Р Е Ш Е Н И Е

№ 755

 

Град Пловдив, 04 април 2018 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                  Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3382 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.268 ДОПК.

Образувано е по жалба на „фирма“ АД против решение № 461 от 08.11.2017 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на фирма“ АД против разпореждане с изх.№ С160013-125-0028805 от 06.04.2016 г. на публичен изпълнител в ТД Пловдив на НАП, офис Пазарджик, за извършено разпределение  на постъпили суми.

Според дружеството-жалбоподател решението е неправилно, защото противоречи на закона. Публичният изпълнител е бил длъжен да направи справка за задълженията и да я приложи към изпълнителното дело, което не е било направено. Посоченият размер на задължението в разпореждането за разпределение не съответства на действителния, поради което извършените действия от публичния изпълнител са незаконосъобразни. Твърди се, че публичният изпълнител неправилно е приложил материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените разноски. Допълнителни съображения по същество са изложени в подадената на 02.04.2018 г. писмена защита.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа фактическите и правните констатации в обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения по същество са изложени в подадената на 27.03.2018 г. писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение, което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл.268, ал.1 ДОПК, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното разпореждане публичният изпълнител е извършил разпределение на плащането в размер на 5 824,67 лева, постъпило на 08.03.2016 г. по изпълнително дело № 13140000385/2014 г., образувано срещу „фирма“ АД, за погасяване на лихви по ревизионен акт № 131105137 от 21.01.2012 г., лихви по задължения за задължителни осигурителни вноски за 2011 г. и лихви по задължения за ДДС за периода м.02.2012 г.

С обжалваното решение директорът на ТД Пловдив на НАП е оставил без уважение жалбата срещу цитираното разпореждане като ненеоснователна, като е приел, че общият размер на задълженията на жалбоподателя към момента на издаване на разпореждането е по-голям от постъпилите суми и с оглед присъединяването към изпълнителното дело на други взискатели е било необходимо на основание чл.219 ДОПК да се извърши разпределение на постъпилата сума. Според решаващия орган в разпореждането изключително подробно са описани всички изпълнителни титули, основанието за възникване на задължението и вида – дали е лихва или главница, като главниците по погасените лихви вече са били погасени. Публичният изпълнител няма право да погасява други задължения с настъпил падеж, които не са присъединени към изпълнителното дело по реда на чл.217 ДОПК, а задълженията за лихви, включени в разпределението, са от един ред по смисъла на чл.219, ал.1 ДОПК, поради което според решаващия орган правилно е престъпено към тяхното погасяване, тъй като представляват остатък от непогасени данъчни и осигурителни вземания с най-стар падеж. Нормата на чл.169 ДОПК не дерогира приложението на чл.219 ДОПК, която е специална норма и винаги следва да бъде съобразена при конкуренция на вземания и взискатели, поради което възраженията на дружеството-жалбоподател са преценени като неоснователни.

В хода на съдебното производство по искане на дружеството-жалбоподател е допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. Вещото лице е изготвило две таблици – таблица № 1 за сумите на присъединените и непогасените задължения и таблица № 2 за непогасените задължения за главници след 23.07.2015 г., когато са били издадени шест акта за прихващане или възстановяване. Вещото лице подробно е изследвало хода на образуваното изпълнително дело и издадените от публичния изпълнител разпореждания за присъединяване и разпределение. Според вещото лице до 23.07.2015 г. с разпорежданията за разпределение за погасявани само суми по главници, като са останали непогасени главници в общ размер на 49 224,06 лева и 1000 лева по две наказателни постановления. В периода 23.07.2015 г. – 06.04.2016 г. също са погасявани единствено главници по издадените от публичния изпълнител 8 разпореждания и 6 акта за прихващане или възстановяване, като общата сума на погасените главници е 32 636,33 лева. Вещото лице дава заключение, че преди 06.04.2016 г. по изпълнителното дело са останали непогасени главници за ДДС, осигурителни вноски и задължения по наказателно постановление на Агенция „Митници“ в общ размер на 16 653,42 лева, и по две наказателни постановления на НАП в размер на 1000 лева. На 06.04.2016 г. публичният изпълнител е издал 5 разпореждания за разпределение на суми, като с първите три разпореждания са разпределени суми само за погасяване на всички главници за данъци и осигуровки в общ размер на 16 495,98 лева. След 06.04.2016 г. остават непогасени 157,44 лева по наказателното постановление на Агенция „Митници“ и 1000 лева по наказателните постановления на НАП.

Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за настоящия спор. Заключението на вещото лице обаче подкрепя изводите на териториалния директор за правилно приложение на материалния закон при извършеното с обжалваното разпореждане за разпределение на постъпилата сума предвид извода, че с издадените предходни три разпореждания за разпределение на същата дата – 06.04.2016 г. – публичният изпълнител е погасил пълния размер на главниците за данъци и осигурителни вноски.

Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства не са нови, а представляват част от преписката по изпълнително дело № 13140000385/ 014 г., поради което не следва да бъдат коментирани отделно.

При тези факти съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при правилно приложение на закона, при спазване на процедурните правила и при съобразяване с целта на закона – да се гарантират максимално интересите на държавата и фиска с оглед събиране на публични задължения, които не се погасяват доброволно.

Обоснован и правилен е изводът на териториалния директор, че при извършеното с обжалваното разпореждане за разпределение са спазени нормите на чл.169 и чл.219 ДОПК.

Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.169, ал.1 ДОПК, според който публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Видно от издадените разпореждания за разпределение и от заключението на вещото лице, именно по този начин публичният изпълнител е извършвал разпределението на постъпващите суми, които в нито един момент не са били достатъчни, за да покрият изцяло публичните задължения.

В случая не трябва да се забравя факта, че срещу дружеството има образувано изпълнително производство за принудително събиране на публични задължения, поради което важи правилото на чл.169, ал.8 ДОПК – след образуване на изпълнителното дело ал.3, 3а, 4 и 5 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Т.е., след образуване на изпълнителното производство длъжникът вече не може да заяви кое от няколкото свои публични задължения погасява, дори и това да е посочено във вносните бележки. Това е така, защото в случаите на висящо  изпълнително производство се извършват действия по принудително събиране на разнородни публични вземания и когато сумите, постъпили от изпълнението, не са достатъчни за погасяване на цялото задължение са приложими правилата за разпределение на суми, установени с нормата на чл.219 ДОПК.

Съгласно чл.219, ал.1 ДОПК, когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред: 1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски – съразмерно; 2. за други публични задължения, които постъпват направо в държавния и/или местния бюджет – съразмерно; 3. за други публични вземания – съразмерно. При тази законодателна уредба и предвид факта, че с издадените на 06.04.2016 г. три разпореждания за разпределение, преди издаване на обжалваното, са погасени изцяло задълженията за данъци и за задължителни осигурителни вноски, правилно с обжалваното разпореждане е извършено погасяване на лихви по задълженията за данъци и осигурителни вноски, доколкото тези задължения също спадат към задълженията от посочения в нормата на чл.219, ал.1 ДОПК първи ред и се удовлетворяват преди останалите присъединени публични задължения от втори и трети ред.

Остатъкът от задължението от 157,44 лева по наказателното постановление на Агенция „Митници“ не представлява митническо задължение, защото не е задължение за заплащане на вносно или износно мито, а представлява имуществена санкция по влязло в сила наказателно постановление и не е от категорията задължения от първи ред на чл.219, ал.1 ДОПК. Това задължение е от втори ред, съответно неговото погасяване ще се извърши след погасяване на всички задължения от първи ред. В този смисъл неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон при извършеното с обжалваното разпореждане разпределение на постъпилата сума.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на ответната дирекция сумата 500 лева на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Затова и на основание чл.268 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „фирма“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от изпълнителния директор Г.Г.М., против решение № 461 от 08.11.2017 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на фирма“ АД против разпореждане с изх.№ С160013-125-0028805 от 06.04.2016 г. на публичен изпълнител в ТД Пловдив на НАП, офис Пазарджик, за извършено разпределение  на постъпили суми.

ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от изпълнителния директор Г.Г.М., да заплати на Териториална дирекция Пловдив на НАП сумата 500 (петстотин) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Административен съдия: