Р Е Ш Е Н И Е

№ 602

гр.Пловдив , 15. 03. 2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд Пловдив, пети състав, в публично съдебно заседание на 21,02,2018 година в състав:

                                                                                  Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ

и секретаря В. Комитова, като разгледа докладваното АД № 3048 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 226 от АПК, във вр. с чл. 156 от ДОПК.

Жалбоподателят „***“ ЕООД, с  ЕИК по Търговския регистър 202751058, със седалище и адрес на управление  в ***, представлявано от  управителя И.Х.Т.е обжалвал Ревизионен акт № Р-16001615006014-091-001/03.12.2015г., издаден от М.Й.Л., на длъжност Началник Сектор „Ревизии“, като орган възложил ревизията и М.Б.Р., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, Пловдив, като орган ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 135 от 10.03.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на „***“ЕООД, е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 43 896лв. и са определени съответните лихви за просрочие, за отчетни периоди м.12.2014г., м.03.2015г., м.04.2015г.,м.05.2015г. и м.06.2015г.

  В жалбата се навеждат  доводи за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност на ревизионния акт и се иска неговата отмяна , като се претендират и съдебни  разноски.

   Ответникът - Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Пловдив, чрез процесуалния си представители  юрк. К. и С.а са на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което  се явява допустима.

 От фактическа страна съдът установи , че със Заповед за възлагане на ревизия  № Р-16001615006014-020-001 от 22.07.2015г., издадена от М.Й.Л., на длъжност Началник Сектор „Ревизии“ при ТД на НАП, Пловдив /л.50, том 1/, е сложено в ход ревизионно производство по отношение дружеството жалбоподател с обхват, определяне на задълженията за данък върху добавената стойност за периода от 14.10.2013г. до 30.06.2015г. и корпоративен данък за периода 26.09.2013г.-31.12.2014г., като е определен краен срок за приключването му до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед.

 Осъществяването на ревизионното производство е възложено на М.Б.Р., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП, Пловдив, като ръководител на ревизията и Т.Д.П., на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив.

 В хода на ревизията на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-16001615006014-092-001/12.11.2015г./л.42 том 1, на ад. № 714/2016г./, като въз основа на него и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от М.Й.Л., на длъжност Началник Сектор „Ревизии“ при ТД на НАП, Пловдив, като орган възложил ревизията и М.Б.Р., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, като орган ръководил ревизията е издаден оспорения в настоящото производство  Ревизионен акт № Р-16001615006014-091-001 от 03.12.2015г., /л.29,том 1, на ад. № 714/2016г./.

 От страна на „***“ ЕООД, е предприето обжалване по административен ред, в хода на което с Решение № 135 от 10.03.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, ревизионния акт е потвърден.

  С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК по делото са представени Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив. (л. 4, т.1). 

Настоящото съдебно производство е второ поред, след като с Решение № 2070/ 07.11.2016 г. по адм.дело № 714/2016 г. на ХХV състав на ПАС е обявена нищожността на РА № Р-16001615006014-091-001/03.12.2015 г., както и ответната дирекция е осъдена да заплати съдебни разноски.

По реда на касационното обжалване с Решение № 13051/31.10.2017 г. по адм.дело № 14076/2016 г. на ВАС, Първо отделение, като са изложени мотиви съобразно ТР № 5/13.12.2016 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г. е отменено горното решение на ПАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.  

Делото е върнато на настоящия състав за ново разглеждане, като при новото разглеждане следва да се обсъдят констатациите на РА, доводите на страните и събраните доказателства по делото.

От фактическа страна съобразно отразеното в РД , РА и в процесното Решение № 135/2016 г. съдът установи , че  жалбоподателя е обжалвал изцяло горния ревизионен акт, с който е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 43 896 лв. и са определени съответните лихви за просрочие, за отчетни периоди м.12.2014г., м.03.2015г., м.04.2015г.,м.05.2015г. и м.06.2015г.

Ревизираният период по ЗДДС е от 14.10.2013 г. до 30.06.2015 г.

