РЕШЕНИЕ

№ 798

Град  Пловдив, 12.04.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Административен Съд – ІІ отд., ХХVІІI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретар Пламена Каменова, като разгледа докладваното Административно дело №3236 по описа на съда за 2017 година и като обсъди събраните материали, установи:

Производство е пред първа инстанция по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от “***“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя си д-р П. Г.П. против Заповед за налагане на санкции №162283-2227/13.10.2017г., издадена от Директор на Районна здравноосигурителна каса /съкр.РЗОК/ гр. Пловдив, с която на Дружеството са наложени на основание чл.151 ал.1 т.1 от НРД 2017 две финансови неустойки от по 100.00 /сто/ лева за всеки един случай, общ размер на финансовата неустойка 200.00/двеста/ лева.

Жалбоподателят  в подадената до съда жалба счита, че атакувания административен акт е издаден в при съществено противоречие с административно производствените правила и в противоречие със закона. В съдебно заседание не се явява и не ангажира писмени доказателства, като с писмено становище поддържа жалбата. По същество на спора счита, че оспорваният административен акт е издаден в противоречие с административно производствените правила, като санкционирането му е незаконосъобразно поради липса на коректна правна квалификация на вмененото му нарушение по чл.98 от НРД2016г., като излага подробни съображения за неговата незаконосъобразност на останалите основания на чл.146 от АПК. Ето защо моли за неговата отмяна, като претендира направените разноски.

Ответникът – Директор  на РЗОК – Пловдив, се явява в съдебно заседание, като се представлява от процесуален представител юрисконсулт Г., която ангажира писмени доказателства и застъпва становище за неоснователност на подадената жалба. По същество дава мнение, че издаденият административен акт не страда от посочените в жалбата основания за незаконосъобразност, като сочи, че нарушението е формално, доказано от изяснените при проверката обстоятелства по извършването му, съобразена е наложената санкция с всички необходими законови гаранции за нейното определяне, поради което счита, че жалбата следва да се отхвърли от съда. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждени..

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Заповед за налагане на санкции №162283-2227, издадена на 13.10.2017година от Директор на РЗОК гр. Пловдив, с която на основание чл.151 ал.1 т.1 от НРД 2017г. на лечебното заведение са наложени санкции /финансова неустойка/, за това, че като изпълнител на дентална дейност не е спазил изискванията на чл.98 от НРД за 2016г. за дентална дейност извършените и отчетени дейности /с изключение на лечението на пулпити и периодонтити/ да са за срок 12 последователни месеца от датата на извършване на дейността.По делото не е спорно, а и от приложената медицинска документация непротиворечиво се установява, че „***“ ООД –Асеновград е лечебно заведение, което има сключен с НЗОК индивидуален договор № 162283/03.05.2016година за оказване на първична извънболнична дентална помощ на здравноосигурени лица. Към същият са посочени в приложение №1 лекарите по дентална медицина, които оказват извънболнична дентална помощ по този договор, една от които е и д-р П. П. Р. с РК на БЗС 160000129. С допълнително споразумение №4 от 27.04.2017г., считано от 07.03.2017г. е  включена и д-р Й. С. Н. с рег. № в РК на БЗС160009466 като лекар по дентална медицина, предоставящ първична дентална извънболнична помощ по сключения договор. Със Заповед № I-РД-13-2227/26.09.2017г. ответникът е наредил да бъде извършена тематична, извънпланова, първична проверка на отчетната дейност на жалбоподателя като изпълнител на извънболнична дентална помощ /съкр.ИДП/ съгласно посоченият индивидуален договор №162283/03.05.2016г. и №162283/03.05.2017г., със срок от 27.09.2017г до 13.10.2017г.. Проверката била възложена на М. И. Д., заемаща длъжността контрольор в РЗОК – Пловдив. Проверката била осъществена по отчетените от лечебното заведение амбулаторни листове. От тях се установило, че с амбулаторен лист №253/02.09.2016г. издаден от д-р Д. А. Д. на ЗОЛ Т. А. К. е отчетена в РЗОК- Пловдив медицинска процедура за зъб с код 37 „обтурация с амалгама или химичен композит“, дейност с код 30112. С амбулаторен лист №1/14.03.2017г, издаден от д-р Й. С. Н. за ЗОЛ Т. А. К. отново е отчетена в РЗОК-Пловдив медицинска процедура за зъб с код 37 „обтурация с амалгама или химичен композит“, дейност с код 30112. Установило се също така, че с амбулаторен лист №474/09.11.2016г. издаден от д-р Н. К. Я. на ЗОЛ М. К. М. е отчетена в РЗОК- Пловдив медицинска процедура за зъб с код 24 „обтурация с амалгама или химичен композит“, с код на дейността 30112. С амбулаторен лист №10/02.02.2017г, издаден от д-р П. П. Р. за ЗОЛ М. К. М. отново е отчетена в РЗОК-Пловдив медицинска процедура за зъб с код 24 „обтурация с амалгама или химичен композит“, с код на дейност 30112. Повторното отчитане на посочените медицински дейности било преценено като осъществено нарушение на чл.98 от НРД за 2016г за дентална дейност, изразило се в това, че повторното отчитане на дейността е станало в срок по – малък от 12 последователни месеца от първоначалното и отчитане. За констатациите от извършването и бил съставен Протокол от 04.10.2017година, връчен на същата дата. Издаден бил и Протокол за неоснователно получени суми от изпълнители на дентална помощ с №I-РД-13-2227/04.10.2017г., като е разпоредено на осн. чл.76б ал.1 от ЗЗО жалбоподателят да възстанови получената за м. март 2017г сума в размер на 28.40 лева и за м. февруари 2017г в размер на 28.40 лева. Към проверката били прикрепени амбулаторните листове, касаещи отчитането на осъществената медицинска дейност. С докладна записка от 05.10.2017г. до Директор РЗОК- Пловдив било направено предложение от контрольора за налагане на финансова санкция във връзка с констатациите от проверката. При така направеното предложение била издадена и оспорената заповед, връчена на представляващият санкционираното юридическо лице на 27.10.2017година.

Така възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: от постъпилата с вх. 19685/16.11.2017г на Административен съд –Пловдив административна преписка на РЗОК-Пловдив по издаване на оспорения административен акт; от представените в съдебно заседание от ответника писмени доказателства: договор №162283/03.05.2016г., в едно с допълнително споразумение №2/29.06.2016г., №3/30.01.2017г. и №4/27.04.2017г..

При така установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни изводи:

Обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимацияучастник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с оглед предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:.

Управителят на РЗОК-Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗО. Оспореното решение  е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК, независимо от възражението на жалбоподателя в тази връзка, че в него не са изложени мотиви относно фактическите и правни основания за неговото издаване. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му са посочени констатациите на длъжностното лице- контрольор, описани в протокол от 04.10.2017година за извършената проверка. По отношение на материалната компетентност на административният орган, издател на акта, не съществува спор по делото, като тя е съответна на предвидената в разпоредбата на чл.74 ал.5 от ЗЗО. В тази връзка изцяло в неговите правомощия и компетентност е да издава съответните актове, касаещи санкционирането на установеното незаконосъобразно изпълнение на отчитането на първична извънболнична дентална дейност, установена в нарушение на добрата добрата медицинска практика, приета с разпоредбите на НРД за 2016 година, вкл. съответствие между оказана медицинска помощ и заплатена от НЗОК сума. Така обхватът на извършената проверка не е в нарушение на съответните нормативни изисквания, определени с разпоредбата на чл.72 ал.3 от ЗЗО, в който смисъл е и констатираното нарушение на чл.98 от РД 2016г. за дентална дейност. Ето защо съдът прие, че е налице материална компетентност на органа, издал оспорвания административен акт, като не са налице основания за негова нищожност. В конкретния случай,  проверката е инициирана от Директора на РЗОК Пловдив, като обхваща цялата отчетена дейност на изпълнителя на дентална помощ, т.е. възложена е в съответствие с приложимото процесуално право. За резултатите от проверката е изготвен протокол в съответствие с разпоредбата на чл. 74 ал.3 от ЗЗО, редовно връчен на представител на лечебното заведение, който не се е възползвал от възможността, предоставена му от закона, да възрази в указания срок срещу констатациите в протокола, послужили за издаване заповедта. В случая са спазени изискванията на специалната процедура на ЗОО за назначаване на проверка, за компетентност на контрольорите, за извършване на проверката, за съставяне на протокола за резултатите от проверката, за връчване на протокола, поради което правото на участие в производството и защита на проверяваното лице не е било накърнено в никаква степен. Обстоятелството, че оспорващия не е възразил по констатациите от протокола, е негова преценка по упражняване правата му  в образуваната административна процедура.

В настоящият случай обаче Съдът констатира, че в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които касаят незаконосъобразност на издаденият административен акт. Тази незаконосъобразност се е изразила в механизма на установяване на нарушението и липса на фактически и правни основания за налагане на санкция. При преценка на направеното спрямо правно дължимото следва да се посочи, че очевидно е, че от страна на административният орган е възприета позицията, че са налице предпоставки за налагане на санкция във вид на финансова неустойка, определена от него в размер на 100.00 лева за всеки отделен случай. Като основание за тази негова преценка е било наличието на критерий, свързан с неспазване на изискванията по изпълнение на разпоредбата на чл.98 от НРД за 2016г за дентална дейност, касаещи времеви период на отчетност на осъществена първична извънболнична дентална помощ на здравноосигурени лица, които е посочил, че са за срок 12 последователни месеца от отчитането на дейността. В обстоятелствената част на оспорения административен акт, с описаното изпълнителното деяние на практика са визирани две негови форми: извършил повторно и отчел. От събраните по делото доказателства се установява фактическо нарушение, изразяващо се това, че д-р Й. Н. и д-р П. Р. документално са отчели повторно осъществена медицинска дейност обтурация с амалгама или химичен композит“ на едни и същи зъби, съответно с  код 37 и 24 на посочените ЗОЛ Т. К. и М. М. в рамките на 12 последователни месеца, дейност за която НЗОК е заплатила, което повторно отчитане е неизпълнение задължение на всеки изпълнител, вменено с нормата на чл.98 от НРД ДД за 2016г., чието нарушение подлежи на санкциониране. Доказателства в проведеното административно производство, че оспорващия е извършил повторна обтурация на едни и същи зъби в рамките на 12 последователни месеца са събрани с приложените амбулаторни листове. Преценката на административния орган в случая е направена именно на база тяхната съпоставка, без да са изискани и приложени допълнителни доказателства относно реалното им осъществяване. Само по себе си липсата на такива доказателства съставлява нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, изискващи  индивидуалният административен акт да се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като следва доказателствата да се събират служебно и да се проверят и преценят от административния орган. Специализираният орган по здравното осигуряване е следвало преди да се произнесе да установи по категоричен и безспорен начин извършена ли е повторно обтурация на зъб с код 37 на ЗОЛ Т. К. и на зъб с код 24 на ЗОЛ М. М. в рамките на 12 последователни месеца, а не само дали са приложени отчетните  документи с представените амбулаторни листове. Наличието на предпоставките за такова изясняване се дължат на даденото описание в изпълнителното деяние на извършеното административно нарушение, че д.р Н. и д-р Р. са извършили повторно дентална дейност по обуртация с амалгама или химичен композит. В тази връзка  кръгът на доказателствените средства, с помощта на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай е сравнително разширен, като това включва обяснения, декларации, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица. Съобразно служебното начало в административния процес, административният орган, е следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка, едва след което  да издаде административен акт. В случаят констатираното нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като въпросът дали и какво нарушение е извършил изпълнителя на медицинската помощ следва да бъде коректно изяснен напълно преди да се пристъпи към налагане на санкция, с оглед гарантиране на правото на защита на санкционираното лице, включващо и правото му да узнае за какво точно нарушение е санкционирано, за да организира адекватно защитата си. Само това е достатъчно основание да бъде отменена оспорената заповед. Допуснатото съществено процесуално нарушение, в конкретния случай, е довело и до неправилно приложение на материалния закон, тъй като фактите, какво точно е отчел и какво точно е извършил оспорващия не могат да бъдат съобразени с материалното изискване за налагане на санкция, т.е да бъдат подведени под съответните материалноправни разпоредби. В този смисъл е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила при издаване на административния акт, накърняващо правото на защита на санкционираното лице и препятстващо съдебния контрол за материална законосъобразност на акта. Следователно налице е  отменително основание по смисъла на чл. 146 т. 3 от АПК.

         По отношение на осъществената съдебна проверка по смисъла на чл. 146 т. 4 от АПК за противоречие на оспорения акт с материално-правни разпоредби, то тя винаги се осъществява  въз основа на мотивите, изложени в административния акт и данните по  административната преписка. В тази връзка предмет на контрол представлява преценката на административния орган за квалификацията на описаното деяние като нарушение и съответствието на санкцията спрямо приетото нарушение. При това административният орган дължи конкретно и точно описание на нарушението, съответно посочване на правната му квалификация, от което да бъде направен несъмнен извод за единство на описаните факти и съответствието им с приложимото право. В конкретният случай на оспорващия е наложена финансова неустойка за констатирани нарушения на чл.98 от Национален рамков договор за дентални дейности за 2016г.. Посочената разпоредба определя, че извършените и  отчетени дейности (с изключение на лечението на пулпити и периодонтити) са за срок 12 последователни месеца от датата на извършване на дейността. Само по себе си тя не съдържа определени правила за поведение, неизпълнението на които би могло да доведе до прилагане на охранителните норми. Посочената правна норма по своето съдържание е декларативна, а не охранителна и не може да доведе до ангажиране на отговорност на жалбоподателя. Отделно, същата не кореспондира с ангажираната санкционна норма на чл.151 т.1 т.1 от НРД ДД за  2017г., която предвижда санкция в случайте, когато има „нарушаване на критериите за качество на денталната помощ, регламентирани в НРД" и сътоветно визира друго по вид нарушение. С посочване нормата на чл.98 от НРД ДД за 2016г. се е стигнало до неправилна правна квалификация, която е различна от установените при проверката факти и обстоятелства. В действителност правилната квалификация на деянието изпълнително деяние на  нарушение, определено като извършване и/или отчитане на една и съща дейност /обтурация/ в рамките на 12 месеца, което би могло да доведе евентуално до санкциониране на лице поради превишаване обема на извършваните дейности за една година и/или неспазване правилата за работа с медицинска и отчетна документация, но не и до некачествено изпълнение на критерийте за дентално лечение. В обстоятелствената част на акта, при даденото описание на изпълнително деяние са посочени две изпълнителни форми на нарушения: извършил и отчел. От събраните по делото доказателства с приложените амбулаторни листове не става ясно коя от двете форми е приел  като съставомерна административният орган и за коя от тях е наложил санкция. Фактите и обстоятелствата по посочените нарушения са смесени, защото първо се сочи на извършил, а след това се допълва отчел повторно обтурация на зъби с код37 и 24 на двете здравноосигурени лица в рамките на 12 последователни месеца, дейност за която НЗОК е заплатила. Не става ясно от описанието в административният акт дали  административният орган е приел наличието на повторно отчитане, наличието на повторно изпълнение като критерии за качество и достъпност в извънболничната дентална помощ, зая да определи и наложи санкция по чл.151 ал.1 т.1 от НРДДД за 2017г.. При това преценката на административния орган е направена без да са изяснени всички, релевантни за случая обстоятелства, които той е следвало да възпроизведе и обвърже с наложените санкции. От тук е създадена неяснота относно подхода на административният орган при определяне размера на санкцията и конкретно налагането й над предвидения законов минимум от 50 лева. Размера на наложената санкция също подлежи на проверка от съда, и при липса на конкретни обстоятелства, които го обосновават, съда е в невъзможност да извърши такава проверка. Ето защо в настоящия случай по делото не са установени по безспорен и категоричен начин юридически факти, които съставляват материално - правна предпоставка за налагане на санкция финансова неустойка. Доколкото материалноправното основание за налагане на  санкцията в случая не е определено коректно и ясно, заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и подлежи на отмяна по чл.145 ал.4 от АПК. По тези съображения атакувания акт е несъобразен и с целта, която преследва закона с издаване на актове от категорията на процесния такъв по смисъла на чл.146 т.5 от АПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл. 146, т.3 т. 4 и т. 5 от АПК.

              С оглед изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК, ответника дължи на оспорващия сторените разноски по делото, които се констатираха в размер на 50 лева за заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство.

          В предвид на изложеното и на основание чл.172 от АПК, Съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯ по оспорване на “***“ ООД, ЕИК****, седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя си д-р П. Г.П. Заповед за налагане на санкции №162283-2227/13.10.2017г., издадена от Директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Пловдив, с която за нарушение на чл.98 от НРД ДД за 2016г. са наложени на основание чл.151 ал.1 т.1 от НРД 2017г. две финансови неустойки от по 100.00 /сто/ лева за всеки един случай, с общ размер на финансовата неустойка 200.00/двеста/ лева.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - гр.Пловдив  да заплати на “***“ ООД, ЕИК****, седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя си д-р П. Г.П., направените по делото разноски в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ :