РЕШЕНИЕ

 

  465

 

гр. Пловдив,  01.03.2018год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                   

при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3044 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „*********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********, със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „С. и П.“, срещу Решение № 421 от 09.10.2017г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане изх.№ С 170021-125-0240283 от 25.08.2017г., и Разпореждане изх.№ С 170021-125-0240272 от 25.08.2017г., издадени от публичен изпълнител по изп.д.№ 21030085690/2003г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив,офис Смолян.

Жалбоподателят моли да се отмени решението, като се приеме, че неправилно постъпилите по изпълнителното дело суми са разпределени за заплащане на публични задължения, които са били погасени по давност. Излага възражения за това,че е налице изрично възражение за погасяване по давност на лихвите по ДРА № 2100229/04.08.2006г. и е следвало тези задължения да се отпишат,а разпределените суми да се върнат на данъчния субект. Твърди,че при спорното разпределение са погасени задължения за лихви за период от 2002г. до 2010г. по РА от 10.08.2006г. и по РА от 30.05.2008г. Според жалбоподателя всички задължения, касаещи годините 2002г. до 2006г. следвало да се приемат за погасени по давност по реда на чл.171,ал.2 от ДОПК, поради което и двете разпределения са незаконосъобразни. Прави възражение и за липсата на конкретизация на отделните задължения по години, което препятствало правото му на защита. За задължения,възникнали след 01.01.2007г. твърди,че тези, които са погасени по давност в главницата, са погасени по давност и за лихвите поради акцесорния характер на задължението, като застъпва становище за неправилно приложение от пубичния изпълнител на нормата на чл.119 от ЗЗД. В подкрепа на твърденията си представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Директорът на ТД на НАП, Пловдив, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Енева е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспореното решение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено следното:

За допустимостта :

Решението е обжалвано в предвидения за това 7-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

По същество :

За да постанови обжалвания резултат, решаващия орган, като е описал подробно в мотивите на решението си какво според него е давността, е приел, че разпределените с оспорваните разпореждания суми са погасени публични задължения, които са били дължими и изискуеми, без да се посочва кои точно. Прието е още,че част от задълженията по същото изпълнително дело вече били погасени по давност по възражение на „БКС“ЕООД, а друга част били отписани служебно на основание чл.173,ал.2 от ДОПК, отново без конкретизация на това за кои задължения става въпрос.

Така, макар и привидно обжалваното решение да съдържа мотиви, то е без мотиви и само на това основание подлежи на отмяна.

Относно контролираните с него разпореждания, видно от приложената преписка е, че с Разпореждане изх.№ С 170021-125-0240283 от 25.08.2017г е разпоредено разпределение на плащане в размер на 32 790лв., постъпило на 21.08.2017г. Измежду посочените публични вземания, които е разпределено да се погасят фигурират задължения за лихва в размер на 13 799,51лв. и 7499,42лв. по Ревизионен акт № 2100229/10.08.2006г. За останалите задължения, за погасяването на които е разпределена сумата в това разпореждане жалбоподателят и не спори.

С другото оспорено Разпореждане изх. №  С 170021-125-0240272 от 25.08.2017г. е разпоредено разпределение на плащане в размер на 147 210 лв., постъпило на 14.08.2017г. Видно от таблицата в разпореждането е, че за погасяване са посочени публични вземания установени с РА № 2100229/10.08.2006г., с РА № 21800055/30.05.2008г. и с РА от 22.04.2016г.,като за последния разпределените суми не са спорни. Видно е,че за задълженията по първите два ревизионни акта отново разпределението касае погасяване на задължения за лихви.

От заключението на вещото лице по допуснатата в настоящото производство ССЕ се установява, че с РА № 2100229/10.08.2006г установените за „****** задължения са за период 2002г.- 2005г.

С РА № 21800055/30.05.2008г. са установени задължения за период 2006г.-2007г.

Касае се за задължения за ДОО,ЗО, ДЗПО, ТЗПБ, ЗОВ, ГВРС, за които давностния срок тече от датата на изискуемост на съответното вземане и е самостоятелно за всяка една главница по месеци. С оглед периода на установените задължения в посочените два РА, то несъмнено към момента на постъпване на плащанията по изпълнителното дело – 14.08.2017г. и 21.08.2017г. 10-годишния срок на абсолютната давност е бил настъпил по отношение на всички установени с тези РА задължения датиращи от преди 01.01.2007г.

Не се спори, че главниците и по двата РА от 10.08.2006г. и от 30.05.2008г. са били платени изцяло на 30.12.2010г. Последното е видно от представената административна преписка- Разпореждане № 85690/2003/057499/07.02.2011г., а е изложено и в мотивите на предходно решение на директора на ТД на НАП от 22.03.2016г., приложено към преписката.

Тезата на приходната администрация е, че са останали непогасени лихвите, за които давностния срок е различен и за всяка година начислени лихви, давността започва да тече от следващата.

Тезата на жалбоподателя е, че след като е изтекла абсолютна давност за главницата, то се е погасило и задължението за лихва. И това е правилно.

Задължението за лихва е публично вземане, съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1, т. 9 от ДОПК и за погасяването му по давност важат разпоредбите на ДОПК. Но институтът на давността е основен институт на правото и не касае само данъчното право. Следователно, приложими и в публичните правоотношения са основните принципи, заложени в законите на гражданското право, в контекста на правоотношенията кредитор длъжник и доколкото не са налице изрични норми, които да изключват приложението на общите принципи.

 Такъв общ принцип, който следва да намира приложение и при публичните правоотношения е заложен в разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, а именно, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла. Тоест, и по отношение на данъчните и осигурителни задължения следва да се приеме, че с погасяване на главницата по давност се погасяват и задълженията за лихви, макар давността за тях да не е изтекла. И това се отнася включително и за хипотеза,при която главницата вече е била платена, иначе доброволно платилия задължението си ще бъде поставен в по-неблагоприятна позиция от този длъжник,който изобщо не е изпълнил задълженията си,включително и за плащане на главницата.

Следователно, съдът намира, че с изтичането на абсолютната давност по чл.171,ал.2 от ДОПК за главницата,следва да се считат за погасени и всички акцесорни задължения, включително и тези,които са начислени за последващ период и за тях давностния срок не е изтекъл. Обратният подход е противен на императивните норми на закона и поради това и незаконосъобразен.

Ето защо извършеното разпределение с оспорваните две разпореждания по отношение на задължения за лихви, представляващи акцесорни задължения на задължения за период преди 01.01.2007г., установени с посочените два ревизионни акт от 04.08.2006г. и от 30.05.2008г. , е незаконосъобразно и ще следва да се отмени, като делото се върне като преписка на публичния изпълнител за извършване на ново разпределение на сумите от 32 790лв. и от 147 210лв., постъпили по изп.д. № 21030085690/2003г., при което да се изключат от разпределение всички задължения за лихви, произтичащи от установените с РА № 2100229/10.08.2006г. задължения изцяло и от задълженията установени с РА № 21800055/30.05.2008г. с дата от преди 01.01.2007г.

Следва при последващите си действия публичния изпълнител да приложи разпоредбата на чл.173,ал.2 от ДОПК, задължаваща го служебно изрично да отпише тези публични вземания, за които е изтекъл срокът по чл.171,ал.2 от ДОПК, като отчете,че задълженията за лихва следват съдбата на главницата и независимо от начина на погасяване на последната – чрез доброволно плащане, чрез принудително изпълнение или по давност, с настъпването на абсолютната давност отпадат и всички начислени лихви без значение за какъв период са те.

При този изход на делото, в полза на жалбоподателя се дължат сторените разноски, които според представения списък на разноските са в размер общо на 1050лв.

Възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението за един адвокат е неоснователно, доколкото се касае за производство с определен материален интерес, а договорената и заплатена сумата от 600лв. е под минимума по чл.8,ал.1т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.

Водим от горното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТМЕНЯ по оспорване на „*********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********, със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „С. и П.“, Решение № 421 от 09.10.2017г. на Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу Разпореждане изх.№ С 170021-125-0240283 от 25.08.2017г., и Разпореждане изх.№ С 170021-125-0240272 от 25.08.2017г., издадени от публичен изпълнител по изп.д.№ 21030085690/2003г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив,офис Смолян.

ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№ С 170021-125-0240283 от 25.08.2017г., и Разпореждане изх.№ С 170021-125-0240272 от 25.08.2017г., издадени от публичен изпълнител по изп.д.№ 21030085690/2003г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Смолян, с които е разпоредено разпределение на плащане в размер на 32 790лв. и 147 210 лв.

ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за извършване на ново разпределение, при което да се съобразят задължителните указания на съда в настоящото решение. 

 

ОСЪЖДА ТД на НАП-Пловдив да заплати на „*********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********, със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „С. и П.“, сумата от 1050/хиляда и петдесет/ лева разноски.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /П/

 

Вярно с оригинала!

Секретар:  ДТ

 

МЗ