РЕШЕНИЕ

 

 

№ 983

 

гр. Пловдив, 02.05. 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                  

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 3095 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.

2. Образувано е по жалба на Г.Б.С. с ЕГН **********, адрес: ***,  срещу Заповед № А-1563/05.10.2017г., издадена от Кмета на община Асеновград, с която е наредено да се премахната изградените незаконни строежи в поземлен имот с кадастрален идентификатор 00702.26.6, местност ***, землище на гр. Асеновград по КК на гр.Асеновград, с начин на трайно ползване: изоставени орни земи, целият с площ от 1,800 дка, като строежите представляват: едноетажна тухлена жилищна сграда с дължина приблизително 6 метра, ширина от 5 метра и височина от 3,2 метра; едноетажна тухлена пристройка – недовършена с дължина приблизително от 4,00 метра, ширина приблизително от 3,50 м. и височина приблизително от 2,40 метра.

Тъй като извършителят и собственикът на строежа са неизвестни, заповедта е издадена спрямо собствениците на терена – наследници на А. Г. М..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че строежът е извършен от наследодателите на оспорващата преди тридесет години и към настоящия момент се ползва от същата. Възразява се, че като не е установил годината на изграждане на строежа, административният орган е допуснал процесуално нарушение. Поддържа се, че строежът е търпим и не подлежи на премахване. Сочи се също, че при издаване на административния акт не са съобразени и европейските разпоредби за осигуряване на социални жилища. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

 3. Ответникът – кмет на община Асеновград, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., е на становище, че жалбата е неоснователна. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

4. Заинтересованите страни О.А.К., с адрес: *** и Г.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, оспорват жалбата и молят да се изпълни оспорената заповед.

Заинтересованата страна В.Г.М., с адрес: ***, не взема становище по жалбата

5. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

ІІ. За допустимостта:

6. Оспорената заповед е връчена на Г.Б.С. на 06.10.2017г. срещу подпис. Жалбата е подадена на 18.01.2017г., т.е. в 14- дневния срок за обжалване. Настоящия състав намира, че оспорването в конкретния случай е допустимо, независимо, че С. не е бил участник в административното производство и не е посочена като адресат в диспозитива на обжалвания административен акт /така Определение №15509 от 18.12.2017г. по адм. дело №13865/2017г. на ВАС/. В настоящото производство не е спорен фактът, че към момента на издаване на заповедта Г.Б.С. е фактически ползвател и собственик, макар и без нотариален акт, на процесното незаконно строителство, в което живее с децата си и за което се установява да е извършено от нейните наследодатели. При това положение, обстоятелството че жалбоподателят не е посочен като адресат на заповедта, не отрича правото му на оспорване на административния акт, с цел защита на пряко засегнатите му права и законни интереси, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите:

7. На 08.09.2017 г. длъжностни лица при община Асеновград, в отсъствие на жалбоподателя, са извършили проверка на строеж: жилищна сграда, изградена в местността „***“, землище на община Асеновград. В резултат на проверката е съставен Констативен протокол № 23/08.09.2017г., в които е отразено, че имотът и строежът са с неизвестен извършител и собственик  и за него не са налице одобрен проект и разрешение за строеж. Строежът е описан като: „„жилищна сграда H=2 6/5, H=3,20; пристройка – недовършена 3,50/4“. Към протокола е изготвен снимков материал, от който не може да се установи разположението на констатираното незаконно строителство и неговият обем.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

8. Към административната преписка са приложени снимки и извадка от кадастралната карта на град Асеновград, в които процесният имот е нанесен под номер шест. Според данните от скица от 13.11.2017г., имот № 00702.26.6 е новообразуван имот по Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на м. ‚***“, гр. Асеновград, код по ЕКАТТ: 00702, община Асеновград, област Пловдив, одобрен със Заповед № 1622/04.11.2012г. на областен управител на област Пловдив. Според регистрите към ПНИ имотът е записан като собственост на наследници на А. Г. М. по решение № 208 от 02.08.2001г. на Поземлена комисия – гр. Асеновград.  Съгласно удостоверение за наследници № 20/20.10.2017г., наследници на А. Г. М. са В.Г.М., О.А.К. и Г.А.С..

9. По делото се събраха показанията на свидетелката  Н. Ш. А., която сочи, че е съсед на оспорващата. Сградите -  къщичка с ПВЦ дограма, една стая и барака били от 30 години. Бабата и дядото на Г. ги построили. На тази земя няма нещо посято. Има вода и ток.

10. По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице Я.Н.Р., чието заключение без прието без възражения от страните и се кредитира с доверие от съда. Според вещото лице местността „***“, в землището на гр. Асеновград, се намира извън регулационните граници на населеното място, в земеделска територия. Няма одобрен регулационен план или парцеларен план на техническата инфраструктура. Няма одобрен застроителен план или одобрени застроителни решения. Територията не е част от стопански двор.

По данни от КК на гр. Асеновград имот с к.и. № 00702.26.6 е частна собственост, в земеделска територия, девета категория с НТП – друг вид нива, площ 1800 кв.м. и стар № 026006.

