Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          №122

 

                        гр. Пловдив,  19 януари 2018год.

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав в открито заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН РУСЕВ

 

 при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 3106 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във вр. с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

 Образувано е по жалба от А.Т.В., ЕГН ********** срещу Отказ рег. № 438з-144/17.10.2017г. на Началник на Трето РУ – Пловдив, с което, на основание чл.58, ал.1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/ и е отказано издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, отнето е разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпасиза самоотбрана-Приложение № 4, серия РВА № 008680 с рег. № 372/25.10.2012г., и разрешенеие за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие приложение обр. 3, серия РВ № **, рег. № А-168/25.10.2012г. и е иззето за съхранение огнестрелно оръжие-пистолет марка „Валтер Р99“, кал.9х19мм с фаб. № 027466 и пистолет Байкал 442, калибър 9х18мм., № ХАМ1081 и боеприпасите към тях. Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага доводи за липса на мотиви, обосноваващи крайния извод на административния орган. Твърди, че притежава дълго време пистолета и  разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, което и било необходимо за самоотбрана във връзка със защита на търговската  дейност. Искането е да се отмени  оспорения отказ. Претендира разноски.  

Ответникът – Началник на Трето РУ – Пловдив, редовно призован, не взема становище по жалбата.

Производството пред  административния   орган е започнало по заявление с Вх.№ 438000-8402/13.09.2017г. от А.В., за продължаване срока на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, необходимо й за граждански цели /самоотбрана/.  

След служебна проверка от служители на Трето РУ към ОД на МВР-Пловдив, началникът на Трето РУ е постановил процесната заповед, с което на жалбоподателката е отказано издаването на разрешение за продължаване срока на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси, и са иззети за временно съхранение притежавани от нея пистолети, описани по-горе в настоящото решение. За да постанови акта си, органът е приел, че не е установена необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, както и че представените от лицето мотиви не доказват нуждата, същото да притежава оръжие. На 17.10.2017г. актът е бил надлежно съобщен на жалбоподателката, видно от отбелязването.   

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото съдът, прави следните правни изводи:  

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения АА на всички основания по чл.146 АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, спазени ли са административно производствените правила и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Оспорения АА е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на действащите материално правни разпоредби и адм. производствени правила, като същият е мотивиран и съобразен с целта на закона. В оспорения акт се съдържа описание на фактите от значение за случая, изложени са мотиви и правно основание за издаването. Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Обосноваването на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие е въведено, като задължителен елемент на искането за издаване на разрешение на физическо лице по чл.76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ. С оглед посочените разпоредби законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона, поради което възражението на жалбоподателката в тази насока, че отговаря на изискванията за издаване на разрешение, се явява неоснователно. Административният орган има задължение да събере доказателства за обстоятелствата по чл.76 от ЗОБВВПИ и във вр. с чл. 58, ал.1 от същия закон, което е сторено в случая, но за него не съществува задължение да провежда процедура по установяването на релевантните за издаването на административния акт факти. Следователно молителят в административното производство следва да докаже необходимостта от разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Законът възлага в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение, да докаже необходимостта си от придобиване на огнестрелното оръжие, а в случая необходимостта от носене на оръжие не е установена от заявителя. Не са направени твърдения и съответно не са представени доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или неговото семейство, за да се направи извод за необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. Обстоятелството, че жалбоподателката се занимава с хотелска и рестораньорска дейност и носи значителни парични суми, не обосновава необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая жалбоподателката обосновава причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели на извършвана от нея търговска дейност. Тези основания, са неотносими към законосъобразността на оспорения отказ, тъй като искането е за издаване на разрешение за придобиване на оръжие за граждански цели. Изтъкнатите от същата обстоятелства не сочат на нужда от притежаването на оръжие, свързано със самоотбрана. За да бъде издаден благоприятен за молителя по съдържание административен акт е необходимо да се установи основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение. В тази насока следва да се има предвид и фактът, че по делото липсват данни от лицето да са подавани жалби за извършени спрямо него посегателства или престъпления, застрашаващи живота и здравето му. Не са представени и доказателства за това. В конкретния случай без правно значение за законосъобразността на оспорения акт е фактът, че на жалбоподателката е било вече издавано разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, както и че отговаря на останалите изисквания на чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ, в каквато насока се правят възражения. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.  

Тук следва да се посочи още, че противно на твърденията в жалбата за нарушаване на чл. 35 от АПК, изпратеното от административния орган писмо изх. 438000-9365/10.10.2017г. е израз именно на принципът, залегнал в цитираната норма- за издаване на акта след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Както се посочи, в случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Иначе казано, в това производство, за административния орган не съществува задължение да провежда процедура по установяването на тези релевантни за издаването на административния акт факти, а същевременно няма как основанията да са просто твърденията на заявителя, неподкрепени с конкретни доказателства. Законово изискване за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на разрешението, както при първоначално подаване на заявление, така и в случаите на подновяване на вече издадено разрешение.

Съобразно горното съдът намира оспорвания отказ за валиден административен акт, издаден при спазване на административно производствените правила за това, в съответствие са приложимия материален закон (чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ) и прокламираната от същия закон цел. Това прави подадената жалба неоснователна.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

    Р    Е    Ш    И :

 

 

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.В., ЕГН ********** срещу Отказ рег. № 438з-144/17.10.2017г. на Началник на Трето РУ – Пловдив.  

        Решението  подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                                

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/