Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 635

гр. Пловдив, 20.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ДИЧО ДИЧЕВ

при секретар Стефка Костадинова като разгледа докладва­но­то от Председателя адм.д. № 3153 по описа на съда за 2017 г.,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по жалба на Р.С.А., ЕГН **********,  адрес ***, против ревизионен акт № Р-16002616009241-091-001 от 11.07.2017 г., издаден от С.П.П.на длъжност началник сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и К.Г.Н.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта относно определените за 2010 г. задължения – данък за довнасяне в размер на 2 375 лв. и лихви 1 502, 43 лв., потвърден с Решение № 535/ 12.09.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр.Пловдив при ЦУ на НАП.  В СЗ процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.  

Ответната страна - Директор на Дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив, чрез процесуален представител и в писмени бележки оспорва жалбата  и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, предвид следното:

          От фактическа страна:

          Ревизията е за периода 2010 г. – 2015 г. След извършен анализ на всички събрани доказателства, описани подробно в РА и РД, е извършена съпоставка за съответствие между стойността на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи за 2010 г., както следва:       

         1. Източници на доходи на ревизираното лице:

1.1. Необлагаеми доходи, установени в хода на ревизията :

- Лихви по по банкови депозити - 809,98 лв;

- Доходи от продажба на МПС - 150,00 лв. /1/2 от 300 лв./.

Продаденото МПС е придобито през 2008 г. и доходът е посочен като необлагаем съгласно чл.13, ал.1, т.2, буква "а" от ЗДДФЛ;

          2. Други източници на финансиране:

2.1. Получени суми от съпруг - 5 000 лв.

           3. Имущество, притежавано от ревизираното лице в началото на данъчния период:

- 3 броя недвижими имоти (представени НА, договори , справка от Служба по вписванията, справка от ревизираното лице за притежаваните през периода 01.01.2010 г. - 31.12.2015 г. недвижими имоти, справка от Община Димитровград за наличните недвижими имоти на ревизираното лице);

- 3 броя МПС ( представени договор, справка от КАТ, справка от Община Димитровград);

- Налични парични средства в брой – 36 400,21лв.;

- Наличности по банкови сметки - 21 319,09 лв.;

           4. Имущество, притежавано от ревизираното лице в края на данъчния период:

- 3 броя недвижими имоти;

- 3 броя МПС , в т. ч. 1 брой МПС закупено през периода с договор за покупко-продажба от 09.07.2010 г. на стойност 5 500 лв (СИО) и 1 брой МПС (СИО) продадено с договор за покупко-продажба от 11.03.2010 г. за сумата от 300 лв;

- Налични парични средства в брой – 0,00 лв.;

- Наличности по банкови сметки - 66 799,35 лв.;

           5. Извършени от ревизираното лице разходи през данъчния период:

- Комунални разходи по фактури от доставчици - 528,11 лв.

- Разходи за платени местни данъци и такси - 388,02 лв;

- Разходи за придобиване на МПС - 2750,00 лв;

- Разходи за екскурзия, пътувания- 990,00 лв;

- Други разходи (преведена сума на 08.06.2010 г. в размер на 10 000 USD по банков път в полза на М.Д.)  - 16 377,00 лв. ( курс на деня за 1 щ. долар- 1,63777 лв).

              Въз основа на така направената съпоставка на притежаваните имущества и направените разходи с получените доходи е установено несъответствие за 2010 г. в размер на 24 153,20 лв., като е прието, че същото следва да се обложи като доходи от други източници съгласно чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ, а размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа за 2010 г. е определен по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, както следва:

             1. Облагаем доход доходите от други източници по чл.35 от ЗДДФЛ - 24 153,20 лв;

            2. Вноски за здравно осигуряване, внесени през годината - 403,20 лв;

            3. Годишната данъчна основа за доходите от други източници по чл.35 от ЗДДФЛ - 23 750,00 лв;

            4. Сума на годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ - 23 750,00 лв;

          5. Данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху общата годишна данъчна основа – 2375,00 лв;

         6. Дължим данък за довнасяне – 2375,00 лв.

         На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми е определена дължима лихва в размер на общо 1481,32 лв. съгласно приложена справка (Приложение № 28 към РД.)

         В хода на съдебното производство жалбодателката не е направила никакви доказателствени искания, съответно не са събирани доказателства.

          При така изложеното съдът направи следните правни изводи:

          Единственото оплакване в жалбата е за изтекъл срок по чл.109 от ДОПК по отношение календарната 2010 г. Съгласно чл.109 от ДОПК вр. чл.50 от ЗДДФЛ срокът по чл.109 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г. първоначалната ЗВР е издадена на 22.12.2016 г., връчена на 27.12.2016 г., поради което оплакването за изтекъл срок по  чл.109 от ДОПК по отношение календарната 2010 г. е неоснователно. По отношение направеното възражение за погасяване по давност на основание чл.171, ал.1 от ДОПК следва да се отбележи, че не са изтекли и сроковете по чл.171, ал.1 и 2 от ДОПК, а и изтеклата погасителна давност погасява не дългът, а възможността същият да бъде събран принудително.

        Що се отнася до правилното приложение на материалния закон за 2010 г. спорни са единствено въпросите с  преведената сума на 08.06.2010 г. в размер на 10 000 USD по банков път в полза на М.Д., за която в хода на ревизионното производство се е твърдяло, че представлява частично връщане на заем, даден от посоченото лице на жалбодателката, както и сумата в размер на 8500 USD, за която се е поддържало, че представлява върнат заем от пребиваващи в САЩ лица. По отношение на първата сума следва да се посочи, че е налице разминаване на   посочената дата на връщане на сумата и тази от представеното банково извлечение, сумата не е посочена в ГДД за 2010 г., липсват договор за заем, срок на връщане на сумата, разписки за предаване на суми, договорени лихви, обезпечения или каквито и да е други документи, удостоверяващи реалното предаване на сумата, поради което правилно същото е включена при съпоставката в разходната част. По отношение на втората сума следва да се посочи липсата на място на сключване на договора между страните, на доказателства за изплащане на лихви, въпреки, че твърдяният заем от 2004 г. е погасен едва през 2011 г., липсата на място на предаване на сумата, едностранното подписване на разписка единствено от заемателя /в първоначално представената разписка/, липсата на доказателства за влизанията/излизанията през граница на съответните лица, от които да бъде направен евентуален извод за възможността за предаване на сумата, при липсата на доказателства за превеждането и по банков път. Поради това правилно не са били кредитирани представените от жалбодателката доказателства, съответно при извършената съпоставка тази сума правилно не е била отнесена в приходната част. Останалите суми на приходи и разходи не са спорни, съответно при извършената проверка съдът констатира правилни действия и аритметични изчисления, вследствие  на което данъкът е определен в съответствие със закона, ведно със съответните дължими лихви.

        Поради изложеното  следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Р.С.А., ЕГН **********,  адрес ***, против ревизионен акт № Р-16002616009241-091-001 от 11.07.2017 г., издаден от С.П.П.на длъжност началник сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и К.Г.Н.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в частта относно определените за 2010 г. задължения – данък за довнасяне в размер на 2 375 лв. и лихви 1 502, 43 лв., потвърден с Решение № 535/ 12.09.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр.Пловдив при ЦУ на НАП.                

         При този изход на делото  и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъдена жалбодателката да заплати на ответника разноски в размер на 501, 42 лв.

         Мотивиран от изложеното, Административен съд - Пловдив, ІІ състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.А., ЕГН **********,  адрес ***, против ревизионен акт № Р-16002616009241-091-001 от 11.07.2017 г., издаден от С.П.П.на длъжност началник сектор „Ревизии“ - възложил ревизията и К.Г.Н.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в обжалваната му част  относно определените за 2010 г. задължения – данък за довнасяне в размер на 2 375 лв. и лихви 1 502, 43 лв., потвърден с Решение № 535/ 12.09.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр.Пловдив при ЦУ на НАП.      

ОСЪЖДА Р.С.А., ЕГН **********,  адрес ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр.Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер на 501, 42 лв.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: