Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

16.01.2018г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд Пловдив, пети състав, в публично съдебно заседание на 11,12,2017 година в състав:

                                                  Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ

и секретаря В. К., като разгледа докладваното АД № 3111 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДП.

Жалбоподателят – Н.И.Н. с ЕГН **********,*** обжалва  Заповед № 17-1030-001856/22.09.2017 г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор “Пътна полиция”, за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП.

 В жалбата  и в хода по същество , процес.представител на жалбоподателя твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, като на първо място Н. няма качество на собственик на посоченото в заповедта МПС – лек автомобил “Тойота Айго” с рег. № ***, цитираното МПС е собственост на юридическо лице “***” ООД и отделно от горното в процесната заповед не са изложени никакви мотиви защо измежду двамата съдружници и управители именно жалбоподателят следва да носи отговорност за твърдяното административно нарушение. Претендират се и съдебни разноски.

Ответникът по жалбата – Началник Сектор „ПП“, при ОДМВР-Пловдив в становище / л. 30/  от  27.11.2017 г., счита проведеното административно-наказателното производство за законосъобразно, както и уведомява съдът, че в ПАС има заведено адм.дело № 3212/2017 г. на ХV състав със страни “***” ООД и Началник група “Пътна полиция” към ОД МВР Пловдив, с което се обжалва процесната ЗППАМ № 17-1030-001856/22.09.2017 г.

 Пловдивският административен съд, в настоящия състав по допустимостта на жалбата  констатира че на основание  чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2а от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 3) е връчена на 30.10.2017г. на жалбоподателя, а от своя страна, жалбата (лист 4) постъпва в съда на 06.11.2017г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 22,09,2017г. в гр. Пловдив на В.И.С.е съставен АУАН затова че е управлявал МПС „Тойота Айго“ ” с рег. № ***със свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на 25,07,2017г. Издадено е и НП № 17-1030-006432 от 09,10,.2017г. (лист 18) от М.М.- началник на група в Сектор ”ПП” при ОД на “МВР”- Пловдив, с което на С. е  наложена глоба в размер от 100,00 лева, заради извършено административно нарушение по чл.150а, ал. 1  от ЗДвП.

На 22,09,2017г. е  издадена и процесната Заповед № 17-1030-001856 на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор “Пътна полиция”, за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, на жалбоподателя и  с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП, отнети са два броя регистр.табели  и СРМПС № 002076390.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 57) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 55) на директора на ОД на ”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция” при ОД на “МВР”- Пловдив са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП. Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол съдът намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

По делото не са ангажирани доказателства, че М.М.действително заема длъжността началник на група в Сектор ”ПП” при ОД на “МВР”- Пловдив към 22,09,2017г., но тъй като по отношение на това обстоятелство между страните няма формиран спор, то следва да се приеме за установено, че това е така.

Както се посочи по-горе, ПАМ от вида на процесната се налагат с мотивирана заповед.

Видно от текстовата част на описаните по-горе АУАН и НП / л. 44-45/  изрично е описано , че В.С.  е  управлявал МПС „Тойота Айго“ ” с рег. № ***със свидетелство за правоуправление с изтекъл срок на 25,07,2017г. На л. 24 по делото е приложено копие от новото СУМПС на С. , за което е видно че е издадено на 13,10,2017г. , т.е. след налагане на процесната ПАМ. В административната преписка няма приложена справка за водача С.  в която да е посочено старото СУМПС, съответно с период на годност.

На л. 54 е приложена справка за водача Н.Н.-жалбоподател в настоящото производство.

С определение № 2371 от 27,11,2017г. по АД № 3211 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив, 15-ти състав  е оставена без разглеждане жалбата на „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя К. Н.Н., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-1030-001856 от 22.09.2017г. на Началник група към ОДМВР Пловдив Сектор „Пътна полиция“ и е прекратено съдебното производство.

Предвид  събраните по делото доказателства и съобразно проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът следва да изложи следното от правна страна:

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, Съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

 Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорения акт - в случая ПАМ,  следва да се преценява , съгласно непротиворечивата практика на ВАС към момента на издаването му.

Според чл.59, ал.2 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1) наименование на органа, който го издава; 2) наименование на акта; 3) адресат на акта; 4) фактически и правни основания за издаване на акта; 5) разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6) разпореждане относно разноските; 7) пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8) дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.

Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а от ЗДвП, в приложима редакция, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

Законодателят в чл. 150а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.; изм., бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.; изм., бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.; изм., бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.)  (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.)  е посочил , че „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В случая е налице неправилно приложение на материална правна норма.  Както горе се установи  водачът С. е управлявал МПС с притежавано свидетелството за управление на МПС , но с изтекъл срок на валидност-след 25,07,2017г. , а в оспорената ПАМ е посочено че С. е извършил……“Управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за управление“.

Неправилното приложение на материалния закон налага отмяна на оспорената ПАМ.

Отделно от горното съдът счита че оспорената заповед подлежи на отмяна и  поради допуснато съществено нарушение на процесуалните норми , т.е. същата е немотивирана и не е посочено защо тя се налага срещу вторият управител , а не срещу първият от тях. Видно от приложената справка от ТР / л. 11-12/  управители на „***“ООД са  К. и Н. Н..

Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че оспорената заповед се явява издадена при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма на акта, както и в противоречие с относимата материалноправна разпоредба на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП,  поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна, а на жалбоподателят се присъдят дължимите / л.6, 29/ съдебни разноски на основание чл. 38, ал.1 , т. 3 от ЗА , във вр. с чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  по жалба на Н.И.Н. с ЕГН **********,***  Заповед № 17-1030-001856/22.09.2017 г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор “Пътна полиция”, за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.102, т.1 от ЗДвП, отнети са два броя табели с регистрационен номер  и СРМПС.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на Н.И.Н. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 410 /четиристотин и десет / лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: