Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 448

 

гр. Пловдив, 27 февруари 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3313 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.104, ал.1 и чл.121, ал.1, т.3 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

            Н.П.П., с постоянен адрес:***, представлявана от Адвокатско дружество “Б. и П.”, ЕИК *****, пълномощник, е сезирала съда с искова молба против Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) за присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер от 4 554,00 лв., както и присъждането на мораторна лихва върху сумата от 4 554,00 лв. за периода от 25.10.2017г – 22.11.2017г. в размер от 21,55 лв.  

Претендира се присъждане на посоченото обезщетение, ведно със законните лихви за забава, считано от 22.11.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Българска агенция по безопасност на храните, чрез изпълнителния директор, представляван от юрисконсулт Ц.Б.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на исковата молба относно размера на претендираното обезщетение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по исковата молба.

Исковата молба се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата е назначена за държавен служител в БАБХ, Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), гр. Пловдив, Отдел “Контрол на храните” (О”КХ”), на длъжността “главен инспектор”, с ранг ІІ-ри младши, считано от 16.01.2012г., със Заповед №ОСН-ЗД от 13.01.2012г. на изпълнителния директор на БАБХ (лист 70, дело №1814/2015г.). На П. е определена основна месечна заплата от 627,00 лв.

Със Заповед №ОСПД-869 от 30.07.2012г. (лист 51, дело №1814/2015г.) на изпълнителния директор на БАБХ, е изменено служебното правоотношение с П., считано от 01.07.2012г., като за размер на основната месечна заплата е определена сумата от 759,00 лв.

Със Заповед №ОСПД-103 от 19.05.2015г. (лист 12, лист 47, дело №1814/2015г.) на изпълнителния директор на БАБХ, е изменено служебното правоотношение на П., считано от 01.06.2015г., като е преназначена на длъжността “главен инспектор”, Отдел “Растителна защита” (О”РЗ”), в ОДБХ- Пловдив, с ранг V-ти старши. За размер на основната месечна заплата е определена сумата от 759,00 лв.

Със Заповед №ОСОС-139 от 01.06.2015г. (лист 7, лист 9, 38, дело №1814/2015г.) на изпълнителния директор на БАБХ, служебното правоотношение на П. с БАБХ на длъжността “главен инспектор” в О”РЗ”, ОДБХ- Пловдив, с ранг V-ти старши, е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл.106, ал.1 от ЗДСл.

Според посочената заповед, на П. се изплаща обезщетение, на основание чл.106, ал.4 от ЗДСл, в размер на основната месечна заплата (759,00 лв.), за неспазения срок на предизвестието; както и обезщетение, на основание чл.106, ал.2 от ЗДСл, за времето, през което е останала без работа, но за не повече от два месеца (1 518,00 лв.), след представяне на собственоръчна декларация и копие на трудова и служебна книжка.

По жалба на П. против Заповед №ОСОС-139 от 01.06.2015г. на изпълнителния директор на БАБХ е образувано административно дело №1814 по описа на Административен съд- Пловдив за 2015г., V-ти състав. С Решение №61 от 12.01.2016г. (листи 8-9) е отменена Заповед №ОСОС-139 от 01.06.2015г. на изпълнителния директор на БАБХ.

По касационна жалба на БАБХ против Решение №61 от 12.01.2016г. е образувано административно дело №4075 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2016г., Пето отделение. С Решение №12799 от 25.10.2017г. на ВАС, Пето отделение е оставено в сила Решение №61 от 12.01.2016г. на Административен съд- Пловдив.

Съответно, налице е първата предпоставка по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗДСл- отмяна на заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата.

На 10.11.2017г. в ОДБХ- Пловдив постъпва покана с Вх.№2737 (лист 13), адресирана до директора на ОДБХ- Пловдив, с която П. заявява, че желае в 5-дневен срок да и бъде изплатено дължимото обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер от общо 4 554,00 лв., представляващо 6 основни месечни възнаграждения от 759,00 лв.; както и мораторна лихва в размер от 21,55 лв. за периода от 25.10.2017г. (датата на признаване на уволнението и за незаконно) до настоящия момент (09.11.2017г.).

По делото не са ангажирани доказателства, нито пък дори се твърди от страните, че поканата е уважена в посочения 5-дневен срок.

Според заверено копие на справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда (КТ) с Вх.№16388163130053 от 15.09.2016г. (лист 10), П. е в трудови правоотношения с “***” ЕООД, ЕИК *****, считано от 15.09.2016г.

Според заверено копие на Удостоверение с Изх.№**********-1 от 09.11.2017г. (лист 11), издадено от ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение (ТП), гр. Пловдив, на Националния осигурителен институт (НОИ), в периода месец октомври 2015г. – месец октомври 2016г., на П. са изплатени парични обезщетения за безработица (ПОБ) по смисъла на чл.54б, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), както и по смисъла на чл.54б, ал.4 от КСО, в общ размер от 5 509,45 лв.

Според нарочна Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.06.2015г. - 31.12.2017г. (листи 45-46), издадена от Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), за периода от месец 09.2015г. до месец 09.2016г. П. е регистрирана като безработна и е получавала ПОБ (код 27- за лица, получаващи обезщетение за времето, през което са останали без работа по КТ, ЗДСл и Закона за висшето образование (ЗВО)).

Съответно, налице е втората предпоставка по чл.104, ал.1 от ЗДСл- незаемане на държавна служба или извършване на друга работа за срок от 6 месеца.

На следващо място, според заключението на вещото лице М.Р.Ш. (листи 56-59) по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като съответстващо на останалите доказателства по делото, размерът на изплатеното обезщетение на ищцата по чл.106, ал.2 от ЗДСл е сумата от 1 518,00 лв., представляваща две основни заплати на ищцата (983,00 лв.); размерът на обезщетението, с оглед основното възнаграждение за 6 месеца, е в размер от 4 554,00 лв. (6 х 759,00 лв.); мораторната лихва върху сумата от 4 554,00 лв. за периода 25.10.2017г. – 22.11.2017г. е сумата от 36,76 лв.

Според приетите по делото 2 броя рекапитулация за обезщетения по чл.106, ал.2 от ЗДСл (листи 28-29) обаче, на ищцата са изплатени обезщетение по чл.106, ал.2 от ЗДСл (за оставане без работа) в общ размер от 1 518,00 лв. или две основни заплати (759,00 лв.), през месеците юли и август на 2015г. Посочените обстоятелства не са спорни между страните, като не е спорно и обстоятелството, че към 25.10.2017г. (датата на отмяна на прекратяването на служебното правоотношение на П.) основната заплата за заеманата от П. длъжност към 01.06.2015г. (“главен инспектор” в О”РЗ” при ОДБХ- Пловдив) е сумата от 759,00 лв.

От своя страна, разпоредбата на чл.104, ал.1, пр.1 от ЗДСл установява, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.

            В случая, исковата претенция на П. е за присъждане на сумата от 4 554,00 лв. или 6-кратния размер на получаваната от ищцата основна заплата (759,00 лв.) към датата на прекратяването на служебното и правоотношение.

Предвид обстоятелството, че на П. е изплатено обезщетение в размер на две основни месечни заплати (1 518,00 лв.) заради прекратяването на служебното и правоотношение (чл.106, ал.2 от ЗДСл), то искането за присъждане на обезщетение за 6 месеца, през които е останала без работа или сумата от 4 554,00 лв., се явява недоказано.

Всъщност, основателно и доказано е обстоятелството, че на П. се следва обезщетение в размер от 3 036,00 лв., представляващо разликата между заявената претенция за изплащане на 6 месечни основни възнаграждения (4 554,00 лв.) и изплатеното и обезщетение по чл.106, ал.2 от ЗДСл в размер от две месечни основни възнаграждения (1 518,00 лв.).

Определена чрез лихвен калкулатор, достъпен в портала на НАП в интернет, законната (мораторната) лихва върху сумата от 3 036,00 лв. за периода 25.10.2017г. – 22.11.2017г. е сумата от 24,46 лв., но тъй като ищцата е заявила претенция само за сумата от 21,55 лв. то следва претенцията да бъде удовлетворена изцяло.

Предвид посоченото, искането за присъждане на законна лихва върху сумата от 3 036,00 лв. за периода от 22.11.2017г. до окончателното и изплащане, в хипотезата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), също се явява основателно, поради което следва да бъде уважено.

С оглед очерталия се изход на делото, на ищцата следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковата молба (3 057,55 лв.), за доказано направените такива по делото и съгласно приетия по делото списък на разноски (лист 54).

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност на храните да заплати на Н.П.П., ЕГН **********, сумата от 3 036,00 лв., представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, за срок от 4 месеца, през които е останала без работа, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 22.11.2017г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност на храните да заплати на Н.П.П., ЕГН **********, сумата от 21,55 лв., представляваща претендирана мораторна лихва за периода 25.10.2017г. – 22.11.2017г. върху сумата от 3 036,00 лв., представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, за срок от 4 месеца, през които е останала без работа.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Н.П.П. против Българската агенция по безопасност на храните за заплащане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл за сумата над 3 036,00 лв. до претендирания размер от 4 554,00 лв.

ОСЪЖДА Българската агенция по безопасност на храните да заплати на Н.П.П., ЕГН **********, сумата от общо 628,14 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковата молба.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:./П/........................

/Н.Бекиров/