Процесната жилищна сграда, описана в обжалваната заповед е установена от експертизата като две сгради №  1 и № 2, обединени в общо жилище с общи размери 4,75м/8,40м /т.е. с площ над 35 кв.м/. Сградата е едноетажна, с височина под 10 метра и попада в пета категория строежи. Пристройката към сградата не е довършена, не се ползва и няма конкретно предназначение. Доколкото за процесния имот няма нито един план, в който да е предвидено застрояване на сгради от вида на процесните, експертизата не може да установи предназначението на имота, респ. вида на застрояването. Тъй като застрояването е в земеделска земя, същото следва да бъде съобразено спрямо основното предназначение и начина на ползване на земеделската земя.

Огледът на място не потвърждава и за трите части на строежа да са реализирани преди 30 години. Пристройката е видимо нова, от последните няколко години. Най-старо строителство по физически белези на сградите е сграда с № 1, но тя е пристроена със сграда № 2, която е изпълнена с нови материали, ПВЦ профили и външна топло изолация.

 

ІV. За правото:

11. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

12. По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

13. Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).

14. При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесната жилищна сграда и пристройката към нея са V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице инж. Р.. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.  

15. Предвид липсата на разрешение за строеж, строителни книжа и одобрен подробен устройствен план  (чл. 225, ал.2, т. 1 и т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е установен като незаконно строителство. По тези обстоятелства няма спор. В случая нито се твърди, нито се установява да е проведено успешно производство по неговото узаконяване.

16. На следващо място след като процесните строежи са незаконни, за да подлежат същите на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от  ПР на ЗУТ.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Най - сетне, законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Тук следва да се има предвид, че доколкото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния административен съд /.

Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации.

17. От събраните по делото доказателства съдът намира, че оспорващият не доказа безспорно в кой период е изпълнено процесното строителство. Съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като намира същите за необективни и пристрастни. От друга страна данните по експертизата сочат на ново строителство от последните няколко години. Тази фактическа обстановка по-скоро дава индикации, че строежът в настоящия си вид е изграден в периода след 31.03.2001 г.

Въпреки това, за да извърши императивно изискуемата преценка за търпимостта на строежа, съобразно относимите към годината на застрояване материални правни норми, съдът следва да установи по безспорен начин, ако не точната година поне релевантен период на извършване на строежа. В случая самият оспорващ сочи, че строежът е изграден преди 30 г., т.е. относими са правилата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Каза се, предпоставките за прилагане на тази хипотеза са строежът да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове  и да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Твърдяното в жалбата време за изграждането на строежа ориентира към 1987г. и разпоредбите на Закон за териториално и селищно устройство /ЗТСУ, отм./, респ. Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ, отм./, съгласно които извън строителните граници на населеното място се разрешават строежи, чиито вид, размер, разположението и предназначението се определят с правилника за приложение на този закон и строителните правила, норми и нормативи /чл. 40 ал.2 ЗТСУ, отм./ .

Съгласно чл. 108, ал.1 от ППЗТСУ, отм., извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство съгласно строителните правила, норми и нормативи. Според чл. 108, ал.7 от ППЗТСУ, отм. /редакция - ДВ, бр. 48 от 1985г./ - „В местата, предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действуващите специални разпоредби и в личните селскостопански имоти, извън регулация, може да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползуване със застроена площ до 35 кв.м.  Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет определят зоните, в които може да се разрешава строителството на такива постройки. Строителството им се извършва по утвърдени проекти и с разрешение за строеж. Вместо индивидуални постройки в райони, определени с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, съответно на Столичния народен съвет, и по утвърдени типови проекти могат да се строят на подходящи места общи сгради (гардероби), в които да се предвиждат помещения за съхраняване на селскостопанския инвентар и продукция на отделните стопани. При незаконно строителство в такива места се прилагат санкциите, предвидени в Закона за териториално и селищно устройство, а предоставеното право на ползуване на имота се отнема, без да се дължи обезщетение за направените подобрения.”.

С правилата на Наредба № 2 от 20.05.1993г. за застрояване в земеделските земи /обн., ДВ, бр. 47 от 4.06.1993г., отм., бр. 48 от 28.04.1998г./ се определят условията и редът за застрояване в земеделските земи по смисъла на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за случаите, в които не се променя предназначението им. Без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава строителство, свързано с ползването им, както следва: 1. на стопански сгради, постройки и съоръжения за производство и съхранение на растителна, растително-дървесна и животинска продукция съгласно списъка в приложение № 1, вкл. инженерни мрежи и съоръжения, свързани с необходимото благоустрояване на парцелите - водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води, електроснабдяване, енергоснабдяване, третиране на твърдите отпадъци, мелиорации и др.; 2. на жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи.

С изм. на ППЗТСУ /редакция ДВ бр. 2 от 1996г./ е предвидено, че строежи „извън строителните граници на населените места могат да се извършват, както следва: 1. В земеделски земи – съгласно Наредба № 2 за застрояване в земеделски земи; 2. в други територии - съгласно нормите и реда за застрояване на такива територии в съответствие с одобрено частично застроително решение.”. Съответно, съгл. чл.109 от ППЗТСУ: „Строежи извън строителните граници на населеното място се разрешават при условие, че за обекта са осигурени източници за водоснабдяване (при съответно право на водоползуване) и електрозахранване, както и необходимите комуникационно-транспортни и съобщителни връзки.”

Според чл.2, ал.1, т.1 от Наредба № 2 от 10.04.1998г. за застрояване в земеделските земи: „Без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване, свързано с ползването им, както следва: 1. при имоти с площ до 10 дка - на едноетажни стопански постройки със застроена площ до 35 кв. м за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване, които нямат траен статут и не се заплащат при отчуждаване и комасация на земята”.

При тази фактическа и правна обстановка, настоящият състав намира, че дори при безсъмнено установяване на строежа на жилищната сграда към 1987г., вкл. на започнат в този период незавършен строеж - пристройка, последните не са предназначени за сезонно ползване по см. на ППЗТСУ отм. за периода до 1996г., а за периода след 1996г. – едноетажната жилищна сграда не е стопанска постройка с помещение за обитаване. В случая площта на имота е до 10 дка и предпоставките за осъществяване на строителство в земеделска земя са относими към постройки за сезонно ползване и едноетажни стопански постройки с помещение за обитаване. Тоест, придадено е значение на предназначението на сградата в конкретната територия. По делото не се спори, че земята върху която е реализиран строежа не се обработва. Няма данни това да се е извършвало и към предходен момент. Сградата и пристройката се ползват за задоволяване на жилищни нужди в земеделска територия, за която никога не е одобряван ПУП или друг план, който да допуска такова строителство.

Иначе казано, строежите не съответстват на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането им. Процесните строежи не съответстват и на сега действащите правила и нормативи и по-конкретно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която извън границите на урбанизираните територии се допуска застрояване при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята. В конкретния случай, за имотите, в които попадат строежите не е налице одобрен устройствен план или застроителен план, поради което същите са недопустими и с оглед сега действащата нормативна уредба /така Решение № 4836 от 2018г., ВАС, Второ О/.

След като в случая не са налице кумулативно дадените предпоставки по § 16, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ, процесното строителство не може да бъде определено като търпимо в условията на тази хипотеза.

От друга страна за периода по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ няма представено доказателство за деклариране на строежа пред одобряващите органи до 31.12.1998г. Това е относимо и за периода по §16, ал.3 от ПР на ЗУТ – липсва информация за деклариране в 6-месечния срок. Предпоставките за прилагане нормите на § 16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ също са в условие на кумулативност, тоест липсват основания за прилагане и на тези две хипотези.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че подвеждането на горната фактическа обстановка под хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не би довело до различен краен резултата, тъй като, както вече бе отбелязано, с тази разпоредба не се изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, нито пък се въвежда ново основание за търпимост на строежите.

Извън обсъдените хипотези всеки строеж, изграден след 31.03.2001 г., не може да бъде признат за търпим.

18. По отношение възражението за превратно упражняване на власт и засягане на основни права и свободи на оспорващия, съдът съобрази разпоредбата на чл. 8 КЗПЧОС, която защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките, визирани в ал. 2, а именно - намесата на държавните власти да е предвидена в закона и необходима в едно демократично общество, в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на останалите граждани. С оспорената заповед е осъществена намеса в правото на жалбоподателя на зачитане на неговото жилище, но тази държавна намеса в случая е допустима и пропорционална. Обстоятелството, че премахването на конкретното незаконното строителство е част от обща кампания, не го прави законен строеж и разпореденото премахване не е в несъответствие с целта на ЗУТ - да не се допуска изграждането на незаконни строежи. Настоящият състав намира, че да се приеме противното би означавало да се допусне оспорващият да черпи права от собственото си противоправно поведение. В горния смисъл не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на органите по незаконно строителство.

При издаването на заповед по чл.225 и чл.225а ЗУТ, с които се нарежда премахването на незаконни строежи, административният орган, в съответствие с националното законодателство, действа при условията на обвързана компетентност и не разполага с възможността да прецени дали да нареди премахването на незаконния строеж.

Възражение за липса на осигурено от общината социално жилище и несъобразяване решенията на Европейския съд за спазване на правото, предвидено в чл. 8 КЗПЧОС и евентуалните възможни алтернативи за настаняване в друго жилище, следва да се съобразят от органа по изпълнението след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж /така Решение № 8669/2017г., ВАС, Второ О./.

19. При горната фактическа и правна обстановка, настоящият състав намира, че оспорения в настоящото производство административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, което налага извод за неоснователност на жалбата.

 

V. За разноските:

20. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б.С. с ЕГН **********, адрес: ***,  срещу Заповед № А-1563/05.10.2017г., издадена от Кмета на община Асеновград

ОСЪЖДА Г.Б.С. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на община Асеновград, сумата от 100 лева /сто лева/, представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

Top of Form