Ревизиращите органи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 43 896,00 лв. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за закупени ножодържачи, режещи инструменти, стругарски инструменти, щос машина и други стоки, тъй като според органите по приходите по петте фактури, издадени от доставчика „**“ ЕООД с ЕИК по ЗТР/БУЛСТАТ ***, не е доказано извършването на доставка по смисъла на ЗДДС и не е налице основание за начисляване на данък.

На доставчика „**“ ЕООД е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-16001615144669-141-001/ 23.10.2015г., в хода на която е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, връчено по електронен път на 11.09.2015 г. В ревизионния доклад номерът на протокола от извършената насрещна проверка не е посочен правилно.

При проверка в информационната база данни на НАП е установено, че „**“ ЕООД е декларирало и включило в дневника за продажбите и в СД за съответния данъчен период посочените по–горе фактури с получател „***“ ЕООД.

От страна на проверяваното лице са представени копия на процесните фактури, в които е посочен начин на плащане – по банков път, складови разписки, в които като изпращач е посочен доставчика, а като получател ревизираното лице, счетоводни регистри, издадени фактури от предходния доставчик „**“ ЕООД, оборотни ведомости, договор за наем от 01.09.2014 г., копие от талон за регистрация на МПС на товарен автомобил Ивеко с рег.№ РВ**РХ и други документи. Не са представени от прекия доставчик доказателства и обяснения относно наличието на кадрова и техническа обезпеченост.

Към фактурите са приложени складови разписки, в които за адрес и на двете страни е записано „Пловдив“. За склад - изпращач и склад - получател е вписано „СКЛАД“, но не е посочено местонахождението на склада на изпращача и склада на получателя.

При проверка в информационната база данни на НАП е констатирано, че прекият доставчик „**“ ЕООД има назначено едно лице - Р.Х.Т. на трудов договор на длъжност счетоводител. Данни за други лица, назначени по трудови правоотношения, не са налице. При обжалването се извърши проверка в информационната база данни на НАП. Констатира се, че при справка за задълженията на осигурител по декларация обр.6 за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2015г., доставчикът „**“ ЕООД е подавал данни само за дължими вноски за здравно осигуряване, но не за дължими суми за ДОО, ДЗПО и данък доход за лица по трудови правоотношения. Според  справка за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015г. за подадени данни в декл. обр.1 за лицето Р.Х.Т. е установено, че няма данни за отработени дни за посочения по-горе период, т.е. в конкретния случай при доставчика не е налице кадрова обезпеченост.  

За доказване на наличието на обект – склад доставчикът „**“ ЕООД представя копие на договор за наем, сключен на 01.09.2014 г.  между него и „ **“ АД с Булстат **за наем на част от помещение за склад с наемна цена 60,00 лв., но не представя документи, доказващи извършени разходи, свързани със съхранението на стоките в склада, за консумативните разноски /съгласно чл.6 от договора/ и счетоводни регистри, от които да е видно, че същите са осчетоводени като разходи в счетоводството му.

Прието е че прекият доставчик „**“ ЕООД  не притежава материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на процесните доставки, свързани със доставката и съхранението на ножо-държачи, режещи инструменти, стругарски инструменти, щос машина и други, чиято цена на придобиване общо е над 150 х. лв.

Предвид така установените факти и обстоятелства дружеството-доставчик „**“ ЕООД не доказва, че е налице реално извършена доставка на стоки, тъй като не разполага с кадрова и материална обезпеченост. Не е представил документи за платени разходи, свързани със съхранението на стоките в склада, за консумативните разноски /съгласно чл.6 от договора/ и счетоводни регистри, от които да е видно, че същите са осчетоводени като разходи в счетоводството му.

От представените заверени копия на фактури, по които „**“ ЕООД е получател е видно, че стоките са закупени от „**“ ЕООД, по фактури, предмет на доставката и суми, подробно описани на стр. 7 от изготвения ревизионен доклад.

На доставчика „**“ ЕООД са извършени две ревизии за определяне на задълженията му по ЗДДС – за данъчен период м.12/2012г. и за данъчен период м.12/2013г., приключила с РА № Р-16-1400293-091-001/23.07.2015г., констатациите от който са потвърдени с решение № 828/22.10.2015г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив. За периода от 01.11.2014г. до 31.12.2014г. на доставчика „**“ ЕООД е извършена ревизия, приключила с ревизионен акт № Р-16001615000025-091-001/06.08.2015г., потвърден с решение № 881/2015г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив. Цитираните по-горе актове са присъединени с протокол № 0736832/ 23.10.2015г.

За установяване реалността на фактурираните доставки на стоки  от „**“ ЕООД на ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № Р-16001615006014-040-01/13.08.2015 г. С него е поискано да се представят всички съпътстващи доставките документи по издадените от доставчика „**“ ЕООД фактури, сключени договори, информация за начина на транспортирането на стоките и документи, доказващи превозът на стоките – пътни листове, товарителници, фактури или други, данни за транспортното средство, с което е извършен превозът, информация за местонахождението на обект на доставчика, данни за лицата, предали стоките от обект на доставчика, информация за начина на разплащането по фактурите и други. 

От ревизираното лице с вх. № 70-00-7863/27.08.2015 г. са представени копия на посочените по-горе фактури, складови разписки, счетоводни регистри, договори и други документи. В писмени обяснения е посочено, че закупените стоки от доставчика „**“ ЕООД са превозени с автомобил на ревизираното лице марка Пежо Партнер с рег.  **. Твърди, че предаването на стоките и товаро-разтоварните работи са извършени от управителя на дружеството Й.Т.. Според ревизираното лице стоките са съхранявани в склад, който се ползва и от доставчика „**“ ЕООД, тъй като фирмите са собственост на едно и също лице.   

От съществено значение е и безспорният факт, че „***“ ЕООД, прекият му доставчик „**“ ЕООД и неговият пряк доставчик „**" ЕООД са свързани лица – едноличен собственик на капитала и представляващ тези дружества е Й.Х.Т.. След продажбата на дяловете на „**" ЕООД, последният е продължил да подава СД по ЗДДС от името на същото дружество.

Представляващият ревизираното дружество е бивш собственик на капитала и управител на предходния доставчик на „**“ ЕООД - „**“ ЕООД, считано до юни 2014г. При извършена проверка в информационна система на НАП е установено, че чрез ел. подпис на Й.Т. –управител на ревизираното дружество се подават справки декларации от името на „**“ ЕООД.

Същевременно при ревизията се установява, че с процесната стока    е извършено последващо разпореждане от страна на ревизираното лице, т.е. продажби към контрагенти в ЕС.

От страна на „***“ ЕООД представените документи и писмени обяснения не доказват и не обосновават реалното получаване на фактурираните стоки от посочения във фактурите доставчик, тъй като е налице недоказване на твърдението за действия по доставянето на стоки, които не могат да бъдат идентифицирани като реално съществуващи и извършени от гледна точка на техния произход и прехвърляне на собствеността върху тях от „**“ ЕООД. 

Въз основа на гореизложеното е направен извод, че и двете страни по доставката не са представили документи за реалното изпълнение на процесните доставки. Издавайки документ с посочен ДДС, без да е налице облагаема доставка и данъчно събитие, доставчикът неправомерно е начислил данък. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит „***“ ЕООД общо в размер на 43 896,00 лв. по фактури издадени от „**“ ЕООД. 

В настоящото съдебно производство, в първото с.з. съдът е указал на жалбоподателя , че следва да ангажира доказателства  по оспорването законосъобразността на РА, като при неангажирането на такива , делото ще бъде обявено за решаване при този обем на събрани доказателства.

Ответника е представил на електронен носител процесния РА, РД и ЗВР, с оглед валидността на електронните подписи.

С жалба от 30.01.2018 г. жалбоподателят е  представил / л.17-24/  писмени доказателства и становище в което като цяло се посочват в хронология действията на жалбоподателя по обжалване на РД, РА и процесното решение, както и представя заключение по  ССЕ приета в предходното ад № 714 и справка за закупени стоки.

Съдът установи , че действително по  адм.дело № 714/2016 г.е допусната и приета ССЕ на вл. М.Димитрова,  на л. 2057, неоспорена от страните.

При приемането заключението на вещото лице жалбоподателят е представил писмени доказателства по които е работил експерта / л. 2063-2124/, като същите са оспорени от юк. К.  като доказателства с недостоверна дата, относно представените ЧМР-та, договори и удостоверения за получаване на стока, описани в т. 3,4,5, 8,9,10,13,14,15,18,19 и 20 от описа на представените доказателства, както и е направено възражение за представяне на документи на чужд език без превод на български език.

В  молба / л. 2130/ от адв. С., пълномощник на жалбоподателя са представени 5 броя описани товарителници  в превод на български език, като доказателства по делото.

Съдът е намерил, че следва да се приемат представените в превод на български език писмени доказателства, а по отношение на направените възражения от ответника е посочил,   че представените доказателства  не представляват пречка за използването им и преценката им, ведно с останалия доказателствен материал, съобразно нормата на  чл. 181 от ГПК. Съдът е указал на жалбоподателя, че с оглед разпоредбата на чл. 181 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпването на физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието му е възпроизведено в официален документ, или от деня,  в който настъпи друг факт,  установяващ по безсъмнен начин предхождащото то съставяне на документа.

При приемане на заключението по ССЕ на експерта Димитрова съдът установи , че е дадено следното заключение по задачите на жалбоподателя:

1.               Фактурите, издадени от „**” ЕООД на „***” ЕООД са отразени в счетоводството на дружеството доставчик. Всяка една от фактурите е платена от дружеството получател „***” ЕООД. Счетоводните документи, които са съставени във връзка с доставката на стоките от дружество „**” ЕООД на дружество „***” ЕООД са 5 бр. фактури, с посочен начин на плащане на всяка една от тях „по банков път” и складови разписки за предаване и приемане на стоките.

2.               Налице е последваща продажба на всичките стоки по фактурите, закупени от доставчика „**” ЕООД.

3.               „***” ЕООД не би могло да извърши последващите доставки на стоки ако не е разполагал с процесиите фактури, издадени от „**” ЕООД. За същия период няма получени други стоки от същия вид и количество.

4.               Дружество „***” ЕООД е отчело марж в цената (разлика м/у покупна и продажна цена на стоките), съответно и приход във връзка с продадените стоки за съответния период. Продажбата на стоките от дружеството жалбоподател е извършена в държава-членка на ЕС на дружества, регистрирани за целите на ДДС в съответната държава. Във връзка с чл. 7 от ЗДДС и чл. 53, ал. 1 от ЗДДС се касае за вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки и съответно нулева ставка на данъка.

5. Във връзка с поставените въпроси и проверените от вещото лице документи за периода, счетоводството на дружество „**” ЕООД е водено редовно.

Към заключението е приложено  и  Приложение  №1 от една страница.

Предвид оспорването от страна на ответника на представените доказателства / л. 2064-2124/ по които е работило вл. , съдът установи че експерта е следвало да работи по доказателствата приложени по делото.  АД № 714 е с обем от 7 тома в които са приложени доказателствата събрани в хода на ревизията и които би следвало правилно да отразяват процесните доставки.

Съдът установи, че нито във възражението си срещу РД / л. 36/ , нито в жалбата срещу РА / л. 25/ жалбоподателят е представил писменни доказателства за които да твърди че не са обсъдени от ревизиращия екип.

Предвид горното съдът счита че представените  доказателства / л. 2064-2124/ по които е работило вл. , не следва да се кредитират , тъй като следва да се приеме че те са представени или съставени за да обслужат нуждите на експерта да изготви процесното заключение .

Освен горното  следва да се отбележи че отговорите на въпрос № 1,2,3,4, и 5 не са спорни и няма спор че счетоводството на дружеството е водено редовно , съобразно представените фактури с оглед привидната доставка и продажба на процесните стоки.  Следва да се има предвид че основният спор по настоящото дело е дали описаните доставки във фактурите са реални или привидни.

Поради изложените аргументи по-горе съдът счита, че заключението по ССЕ е необосновано, некореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства, поради което и не следва да бъде кредитирано.

Жалбоподателят оспорва изцяло издадения ревизионен акт, като основно  се оспорват констатациите за липса на доставки по 5 бр.  фактури, издадени от доставчика „**“ ЕООД, по които е отказан данъчен кредит на дружеството. Според жалбоподателя присъединените в хода на ревизията с протокол № 0736832/23.10.2015 г. два ревизионни акта за извършени ревизии на доставчика „**“ ЕООД обхващат ревизираните периоди от 01.12.2012 г. до 31.12.2013 г. и от 01.11.2014 г. до 31.12.2014 г. не касаят голяма част от издадените фактури на „***“ ЕООД.

Съдебната практика  обуславя абсолютния характер на правото на приспадане на платения данък, но предпоставката за признаване на правото да се приспадне платения за доставката данък,  е данъкът за изпълнителя по доставката да е станал изискуем.

Според чл.17, ал.1 от Шеста директива и съответстващия чл.167 от Директива 2006/112/ЕО правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл.10, ал.2 от Шеста директива и съответстващия му чл.63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките са доставени  или услугите са извършени. Тези разпоредби са транспонирани в ЗДДС съответно в чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 2 и ал. 6 от същия закон.

От разпоредбите както на директивите, така и на ЗДДС е видно, че за да възникне изискуемост на данъка, първо трябва да е налице облагаема доставка. Облагаема доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката.

При липса на доказателства за реалността на доставките, неправилно би било решаващият орган да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки /Решение № 9933/09.07.2012г., № 10962/03.08.2012г. на ВАС/. Недоказаният факт е неосъществен факт. При липса на извършена двустранна сделка (считаме, че обратното не се установява по преписката), нормално и логично е знание за това да има и при двете страни по тази сделка.

Правото на данъчен кредит е свързано с понятието „доставка” по смисъла на ЗДДС и взаимоотношенията между две регистрирани лица - доставчик и получател. Правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не единствено от наличието на фактура, а зависи и от това, дали доставчикът е извършил посочената в издадената от него фактура доставка на стока или на услуга. Тъй като по своята правна същност това право представлява сложен фактически състав, то и правните последици по него могат за възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи, а първият и основен елемент на този състав е наличието на доставка. По конкретните фактури, изводите на ревизиращите за липса на облагаеми доставки между „**“ ЕООД и жалбоподателя са обосновани с липсата на годни доказателства относно предаването на стоките по всяка от отделните фактури, липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на дружеството-доставчик за осъществяване на фактурираните доставки.

В хода на административното обжалване се констатира, че  с оглед установяване реалността на доставките, ревизиращият екип е предприел съответните процесуални действия по извършване на насрещни проверки на прекия доставчик „**“ ЕООД. Извършени са проверки в информационните масиви на НАП относно регистрирани трудови договори и други с цел събиране на доказателства относно реалното изпълнение на доставките, съотносим към периода на издаване на процесните фактури. В резултат на тези проверки е събран доказателствен материал, обосноваващ направения от страна на ревизиращия екип извод, че доставчикът не е представил необходимите документи, удостоверяващи реалното осъществяване на фактурираните от тях доставки  на стоки – ножодържачи, режещи инструменти, стругарски инструменти, щос машина и други. За прекия доставчик „**“ ЕООД не са налице доказателства за наличие кадрова обезпеченост, не е представил документи за платени разходи, свързани със съхранението на стоките в склада и за консумативни разноски – ток, вода и други /съгласно чл.6 от договора/, а в информационната база данни на НАП не са налице данни за фактурирани такива разходи, свързани със съхранението на стоките в склада и за консумативните разноски – ел. енергия, вода и други.

Съгласно разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, едно регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Нормите на ЗДДС по отношение правото на приспадане на данъчен кредит  са свързани с  понятието „доставка” по смисъла на ЗДДС. Според легалното определение на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока. В настоящия случай са касае до родовозаместими вещи. Съгласно чл. 24 от ЗЗД, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая за предаването на стоките ревизираното лице представя стокови разписки с „**“ ЕООД, но в тях не се посочва обектът и мястото, където е станало предаването на стоките. Същевременно при доставчика не се установяват годни доказателства за наличие на материална и кадрова обезпеченост за извършване на дейност, свързана с покупката, съхранението и продажбата на ножодържачи, режещи инструменти, стругарски инструменти, щос машина и други подобни стоки. Без доказателства за предаване на стоките не може да бъде прието, че е прехвърлена собствеността върху тях, т.е. не е доказано изпълнение на дължимата от продавача престация. В случая следва да се приеме, че собствеността върху стоките, посочени във фактурите, не е преминала от продавача на купувача поради това, че стоките не са били определени по съгласие на страните чрез тяхното индивидуализиране или фактическото им предаване.

 Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции. В тежест на ползващия се от правата по тези фактури е да докаже, че отразените в тях доставки действително са осъществени. Законодателят не предпоставя признаването на правото на данъчен кредит само с формалното документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции.

Съдът установи, че от ревизираното лице са представени счетоводни регистри, удостоверяващи плащане по банков път и свързани с процесните доставки, но  при преглед на същите е установено, че по всяка фактура са налице няколко плащания, на стойности, които се внасят през ден и се теглят веднага, с цел да се симулира плащане по фактурите.

На следващо място следва да се посочи, че изброените фирми са свързани помежду си в управлението, контрола или капитала на трите дружества. Така събраните факти и обстоятелства водят до извода, че става въпрос за привидност на доставките между трите дружества и невъзможност за незнание от тяхна страна.

Всички констатирани при ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, водят до заключението, че  няма реално извършени доставки между ревизираното лице и „**“ ЕООД, чрез предходния доставчик „**“ ЕООД, с предмета, посочен във фактурите. В случая е налице недоказване на твърдението за действия по доставянето на стоки, които не могат да бъдат идентифицирани като реално съществуващи и извършени от гледна точка на техния произход и прехвърляне на собствеността върху тях от „**“ ЕООД.  Не без значение, в подкрепа на това, че липсва доставка, са и установените обстоятелства в хода на извършената на доставчика „**“ ЕООД ревизия за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.02015 г., документирана с ревизионен акт № Р-16001615004700-091-001/18.01.2016г., с който е отказан данъчен кредит по фактури, издадени от предходния доставчик  „**“ ЕООД.  

Съдът служебно установи , че със свое решение от 07,11,2016г. по адм. дело № 997/2016 г.,  е отхвърлил жалбата на  „**” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес в  ***, представлявано от  управителя И.Х.Т.против ревизионен акт № Р-16001615004700-091-001/18.01.2016г. и ревизионен акт № П-16001616017346-003-001/25.01.2016г.,  в частта, потвърдена с Решение № 209 от 05,04,2016г. на директор дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив,  относно непризнат данъчен кредит на стойност 75 600лв., ведно с установените дължими лихви, възлизащи на общата сума от 4 470,49лв. Предмет на приспадане  на данъчен кредит  по 8 броя фактури, издадени от доставчика „**“ ЕООД, са били вещи - струг, услуга, 4 броя режещ инструмент, гилотина и щос машина, каквито са и в  настоящото съдебно производство.

По реда на касационното обжалване с Решение № 15736 от 20.12.2017 г. по адм. д. № 13709/2016 Върховния административен съд е оставил в сила горното решение на настоящия съд.

Съобразно съдебната практика по горното дело на ВАС , което  касае реалността на доставките от доставчик в настоящото производство т.е. „**” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес в  ***, и  представлявано от  управителя И.Х.Т.–настоящият жалбоподател, следва да се приеме че  всички останали участници в изследваната верига начисляват ДДС и приспадат ДК при продажбите и покупките на изследваните стоки, а ревизираното лице  от своя страна приспада и възстановява ефективно ДДС, т.е. данък който не е постъпил в бюджета, за процесните стоки, които продава с нулева ставка, с оглед реализацията им на клиенти от Р. Гърция, следователно правилно е прието, че са налице доставки, извършени с цел данъчна измама.

 От друга страна, съдът приема соченият за пряк доставчик „**” ЕООД  не разполага и с трудов и технически ресурс, т.е. както правилно се отбелязва остава единствено възможността действителен доставчик на стоката да е трето лице. Законосъобразен е извода, че издадените фактури са единствено с цел ревизираното дружество да упражни право на приспадане на данъчен кредит по тях, без да е извършена реална доставка на стоки, т.е. че това са доставки, получени от и чрез други трети лица, а не сочените по-горе, и стоките са предмет на извършени вътреобщностни доставки от страна на ревизираното дружество до територията на Гърция, които по смисъла на закона са облагаеми с нулева ставка на данъка. В подкрепа на горното безспорно е и установеният факт на многократно завишаване стойността на стоките, както и стопанисването на един и същи склад от доставчика и получателя.

В заключение следва да се посочи , че от съществено значение е и безспорният факт, че „***“ ЕООД, прекият му доставчик „**“ ЕООД и неговият пряк доставчик „**" ЕООД са свързани лица –  с едноличен собственик на капитала и представляващ тези дружества  Й.Х.Т.. Установено и необорено в съдебното производство  е и че след продажбата на дяловете на „**" ЕООД, последният е продължил да подава СД по ЗДДС от името на същото дружество.

Представляващият ревизираното дружество е бивш собственик на капитала и управител на предходния доставчик на „**“ ЕООД - „**“ ЕООД, считано до юни 2014г. При извършена проверка в информационна система на НАП е установено, че чрез ел. подпис на Й.Т. – управител на ревизираното дружество се подават справки декларации от името на „**“ ЕООД.

При тези факти, за обоснован следва да се приеме  извода на ревиз.екип че жалбоподателят участва в привидна доставка и всъщност прикрива реално страната по доставката, за което безспорно управляващият и представляващ дружеството е знаел. С изричното или мълчаливо приемане на предмета на доставката от лице, за което знае или не е възможно да не знае, че не е действителният доставчик, получателят сам се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания.

 Допълнително следва да бъде посочено, че според решение от 21 февруари 2008 г. на СЕС по дело Part Service Srl, С-425/06 е допустимо националният съд да тълкува действителните отношения между ревизираното лице и неговия съконтрахент за установяване на данъчните му задължения, което на практика и представлява обосновката на извода, че законосъобразно, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит.

При тези факти, които са безспорно установени със събраните в хода на ревизията писмени доказателства и не са оборени в съдебното производство следва да се  приеме, че липсва реална доставка на стоки и услуга по процесните фактури, тъй като стоките не са придобити от соченият във фактурите доставчик и липсват убедителни доказателства за извършване на услугата, а от друга страна са налице безспорни доказателства, че получателя е знаел, че участва в привидни доставки.  /Адм. дело № 13709/2016 ВАС/.

След като липсват осъществени облагаеми доставки, то данъкът по фактурите е начислен неправомерно и не е налице и формиран данъчен кредит. Последното е следствие от нормата на  чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, която  изрично регламентира, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Горното налага да се приеме , че ревизиращият орган при ТД на НАП Пловдив е формирал законосъобразен извод, че отразеният, в издадените от посочения по-горе доставчик фактури, косвен данък е начислен неправомерно, поради което „***“ ЕООД не може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 43 896,00 лв. , тъй като по издадените от доставчика „**" ЕООД фактури не е налице основание за начисляване на косвен данък.

Съобразно изхода на спора на ответника следва да се присъди юк. Възнаграждение ,  на основание чл. 8, ал. 1 , т. 4 от Наредба № 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1906 / хиляда  деветстотин и шест / лева.   

   Водим от горното, Административен съд – Пловдив, V състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ  жалба на „***“ ЕООД, с  ЕИК по Търговския регистър 202751058, със седалище и адрес на управление  в ***, представлявано от  управителя И.Х.Т.против Ревизионен акт № Р-16001615006014-091-001/03.12.2015г., потвърден с Решение № 135 от 10.03.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите в частта в която на „***“ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 43 896лв. и са определени съответните лихви за просрочие, за отчетни периоди м.12.2014г., м.03.2015г., м.04.2015г.,м.05.2015г. и м.06.2015г.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с  ЕИК по Търговския регистър 202751058, със седалище и адрес на управление  в ***, представлявано от  управителя И.Х.Т.да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1906 / хиляда  деветстотин и шест / лева.            

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/