Р Е Ш Е Н И Е

 

№119

 

Град Пловдив, 19.01.2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3054 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 268 от ДОПК.

 

Делото е образувано по жалбата на Веселин Хаджиев – в качеството му на Председател на Окръжен съд Пловдив, срещу Решение № 436 от 19.10.2017 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 11-02-49/28.04. 2017 г. срещу Разпореждане изх. № С 170013 - 035 - 0203344/12.04.2017 г. издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик.

В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен и неправилен. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник – служител с юридическо образование С. А. иска  отмяна на атакувания административен акт.

Ответният административен орган - Директор на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ш. излага становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, Х състав след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, след проведено административно обжалване, което обосновава извода за процесуалната й ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество е основателна, като фактите са следните:

В хода на административното производство с решение на Директора на Териториалната Дирекция на НАП – Пловдив е оставена без уважение жалбата, подадена от Веселин Хаджиев - в качеството на председател на Окръжен съд - Пловдив, против разпореждането за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № 16070009883/2007г.

Административният орган е приел, че са погасени по давност вземанията по изпълнителен лист от 29.01.2008г., представляващи държавна такса в размер на 3.00 лева и разноски по делото в размер на 110.00 лева и лихвите върху тях -113,03 лева, както и вземането за глоба в размер на 10 000 лева.

Съгласно чл.172, ал.1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3, от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Същевременно, действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел IV на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело (съответно присъединяване на вземане за събиране по вече образувано такова, извършено и обективирано в нарочен акт на публичния изпълнител - разпореждане), изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана.

Процесните суми са обективирани в Изпълнителен лист от 29.01.2008г., издаден по НОХД 2352/2010г., по описа на Окръжен съд - Пловдив, и същите представляват наложена глоба за извършено престъпление по НК и съдебни разноски в наказателното производство, завършило с одобрено от съда споразумение по наказателното дело, което има последиците на влязла в сила присъда.

Този състав на Административен съд Пловдив приема, че посочените вземания, както и начислените лихви върху главницата за разноските, по своя характер са публични, с оглед нормата на чл.162, ал.2, т.6 и т.9 от ДОПК.

При преценката  дали са погасени по давност намира приложение специалната уредба на ДОПК и конкретно разпоредбите на чл.171 и чл.172 от ДОПК относно сроковете на погасителната давност и реда за нейното прекъсване и спиране.

По отношение на процесните публични вземания, предвидената в чл.171, ал.1 от ДОПК петгодишна давност не е изтекла.

С постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 04.04.2008г., публичният изпълнител е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника получавано от дружеството – работодател „**" ЕООД, с ЕИК **, като на основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, това процесуално действие е спряло давностния срок.

От налагането на запора върху трудовото възнаграждение на задълженото лице до прекратяване на трудовото правоотношение на 29.04.2015г., давността за вземанията, обективирани в изпълнителния лист от 29.01.2008г. е била спряна, поради налагане на тази обезпечителна мярка.

Не е изтекла и десетгодишната абсолютна давност, съобразно чл.171, ал.2 от ДОПК, която е приложима независимо от спирането и прекъсването й. В тази връзка се констатира, че одобреното от съда споразумение по НОХД № 2352/2007г. на Окръжен съд - Пловдив е влязло в сила на 28.01.2008г. Считано от 01.01.2009г. - следващата година, през която е следвало да се платят задълженията е определяща за начало на абсолютния давностен срок, като същата абсолютна давност изтича на 01.01.2019г.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че неправилно решаващият орган е оставил без уважение жалба  с вх. № 11-02-49/28.04. 2017 г. срещу Разпореждане изх. № С 170013 - 035 - 0203344/12.04.2017 г. издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, за погасяване по давност на вземания на длъжника.

Решението и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят, а делото се върне като преписка за продължаване на административно-процесуалните действия по изпълнително дело № 16070009883/2007г.

Разноски не се претендират.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 268, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пловдив, Х състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ОТМЕНЯ Решение № 436 от 19.10.2017 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив и потвърденото с него Разпореждане изх. № С 170013 - 035 - 0203344/12.04.2017 г. издадено от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик.

ВРЪЩА делото на ТД на НАП Пловдив като преписка, за продължаване на административно-процесуалните действия по изпълнително дело № 16070009883/2007г.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :