Р Е Ш Е Н И Е

 

 640

гр. Пловдив, 20 март 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                                                                   

при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 3152 по описа на съда за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от Р.Г.К., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: ***, против РА № Р-16002616009242-091-001/07.07.2017г., издаден от С.П.– началник сектор, възложил ревизията и К.Н.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 530/08.09.2017г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчноосигурителна практика» – гр. Пловдив относно допълнително определени дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 2 592,83лв., ведно с лихви в размер на 1 637,35лв. и за 2011г. в размер на 3 543,09лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 870,31лв.

Жалбоподателят счита, че актът е непра­ви­лен и неза­ко­но­съобра­зен, като данъчните задължения за 2010г. са определени в нарушение на разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК и чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Материалната законосъобразност се обосновава и с нарушение от ревизиращия екип на указание № 24-00-28 от 21.04.2007г. на изпълнителния директор на НАП. Същите доводи са преповторени и в подадена при съдебното обжалване уточняваща молба вх. № 20306/24.11.2017г. В съдебното производство жалбоподателката се представлява от адв. Д., който поддържа аргументите, изложени в жалбата и претендира присъждане на направените по делото раз­носки.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юр. Б., счита жалбата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Пре­тендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана писмена защита.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

  Настоящият състав на съда от фактическа страна установи след­но­то:

  Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ. По делото се представени пощенски плик (л. 15), известие за доставяне, адресирано до  ОДОП – гр. Пловдив за постъпила пощенска пратка на 02.11.2017г. (л. 557) и служебна бележка от служител в Пощенска станция – Димитровград за постъпило препоръчано писмо с подател Р.К. на 01.11.2017г. (л. 560), представляващи доказателства за срочността на подадената жалба.

  Ревизионното производство е инициирано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002616009242-020-001/22.12.2016г. на В.А.– началник сектор, в качеството си на заместник на С.П.– началник сектор, е сложено началото на ревизия на жалбоподателя, със срок от три месеца, считано от връчването на заповедта, което е станало на 37.12.2016г. Ревизията обхваща задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2010г. – 31.12.2015г. и вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица за същия период. Срокът на ревизионното производство е удължен със ЗВР № Р-16001216009242-020-002/27.03.2016г. на С.П.– началник сектор, като е определен нов краен срок до 26.05.2017г. Първата ЗВР е връчена на упълномощеното лице Р.А.на 27.12.2016г. (пълномощно на л. 550), а втората ЗВР – на 28.03.2017г. по електронен път (л. 547).

В хода на ревизионното производство е издаден ревизионен доклад /РД/ № Р-16002616009242-092-001/09.06.2017г., против констатациите в който не е подадено възражение. Въз основа на констатациите в РД е издаден РА № Р-16002616009242-091-001/07.07.2017г., с който са установени допълнително дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г. и 2011г., ведно с прилежащите лихви.

 Ревизионният акт е обжалван по административен ред с жалба вх. № 94-00-5845/19.07.2016г. и допълнение към жалба вх. № 20-25-52/36.07.2017г., с множество документи на немски език, с надлежен превод на български език относно размера на доходите на немски гражданин.

Всички актове са издадени от снабдени със съответните правомощия за това длъжностни лица, видно от представената Заповед № РД-09-456 от 04.04.2016г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗНАП и на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК, с които на определени длъжностни лица от дирекцията е делегирано правомощие да издават заповеди по чл. 119, ал. 2 от ДОПК (л. 5 – 7).    

С Решение № 530 от 08.09.2017г., Директор на Дирекция “ОДОП“ – гр. Пловдив е потвърдил издадения срещу лицето ревизионен акт, в частта му на допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г. и 2011г., като е посочил изрично, че с обжалвания РА не са установявани допълнително вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за ревизирания период.

При ревизията е установено следното от фактическа страна:

Относно констатациите по ЗДДФЛ

Жалбоподателката К., по смисъла  на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите, получени от през отделните данъчни /календарни/ години, попадащи в обхвата на ревизията. Установено е, че за ревизираните периоди лицето не е подавало декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирало получаване на доходи. К. има участия в следните дружества:  „Р и Р - Роси“  ЕООД; „Р и Р“ ООД и „Благоевград БТ“ АД, като от тези дружества лицето е получило дивиденти през ревизираните години  в минимални размери. Наред с това, е придобила доходи и от отдаване на земеделска земя под наем от „**“ ООД за 2009/2010г. - 607,20лв.; 2010/2011г. – 1 062,60лв.; 2011/2012г. – 1 497,76лв.;  2012/2013г. – 1 821,76лв.; 2013/2014г. – 1 578,72лв.; 2014/2015г. – 1 700,16лв. Р.К. е получила и доходи от лихви по банкови  депозити в следните размери:  за 2010г. – 1 960,61лв.; за 2011г. – 2 994,75лв.; за 2012г. – 2 912,69лв.; за 2013г. – 2 968,46лв.; за 2014г. – 2 245,94лв.; за 2015г. – 1 211,61лв.

При анализ на представените при ревизията банкови извлечения за наличностите и движението по разкритите банкови сметки ревизиращият екип е установил, че има нарастване на паричните през 2010г. и 2011г. в значителни размери. В отговор на ИПДПОЗЛ се депозират писмени обяснения със съдържание, че направените вноски по банковите сметки са от получени парични дарения от лицето М.К. – гражданин на Федерална република Германия. Дарението е направено еднократно през 2010г. и е в размер на левовата равностойност на 10 000евро. Във връзка с твърденията е представено потвърждение от дата 16.02.2017г. от дарителката М.К. (на немски език, придружено с превод на български език, извършен от заклет преводач), съгласно съдържанието на което дарителката подпомага финансово своята снаха Р.К. с и своя девер М.К.с парични суми, считано от 2006г.

При анализ на представените документи и писмени обяснения относно декларираните парични дарения от посоченото лице органите по приходите са направили извод, че дарителят не посочва конкретни суми и години на предоставяне на паричните средства, само начален период 2006г. Налице е разминаване с направените декларативни твърдения от жалбоподателката К. в първоначално представените писмени обяснения, съгласно съдържанието на които е направено еднократно дарение в размер на левовата равностойност на 10 000евро. Впоследствие, при представените на 01.06.2017г. писмени обяснения, ревизираното лице декларира и друго получено дарение, отново в размер на 10 000евро, но през месец октомври 2009г. от дарителите М.К. и б.к..

Ревизиращите органи по приходите са намерили твърденията за недоказани, доколкото от страна на дарителите се твърдят продължителни във времето парични суми (от 2006г.), докато от надарените се излагат твърдения за две отделни дарения в общ размер на 20 000евро, направени през 2009г. и 2010г. Предвид разминаванията в твърденията на лицата е направен извод, че твърдяното дарение на парични средства не е фактически извършено и не следва да намери отражение във входящата част на паричния поток на К..

Наред с твърденията за получени дарения жалбоподателката К. е посочила друг източник на доходи, а именно дивидент от разпределена печалба на „Р – Р“ ООД през 2009г., изплатена с РКО от 04.01.2010г., в размер на 7 235,79лв. Декларираното твърдение е подложено на проверка при паралелното ревизионно производство на дружеството, при което е направена констатация, че в счетоводните регистри не са налице счетоводно отразени начислени и изплатени дивиденти през 2010г. При проверка в информационния масив на НАП относно изплатени суми на Р.К., посочени в справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, се установи, че също не е деклариран изплатен дивидент за 2010г. от „Р и Р“ ООД. Доколкото не са приети като фактически получени декларираните от ревизираното лице доходи от различни източници, е направен извод, че през ревизирания период Р.К. е внасяла в банковите си сметки значителни по размер парични суми, без да е имала декларирани и обложени доходи, които да обосновават трансформация на парични средства в големи размери.

След направен анализ на наличната документация в архива и информационната система на ТД на НАП - гр. Пловдив, събраните в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници, ревизиращият екип е преценил, че ревизираното лице е придобило доходи, които не са декларирани и обложени и с които е покривало извършените разходи през ревизираните години. На база събраните и предоставените документи в хода на извършваната ревизия на Р.К.  е установено, че тя е придобила доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както следва: за 2010г. в размер на 26 289,08лв. и за 2011г. в размер на 35 834,07лв. След приспадане на внесените вноски за ЗО за 2010г. в размер на 360,79лв. и за 2011г. в размер на 403,20лв. са получени данъчни основи за облагане съответно в размер на 25 928,29лв. и в размер на 35 430,87лв. Върху тези данъчни основи са изчислени допълнително данъчни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ съответно в размер на 2 592,83лв., ведно с прилежащите лихви и в размер на 3 543,09лв., ведно с прилежащите лихви.

Горестоящият административен орган е намерил направените от лицето възражения за неоснователни, съответно претендираните от него като получени доходи от дарение и от дивидент за необосновани. В решението са потвърдени констатациите в обжалвания РА относно допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г. и 2011г., ведно с прилежащите лихви.

        В хода на съдебното обжалване на ревизионния акт, са представени писмени доказателства за срочността на подадената жалба, както и такива за плащане на задълженията по обжалвания РА. Заявена е претенция за направено недължимо плащане поради изтекла погасителна давност за образуване на ревизионно производство по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за данъчните задължения за 2010г., ведно с прилежащите им лихви, съответно за изтекла погасителна давност за принудителното им събиране по чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

В хронологичен ред са представени следните писмени доказателства от страните по делото и трето неучастващо по делото лице: известие за доставяне № ИД PS 6400 061.1Р 8 (л. 557); разписка за връчване на решение № 530/08.09.2017г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив (л. 558); служебна бележка, издадена от Пощенска станция – Димитровград (л. 559); заверено копие на решение № 53/08.09.2017г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив (л. 561 – 570); болничен лист № Е 2016 5777711 от 19.12.2016г., издаден на осигуреното лице С.П.(л. 579); заповед № РД-09-1850/23.12.2016г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив за заместване на органа по приходите С.П.– началник сектор от органа по приходите– началник сектор (л. 578); 1 бр. оптичен носител (л. 591).

Въз основа на тези фактически установявания съдът стигна до следните правни изводи:  

В настоящото производство и съгласно чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 112, чл. 118 ал. 2 и чл. 119 ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120 ал. 1 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ДОПК въвежда принципът за законност при осъществяване на производството по ДОПК, а чл. 3, ал. 1 от ДОПК изисква органите по приходите да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, така че при ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят предпоставките за установяване на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест на жалбоподателката е да обори констатациите на органа по приходите със съответните доказателства.

Настоящият съдебен състав констатира, в хода на съдебното производство жалбоподателят прави само и единствено възражение за недължимост на допълнително определените данъчни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г., ведно с прилежащите лихви поради изтекъл срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК и поради изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Не се сочат конкретни възражения относно констатациите на ревизиращите органи по приходите за невключване във входящата част на паричния поток на претендирани парични средства с произход дарение и изплатен дивидент за 2010г. и 2011г.

            По отношение възражението за възлагане на ревизията след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК съдът намира следното: съгласно посочената разпоредба не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичане на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаване на декларация.

        В настоящия случай, първият данъчен период, за който са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ, е 2010г. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация за доходите на физическо лице за определен отчетен период (календарна година) се подава до 30-ти април на следващата година. Това означава, че доходите на К. за 2010г. следва да се декларират до 30-ти април 2011г., срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2012г. и изтича на 31.12.2016г. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че ревизионното производство е образувано на 27.12.2016г., когато е връчена издадената на 22.12.2016г. първа заповед за възлагане на ревизията (л. 548 – 549), т.е. преди изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК.

        По отношение на възражението за изтекъл давностен срок по чл. 171 от ДОПК настоящият съдебен състав намира следното: съгласно посочената раз­поредба публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.    

        В разпоредбата на чл. 172 от ДОПК са изброени изчерпателно основанията, при наличието на които давността спира или се прекъсва.  Съгласно разпоредбите на чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК давността спира, когато е започнало производ­ство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не по­вече от една година и когато актът, с който е определено задължението, се обжал­ва. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане.

В конкретния казус, са били налице основания чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК

, която разпорежда, че давността спира когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаване на акта, но за не повече от една годинаи по т. 4, че давността спира, при обжалване на РА.

Конкретно по казуса до датата на връчване на първата ЗВР - 27.12.2016г. от срока по л. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията по ЗДДФЛ за 2010г., са изтекли 4 години, 11 месеца и 27 дни, поради което остават до изтичане на петгодишната давност 3 дни.

 

 

 

 

Следователно, едногодишният срок по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, в който давността спира, започва да тече от 27.12.2016г. (датата на връчване на първата ЗВР) до 07.07.2017г. (дата на издаване на обжалвания РА). Към този момент от срокът по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК е изтекъл период от 6 месеца и 10 дни, т.е. по-малко от 1 година.

На свой ред, с факта на издаване на ре­визионен акт № Р-16002616009242-091-001/07.07.2017г., съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е прекъсната, но предвид че налице обжалване на ревизионния акт давността следва да се счита за спряна за срока за обжалване на акта.

Или в обобщение следва да се приеме, че възражението за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията по ЗДДФЛ за данъчен период 2010г. е неоснователно. По отношение искането за възстановяване на недължимо заплатената сума (главница и лихви) по обжалвания РА съдът не е компетентен да се произнесе по него в хода на съдебно производство по чл. 160 и сл. от ДОПК.

Доколкото в жалбата не се излагат други възражения за незаконосъобразност на обжалвания РА (включително за дължимите суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г., ведно с прилежащите лихви) и не се ангажират доказателства, съдът намира констатациите на ревизиращите органи по приходите за правилни и законосъобразни. 

        С оглед изхода на настоящия правен спор и своевременно направеното искане, на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.) на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 812,18лв. (осемстотин и дванадесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Водим от горното Съдът,

                                      

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Г.К., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: ***, против РА № Р-16002616009242-091-001/07.07.2017г., издаден от С.П.– началник сектор, възложил ревизията и К.Н.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 530/08.09.2017г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчноосигурителна практика» – гр. Пловдив относно допълнително определени дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 2 592,83лв., ведно с лихви в размер на 1 637,35лв. и за 2011г. в размер на 3 543,09лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 870,31лв.

ОСЪЖДА Р.Г.К., ЕГН ********** да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 812,18лв. (осемстотин и дванадесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/