РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

№ 541

гр. Пловдив, 12.03.2018 г.

                                   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ  

ЧЛЕНОВЕ :            ТАНЯ КОМСАЛОВА  

                                 ЙОРДАН РУСЕВ  

при секретар  Стефка Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Дичев АД № 3193 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по протест, подаден от прокурор при ОП - Пловдив против разпоредбата на чл. 16, т. 6 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община С. (наричана по-долу за краткост само Наредбата). Изтъква се, че посочената разпоредба противоречи на чл. 64, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като се излагат подробни съображения в този смисъл.  В СЗ прокурор от ОП – Пловдив поддържа протеста. Претендира сторените разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, не изразява категорично становище.

Административен съд – Пловдив, ІІ състав, намира протеста основателен.

Атакуваната разпоредба гласи следното: “за общински имоти, ползвани или наети от други лица, таксата се заплаща от Общината за сметка на наемателя, съответно ползвателя“.

Докато разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ предвижда, че таксата се заплаща от лицата по чл. 11, като както към момента на приемане на наредбата, така и към настоящия момент, чл. 11 от ЗМДТ предвижда, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, но съгласно ал. 5 на чл. 11, за имот – държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.

В този смисъл, съдът намира за основателни доводите на протестиращия прокурор за наличие на противоречие между атакуваната подзаконова норма (чл. 16, т. 6 от Наредбата) с разпоредбата на закона (чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 11 от ЗМД, тъй като е налице материална незаконосъобразност на оспорената разпоредба.

Действително  разпоредбата на чл. 64 от ЗМДТ е претърпяла няколко редакции от своето приемане, като в един момент ал. 2 е уреждала, че за общински и държавни имоти, ползвани или наети от други лица, таксата се заплаща от общината, съответно от държавата, за сметка на наемателя, съответно на ползвателя (в какъвто смисъл е и атакуваната разпоредба на чл. 16, т. 6 от Наредбата),  но към датата на приемане на Наредбата (18.02.2013 г.), в частност на оспорената разпоредба на чл. 16, т. 6, е настъпила законодателна промяна и разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗМДТ е била отменена, което не е било съобразено от Общински съвет С.. При това положение текстът на чл. 16, т. 6 от Наредбата се явява противоречащ на действащи разпоредби на закон, а именно чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 11 от ЗМДТ.

Изложеното сочи, че протестът е основателен, а атакуваната разпоредба на чл. 16, т. 6 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община С. е в противоречие с цитирания нормативен акт от по-висока степен, което налага нейната отмяна.

При този изход на делото и съобразено направените искания за присъждане на разноски следва да бъде осъден Общински съвет – С. да заплати на ОП - Пловдив разноски в размер на 20 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ чл. 16, т. 6 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община С..

ОСЪЖДА Общински Съвет - С. да заплати на Окръжна прокуратура - Пловдив разноски в размер на 20 лв.

Решението  подлежи на обжалване и протест пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          

 

 

 

           ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

       

 

                                        2.