ал.1, чл.55, чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗТСУ, отм.; чл.97, ал.1, чл.220, ал.2, т.2, във връзка с чл.112, ал.4, чл.224, ал.1 и чл.301 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм.); чл.120 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (Наредба №5-1977г., отм., в сила до 26.07.1995г.); чл.118 от Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (Наредба №5-1995г., отм., в сила до 04.06.2001г.).

Във връзка с направените констатации, е прието за установено, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.т.1 и 2 от ЗУТ. Съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ. констативният акт е съставен в отсъствието на П.Д.Т..

Според нарочна разписка (лист 30), П.Т. получава екземпляр от Констативен акт №7 от 08.09.2017г. на 12.09.2017г.

Като приложение към писмо с Изх.№РД-02-15-190#3 от 12.09.2017г. (лист 36) на заместник-кмета на община Кричим заверено копие от Констативен акт №7 от 08.09.2017г. е изпратено на началника на РУ- Стамболийски при ОД на “МВР”- Пловдив.

С писмо с Изх.№АО-07-01-324#7 от 12.09.2017г. (лист 29) на заместник-кмета на община Кричим се уведомява А.Р.за развитието на преписката по сигнал с Вх.№АО-07-01-324 от 14.07.2017г.

Против съставения Констативен акт №7 от 08.09.2017г. постъпва възражение от П.Т. с Вх.№АО-07-01-445 от 18.09.2017г. (лист 26).

Като приложение към писмо с Изх.№АО-07-01-324#8 от 25.09.2017г. (лист 25) на заместник-кмета на община Кричим на Ж.П.П. е изпратено заверено копие на Констативен акт №7 от 08.09.2017г. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 25а), посоченото писмо е получено от Ж.П. на 28.09.2017г. По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против акта от Ж.П..

Изготвено е Становище с Вх.№АО-07-01-324#9 от 26.09.2017г. (листи 18-24) от Александър Ангелов- юрисконсулт в община Кричим, адресирано до заместник-кмета на община Кричим.

На 29.09.2017г. по преписката постъпва писмо с Изх.№Кр-3152-00-526 (листи 16-17) на началника на Регионален отдел “Национален строителен контрол” (РО”НСК”), гр. Пловдив към Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), Южен централен район (ЮЦР), че по отношение на констатираното незаконно строителство с Констативен акт №7 от 08.09.2017г. компетентен е кметът на община Кричим, който следва да предприеме последващи законосъобразни действия, след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира административното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството в общинската администрация; актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

Направеното в тази връзка възражение от жалбоподателката, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбите на чл.35 от АПК, настоящият състав на съда намира за неоснователно.

На следващо място, според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП; без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона- за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.

Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).

Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.

Освен това, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.

По делото е прието заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 06.11.1975г., с №14, том 47, Н.дело №15364/75г. (листи 102-103), по силата на който П. (П.) Д. П. (Т.) придобива собствеността върху дворно място в гр. Кричим, заедно с построената в него едноетажна и еднофамилна жилищна сграда- къща, цялото от около 500,00 кв.м., имот пл. №1647, кв.81.

Според посочения вече нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка, от 25.03.2009г., с №125, том І, рег.№887, Н.дело №84/2009г. (лист 106), жалбоподателката Т. е призната за собственик на дворно място в ***********, цялото застроено и незастроено, с площ от 740,00 кв.м., съставляващо ПИ №1033 по кадастралния план на гр. Кричим, а по регулационния план на същия град, представляващо УПИ ХХVІІ-1363 и УПИ ХХVІІІ-1364, от квартал 81.

По делото е прието заверена извадка от обезсиления кадастрален план на гр. Кричим (лист 107), одобрен със Заповед №300-4-74 от 22.10.2002г., видно от която извадка в ПИ №1033 е заснета второстепенна постройка, изпълнена до сградата на основното застрояване в имота (2МЖ). Според окомерната скица към Констативен акт №7 от 08.09.2017г. (лист 35), както и според “Отчети от замерване на место” (лист 94) на експерта К., това е процесният “дървен навес- сайвант”.

Според обясненията на свидетеля В.К.К. (лист 109а), Познавам П.Т. като съседка. Имотът й се намира през една къща от собствения ми имот. В нейния имот е тази барака, направена е от стари греди и дъски. Около 1982-1983г. е направена. Добре си спомням, ползваха я за прибиране на инструменти за строеж по време на строежа на основната къща. Не мога да кажа дали имаше строителни документи. В двора на съседа беше незастроено и те направиха помощна барака за инструменти. Когато се строеше основната къща, бараката си беше там. Влизал съм в къщата. Аз съм кореняк, раждан съм на тази улица. Имало е друга стара къща навремето, която е съборена, но нямам спомен кога.   

            А според твърдение на заинтересуваното лице в производството Ж.П.П. (лист 71а), “Аз съм го направил този сайвант през 1984г. Падна ската и трябваше да наема машини, да избутам 1000 кубика земя и без да искам съм засегнал част от горския фонд. Закупих този имот през 1975г.” 

Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че процесният “дървен навес- сайвант” е изпълнен най-късно до 31.12.1984г.

Съгласно действалата към момента на изпълнение на строежа (31.12.1984г.) разпоредба на чл.160, ал.1, от ЗТСУ, отм., строежи и части от строежи или отделни работи, извършени без разрешение или при съществено отклонение от застроителните планове, утвърдените (одобрените) проекти и сметни документации, от разрешението за строеж и другите строителни книжа или в нарушение на действуващите разпоредби, когато за тях не може да се приложи чл.162 или чл.173, се премахват въз основа на съставен от контролните органи констативен акт по заповед на министъра на строителството и селищното устройство или натоварени от него длъжностни лица от държавния технически контрол, съответно по заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния или на общинския (районния) народен съвет.

С изменението на ЗТСУ, отм. (ДВ, бр.63 от 14.07.1995г.), разпоредбата на чл.160, ал.1 от ЗТСУ, отм. предвижда, че строежи и части от строежи или отделни работи, извършени без разрешение или при съществено отклонение от застроителните планове, утвърдените (одобрените) проекти и сметни документации, от разрешението за строеж и другите строителни книжа или в нарушение на действуващите разпоредби, когато за тях не може да се приложи чл.162 или чл.173, се премахват въз основа на съставен от контролните органи констативен акт по заповед на министъра на териториалното развитие и строителството или натоварени от него длъжностни лица от държавния териториалноустройствен и строителен  контрол, съответно по заповед на кмета на общината или на областния управител.

С изменението на ЗТСУ, отм., обнародвано в ДВ, бр.79 от 1998г., разпоредбата на чл.160, ал.1, т.1 от ЗТСУ, отм. предвижда, че подлежат на премахване строежи или части от строежи, които се извършват в нарушение на действащите устройствени планове и без одобрени проекти и разрешение за строеж.

С влизане в сила на ЗУТ (31.03.2001г.) само нарушаването на изискванията на действащия устройствен план, липсата на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, установени кумулативно, е основание за определянето на даден строеж като незаконен (чл.225, ал.1, т.1 от ЗУТ в редакция до 22 юли 2003г.). След изменението на ЗУТ (ДВ, бр.65 от 22 юли 2003г.), за да е незаконен един строеж е достатъчно наличието на поне едно от алтернативните обстоятелства- да се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без строителни книжа или да се извършва без съгласувани инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж (чл.225, ал.2, т.т.1 и 2 от ЗУТ в редакция до 23 декември 2005г.). А към датата на издаване на заповедта (12.10.2017г.), според разпоредбата на чл.225, ал.2, т.т.1 и 2 от ЗУТ, незаконен е строеж, който се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП; или който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

В случая, с Констативен акт №7 от 08.09.2017г. са установени, както липсата на одобрен инвестиционен проект и липсата на издадено разрешение за строеж за изграждането на процесната сграда, така и протИ..речие с предвижданията на действащия ПУП, тъй като разпоредената за премахване сграда е изпълнена в два имота, респективно налице са хипотезите на чл.225, ал.1, т.т.1 и 2 от ЗУТ.

На следващо място обаче, според разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

А според разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Според чл.119, ал.1 от ППЗТСУ, отм., в приложима редакция, второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение- летни кухни, лека постройка за отоплителни материали и беседки.

            Според чл.120 от Наредба №5-1977г., отм., в приложима редакция, второстепенните постройки могат да имат застроена площ общо (без беседките) най-много 20 кв.м. при най-голяма височина 2,30 м до най-високата част на стрехата и 3,00 м до най-високата част на билото. Когато постройките се разполагат на регулационната линия към съседа, най-високата част на билото може да има височина най-много 3,60 м.

Според чл.121, ал.ал.3 и 4 от Наредба №5-1977г., отм., в приложима редакция, 3) Второстепенната постройка може да се разположи на самата странична регулационна линия, без да се спазват други изисквания, при денивелация на терена към собствения парцел, равна на по-голяма от нейната височина; 4) Второстепенните постройки могат да се разполагат на регулационната линия, без да се спазват други изисквания, когато парцелът граничи с извънселищната територия.

По аргумент от разпоредбата на чл.168, ал.1 от Наредба №5-1977, отм., извънселищна територия е територията, намираща се извън строителните граници на селищата,

Между страните не е спорно обстоятелството, а това се потвърждава и от приетите по делото доказателства, че процесният “дървен навес- сайвант” е второстепенна постройка на допълващото застрояване, изпълнен едновременно в ПИ с идентификатор №501.670 (УПИ ХХVІІІ-1364, кв.81), която част от строежа е с площ от около 16,91 кв.м. (по данни от “Отчети от замерване на место“ (лист 94)), както и в ПИ с идентификатор №4.610 (горска територия), която част от строежа е с площ от около 3,31 кв.м. (по данни от “Отчети от замерване на место” (лист 94)).

Според нарочно становище на главния архитект на община Кричим (лист 67), “дървен навес- сайвант” е търпим строеж в частта си, разположена в УПИ ХХVІІІ-135(6)4, ПИ №501.670, кв.81, гр. Кричим, и не е търпим строеж в частта си, разположена в ПИ №4.610- частна държавна собственост- МЗТ-ДЛ- извън строителните граници на гр. Кричим, съгласно §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че частта от разпоредения за премахване строеж, разположена в УПИ ХХVІІІ-1364, кв.81 (ПИ с идентификатор №501.670, с площ от около 16,91 кв.м.) е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като строежът е изпълнен към 31.12.1984г. (преди 7 април 1987г.), същият представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване и е изпълнен в УПИ, който граничи с извънселищна територия и съгласно действалата към момента на изпълнението му норма на чл.121, ал.4 от Наредба №5-1977г., отм. може да бъде разположен на регулационната линия, без да се спазват други изисквания (начин и характер на застрояване, както и площ на застрояването).

Ето защо, постановеното с оспорената заповед премахване изцяло на процесния строеж се явява направено в протИ..речие с материалноправни разпоредби (§16, ал.1 от ПР на ЗУТ). Следователно, оспорената заповед е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е основателно и такива следва да и се присъдят до размера, в който са доказано направени и съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 117). За разноските следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява община Кричим.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №РД-02-09-375 от 12.10.2017г. на заместник-кмета на община Кричим, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, на П.Д. Ж. (Т.) и на Ж.П.П. е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “дървен навес- сайвант”, находящ се в УПИ ХХVІІІ-1364, кв.81 по плана на гр. Кричим, попадащ в ПИ с идентификатор №39921.501.670 по КК и КР на гр. Кричим, и в ПИ с идентификатор №39921.4.610 по КК и КР на гр. Кричим, с административен адрес: *****.

ОСЪЖДА община Кричим да заплати на П.Д.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от общо 1 110,00 лева представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:../П/.......................

/Н.Бекиров/