Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 324

 

гр. Пловдив, 15 февруари 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд., ХVІІІ състав в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН РУСЕВ

 

         при секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 3136 по описа на съда за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

        Производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК.          

Образувано е по жалба, подадена от П.Б.Т., ЕГН ********** против заповед № 17-1030-001811 от 24.09.2017г., издадена от Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена от некомпетентен административен орган, в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.   

Ответникът - Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изразява становище по жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е налице отбелязване за датата, на която е връчена – 09.10.2017г., поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 24.09.2017г., около 13,00ч, в община Садово, на път Първи клас I-8, 238 км. посока гр.Хасково жалбоподателят управлявал лек автомобил марка Хонда Прелюд, с регистрационен номер РВ **** ВС негова собственост под въздействието на наркотични вещества- амфетамин, изпробван с техническо средство дрегер DRUG TEST 5000 STK 6 с фабричен № ARSF-0026, проба № 54, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. Издаден е бил талон за медицинско изследване № 0000605 за амфетамин и талон № 0000604 за алкохол. Проверката е приключила в 15,54ч. Съставен е акт за установяване на административно нарушение сер. Д, бл. № 146710 от 24.09.2017г. По делото е приет Протокол от 24.09.2017г. за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества.

Въз основа на така установеното административно нарушение Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ е издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство. Представени са следните писмени доказателства: оправомощителна заповед № 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на МВР-Пловдив, заповед № 8121к-5154/02.06.2017г. и заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. всички свързани с доказване компетентността на издателя на обжалвания административен акт, талон за медицинско изследване № 0000605 и № 0000604, АУАН № 146710 от 24.09.2017г., справка за нарушител/водач.  

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

В обжалвания административен акт е посочено, че оправомощаването на издателя на заповедта е извършено със Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с които определени длъжностни лица, сред които и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да налагат принудителни административни мерки (ПАМ), включително по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в приложима редакция), за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.   

В случая, по делото не са ангажирани доказателства, оборващи отразената в АУАН № 146710 от 24.09.2017г. констатация, че Т. е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества- амфетамин.

При това положение е било налице фактическото основание за издаване на заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП "Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил "Хонда Прелюд", с рег. № РВ ****** ВС за срок от 6 месеца". При издаване на заповед от вида на оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и следователно при установяване наличието на предпоставките по чл. 171, т.2а от ЗДвП административният орган е задължен да издаде административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл. 172, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно изброени в чл. 171, т.2а от ЗДвП, които в случая са установени от АУАН и талона за медицинско изследване, административният орган е длъжен да наложи ПАМ "Прекратяване регистрацията на ППС". Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП в приложимата редакция за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, една от които е - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. В случая е налице проверка с техническо средство установила употреба на наркотични вещества- амфетамин, с оглед на което съдът приема, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Т.е наказанието, което ще бъде наложено на жалбоподателя, за нарушението, което е извършил, отчитайки тежестта на същото, според закона е за 6 месеца. Охраняваното процесно обществено отношение е свързано със задължението на водача на МПС да управлява моторно-превозно средство без да употребява наркотични вещества или техни производни.  Въз основа на тези данни съдът намира, че времето от 6 месеца, е подходящ срок за налагане на наказанието поради следните съображения: Непосредствената цел на ПАМ е предотвратяване и преустановяване на административни нарушения до решаване на въпроса за отговорността. Според съда ПАМ по своята същност е принудителна административна мярка, целяща преустановяването на нарушения, въпросът за отговорността и наказанието на извършителя обаче се решава с НП и няма как мярката наложена с цел преустановяването на нарушение да надвишава самото наказание. Това според съда противоречи на нейната цел и същност. Жалбоподателят не е препятствал контролните органи да му извършат проверка с техническо средство, което е отчело стойност, за която в самия закон е предвидено наказание, на практика той не е осуетил проверката. Следователно превенцията спрямо него следва да се съобрази с по-ниската степен на обществена опасност на водача. При тези изводи,  в процесната ПАМ законосъобразно срокът на налагането й е определен на шест месеца.  

Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

От ответника по делото не е заявена претенция за присъждане на разноски, предвид на което и такива не следва да бъдат присъждани.

Ето защо Съдът

 

                                       Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Б.Т., ЕГН ********** против заповед № 17-1030-001811 от 24.09.2017г., издадена от Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.  

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :