Р Е Ш Е Н И Е

 

№1166

 

гр. Пловдив,  18.05.2018 год.

 

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

  

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

 

 при секретаря К.Р. и прокурор Димитрия Дърмонска, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 3221 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производство по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.         

          Образувано е по искова молба на В.К.М., ЕГН **********, чрез адв. Р.И. със съдебен адрес ***, офис 1срещу ОД на МВР гр.Пловдив.

Претенцията е да бъде осъден ответникът да заплати претърпени от ищцата имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на На­­каза­тел­но постановление /НП/ № 16-1030-006566/19.08.2016г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 464/2017г. по описа на Пловдивския районен съд) разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по настоящото дело разноски в размер на 315 лв.

Ответникът Областна дирекция на МВР – Пловдив, чрез  писмен отговор на процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.П.изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в производството пред ПРС и настоящото производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

          Участвалият в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив изразява становище за уважаване на предявения иск.

Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество е  ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С Наказателно постановление № 16-1030-006566/19.08.2016 г. на Началник Група към ОД на МВР - гр.Пловдив сектор „Пътна полиция”, на ищцата в настоящото производство на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекс за застраховането е наложено административно наказание – глоба в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

НП е обжалвано по съдебен ред. С решение № 266 от 15.02.2017 г., постановено по АНД № 464/2017 г., състав на РС Пловдив е отменил наказателното постановление. Решението е влязло в законна сила на 07.03.2017г. (видно от отбелязване в писмо на ПРС до **** на лист 20 от АНД 464/2017г.).

По делото е приложено за послужване АНД 464/2017 по описа на Районен съд Пловдив.

По делото пред ПРС е приложен договор за правна защита и съдействие от 09.02.2017г. (/лист 11 от АНД 464/2017), сключен между ищцата и адвокат Р.И., на който е възложено да защитава и съдейства по съответно обжалване на процесното НП, като в договора уговореното възнаграждение е в размер на 300 лева и е отбелязано, че сумата е изплатена изцяло и в брой при сключването на договора.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – ОД на МВР - Пловдив, към което юридическо лице принадлежи издалият отмененото НП административен орган.

По аргумент на чл.204 ал.1 от АПК, допустимостта на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка чл.203 ал.1 от АПК, се обуславя от наличието на административен акт, отменен по съответния ред. В случая тези предпоставки са налице.

На първо място следва да бъде съобразено Тълкувателно постановление №  2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Според висшите магистрати, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

Все в тази насока е необходимо да бъде съобразено още следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;  незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

Следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Няма съмнение, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищцата са настъпили претендираните имуществени вреди. От изложеното следва, че искът е доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен.

Настоящия съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника, че адвокатската защита не са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление.  Правото на защита на гражданите е едно от основните конституционни права, което предполага задължение за държавата чрез законодателството и прилагането на законите да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си или застрашените си права пред съдебни органи или администрацията. Правото на гражданите да организират защитата на правата си чрез адвокат, придобива особено значение тогава, когато за гражданина е необходимо при защитата му познаване на законите, съдебната практика, и съдебните и административните процедури.

С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева  – направени разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира за основателно и направеното акцесорното искане за присъждане на лихви върху претендираната сума от 300 лв., поради което и следва да бъдат присъдени такива, в размер на законната лихва, считано от 15.11.2017г.  - предявяване на исковата молба в съда – до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 226 от АПК и 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на  310 лв. - заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и държавна такса в размер на 10 лв., съгласно представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК /л. 32/.  Действително по делото е приложена квитанция за внесена държавна такса в размер на 15 лв.  (лист 9). Същата обаче, не може да бъде призната като разноски по производството в пълен размер, доколкото сумата в размер на 5 лв. се явява недължимо внесена (и като такава не попада в обхвата на понятието “разноски по делото”), с оглед разпоредбата на чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, според която по искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се събира такса от  граждани в размер на 10 лв.

В случая, и с оглед възражението на представителя на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие, следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно,  като не са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Посочената правна норма въвежда ограничение единствено относно минималния размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и относно договорения му размер, който разбира се следва да е справедлив и обоснован, с оглед фактическата и правна сложност на казуса и осъщественото процесуално представителство, както е в настоящия случай, доколкато в случая ищцата е представлявана в производството от процесуален представител – адвокат пред съответните съдебни инстанции и от негова страна е осъществена процесуална защита, като е проведено пълно главно доказване.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХXVІІІ състав,

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА  Областна Дирекция на МВР - град Пловдив, ул.“Княз Богориди 7 да заплати на В.К.М., ЕГН **********сумата в размер на 300 лв./триста лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  15.11.2017г. до нейното окончателно изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив, гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди 7 да заплати на В.К.М., ЕГН ********** сумата в размер на 310 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

СЪДИЯ: