Р Е Ш Е Н И Е

 

№118

 

Град Пловдив, 19.01.2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3284 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 268 от ДОПК.

 

Делото е образувано по жалбата на „**“ЕООД, с ЕИК **, срещу Решение № 441 от 24.10.2017 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. №РД-16-3454 от 13.10. 2017 г. срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител за произнасяне по Възражение - вх. № С 170016 - 000 - 0557275 /04.09.2017 г. за погасявене по давност на вземания на длъжника.

В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен и неправилен. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник адв.Р. иска  отмяна на атакувания административен акт, претендира разноски.

Ответният административен орган - Директор на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ш. излага становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, Х състав след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, след проведено административно обжалване, което обосновава извода за процесуалната й ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество е неоснователна, като фактите са следните:

Дружеството – жалбоподател претендира изтекла давност на задължения за данък по ЗКПО, за периода  от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. установени с ГДД по чл.92 от ЗКПО, с № 1600И0048986 от 31.03.2011 г.

Образувано е изпълнително дело за събиране на публичното вземане, като до дружеството – жалбоподател /длъжник/ на адреса за кореспонденция е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение – изх.№ С160016-048-0083819 от 08.12.2016 г., но същото е върнато с отбелязване „Преместен“.

Доколкото намира липсата на доказателства за спиране и/или  прекъсване на давността, както и липсата на доказателства за надлежно връчване на посоченото по-горе съобщение, жалбоподателят счита, че давността е изтекла на 31.12.2016 година.

Съдът констатира, че съобщенията до дружеството – жалбоподател /длъжник по изпълнителното дело/ са изпращани до адреса на управление, за който няма данни да е променян и към настоящия момент.

За пълнота съдът отбелязва, че ако констатираното обстоятелство „преместен“ отразява действителен факт, то задължение на дружеството е било да отрази същото в търговския регистър. На второ място би могло да се потърси по добра комуникация между публичния изпълнител и пощенските оператори ангажирани по връчване на съобщенията в хода на реализацията на действията по изпълнителното дело.

 Съгласно чл.172, ал.1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3, от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Същевременно, действията по принудителното изпълнение са уредени в раздел IV на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и вписването на възбрана.

С предприемането на тези действия, на основание чл. 172, ал.2 от ДОПК, както правилно е приел административният орган и по мотивите посочени по-горе, давността за процесното задължение се счита за прекъсната, като е започнала да тече нова петгодишна давност от 08.12.2016 г.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С170016-022-0005076 от 03.05.2017 г., издадено на основание чл. 195, ал.1-3 от ДОПК, вр. чл. 200-207 от ДОПК, по ИД № 160119775/2016 г. на дружеството е наложен запор върху налични и постъпващи суми по сметки в ТБ “Уникредит Булбанк“ АД и ТБ“Юробанк и Еф Джи България“АД.

Наложеното с постановлението обезпечение поражда предвиденото в чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК спиране на давността по отношение на задълженията посочени в него.

Към настоящият момент не е изтекъл 10-годишния абсолютен давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК (приложим именно поради спирането на давността). Задълженията на „**“ЕООД, за данък по ЗКПО, за периода  от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. установени с ГДД по чл.92 от ЗКПО, с № 1600И0048986 от 31.03.2011 г. не са погасени по давност, както правилно е приел и административния орган.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че правилно решаващият орган е оставил без уважение жалба с вх. №РД-16-3454 от 13.10. 2017 г. срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител за произнасяне по Възражение - вх. № С 170016 - 000 - 0557275 /04.09.2017 г. за погасявене по давност на вземания на длъжника.

С оглед на посоченото жалбата на жалбата на „**“ЕООД, с ЕИК **, срещу Решение № 441 от 24.10.2017 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, предвид искането за присъждане на разноски направено от процесуалния представител на ответната по спора страна, на същата, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК, следва да се присъдят такива в размер на 500,00 лв., чийто размер е съобразен с разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 268, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пловдив, Х състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „**“ЕООД, с ЕИК **, срещу Решение № 441 от 24.10.2017 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. №РД-16-3454 от 13.10. 2017 г. срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител за произнасяне по Възражение - вх. № С 170016 - 000 - 0557275 /04.09.2017 г. за погасявене по давност на вземания на длъжника.

ОСЪЖДА „**“ЕООД, с ЕИК ** да заплати на ТД на НАП Пловдив съдебни разноски под форма на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв./петстотин лева/

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/П/