РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

1111.jpg

 

 

РЕШЕНИЕ

 

  674

 

гр. Пловдив,  23.03.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и седми февруари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря ПЛАМЕНА КАМЕНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3329 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

2. Образувано е по жалба на Н.В.П., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат З.Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0329-000201/20.10.2017 г. на Началник на Районно управление – Р., при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на Н.В.П. е наложена санкция по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „*** **“ с рег. № ****, за срок от една дни  и изземване на два броя регистрационни табели.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че контролните органи са установили неправилно фактическата обстановка. Възразява се, че към момента на установяване на нарушението автомобилът не е бил в движение, респ. оспорващата не го е управлявал, поради което приложената принудителна административна мярка  е без правно основание. Също така се поддържа се, че процесният автомобил е придобит по време на брака и е в режим на съпружеска имуществена общност,  поради което с прекратяване на регистрацията му неправомерно се ограничава правото на оспорващата да го ползва.

3. Ответникът  - Началник на Районно управление – Р., при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

ІІ. За допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

5. Според удостоверение за граждански брак № 289144/20.06.2014 г., К.П.П. и Н.В.П. са сключили граждански брак на 20.06.2004 г. Съгласно свидетелство за регистрация част I, процесният товарен автомобил - „*** **“ с рег. № ****, е регистриран на собственика Н.В.П. на 15.11.2016г., т.е. по време на брака.

6. Съставен е АУАН № 1379/18.10.2017г. от Й. В. Г., на длъжност младши инспектор в РУ - Р., при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка:

На 18.10.2017г., около 09,50 часа, в с. ***, ул. „Иван Вазов“ - Н.В.П. като водач на товарен автомобил „*** **“ с рег. № **** /лична собственост/ управлява със СУМПС № 241951870, с изтекъл срок на валидност на 25.06.2017г.

7. Съставен е Протокол за ПТП № 1490115/18.10.2017г., в 11:30 часа, от Й. В. Г., на длъжност младши инспектор в РУ - Р., при ОДМВР – Пловдив, в който е отразено следното:

На 18.10.2017г., в 09:50 часа, в с. ***, ул. „Иван Вазов“ е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което Участник № 1 – ППС с рег. № РВ11405, управлявано от Г. С. Г., не осигурява достатъчно странично разстояние от паркираното ППС с рег. № **** – Участник № 2, при което го удря и нанася щета.

8. Въз основа на така установеното е издадена Заповед № 17-0329-000201/20.10.2017 г., с която административният орган, за нарушение на чл.150А, ал.1 вр. чл. 171, т.2а от ЗДвП, е приложил спрямо Н.В.П. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № **** за срок от една година

9. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

10. Според писмо изх. № 329000-729/05.02.2018г. на РУ - Р., при ОДМВР – Пловдив, за установеното с АУАН № 1379/18.10.2017г. нарушение не е издадено наказателно постановление, тъй като по жалба на Н.В.П.  вх. № 812102-2542/2017г., касаеща възникналото на 18.10.2017г. ПТП, е извършена проверка, приключила с мнение, че е допуснато нарушение  - неправилно съставяне на АУАН, довело до неправомерно сваляне на рег. табели на МПС и издаване на ЗППАМ № 17-0329-000201/20.10.2017 г. В тази връзка актът за установяване на административно нарушение е приложен в архив. 

11. В хода на съдебното производство се събраха показанията на свидетелите М. А. Б. и Г. С. Г..

Свидетелят Б., сочи че познава Н.П. почти от две години. Работят на съседни сергии в *** до Пощата. Сутринта през октомври, към края на месеца, 2017 г., П. дошла на работа с майка си, която карала буса и го паркирала. Н. също карала този бус, когато ходи за стока и вечер като я прибира. Преди да стане това, я е виждала да го кара.

Свидетелят Грудев заявява, че познава Н.П., която има бус, с който си прекарва стоката. Той живея на улицата, където е пазара. Управлявал е трактора, с който станало ПТП - то и превозвал люцерна. Балата люцерна закачи буса по огледалото. В буса нямало човек, бил паркиран.

IV. За правото:

12. Описаните в АУАН № 1379/18.10.2017г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактическите основания за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, спорът между страните се концентрира относно установената от административния орган фактическа обстановка, която както от писмените, така и от гласните доказателства се установява по начин различен от отразения в акта за установяване на административното нарушения. Прочие, това обстоятелство се потвърждава и от изявлението на ответника, обективирано в писмо изх. № 329000-729/05.02.2018г. При това положение съдът намира, че доказателствената сила на АУАН № 1379/18.10.2017г. бе оборена по надлежния ред и спорният по делото факт, че на 18.10.2017г., в 09:50 часа, в с. ***, ул. „Иван Вазов“, Н.В.П. е управлявалата собствения си товарен автомобил „*** **“ с рег. № ****, не бе доказан.

13. Според чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от новоприетите такива мерки по т.2 "а" /ред. ДВ, бр. 77 от 26.09.2017 г./ е: "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление  - за срок от 6 месеца до една година. ".

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2а, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

14. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http://parliament.bg/bills/43/653-19-3.pdf и http://parliament.bg/bills/43/554-01-162.pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

15. Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че

необходимата материалноправна предпоставка за налагане на процесната мярка е установяването по надлежния ред, че съответното лице – собственик на пътно превозно средство, го управлява без да притежава свидетелство за управление. В случая именно това обстоятелство остава недоказано. Фактът, че СУМПС № 241951870 на жалбоподателя е с изтекъл срок на валидност на 25.06.2017г., сам по себе си не може да обоснове извод, че на 18.10.2017г., в 09:50 часа, в с. ***, ул. „Иван Вазов“, същото лице е управлявало процесния товарен автомобил.

След като релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП юридически факт – установяване на допуснато административно нарушение, не е налице, неправилно административният орган е подвел установената фактическа обстановка в хипотезата на приложената материалноправна норма, в резултата на което незаконосъобразно е наложил и предвидената принудителна административна мярка. 

16. Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, но в нарушение на процесуалните правила, материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна

V. За разноските.

17. Констатираната незаконосъобразност на административния акт, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството, които се доказват в общ размер на 210 лева, от които 200 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева заплатена държавна такса.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0329-000201/20.10.2017 г. на Началник на Районно управление – Р., при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.

ОСЪЖДА Районно управление – Р., при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, да заплати на Н.В.П., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 210 /двеста и десет/ лева, представляващи съдебни разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Върховния  административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                       

Административен съдия: