Р Е Ш Е Н И Е

№ 229

 

Град Пловдив, 06 февруари 2018 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,  в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета  година в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при участието на секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3285 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на „фирма“ ООД против ревизионен акт № Р-16001616009316-091-001 от 14.08.2017 г., потвърден с решение № 644 от 31.10.2017 г. на директора на ДОДОП Пловдив, с който са установени допълнително задължения по ЗДДС за периода 01.12.2010 г. – 30.11.2011 г. в размер на 2 149,15 лева и 1 307,73 лева лихви и задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер 963,73 лева и 626,95 лева лихви.

Според дружеството-жалбоподател оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, защото е нарушен чл.109, ал.1 ДОПК, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на напревените разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в писмена защита от 02.02.2018 г.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга правната му сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който го е потвърдил и изменил. Изчерпването на реда на задължително административно обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:

Основният спор между страните е за законосъобразното образуване на ревизионното производство и спазването на срока по чл.109, ал.1 ДОПК.

В настоящия случай ревизията е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001616009316-020-01 от 23.12.2016 г., изпратена на електронния адрес на дружеството на 23.12.2016 г., но връчена по електронен път на 03.01.2017 г. (л.1700 от делото), за които факти между страните няма спор.

Тъй като съобщението, изпратено на електронна поща, не е било активирано, на 29.12.2016 г. ревизиращият екип е извършил посещение на адреса на управление на търговското дружество, който е и адрес за кореспонденция с НАП, но на място не е бил намерен управителят, представляващ или друго упълномощено лице за контакт, съответно заповедта за възлагане на ревизия не е била връчена. За това посещение е направен протокол (л.1698-1699 от делото), а в хода на съдебното производство беше разпитан като свидетел И.И.К., работещ като портиер в базата на „фирма“. Според свидетеля на 29.12.2016 г. в предприятието не се е работило, било е почивен ден, съответно той не е допуснал служителите на НАП, като им обяснил, че трябва да дойдат след почивните дни.

Съдът намира, че макар и непоследователни, свидетелските показания са подкрепени от съставения от ревизиращия екип протокол № 1022254 от 29.12.2016 г., поради което следва да се кредитират. От друга страна,  фактът на посещението на органите по приходите на адреса на управление на търговското дружество не е спорен факт, а дали служителите на дружеството са били в почивка е ирелевантен факт.

Съгласно чл.109, ал.1 ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.

С обжалвания ревизионен акт № Р-16001616009316-091-001 от 14.08.2017 г. са установени задължения по ЗДДС за периода 01.12.2010 г. – 30.11.2011 г. и задължения за корпоративен данък за 2010 г. Съответно задълженията за косвен данък се декларират до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят (чл.124, ал.5 ЗДДС), а задължението за пряк данък се декларира до 31 март на следващата година. Следователно, изхождайки от правилото за броене на срока, за тези задължения срокът по чл.109, ал.1 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г., до която дата най-късно е следвало да се образува ревизионно производство за тяхното установяване и който срок в настоящия случай не е спазен.

При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден в нарушение на чл.109, ал.1 ДОПК. Нормата установява преклузивен срок, след изтичането на който се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения за съответните данъчни периоди – 2010 година и периода 01.12.2010 г. – 31.11.2011 г.

Ревизионното производство, разбирано като правоотношение, се поражда от фактически състав, който включва издаването на заповед за възлагане на ревизия (чл.112, ал.1 ДОПК) и връчването на тази заповед на ревизираното лице (арг. чл.114, ал.1 ДОПК), т.е., ревизионното правоотношение се поражда от момента на връчването на заповедта за възлагане на ревизия. В случая самата приходната администрация удостоверява, че заповедта е връчена на 03.01.2017 г., т.е., ревизионното производство не е било започнало към 01.01.2017 г. и правото да се образува такова производство е било преклудирано.

В този смисъл е и константната съдебна практика (решение № 1098 от 25.01.2018 г. по адм. дело № 5305/2017 г., ВАС, І о., решение № 403 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 7704/2017 г., ВАС, І о., решение № 8277 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 3146/2017 г., ВАС, І о., решение № 8179 от 27.06.2017 г. по адм. дело № 3815/2017 г., ВАС, VІІІ о., решение №  1309 от 01.02.2017 г. по адм. дело № 12989/2015 г., ВАС, VІІІ о.), която приема, че началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. С връчването на процесната заповед на 03.01.2017 г. ревизионното производство се явява незаконосъобразно образувано след изтичане на петгодишния преклузивен срок по чл.109, ал.1 ДОПК. Нарушението на административнопроизводствените правила с образуване и провеждане на ревизията след изтичане на срока по чл.109, ал.1 ДОПК е особено съществено, защото с изтичането на преклузивния срок се погасява самото субективно право на държавата, поради което само на това основание обжалваният ревизионен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен без да се разглежда по същество.

Неоснователно е възражението на ответника, че с предприемането на активни действия от страна на приходната администрация за връчване на заповедта се прекъсва давността и че определящо е първото процесуално действие, насочено към  издаване на административен акт.

Действията на органите по приходите по възлагане на ревизията 7 дни преди изтичане на преклузивния срок по чл.109, ал.1 ДОПК не могат да се квалифицират като активни действия на държавата чрез нейните органи да упражни правата си на кредитор. От друга страна, по преписката липсват данни ревизираното лице да се укрива – всички други актове в хода на ревизионното производство са му връчени редовно на адреса на управление или по електронен път. Очевидно бездействието на приходната администрация почти до края на преклузивния срок по чл.109, ал.1 ДОПК и издаването на заповед за възлагане на ревизия едва на 23.12.2016 г., съответно посещение на адреса на 29.12.2016 г., между празничните дни за Коледа и предстоящата нова година и предвид съществуващата повсеместна практика за съединяване на почивните дни между двата празника, е единствената причина за пропускане на срока за поставяне на законосъобразно начало на ревизията.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като основателна следва да бъде уважена, като се отмени обжалваният ревизионен акт като незаконосъобразен. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноските по делото същото като основателно и доказано в размер на 632,33 лева (50 лева за държавна такса и 582,33 лева за адвокатско възнаграждение) следва да бъде уважено и да бъде осъдена ответната дирекция да заплати на дружеството тази сума. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Н.Л.И., ревизионен акт № Р-16001616009316-091-001 от 14.08.2017 г., потвърден с решение № 644 от 31.10.2017 г. на директора на ДОДОП Пловдив, с който са установени допълнително задължения по ЗДДС за периода 01.12.2010 г. – 30.11.2011 г. в размер на 2 149,15 лева и 1 307,73 лева лихви и задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер 963,73 лева и 626,95 лева лихви.

ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „фирма“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Н.Л.И., сумата 632,33 (шестстотин тридесет и два лева и тридесет и три стотинки) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

Административен съдия: