РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 124

 

19.01.2018г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на деветнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                  Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря Марияна Георгиева.

Като разгледа докладваното АД № 3410 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата./ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И.А.Б. с ЕГН **********, с  адрес: ***, депозирана чрез адвокат С. против Заповед № 17-1030-002085 от 22.10.2017г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с която на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2а от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца.

Поддържа се, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателката твърди, че констатираното нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП не попада в хипотезата на чл.172 ал.4 във вр. с чл. 171 б.2а от ЗДвП. Сочи, че изтеклият срок на даден документ не го прави автоматично неправоспособен по смисъла на чл.150 и чл.150а от ЗДвП. Моли съда да отмени оспорения административен акт. Претендира разноски.

 Ответникът - Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ не взема конкретно становище по жалбата.

 Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката е получила препис от процесната заповед на 24.10.2017г. (лист 13 гръб), а жалбата е входирана чрез административния орган на 30.10.2017г., следователно е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Съдът установи от фактическа страна следното:

Приобщен по делото е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 563221/22.10.2017г. Същият е съставен от А.К.на длъжност старши полицай към Сектор „ПП” към ОД на МВР-Пловдив. Установено е, че на 22.10.2017г., около 21:40 часа, в ***, като водач на МПС Мерцедес Ц220 ЦДИ с рег. № ***, И.А.Б. управлява личния си автомобил като извършва следните нарушения: не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, с което е виновно е нарушен чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП; управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за управление, с което е нарушен чл.150А ал.1 от ЗДвП; не е представил ППС на технически преглед-нарушение по чл. 147 ал.1 от ЗДвП; не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория- нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така установеното е издадена Заповед № 17-1030-002085 от 22.10.2017г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с която на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2а от ЗДвП: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт е представена Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив, от която е видно,че в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са оправомощени началниците на групи  в Сектор „Пътна полиция“, в качеството му на длъжностно лице от ОД на МВР - Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.2а от ЗДвП.

По делото е представена справка (лист 16), според която оспорващата на 04.10.1999г. е издържала изпит за управление на МПС категория "В", за което на 29.05.2007г. й е издадено СУМПС № 241911222, валидно до 04.05.2017г. По данни от същата справка е видно, че  СУМПС на водача е подновено на 24.10.2017г.

Представени са още: Наказателно постановление № 17-1030-007140 от 31.10.2017г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателката, за горепосочените административни нарушения, на основание чл. 177, ал.1, т.2 пр.1 от ЗДвП и чл.183 и чл. 181 от ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в размер на 100лв. и глоби в размер на 10лв. и на 20 лв.; Справка за нарушител/водач (лист 16 и сл.), в която в табличен вид са посочени издадените на жалбоподателката актове, НП, фишове и ЗППАМ.

При така представените доказателства се налага извод за незаконосъобразност на административния акт.

Същият е издаден в изискуемата от закона форма и от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП и предвид представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив.

Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП, е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.

Заповедта съдържа и необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Оспореният акт е мотивиран, но неправилен.

Като фактически обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му са посочени извършени нарушения на: чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление; на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДВП-не носи свидетелство за регистрация на МПС и чл. 147, ал.1 от ЗДвП- не е представил МПС на технически преглед.

         Съгласно чл. 171 т.2а от ЗДвП /в редакцията към момента на издаване на заповедта, изм. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година.

 От фактическото описание на административните нарушения е видно, че в случая административният орган е приел наличието на първата хипотеза на законовата разпоредба.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП в приложимата му редакция към момента на издаване на административния акт. Съгласно чл. 150а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.; изм., бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.; изм., бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Относно нарушението на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, настоящия съдебен състав счита следното:

Съгласно чл. 150а, ал. 1 ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Същото се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача. В този смисъл самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1-157/01.20.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина СУМПС се издава при: първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории. А съгласно чл.15 ал.1 от същата Наредба подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория.

Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 с.з., издава се от органите на МВР със срок на валидност 10 години. По делото няма спор, че на 22.10.2017г. в гр. Кричим, на бул. „Тракия“ до №9 водачът И.Б. е управлявала автомобил със свидетелство за управление, което е с изтекъл срок на 04.05.2017г. Актосъставителят, а от своя страна и административният орган, са счели, че Б. управлява МПС без да притежава  съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство и с това деяние нарушава чл.150А, ал.1 от ЗДвП, чиято норма гласи, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Но съгласно справката  жалбоподателката е придобила правоспособност на водач на МПС, категория "В" (към която категория е ноторно известно на съда, че спада и управлявания от него автомобил Мерцедес Ц220) и няма данни да е лишена от тази правоспособност.

При това положение независимо, че СУМПС е изтекло на 04.05.2017г., към датата на проверката – 22.10.2017г. водачът Б. притежава свидетелство за управление и не е била лишена от право да управлява МПС. А и фактът на изтичане на срока на свидетелството за правоуправление не го прави неправоспособен, защото наличието на този документ само удостоверява правоспособността, не я поражда и съответно изтичането на срока на документа не лишава водача от придобитото право да управлява МПС за съответната категория.

 С изтичането на срока на валидност на СУМПС водачът не губи правоспособността си, т.к. същото подлежи на подмяна съобразно разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1-157/01.20.2002 г. В случай, че срокът на валидност на този документ изтече, той се превръща в нередовен документ по смисъла на §1, т.1, б."ж" от ДР на ЗБЛД. Санкцията за лице, което използва такъв нередовен документ е предвидена в чл.81, ал.2, т.6 от с.з. Затова административният орган неправилно е счел, че констатираното деяние на Б. нарушава разпоредбата на чл. 150А, чл.1 от ЗДвП и е приел за установено нарушение на тази норма, налагайки ПАМ на основание чл.171, т.2а от ЗДвП.

Фактът, че Б. е управлявала МПС с изтекъл срок на валидност на свидетелството си за правоуправление, не може да бъде приравнен на непритежаване на СУМПС. ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП се прилага в хипотезите на отнет или иззет документ и когато водачът не притежава (в смисъл няма издадено) СУМПС или няма издадено такова за съответната категория, към която спада управляваното от него превозно средство. Респ. мярката е приложима при първоначална липса на СУМПС и последваща такава, поради отнемането му (при лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред) или изземването му (при загуба на правоспособността), както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория по чл. 150а ЗДвП, към която спада управляваното от него МПС. Фактите, установени в процесния казус не попадат в приложното поле на тази разпоредба.

Принудителните мерки като форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по предвидения ред и начин, като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото прилагането им засяга директно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона. А щом като не е налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за прекратяване на регистрацията на  управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Следователно процесната преустановителна ПАМ, наложена с процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Предвид изхода по делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които се констатираха в общ размер на 290 лв. /двеста и деветдесет лева/, от които 10 лв.- държавна такса и 280 лв. – адвокатски хонорар (лист 25 – договор за правна защита и съдействие).

Воден от изложеното, Съдът

 

Р   Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  Заповед № 17-1030-002085 от 22.10.2017г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с която на основание чл. 22 от ЗАНН на И.А.Б., с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2а от ЗДвП: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на И.А.Б., с ЕГН **********, с  адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 290 лв. /двеста и деветдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/