Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 815

 

16 .04.2018 г., гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски административен съд, петнадесети състав, в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

При секретаря М.Г.

Като разгледа докладваното АД № 3273 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:              

               Производството е по чл. 9б, във вр. с чл. 4, ал. 1-5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, във вр. с чл. 156 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

               Образувано е по жалба на И.К.Г., ЕГН **********,*** чрез адв. Е.Г. против Акт за установяване на задължение по разрешение № 502932/23.06.2011г. за ползване на терен общинска собственост за поставяне на преместваемо съоръжение за местодомуване на леко МПС по чл.56 от ЗУТ, който акт е съставен на 16.06.2016г., издаден от орган по приходите в Община Пловдив, Район „Южен“, потвърден с Решение изх. № 17РЮ140/1/08.11.2017г. на Кмета на Община Пловдив.

                Жалбоподателят твърди, че административният акт е   незаконосъобразен. Сочи, че тъй като след издаване на разрешението необходимостта от гараж е отпаднала, никога не е поставян преместваем обект  /гараж/ върху определения терен и на практика никога не е ползвал услугата. Твърди, че платените от него такси за периода от издаване на разрешението до декември 2013 година са платени неоснователно и следва да му бъдат възстановени, тъй като е плащал за ползване, което не е извършено реално и поради тази причина в последствие не е заплащал местна такса за ползване на общински терен. Посочва, че тъй като общинската администрация при район „Южен“ има предоставени правомощия по контрол върху поставените преместваеми съоръжения и върху имотите – общинска собственост, би следвало ноторно да й е известно обстоятелството, че предоставеното място за поставяне на преместваем обект не се ползва и такъв обект не е поставян никога за срока на издаденото разрешение. Счита, че в тежест на общинската администрация е да докаже обстоятелството на реално ползване, за да се породи за нея правото да търси заплащане на предвидените в ЗМДТ такси за ползване на общински имот. Иска се отмяна на обжалвания акт за установяване на задължение по разрешение и потвърждаващото го решение на на Кмета на Община Пловдив.

                В съдебно заседание от 11.01.2018г. процесуалния представител на жалбоподателя изрично заявява, че не оспорва математическите изчисления в Акта за установяване на задължение.                                                                                                

               Ответникът, в съдебно заседание не се явява, не се представлява. В постъпила по делото писмена молба оспорва жалбата, намира същата за неоснователна, съответно обжалваният АУЗ за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

                Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

               Процесното Решение изх. № 17РЮ140/1/08.11.2017г. на Кмета на Община Пловдив, е връчено на жалбоподателя на 10.11.2017г. (видно от приложеното по делото известие за доставяне на лист 25), а жалбата е входирана в Община Пловдив на 16.11.2017г., в законоустановения срок е депозирана жалба и от лице, притежаващо правен интерес от оспорването.

              Съдът от фактическа страна установи следното:

              Със заявление вх. № 41-9400-1515/09.06.2011г. (лист 67) до кмета на район „Южен“ – гр.Пловдив, И.К.Г. е направил искане за издаване на разрешение за ползване на имот общинска собственост за поставяне на преместваем обект (гаражна клетка) за местодомуване на МПС по одобрена схема от гл.архитект на район „Южен“ схема № 1 в кв. 104 по плана на кв.“Христо Ботев“- юг, гр.Пловдив, към което разрешение приложил документи.

              На 23.06.2011г. зам.-кмета на район „Южен“, оправомощен със заповед №249/13.06.2011г., издал на жалбоподателя в настоящото производство Разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение за местодомуване на леко МПС № 502932 и Разрешение за ползване на терен общинска собственост № 502932 със срок на действие от 01.07.2011г. до 30.06.2016г.

              Между страните по делото няма спор, че И.Г. е платил такси за ползване на имот общинска собственост чрез разполагане на преместваем обект за местодомуване на леко МПС за периода от юли 2011г. до август 2013г. включително, като след това е преустановил плащането.

               На 16.06.2016г. е съставен процесния Акт за установяване на задължение по Разрешение № 502932/23.06.2011г. за ползване на терен общинска собственост за поставяне на преместваемо съоръжение за местодомуване на леко МПС по чл.56 от ЗУТ, с който са установени задължения за периода 01.09.2013г. – 31.05.2016г. в размер на 957,00 лв., ведно с лихвите за просрочие за периода 30.11.2011г. – 15.06.2016г. в размер на 114, 13 лв.  Акта за установяване на задължение е издаден на основание чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК във връзка с чл.163 ал.1 от ДОПК във връзка с чл.166 ал.2 от ДОПК във връзка с чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ във връзка с чл.72 от ЗМДТ.

              Издаденият Акт за установяване на задължение бил оспорен от Г., като с Решение изх. № 17П-5280/05.05.2017г. на кмета на община Пловдив жалбата е оставена без разглеждане. Решението било оспорено от Г. ***, който с определение от 25.05.2017г. по адм. дело 1340/2017г. по описа на съда Решението е отменено и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по същество по жалбата на И.К.Г..

              В изпълнение на цитираното определение, с Решение изх. № 17РЮ140/1/08.11.2017г. Кмета на Община Пловдив, отхвърлил жалбата.

              С оглед установеното от фактическа страна Съдът формира следните правни изводи:

              Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, Съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

               На първо място следва да се посочи, че задъл­женията за такси по чл.72 ЗМДТ предс­тавляват публични общински вземания, което е изрично регламен­ти­ра­но в чл.162 ал.2, т.3 ДОПК.

                Според чл.166 ал.1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, във вр с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ (посочени като основание за издаване на АУЗ) установяването, обезпечаването, събирането на МДТ и обжалването на свързаните с това актове се извършва по реда на ДОПК. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.  Съгласно чл.4 ал.3 от ЗМДТ, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4, тези служители се определят със заповед на Кмета на Общината. Кметът от своя страна и съгласно ал.5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152 ал.2 от ДОПК, а Ръко­во­дителят на звеното за местни приходи в съответната Община – на Терито­риа­лен директор на Националната агенция за приходите.

                В чл.107 ал.3 от ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно/в определените хипотези/, органът по при­ходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация, който акт може да се обжалва в 14 – дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Но процесния случай не касае установяване на задължение по подадена от задълженото лице декларация, а задължение по разрешение.

                Предвид изложеното и след като всички местни такси по ЗМДТ под­лежат на установяване по реда на ДОПК, то в случаите, когато не са налице предвидените в чл. 107, ал. 3 от ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД, както и когато липсват каквито и да било данни за задълженията на конкретно лице, включително, когато не е подадена декларация, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт.

                В процесния акта за установяване на задължение е  посочено, че той се издава на основание чл.166 ал.2 от ДОПК, но във вр. с чл.4 ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ, като настоящият съдебен състав следва да посочи, че чл.166 ал.2 от ДОПК, изключва приложе­нието на чл.4 ал.1-5 във вр. с чл.9б от ДОПК, тъй като първата разпоредба (чл.166 ал.2 от ДОПК) касае хипотеза, при която ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, като ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая приложимият ЗМДТ импера­тивно урежда, без изключения, както реда за установяване на вземания­та на Общините за подобен вид такси по чл.72 ЗМДТ, така и този за оспорване на актовете, които ги установяват. Следователно за установяването на местната такса по чл.72 от ЗМДТ следва да бъде спазен реда, посочен в ЗМДТ, а в случая това е този по чл.108 ал.1 ДОПК – чрез образуване на ревизионно производство, приключващо с издаване на ревизионен акт, а не на акта по см. на чл.166 ал.2 ДОПК.

                По делото няма данни да е възложена ревизия, да е съставен ревизионен доклад, респ. въз основа на него да е издаден и ревизионен акт от компетентните за това лица, поради което следва, че издаденият акт за установяване на задължение по разрешение се явява нищожен, тъй като посоченият вид местна такса не подлежи на установяване по реда, приложен от орган по приходите при район „Южен“ в Община Пловдив, за който е бил издаден и акта му. Поради което, оспореният акт за установяване на задължение от 16.06. 2016г. следва да се обяви за нищожен.

                Така мотивиран Съдът

 

Р Е Ш И:

 

                                                                                                                  

                ОБЯВЯВА за нищожен Акт за установяване на задължение по разрешение № 502932/23.06.2011г. за ползване на терен общинска собственост за поставяне на преместваемо съоръжение за местодомуване на леко МПС по чл.56 от ЗУТ, който акт е съставен на 16.06.2016г., издаден от орган по приходите в Община Пловдив, Район „Южен“, потвърден с Решение изх. № 17РЮ140/1/08.11.2017г. на Кмета на Община Пловдив.

                  

              Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/